Крим – начало на новата студена война или заключителното сражение на досегашната?

Крим – начало на новата студена война или заключителното сражение на досегашната?
Валентин Хаджийски
<p><strong>Морето от ликуващи хора по площадите на Симферопол, Севастопол и Москва потвърди впечатлението ми от Сочи, че виждаме народ в голям духовен подем, отново повярвал в себе си. Толкова щастливи руски лица никога не съм виждал освен на масовките от съветската кинокласика &ndash; може би след полета на Гагарин Русия за последен път е била такава. Критиците на Путин, сред които по принцип се числя и аз, още не могат или не искат да разберат, че с импровизираната си операция &bdquo;Крим&ldquo; той се записа в графата на победителите.</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>А както често забравяме,&nbsp;<strong>победителите не ги съдят (victores non judicant).&nbsp;</strong></p> <p>Путин влезе в историята с едно не само геополитически оправдано при създалите се обстоятелства, но както виждаме, и изключително популярно, народно дело, подкрепено от над 80% от хората на полуострова с право на глас, от повече от половината и от <em>цялото</em> му население, и от неруското му население, одобрено от над 90% от гражданите на Федерацията &ndash; и 89% от по-либералните от средното за страната московчани, а рейтингът му е двойно по-висок от този на Обама у дома. Той получи право на нов меден месец с властта, която &ndash; за добро и за зло &ndash; няма кой сериозно да му оспори в близко време, най-малко успешно демонизираната от него &bdquo;пета колона&ldquo;. Няма по-силен фактор за мобилизация на руското общество, по-мощен стимул да разгърне целия си забележителен потенциал, от чуждата заплаха.&nbsp;</p> <p>Путин постави опонентите си пред свършен факт. Докато &bdquo;изолацията&ldquo; му е само пожелателно мислене на някои западни политици, което в САЩ и другите западни страни мнозинството не споделя, присъединяването на Крим към Русия е необратимо, колапсът на киевското ръководство &ndash; неизбежен. ЕС и САЩ не само нямат желание да воюват за Киев и да му предложат нов &bdquo;план Маршал&ldquo;, но имат сериозни проблеми да му предоставят и скромна помощ: Украйна не е интересна за тях сама по себе си, а те и не са в състояние да отделят много. Това е наистина голямо унижение за политиците от ЕС и САЩ, които лично се ангажираха с подкрепа за преврата.&nbsp;</p> <p>Остава реалностите да се облекат в общоприемлива дипломатическа форма при запазване достойнството на страните. Правилната стратегия на ЕС и САЩ, след като се успокоят вълненията, е&nbsp;</p> <p><strong>If you can&rsquo;t beat them, join them (не можеш ли да ги биеш, съюзи се с тях).&nbsp;</strong></p> <p>Изглежда ми неизбежно свикването на международна конференция с участието на Русия, ЕС и САЩ за урегулиране на украинския проблем с нова конституция, с федерализация, военен неутралитет, балансирано сближаване и с ЕС, и с Русия, с ново демократично ръководство, което да разследва престъпленията на пучистите.</p> <p>Опонентите на Путин в Украйна предстои да си спомнят и друга стара мъдрост,</p> <p><strong>&bdquo;Горко на победените&ldquo; (Vae victis).</strong></p> <p>За мене новината на седмицата беше, че киевското правителство на Яценюк отлага подписването на договора за асоцииране с ЕС (и снема от дневен ред членството на Украйна в НАТО) със същите мотиви, с които Янукович и Азаров отказаха през ноември &ndash; съсипва се украинската промишленост, особено в Югоизтока, не се осигурява достъп на украински стоки до пазарите на ЕС. Може би Яценюк, който е по професия икономист, за пръв път се е запознал с документите по случая. Всички прогнози на икономисти предвиждат през първите няколко години намаляване на БВП с 1&ndash;3% при асоцииране с ЕС срещу ръст от 3-9% при влизане в Митническия съюз. Неразбираемо е за какво беше тогава целият зор да се сваля Янукович заради ЕС? Когато не знаеш къде отиваш, стигаш на съвсем друго място. Това е изключително унижение и за Брюксел, който, както разбираме, вече не може да остане същият. &nbsp;</p> <p>Докато една война за Украйна беше и остава напълно немислима,&nbsp;</p> <p><strong>мнозина още вярват, че ни предстои нова студена война</strong>,&nbsp;</p> <p>защото Западът не може да преглътне руската намеса &ndash; или унижението си &ndash; в Крим. Най-убедително тази теза бе формулирана от Дмитрий Тренин във &bdquo;Форин Полиси&ldquo;: директорът на московския &bdquo;Карнеги Център&ldquo; признава свършения факт на присъединяването, според него &ndash; с прецизно планирана отнапред тайна военна операция &ndash; и връщането на Русия като активен политически играч в Европа.</p> <p>Но според Тренин от това следва рязко влошаване на отношенията САЩ &ndash; Русия и спадане на взаимното им доверие до нула. Макар да не очаква ново масирано военно противопоставяне в Европа, локални войни чрез &bdquo;проксита&ldquo; в други части на света и прекратяване на търговските връзки между ЕС и Русия, той смята, че Вашингтон ще засилва натиска си върху Москва, ще реанимира плана за членство на Грузия в НАТО, ще действа за членство и на Швеция и Финландия, ще укрепва противоракетната отбрана в Полша и Румъния, без вече да се оправдава с иранската заплаха, ще разположи повече войски в Източна Европа и т.н., а също и с оттеглянето на американските интереси ще бъде турен край на московския фондов пазар. &nbsp;</p> <p>Тренин е много сериозен автор, но моето разбиране е тъкмо обратното:&nbsp;</p> <p><strong>Крим не е начало на нова студена война, а ариергардно сражение на досегашната.&nbsp;</strong></p> <p>Студената война става все по-невъзможна &ndash; и поради липсата на обективно антагонистично противоречие между Запада и Русия, сравнимо с това между САЩ и СССР, и поради недостига на съзнание за правота и воля за конфронтация у самия Запад, чиито общества са с процес на остър завой наляво, и което ще намери израз и във външната политика.&nbsp;</p> <p>Българските русофили сравниха кримския референдум с нашето Съединение от 1885 г. и имат основание, но според мене&nbsp;</p> <p><strong>по-точен е паралелът с обединението на Германия.</strong></p> <p>Както падането на Берлинската стена сложи край на студената война в Западна Европа и на статуса на Германия като победена страна, така кримският референдум даде началото на края на студената война в Източна Европа &ndash; на асиметрията след разпада на СССР, дето бившите социалистически страни бяха третирани като победени &ndash; непълноправни членове на новия международен ред:</p> <p><strong>в Крим Източна Европа навърши пълнолетие.