- Автор: Ан-Сесил Юпрел, сп. "La Revue"
- 10 Sep 2020
- 2170
- 26
Съвременната китайска младеж е много далеч от идеалите на 4 юни 1989 г. Начинът й на живот коренно се промени. Днес младежите на възраст между 15 и 30 години притежават голяма част от привилегиите, за които се бореха някогашните протестиращи: възможността да пътуват свободно, да избират професията си, да се развиват и да градят кариера. Днешните млади в Китай не познават мизерията, инфлацията, непрестанните лишения и корупцията, които изкараха някога родителите им на улицата. Вълнуват ги повече дългите разстояния до работното място, високите наеми и несигурните работни места.
И ако днес събитията на площад Тянанмън не се отбелязват, то не е само поради нежеланието на властта да си спомня за онези дни, а и поради нарастващата световна мощ на Китай, която ги обезсмисля. Желанието за свобода отстъпи пред гордостта да си китаец. И наистина, през последните 30 години страната отбеляза невиждан икономически скок: социалистическата пазарна икономика постигна увеличение на брутния вътрешен продукт на страната с 3500%, тоест 14 пъти. Нечуван успех. За сравнение – за същия период БВП на Франция е нараснал само с 250%.
Изводът е прост: младите китайци между 15 и 30 години са задоволени и флегматични. Причините за това са две: националната гордост и разклатеното доверие в западните ценности. След протестите през 1989 г. „Комунистическата партия вложи огромни усилия за патриотичното възпитание на младежта“, обяснява Джесика Чен Вайс от университета „Корнуел“ в Итака, САЩ. Тази година студентите трябваше задължително да преминат няколкомесечно военно обучение. И до днес в началото на всяка учебна година университетските възпитаници прекарват по две седмици в лагери за военна подготовка. Едновременно с това „хората вече не са така идеалистично настроени към Америка. Пътуват до там и виждат, че има много проблеми“, обяснява наскоро дипломирал се студент. Отмина времето на онези ентусиазирани младежи от 1989 г., които издигнаха 10-метров картонен макет на Статуята на свободата в Ню Йорк срещу портрета на Мао Дзедун в Забранения град.
„Единственото, което родените през този век знаят е, че китайската икономика се развива добре. Те живеят със спомена за Летните олимпийски игри през 2008 г. и икономическия бум“, обяснява Сяо Чанг, китайски уеб специалист от университета „Бъркли“ в Калифорния. „Трябва да се научите да разбирате китайците. Ние може да мразим правителството, но искаме Китай да успее“, споделя друг негов колега, специалист по високи технологии, расъл, както сам се изразява „под влиянието на американската култура“. Според него младите отдавна не възприемат Европа и Америка като единствени модели за подражание. „Китай следва свой собствен път, който трябва да извърви сам“, добавя той.
Младежта от Тянанмън, която мечтаеше за западния начин на живот роди по-скоро консуматорско, отколкото демократично общество.
Икономическият бум и разочарованието от Америка, съчетани с амбициите на средната класа, затвърждават вярата на младите китайци в превъзходството на следвания от страната им модел. Икономическото развитие победи политическите искания. В условията на разразилата се между Пекин и Вашингтон търговска война днешните млади, децата на Тянанмън, са много по-националистически настроени и критични към Съединените щати. А китайският режим изглежда по-стабилен отвсякога. Поредната ирония на историята.
Превод от френски: "Гласове"
