Кризата с еврото води интеграция по принуда

<p>Най-близък възможен вариант стана член 122, който предвижда подкрепа за страна членка в случай на &bdquo;трудности или крайни затруднения, породени от природни бедствия или събития извън нейния контрол&rdquo;. Този абсурд сам по себе си слага край на тезата за завършеността на Лисабонския договор и липсата на необходимост от нови разпоредби. Европейският конституционен дебат започва отново.</p> <p>В неговото начало е въпросът за икономическия съюз. Тази тема дълги години бе отбягвана, а глобалната криза допълнително охлади страстите на някои държави да се занимават с ЕС. Вместо това много от страните от еврозоната се надяваха да минат само с &bdquo;икономическа координация&rdquo;, макар и тук да не беше много ясно точно какво стои зад това понятие. Кризата с еврото обаче радикално промени политическия речник на съюза и само за няколко седмици икономическият съюз стана неизменна част от него. Разбира се, съществуват различни мнения какво точно би се включвало в него. Според едни трябва да се върви към обща икономическа политика, която да включва и фискална хармонизация, с хармонизирани данъци, с правомощия на комисията да дава оценки и предписания за икономиките на отделните страни членки. Други искат по-лек вариант, при който ЕС не се бърка директно в икономическата политика на страните, ограничава се с общи стратегии за икономическо развитие, с други думи, запазва статуквото.</p> <p>Но засега кризата с еврото тласка нещата по-скоро към първия вариант. Като начало Евростат получава повече права да проверява икономическите и финансовите данни на страните членки, макар много хора да подозират, че креативното отношение на гърците към тях беше известно на повечето хора в Брюксел и страните членки, когато южната ни съседка влезе в еврозоната. ЕК ще дава мнения и препоръки към Гърция относно нейната бюджетна политика, ще изисква &bdquo;структурни промени&rdquo;, тоест реформи, ще настоява за мерки за увеличаване на конкурентоспособността й. Страната се превръща в опитно поле, на което трябва да се подготвят решения, в случай че и други държави от Южна Европа изпаднат в тежка финансова криза. ЕС вече ще трябва да даде и отговор на трудния въпрос, от който старателно бягаше: може ли да има валутен и монетарен съюз без обща икономическа политика. Този отговор пък ще ни даде най-точна представа колко политическа енергия е останала в Европа и доколко глобалната й роля е само проекция на отминала слава.</p> <p>Едно от най-популярните клишета в европейската политика е, че кризите са хранителният материал за големите скокове в интеграцията. Стратегии се приемат след мащабни и разтърсващи събития, смяната на поколенията политици разместват пластовете на организацията, внезапни въпроси търсят бързи решения. Идеята за единен пазар дойде в резултат на тежките кризи на 70-те години на миналия век. Превръщането на политиката за сигурност в основна за съюза пък се случи след атентатите в Ню Йорк през 2001 година и тези в Испания и Великобритания в периода 2004&ndash;2005 година. Сега Германия е под тежък натиск да удържа еврото, което замести ценната й собствена валута. Тя и Франция изглеждат най-застрашени финансово от проблемите в Гърция. След евентуално спасяване на самата Гърция те ще трябва да спасяват и собствените си банки, особено ако кризата се разпространи към останалите членове на южния европейски фланг. ЕС е изправен пред голяма трудност, цялата му претенция за глобална роля ще приключи, ако собствената му валута се срине. Сега той изглежда ще бъде принуден да задълбочи интеграцията си с неохота и под тежестта на обстоятелствата. От това обаче едва ли ще се роди нов политически гигант.</p>