&nbsp;</strong></p> <p>Защото старата студена война не свърши в 1991 г., както смята Тренин и както всички наивно се надявахме. Западната олигархия изтълкува превратно отказа на Източна Европа да поддържа държавния си социализъм чрез режим на политическа несвобода и тръгна да й налага шоково &bdquo;шаячната правда&ldquo; на пазарния фундаментализъм и политическата му надстройка. Това реално бе нов етап на студената война, а не неин край. По отношение на Русия студената война &ndash; стремежът да се обкръжи и изолира военнополитически &ndash; продължава по инерция, с прекъсвания, и до днес.&nbsp;</p> <p>Високомерието на западната олигархия не бе &bdquo;цивилизационно&ldquo;, както погрешно мисли &ndash; след С. Хънтингтън &ndash; и Иван Петрински, а &bdquo;класово&ldquo;: високомерието на богатия към бедния, на горния един процент към останалите 99. То еднакво и по отношение на демократизиращите се страни от източна Европа, и на развиващите се страни от Третия свят, и на 99-те процента в самите западни общества. Човешката цивилизация е една, различни са културите; &bdquo;класовите&ldquo; ценности са общочовешки, макар често да са маскирани под културни привидности.&nbsp;</p> <p><strong>Наличието на СССР бе най-важният външен фактор в следвоенна Западна Европа за появата на обществото на благоденствието,&nbsp;</strong></p> <p>с многомилионна средна класа и фактически с ликвидирането на &bdquo;пролетариата&ldquo; (&bdquo;обуржоазяването&ldquo; му) &ndash; дотогавашната движеща сила на социалистическата революция. Най-важният вътрешен фактор за това, все още неразбираем за българските леви, пък бе влиянието на Америка на &bdquo;Ню Дийл&ldquo;-а, която реформира следвоенна Западна Европа по свой образец, като царство на социалния мир чрез компресия (изравняване) на доходите, държавна политика на пълна заетост, високи доходи и масово потребление.&nbsp;</p> <p>Отказът на СССР от комунистическата идеология и разпадането му през 1991 г. дадоха старт на реставрацията на стария олигархичен ред в западна Европа, още повече, че в САЩ спомените за Голямата депресия бяха избледнели и опитът на &bdquo;Ню Дийл&ldquo;-а беше подложен на радикална преоценка от новите десни.&nbsp;</p> <p>Но Москва, в чиито врати тия дни се разби, по Смирненски, вълната на западното класово високомерие, съвсем не е, както видяхме, нов СССР:&nbsp;</p> <p><strong>Русия на Путин е капиталистическа, интегрирана е в световната капиталистическа икономика.&nbsp;</strong></p> <p>Ето, на другия ден след кримския референдум RWE продаде на руска фирма нефто-газовия си филиал DEA за седем милиарда евро. Срещу нея Западът не може да наложи ефективни икономически санкции, които да не ударят тежко и самия него. Руски депутати се смеят открито на санкциите срещу свои колеги, които нямат сметки и имоти на Запад и предлагат на Обама да тури в списъка на санкционираните всички депутати. Пазарите отскочиха нагоре след речта на Путин пред Думата във вторник с обещанието, че няма да повтори кримския опит и в други райони на Украйна, дето това би могло да стане по подобен начин.&nbsp;</p> <p><strong>Нито пък съществува някаква друга кремълска идеология, алтернативна на &bdquo;западната&ldquo; &ndash; в смисъл на &bdquo;традиционни ценности&ldquo;, &bdquo;славянство&ldquo;, &bdquo;православие&ldquo;, &bdquo;евразийство&ldquo;.&nbsp;</strong></p> <p>&bdquo;Традиционните ценности&ldquo; на Путин, както видяхме, се приемат радушно и от американските десни евангелисти и либертарианци; те са общочовешки израз на &bdquo;естествения консерватизъм&ldquo; на обикновения човек, на жителя на малкия град и селото, неизложен на изкушението на по-високото образование и на големия град. Затова и в САЩ сега няма никаква народна подкрепа за &bdquo;твърдост&ldquo; с Русия &ndash; масата с консервативни възгледи, склонни към патриотични възторзи, сега под влиянието на Чаеното парти и десните либертарианци са приятелски настроени към Путин и смятат с Рон Пол, че САЩ няма защо да се меси в Украйна.&nbsp;</p> <p>&bdquo;Славянството&ldquo; е езикова категория и културна реалност &ndash; между българи и поляци в Ню Йорк например има взаимни симпатии и чувство за културна близост, засилена у моето поколение и от общите спомени от туризма и попкултурата от социалистическото ни минало. Но славянството не е политическа категория. Западните украинци и поляците са стопроцентови славяни, но сега виждат политически нещата по съвсем различен от русите, белорусите, българите и сърбите начин. Колкото до православието &ndash; видяхме, че Ватиканът на папа Франциск е сериозно критичен към западния капитализъм, докато българските владици раздават архонтски титли на олигарси. Западните украинци (поне отчасти) и румънците са православни, но не мислят за кримската криза като другите православни. И славянството, и православието (както и католицизмът, протестантството, говоренето на германски или романски език) са съвместими с всевъзможни политически възгледи.&nbsp;</p> <p>&bdquo;Евразийството&ldquo; е констатация на природогеографски факт, а не алтернативна политическа ценност; по-централизираната и авторитарна политическа система на Русия е местна особеност, обусловена и от географията, която Москва сега не се опитва да изнася на запад. В културно отношение Русия е европейска страна, поне що се отнася до елита, но и почти цялото руско общество се стреми към &bdquo;евроремонт&ldquo;. Сред гротесковите фантазии на русофилите по българските форуми се появи и нова желязна завеса, между топлото и сърдечно Средиземноморие, към което спада и Русия с Крим, и България, и мъгливия темерутски север на Брюксел и Вашингтон (последният град всъщност е на ширината на Солун, а в САЩ близо една трета от населението вече са &bdquo;горещи&ldquo; латиноамериканци и африканци).&nbsp;</p> <p><strong>Доколкото Путинова Русия се явява с нещо особена спрямо сегашния ЕС (и не толкова спрямо САЩ), то е с придържането си през XXI в. към един разумен и прагматичен икономически национализъм,&nbsp;</strong></p> <p>балансиращ негативните ефекти на олигархичната глобализация, стимулиращ националната икономика за повишаване на доходите в рамките на възможното, защитаващ националната финансова система от евентуални вредни външни влияния, и по-общо &ndash; обуздаващ алчната домашна олигархия и стимулиращ националната сплотеност, гордост и динамизъм. Това, и особено повишаването доходите на мнозинството, е най-вече причината за популярността на Путин. Изборът на кримчани се определяше колкото от руска национална гордост и неприязън към &bdquo;майданнатите&ldquo;, толкова, че и дваж повече, от факта, че руските пенсии са четири пъти по-високи от украинските и че руските инвестиции в Сочи, който винаги е свирил втора цигулка като курорт след Крим, го превърнаха с град на бъдещето. Но нали и в САЩ, а и в Европа са все по-силни гласовете за смяна на курса в интерес на 99-те процента.&nbsp;</p> <p>Принципите на Митническия съюз, които сега ни се представят от съветниците на Путин като концептуална алтернатива на империалистическия и бюрократизиран ЕС от последното десетилетие &ndash; също не отразяват практиката на СИВ или руската съборност, някакви особени &bdquo;евразийски&ldquo; ценности, програмата на &bdquo;Атака&ldquo; или въображаемата американска &bdquo;Партия на независимостта&ldquo; от мисловния експеримент на Робърт Райх, а по-скоро принципите на европейските общности от по-ранния им етап &ndash; 50-те до 80-те години, и отношението им към новите членове до 1989 г., напълно променено впоследствие. Затова и&nbsp;</p> <p><strong>прогнозираните ефекти за Украйна и Молдова от асоциирането им с ЕС и от присъединяването им към Митническия съюз изглеждат толкова шокиращо различни в полза на последния:&nbsp;</strong></p> <p>за Украйна, Молдова и Грузия всъщност няма място за чудене, ако икономическата изгода е единствен аргумент. И Янукович, и Яценюк решиха същото, след като се запознаха с числата. Това, разбира се, предполага и променено отношение към Брюксел у другите източноевропейци и останалите &bdquo;периферни&ldquo; народи от ЕС. &nbsp;</p> <p>Първопричината за дестабилизацията на Украйна, насилственото събаряне на законната власт, грубите и масови нарушения на правата на човека, разпалването на гражданска война и възникването на възможност и за глобален ядрен конфликт, бе преди всичко анахроничната политика на Брюксел, залегнала в изискванията към Киев в споразумението за асоцииране. На първо място това е господстващият в ЕС пазарен фундаментализъм &ndash; идеологията на олигархията с утопичните мантри за &bdquo;свободните пазари&ldquo; (free markets) и &bdquo;твърдата валута&ldquo; (sound money). Еврото, този остатък от &bdquo;варварството&ldquo; (Кейнс) на златния стандарт, гарантира &bdquo;стабилни цени&ldquo; и растящи печалби на големите западни корпорации, но без фискален и политически съюз не дава на масите, особено в по-бедните страни, приемлив шанс.&nbsp;</p> <p>Въпреки усилията на Марио Драги липсата на истинска централна банка &ndash; заемодател от последна инстанция при кризи на търсенето &ndash; гарантира изгоден за немския износ, но разорителен, дефлационен и заробващ за &bdquo;европериферията&ldquo; валутен курс. Това положение без съмнение ще се прекрати и на мястото на Европа на олигархията, корпорациите и немската банкова хегемония ще се създаде равноправна Европа на гражданите и регионите.&nbsp;</p> <p>До извършването на тези реформи &ndash; независимо дали в посока към по-голямо обединение към политически и фискален съюз, или пък, по-вероятно, към отслабване на връзките към традиционния митнически съюз, процесът на ново асоцииране и приемане на членове ще трябва да се замрази. Освен това засега най-вероятен за нова Европа ми изглежда отказът от еврото и преминаването към децентрализирана кейнсианска монетарна и фискална политика.</p> <p>При тези днешни условия обаче&nbsp;</p> <p><strong>олигархичният, заговорнически характер на брюкселската бюрокрация не учудва никого.&nbsp;</strong></p> <p>В процеса на преговорите с Украйна големите западноевропейски страни оставиха некомпетентната, политически нелегитимна брюкселска бюрокрация да предизвика &ndash; без никаква икономическа или политическа необходимост, против интересите на европейския бизнес, поради едната чиновническа глупост и безотговорност &ndash; тежък геополитически конфликт със съседна ядрена сила.&nbsp;</p> <p>Европейската комисия начело с недоразумението Барозу и особено Службата за външна дейност с карикатурата Катрин Ащън, както и цялата 50-хилядна високоплатена и явно некомпетентна, пазразитна и неконтролируема евробюрокрация имат нужда от&nbsp;</p> <p><strong>капитален ремонт с многократно съкращение на личен състав и бюджет и основно преструктуриране на отговорности и демократичен контрол.&nbsp;</strong></p> <p>Службата за външна дейност ще е най-добре да се закрие, като дипломатическата работа от името на съюза се повери на компетентни и отговорни представители на националните правителства, а обхватът й се сведе само до въпросите, по които има постигнат широк консенсус, като в никакъв случай дипломацията на Брюксел не става повод за дестабилизация или изостряне на отношенията между държавите. Инциденти като нелепото участие на Полша, ръководена от свои анахронични интереси, в изострянето на украинската криза не бива да се допускат в бъдеще.&nbsp;</p> <p>Наред със западното класово високомерие, друг анахроничен реликт от студената война бе&nbsp;</p> <p><strong>детски наивният, утопичен &bdquo;седесарлък&ldquo; на украинския &bdquo;Евромайдан&ldquo;,&nbsp;</strong></p> <p>в частност патологичната русофобия на украинските &bdquo;седесари&ldquo;, досущ като нашенската. От опита си с българските сини разбирам, че това явление е неизкоренимо, закотвено в особеностите на човешката природа: психическата основа на седесарството според мене е неудовлетвореният егоизъм, но ексцесите му трябва да се ограничават. Ясно е, че украинските седесари неекстремисти не могат да остане законно на власт и да управляват; Западът цинично ги употреби за конюнктурно натриване носа на Путин. Има големи правни и политически проблеми дори за минималната помощ, която Западът лекомислено обеща на Киев, а позициите на Москва като Немезида на Майдана са засилват всеки ден.&nbsp;</p> <p>Разбира се, и българските леви русофили показаха непривлекателно лице по форумите. Лявото русофилство в ерата на суперкапиталистическата Русия на Путин, лявата любов към Китай във времето на суперкапиталистическата на дело, макар още комунистическа на книга КНР, лявата американофобия &ndash; често расистка, с черносотнически, фашистки и конспиративен уклон &ndash; в дните на прогресивните реформи на Обама и общия подем на прогресивна Америка, са грозен анахронизъм и проява на провинциални комплекси и черноземна завист.&nbsp;</p> <p><strong>Завистта е психологическата основа на лявото русофилство в България, наред с лицемерието и липсата на достойнство:&nbsp;</strong></p> <p>те са хора, които псуват от все сърце Америка и й желаят ужасен край, докато тайно пускат лотарията за зелени карти и всеки ден поглъщат огромно количество долнопробна американска масова култура. Хора, които органически не приемат идеята за &bdquo;меритокрация&ldquo; дори на най-баналното всекидневно равнище, които не пропускат да напсуват и българските емигранти на Запад за тяхната &bdquo;слабост&ldquo; или &ndash; както предпочита Иван Петрински &ndash; &bdquo;користолюбие&ldquo;, дори когато сами са емигрирали на Запад. Отблъскваща е и омразата им към Горбачов &ndash; наивен, но добронамерен и смел политик, който без съмнение ще остане в руската и световната история като праведен човек.&nbsp;</p> <p>По отношение злополучното участие на САЩ в украинската криза видяхме, че там е налице&nbsp;</p> <p><strong>дълбоко несъответствие между коренно променения демографски профил на американския електорат, който отсега ще генерира предимно прогресивна вътрешна политика, и инерцията във външната политика от времето след 11 септември.&nbsp;</strong></p> <p>Левите в България с лека ръка чертаят историята на американския империализъм и намесите му по света като проста линейна функция. Това не отговаря на действителността и не помага за правилното разбиране на сегашния исторически момент. В действителност САЩ станаха глобална сила след Втората световна война, когато основната им цел беше сдържането на стремежа (реален или не) на Сталиновия СССР към световно господство и реконструкцията на победените страни в Западна Европа и Япония за недопускане на нова война. Това, още веднъж, бе Америка на &bdquo;Ню Дийл&ldquo;-а. Мирната, охолна и привлекателна Европа, от която толкова се възхищавахме в младостта си в 80-те години и всички решихме да станем като нея, беше създадена от американската нюдийловска окупация и реконструкция &ndash; разбира се, и с решаващата помощ на СССР в ролята на плашило и мотивация за активна социална политика.&nbsp;</p> <p>Противно на представата на Путин за американската политика към Русия, изложена в речта му пред Думата във вторник, по време на перестройката, разпада на СССР и няколко години след това&nbsp;</p> <p><strong>американската външна политика бе &bdquo;реалистична&ldquo; и неконфронтационна към Москва:&nbsp;</strong></p> <p>Рейгън вдъхна доверие у Горбачов, че ще има пълната западна подкрепа да извърши историческите промени у дома си. Разширяването на НАТО на изток започна едва в края на 90-те години с изострянето между Запада и Русия по време на югокризата, но до средата на десетилетието Западът спазваше договорката с Горбачов, направена при обединението на Германия. За войната в Персийския залив в 1990 г. Буш I си осигури подкрепата на СССР, арабските страни и широк международен консенсус &ndash; и не отиде на смяна на режима в Багдад: спря военните действия почти веднага след постигането на целта, изгонването на войските на Саддам от Кувейт.&nbsp;</p> <p>Бил Клинтън гледаше Елцин като писано яйце &ndash; и с втория си, активистки, външнополитически екип в югокризата с голяма неохота действаше против позицията на Русия, като не преследваше смяна на режима в Белград. На 11 септември Путин покори сърцето на Буш II и си осигури тила за решаване на чеченския ислямистки проблем. Едва с нахлуването в Ирак в 2003 г., и то не веднага, се очерта неоконсервативната американска доктрина за &bdquo;смяна на режима&ldquo;, и то в комплект с &bdquo;бързата, евтина и частна война&ldquo; и през главата на ООН и въпреки международното право.&nbsp;</p> <p><strong>След пълния си провал в Ирак неоконсервативната догма прояви необичайна устойчивост,&nbsp;</strong></p> <p>и то и сред демократическия външнополитически естаблишмънт &ndash; прави са онези, които казват, че неоконсерваторите не са нищо друго освен разочаровани бивши демократи. Въпреки че Обама надделя над Хилари Клинтън и дойде в Белия дом с ясната цел да демонтира неоконсервативната външнополитическа и военна върхушка, той не успя и досега да го стори &ndash; и едва украинската криза му дава реален шанс: САЩ не може вече, и военно, и финансово, и вътрешнополитически, да поддържа едностранния си силов подход от миналото десетилетие за &bdquo;смяна на режима&ldquo; в стратегически важни за него страни.&nbsp;</p> <p><strong>Възходът на Путинова Русия следователно е рядък шанс за Обама и прогресивните сили в САЩ най-сетне да сменят курса на Буш II &ndash; от неоконсервативен силов идеализъм към прагматичен реализъм,&nbsp;</strong></p> <p>равноправно партньорство и зачитане суверенитета на другите &ndash; каквото е и желанието на голямото мнозинство американци. Шансът е наистина реален, защото поне в този случай &bdquo;ястребите&ldquo; в САЩ като Джон Маккейн са малцинство, докато много крайно десни и либертарианци симпатизират на Путин, и защото съкращенията на военните разходи са на дневен ред, и защото непопулярността на разузнавателната общност и сред левите, и сред десните е в апогея си. Силна е и реакцията на провалите на стария дипломатически подход в страните на &bdquo;арабската пролет&ldquo;. Не случайно руски и китайски коментатори отбелязаха големия напредък у Джон Кери, държавният секретар, който за пръв път от много години заговори пак за важността на ООН и за руските легитимни интереси в Украйна, изпреварвайки речта на Путин пред Думата.&nbsp;</p> <p>Поради възстановената си военна мощ и политическите си и &bdquo;спартански&ldquo; културни традиции от царско и съветско време, и поради факта, че е &bdquo;западна&ldquo; (от Г-8 &ndash; сегашното й &bdquo;суспендиране&ldquo; е несериозно) и капиталистическа, и европейска в културно отношение страна,&nbsp;</p> <p><strong>Русия на Путин може да изпълни успешно ролята на военнополитически балансьор на САЩ,&nbsp;</strong></p> <p>докато Китай не може &ndash; камо ли пък политическият ислям, който само преди десет години изглеждаше на много западни експерти като &bdquo;трета тоталитарна заплаха&ldquo; за Запада след нацизма и сталинизма. За ролята на Китай като регионална, но не и глобална военнополитическа сила се съгласявам с Бжежински. Географското положение и размерите на Русия също имат голямо значение. С операция &bdquo;Крим&ldquo; Путин показа между другото, че Русия сега явно може да контролира успешно границите си, сухоземни и морски, и приказките за реалните или въображаеми китайски и японски претенции към източните й територии са вече минало. Миналата седмица например бе постигнато най-изгодно за Москва решение на ООН за правата й над минералните богатства на дъното на Охотско море извън 200-милната й зона. Русия има и сериозно присъствие в Арктика и в Индийския океан, постоянно присъствие в Средиземно море. Важността на Севастопол за Москва беше наивно недооценена от западните опоненти в украинската криза, но според мене тя играеше решаваща роля за присъединяването на Крим.&nbsp;</p> <p><strong>Руските автори предпочитат термина &bdquo;еднополюсен свят&ldquo;, който сега преминава в &bdquo;двуполюсен&ldquo;&nbsp;</strong></p> <p>(или &bdquo;многополюсен&ldquo;), но Русия днес не е противоположен полюс на САЩ, а именно военнополитически балансьор. В термините на Хънтингтън, това е връщане към &bdquo;гражданската война на Севера&ldquo;, но и думата &bdquo;война&ldquo;, както видяхме, не подхожда. <strong>&nbsp;</strong></p> <p>Съдържа ли заплаха за нас такава засилена военнополитическа роля на Русия? Не, не съдържа &ndash; България е в ЕС и НАТО и с американски бази, така че дори в почти невероятния случай прагматичният Путин да бъде сменен от някой Проханов, Дугин, Лимонов или Жириновски, Русия няма да посегне на България. Докато Москва може теоретично и в бъдеще да се възползва от глупави и груби провокации срещу нея като на Майдана, за да засили влиянието си, тя няма да излиза от границите на &bdquo;виртуалната Русия&ldquo;, т.е. няма да засяга Западна Украйна, Прибалтика и Молдова, да не говорим за по-далечни места. Но мисля, че такива провокации срещу Русия няма да има след близкия край на студената война. Майданът беше последната глупост на Запада.&nbsp;</p> <p>От друга страна, балансирането на американската военнополитическа мощ и съответно&nbsp;</p> <p><strong>отказът на САЩ от силовия едностранен подход и доктрината им за &bdquo;смяна на режима&ldquo; трябва да доведе и до прекратяването на американската помощ за &bdquo;гражданското общество&ldquo;,&nbsp;</strong></p> <p>т.е. квазиполитическата мрежа, в Русия и другите бивши социалистически страни; така в средата на 90-те години Бил Клинтън се отказа да обвързва растящата по значение търговия на САЩ с Китай с въпроса за правата на човека там. Както се убедихме, от това ще има огромна полза за американските интереси в тези страни &ndash; това ще е американското признание на пълнолетието им. Ще загубят работа малцина опортюнисти, много от които &ndash; наследници на комунистическата агитпроп-номенклатура, за които никой няма да заплаче. Американската помощ за неполитически проекти на истинското гражданско общество ще бъде, разбира се, добре дошла.&nbsp;</p> <p>Сред българската общественост в момента цари неяснота&nbsp;</p> <p><strong>&bdquo;де е България&ldquo; във всичко това?&nbsp;</strong></p> <p>Какви са нашите национални интереси? Не брюкселските, а нашите? Никой не се сеща за тях &ndash; десните гневно протестират срещу референдума в Крим, спекулират за същата възможност у нас в Кърджали, плашат със залпа на &bdquo;Аврора&ldquo; на рейда пред Варна. Левите, които навремето радееха за целостта на Югославия, за принадлежността на Косово към Сърбия, и също заплашваха с отделянето на Кърджали, сега подкрепят ентусиазирано присъединяването на Крим и чакат с червен килим &bdquo;Аврора&ldquo; на морска гара Варна.&nbsp;</p> <p>Предлагам проста, лесна за запомняне, но универсално приложима рецепта. България трябва да провежда във вътрешните си работи и в почти всички европейски и в световните дела лява политика, за подобряване положението на бедните, и да се държи със световната левица. Само в отношенията си със съседните страни и по балканските проблеми България трябва да провежда дясна политика на националния интерес и националното достойнство.&nbsp;</p> <p><strong>Интересът на България в украинската криза, както и на всички останали европейци извън &bdquo;центъра&ldquo; на еврозоната, е дълбокият завой на ЕС наляво&nbsp;</strong></p> <p>&ndash; икономически, политически и дипломатически, за равноправна Европа на хората и регионите, в интерес на 99-те процента, против олигархията. Съпротивата на Украйна на брюкселския диктат, съпротивата на Путин на грубия натиск на ЕС и САЩ &ndash; това са вдъхновяващи за всички европейци примери. Всички, предполагам, са чули изказването на Грегор Гизи за Украйна в Бундестага &ndash; ето това трябваше да казват и българските политици независимо от цвета си. Съпротивата трябва да означава и край на брюкселските бюрократични пречки пред &bdquo;руските&ldquo; проекти за реиндустриализация, които, както знаем, не са само руски, а и общоевропейски.&nbsp;</p> <p><strong>България има шанс дори да влияе активно за урегулирането на украинската криза:&nbsp;</strong></p> <p>вече се съгласихме, че тя може да участва смислено в европейските работи главно с левицата си и в контекста на европейската и световната левица. Станишев като българин, председател на ПЕС, роден в Херсон и завършил съветска история в МГУ &ndash; вероятно единственият политик в ЕС с такова родословие &ndash; има и уникален личен шанс да посредничи успешно като пратеник на ЕС между Брюксел, Москва, западноевропейските столици и украинските власти &ndash; и революционните в Киев, и проруските местни, в т.ч. защо не и в самия Херсон, за намаляване напрежението и трайно урегулиране на кризата на международна конференция. Особено при положение, че Москва не говори на високо равнище с Киев, Брюксел &ndash; със Симферопол. Това може би ще е шансът на живота му &ndash; да влезе в историята като човека, погребал студената война в Европа. Ще има отличен старт за щурмуване на нови брюкселски висоти. Реалистичните изказвания на Станишев дават известна надежда на фона на брюкселското престараване на Вигенин; Орешарски коригира първоначалните си пропуски в разбирането на ситуацията, а кой знае защо все още радващият се на свободата Борисов не пропусна да сподели поредната глупост.&nbsp;</p> <p>Колкото до &bdquo;прецедента&ldquo; Косово и заплахите с &bdquo;отделянето нa Кърджали&ldquo;, и десните, и левите по форумите са необективни и национално безотговорни. Европа наистина е пред редица промени в държавните граници. Когато това отговаря на обективното развитие, става по мирен начин и е за доброто на гражданите, то не може да бъде осъждано. Югокризата беше лош пример, но логично обусловен от историческото развитие на Западните Балкани през ХIХ &ndash; ХХ век. Но и Косово, и Крим, както и Каталуния, Баската страна, Шотландия, В&eacute;нето и Инсубрия са твърде специфични случаи, не създаващи прецеденти, валидни на наша територия днес. Виж, в ХIV в. Угровлашкото воеводство се обособи от Българското царство горе-долу както днес Шотландия, протестантска и социалистическа, иска да се отдели от Английското кралство, с което живее в лична уния от няколко века. Във всеки случай, и Путин, и Гизи, и нашите леви колеги вече явно са признали Косово, щом го използват като аргумент за Крим.</p>

Коментари

  • Фичка,

    20 Март 2014 2:31ч.

    Що се пънеш да пишеш за работи, от които не отбираш?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Hunter Douglas

    20 Март 2014 3:12ч.

    В контраст с горната сиропирана логорея - един далеч по-реалистичен сценарий: http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/03/19/2264126_zapadut_i_rusiia_-_sblusukut_e_neizbejen/?ref=topicoftheday

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Eisblock

    20 Март 2014 3:53ч.

    Този път трябва да се вдигне \&quot;палче\&quot; на г-н Хаджийски, ака чичо Фичо. Ако не за някой детайли, то най-малкото за съществените части от статията. Искрено се надявам той да се окаже прав и Вълците - Банкеро-сатанинският интернационал, т.е. оня 1% - да станат вегетарианци и заработят за многострадалното човечество... Но както най-често става в познатата, непознатата и митичната човешка история, генетичните алгоритми и секвенции свеждат до Нищото всякакви алтруистични надежди. Което не пречи все пак да вярваме и каквото можем, да правим за всеобщото благо - дори това да е един постинг или цяла статия. Не бих искал да анализирам статията, силата и е в общото \&#039;и звучене - впечатлението което оставя. Но все пак, като най-общ знаменател на всичките безкрайни коментари, мантри и заклинания, е старателното избягване да се осветят действителните Сили, Ездачите на Апокалипсиса, възседнали голямата част от света. - Защото всички видни в огледалото отражения са само Проксита.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Васик

    20 Март 2014 4:56ч.

    http://www.youtube.com/watch?v=qH3b2tbBjUg На този адрес видео как депутати от партия \&quot;Свобода\&quot; пребиват телевизионен шеф, който е пуснал в ефир критика срещу новата Киевска власт.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Македония

    20 Март 2014 4:58ч.

    След падането на Берлинската стена Германия се обедини с Германия, но България не се обедини с Македония. ЗАЩО? Ето че сега и Крим се обедини с Русия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Македония

    20 Март 2014 5:26ч.

    След падането на Берлинската стена Германия се обедини с Германия, но България не се обедини с Македония. ЗАЩО? Ето че сега и Крим се обедини с Русия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Quest

    20 Март 2014 5:48ч.

    Не мога да повярвам, че един човек може да напраска толкова много думи за времето от последния пристъп на графомания само отпреди 2-3 дни. Това и Стивън Кинг на стероиди не може да го постигне. Не знам защо Нели не вземе някакви мерки, все пак Фичо трябва да върши и някаква полезна за семейството работа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Quest

    20 Март 2014 6:03ч.

    Маке, Македония не се обедини с България не защото великите сили и пречеха, а защото македонците в голямата си част не си падат много по българите, меко казано, и не искат да се отъждествяват с народ, който се е превърнал в синоним за систематичен провал. Ако и ние бяхме дръпнали като Западна Германия, отдавна да ни бяха пристанали. Уви, България претърпя пълно фиаско, така че за какво им е да се качват на Титаник когато трюмовете са пълни с вода и помпите не смучат. Не че и те няма да разпробият дъното от глупост и твърдоглавие като истински българчета, но поне сами ще са си виновни и няма да могат да ни обвиняват за провала, който неизбежно ще ги застигне.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Македония

    20 Март 2014 6:11ч.

    не лъжи ей. българия беше разпокъсана след берлинския конгрес. всичките й войни бяха за обединение. за какво бяха балканската и междусъюзническата война? и двете световни войни? ЗА КАКВО? никога историята ни нямаше да е толкова трагична ако не ни бяха разделили още в началото. по македонския въпрос нищо не се направи след 89-та. македония би могла да бъде единствения смисъл българия да действа така спрямо сърбия и да признава косово. но българия го направи за да лиже задника на новите си господари а не заради себе си и не заради македония. демокрацията окончателно предаде македония - позлваше я за антикомунистическа пропаганда и нищо повече. всичко това доказва може би колко е жалка българия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Нели

    20 Март 2014 6:49ч.

    До Македония: не виждам смисъл да се се спори за Македония под тази тема. Ако се замислите, България даде стотици хиляди жертви през войните в началото на 20 век за националната си идея, прие и приюти нас един милион бежанци след трите войни, но резултатите бяха далеч по-плачевни от влизането ни в ЕС в 2007. В този момент македонците взеха да се редат на опашки за български паспорти и да изваждат от дълбоките скринове българските кръщелни на дедите си. Да не говорим, че още по време на Югокризата те вече правеха опашки пред Българските консулства. Така че, героизмът на моя дядо роден в 1895 г. и взет на 18 години в армията (1913) и прекарал там цели 5 години има главно символичен смисъл, не прагматичен както в момента е в Крим. Знам отлично, че по време на Първата световна, Междусъюзническата и Балканската духът на нацията ни е бил на космически висоти. Въпросът е, кое повече ни харесва: високият дух с орязани от Антантата криле или сегашното ни кисело морално състояние с опашки от македонци за български паспорти заради членството ни в ЕС. Двете заедно - духът и опашките за гражданство - никога не са ни се полагали накуп. Това е разликата между обединението на Крим с Русия и нашите отношение под сурдинка с Македония. Крим в момента е еуфоричен. Такива сме били само в 1885.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Quest

    20 Март 2014 7:35ч.

    Маке, не си ме разбрал нещо. Това което съм написал важи за периода след 89 година. За балканските войни и двете световни се допитай до чичо Фичо - той е по-навътре с историята от този период.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Shine

    20 Март 2014 7:41ч.

    Регресът на автора от първата статия, публикувана в \\\&quot;Гласове\\\&quot; до настоящата, е шокиращ :/

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • alihimika do Shine

    20 Март 2014 11:08ч.

    Не, напълно нормално се изявява. Ако е нормално да бълваш нон-стоп чаршафи, които никой, освен теб, вкл и Дачков, не е в състояние да прочете-а инак да препоръчва и хвали. Съвсем сериозно, аз се притеснявам за душевното му здраве. Колкото до опуса-прочетох само първия абзац, за голямата популярност на Путин. Хитлер е имал по-голяма, като присъединил Бохемия и Моравия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • пиздовой

    20 Март 2014 14:47ч.

    Ох, колко много идиоти. А когато сняг забръска (санкции), що ще правиш ти, хаджийски путински фен, зимъска? Много думи за да се покаже, че си комунистическо говедо.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • пиздовой

    20 Март 2014 14:53ч.

    Ох, колко много идиоти. А когато сняг забръска (санкции), що ще правиш ти, хаджийски путински фен, зимъска? Много думи за да се покаже, че си комунистическо говедо.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Hunter Douglas

    20 Март 2014 15:21ч.

    Понятието свобода е относително.Какво значи свобода по украински.В парламента нахлуват въоръжени хора,представителите на партията на регионите биват задържани на сила в сградата на парламента с цел да има кворум,семействата им са отвлечени за да гласуват послушно всички фашизоидни глупости които можете да си помислите.Назначават се за министри хора от майдана без избори,без представителство.Избира се президент от самото събрание вместо с избори, при действащ президент без процедура по инпичмънт и при явно нарушение на конституцията на страната. Започва назначаване на фашистките партийни функционери като легитимни командири в т.н. \&quot;национална гвардия\&quot; (разбирай нацистка гвардия),започва поименно преследване на всички мислещо различно от комунисти до регионисти,преследване на евреи и православни,руският език е премахнат от държавната администрация,издаден е закон за неговата забрана (при 20 милиона руснаци в Украйна). Щурмоваците от \&quot;Десен сектор\&quot; и \&quot;Десен оплот\&quot; призовават за поход за дерусификация на източна Украйна в която 90% от населението е рускоговорящо. Става въпрос за физическо унищожение или насилствена украинизация на това население. И всичко това е подкрепено от ЕС и САЩ просто защото САЩ винаги са считали себе си за недосегаеми и единствени жандарми на света и имащи желание да паркират ракети едва ли не пред вратите на Кремъл.Ами това е еднозначно с разполагането на ракети в Куба.Само че самозабравилия се запад изобщо не схваща че от 12 души правителство в Украйна поне 7 са открити фашизоиди от уникално гнусен характер.Добре известния Тягнебок който държи силовите министерства заедно с Десен сектор е 4 в списъка на най отявлените антисемити.И всички се правят на хахави заради собствени интереси и тънки политически сметки.Демокрация по американски това е.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 333

    20 Март 2014 15:25ч.

    Gad komunisticheska! Slava Ukraine! Dolu komunizma! Nezabavni ednostranni vseobhvatni sankcii ot Balgaria kam Rusia! Agresijata njama da mine!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мнение

    20 Март 2014 18:17ч.

    Обособени са тези, които трябва да се докажат. Едни са приемливи, други не. Това за багерчето Станишко Мишков буди смях и недоумение. Така с размах се зачертава труда на автора за сериозно и аналитично писание.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Македония

    20 Март 2014 18:52ч.

    \&quot;но резултатите бяха далеч по-плачевни от влизането ни в ЕС в 2007\&quot; националната ни идея никога не противостояла на европейския характер на културата и цивилизацията ни. националната идея всъщност беше единствения адекватен мост към европейското ни настояще. затова на никого не му е ясно какво сме точно в настоящето - една попиляна слаба държава без идеали

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Mara

    20 Март 2014 23:35ч.

    Точен и дълбок анализ. Браво за търпението да събира факти и да ги интерпретира така спокойно и интелигентно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тягнибок

    21 Март 2014 0:08ч.

    Моля, моля, без обиди за антисемитизъм! Може да предвождам банди пъпчиви пубертети, дето се кефят от нацистките символи и хауптщурмфюрер Бандера, но да си имаме уважението - завършил съм еврейска спецшкола: http://img11.nnm.ru/3/4/3/9/7/4f9f4eb5847ce22ab592b5ada1e_prev.jpg

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • _SK_

    21 Март 2014 0:55ч.

    Само Фичо е способен да съчини такава ерудирана приятна за четене смес от реализъм и утопизъм.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Mara

    21 Март 2014 3:17ч.

    SK, това не е утопия, а призив за конвергенция.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ...

    21 Март 2014 8:31ч.

    Quest, драги, ние там по времето по което Филип Димитров скоропостижно призна Македония още не бяхме сринати в руините моля те... Ама никой така и не разбра Ф. Д. защо тогава я призна без да се допита до никого. Пелтечеше там нещо за ЕС и НАТО и др простащини и как сме дали некъв ясен знак за това че първи я признаваме ама не му се разбра какво има предвид

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пенда на Пижо

    21 Март 2014 13:52ч.

    Прочетеш ли от някой \&quot;писател\&quot; \&quot;комунизъм\&quot;, знай че той е пълен идиот, седесар, дасен сектор, бушист, ухабит, всичко омешано и докарано до идиотизъм до гроб! А що се отнася до автора, само дето не написал, че от този род са десните тъпаци от енп, от чиято политика всички европейци пострадаха, но то няма и как да стане друго, след като прегръщат и се целуват, и се снимат с нашата шопска тиква/кабак/бабун/буда и каквото друго се сетите. Е, не може умен човек да е приятел с простак! Няма такъв случай в историята до сега!!! А и няма случай, простак да е измислил или направил нещо, макар и микроскопично малко, някакво добро! Той, простакът, е лъжицата с лайното във всяка каца от мед!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • НЕ е сигурно дали автора си вярва-

    21 Март 2014 17:27ч.

    или просто следва Опорните точки и дадените му инструкции!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Подкрепям автора!

    21 Март 2014 19:44ч.

    \&quot;..., а кой знае защо все още радващият се на свободата Борисов не пропусна да сподели поредната глупост\&quot; - само това да съдържаше статията, пак щеще да бъде успешна. Иначе преобладава обективният, задълбочен и точен анализ на политическата ситуация във връзка с Крим и Украйна, но той не е за ушите на гербаджии, седесари и реформатори, които ще се надпреварват да го оплюват! Браво на автора!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • то едно време и Т.Живков правеше \&quot;задълбочени,обективни и точни анализи\&quot;

    21 Март 2014 23:51ч.

    ама НЕ бяха нито едното ,нито второто, нито третото!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Quest

    22 Март 2014 1:23ч.

    ... Quest, драги, ние там по времето по което Филип Димитров скоропостижно призна Македония още не бяхме сринати в руините моля те... Кратък отговор - Правителството на Луканов обяви, че България не може да обслужва външния си дълг с което официално бе признат банкрута на държавата. Но това е формалната част по нейната несъстоятелност. Веднага след като свалиха Правешкия Циганин Тато, Петър Младенов на среща с актива на МВР обяви, че страната е от години в състояние на икономически срив. Така че стига глупости. България в началото на прехода от пусто в празно, вече беше пълно капо икономически, а след това съвсем се скапа във всяко едно отношение. Ясно е, че такава страна нито може да има притегателната сила на Западна Германия нито може да финансира изправянето на крака на Македония. Македонците правилно прецениха, че с рода като нас са за никъде, но не прецениха, че бидейки като нас също за нищо не стават. И съвсем естествено се провалиха и те.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 4уденко

    24 Март 2014 5:32ч.

    Другари русофили, Защо децата ви учат или живеят на запад ? Защо парите ви са в западни банки ? Защо карате Мерцедеси, а не Запорожци ? Защо НИКОЙ НЕ емигрира на изток ? Защо криете, че когато Русия окупира България НАШИТЕ синовете ще воюват в Дагестан и Авганистан – докато ВАШИТЕ купонясват на запад ? Защо така аругантно ни лъжите ? ЗАСРАМЕТЕ СЕ !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • bullshit,

    27 Март 2014 23:28ч.

    quest.страната беше систематично източвана в периода 1989-2006 и не преди това. лъжата че фалитa е бил преди това обслуждва всичко което се случи после и да Луканов даде началото на този процес. да македония бепе предадена

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Starija hush

    06 Апр 2014 10:13ч.

    Au moderator mi iztrakal mnenieto barabar s madite....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи