Крайнодесните на крачка от управлението на Холандия

<p><strong>Въпреки многообразието на политическото представителство досега Холандия винаги е успявала да запази политическата си стабилност. Многообразието на партиите в парламента, което е стимулирано от липсата на минимален праг за влизане в парламента позволява по-точното трансформиране на електоралния вот, което от своя страна обвързва по-силно политическото представителство със съществуващите интереси в обществото.</strong></p> <p>От 2006 г. досега страната беше управлявана от тристранна коалиция, в която водещо място имаше Християндемократическата партия, със своите 41 депутата, а лидерът й Ян Петер Балкененде беше министър-председател. Коалиционни партньори на християндемократите бяха Партията на труда и Християнският съюз. Така правителството на Балкененде разполагаше с подкрепата на 79 парламентаристи.</p> <p>След 9 юни2010 г. съотношението на силите е променено, като и трите партии, участвали в предишното правителство, загубиха част от подкрепата на гражданите. Християндемократите ще имат с 20 депутати по-малко, което доведе до оставката на Балкененде като партиен лидер, а партията му остана едва с 21 представители в долната камара на парламента. Партията на труда също намалява парламентарното си присъствие, но по далеч по-поносим начин, от предишните 33 мандата тя запазва 30. Християнският съюз ще има 5 мандата, само с един по-малко в сравнение с изборите през 2006 г.</p> <p><strong>Отстъпление от позициите се наблюдава и при социалистите, въпреки че те бяха опозиция на предишното управление.</strong> Тяхното представителство се свива от 25 на 15 депутатски места. Повишаване на своята подкрепа регистрират либералните партии и Зелените. По-голямата от двете либерални партии печели 31 мандата, най-много на изборите от този месец, а това са цели 9 мандата повече от резултата й през 2006 г.</p> <p>Радикаллибералите от партия &bdquo;Демократи 66&rdquo; имат със 7 мандата повече, отколкото на предишните избори и вече ще разполагат с 10 места в долната камара. Зелените също ще участват с 10 мандата, т.е. с 3 повече от резултата през 2006 г. Двете най-малки партии в холандската долна камара запазват позициите си. Партията на протестантската общност в Холандия и Партията за защита правата на животните ще бъдат част от парламентарния живот с по два мандата, както и досега.</p> <p><strong>Вниманието на холандските анализатори обаче е насочено към резултата на крайнодясната Партия на свободата, която разширява своето парламентарно присъствие от 9 на цели 24 мандата.</strong> Основното послание на тази партия по време на предизборната кампания беше противопоставянето на емигрантските вълни към Холандия, особено когато става дума за мюсюлманско население. Лидерът на крайнодесните Герт Вилдерс ясно заяви, че започналата според него ислямизация на Холандия трябва да получи силен отпор.</p> <p>Резултатите от изборите показват, че съставянето на правителство би било много трудно без участието на Партията на свободата. Причината за това е не само фактът, че тя е трета политическа сила, но и поради много близките резултати на първите две формации &ndash; Либералната партия и Партията на труда. Партии, като крайнодясната в Холандия, са стигали до сериозни изборни резултати и в други европейски страни, но институциите на ЕС винаги остро са реагирали срещу опитите им да бъдат част от управляващи коалиции.</p> <p><strong>Лидерът на Либералната партия Марк Руте обаче недвусмислено изрази готовността си да преговаря с Партията на свободата. Това може да се обясни с факта, че на практика либералите нямат шанс да сформират правителство по друг начин, независимо че са спечелили най-голям брой депутати в парламента.</strong></p> <p>Върху евентуално коалиционно споразумение между Либералната партия и Партията на труда трудно може да се разсъждава, тъй като визиите на двете водещи формации за бъдещото развитие на Холандия са диаметрално различни. Според либералите се налага силно ограничаване на публичните разходи и борба с бюджетния дефицит, докато Партията на труда иска увеличаване на публичните разходи, запазване на работните места и равнищата на трудовите възнаграждения. Тези позиции не предполагат никакви възможности за сближаване, а досега няма нито един знак за изразено намерение за компромис както от либералите, така и от Партията на труда.</p> <p><strong>Дори готовността на либералите да преговарят с крайнодесните може да се тълкува в посока, че компромис с ограничаването на публичните разходи не може да бъде направен, дори и ако цената за това е накърняването на европейския политически стил по отношение на партии със спорна идентичност и неубедителни политически аргументи, каквато е крайнодясната Партия на свободата.</strong> Партията на труда пък от своя страна заяви, че не би партнирала в управлението с крайнодесните. Макар много анализатори да смятат, че оставането на Партията на свободата извън властта минава през сформирането на т.нар. пурпурна коалиция, за да се случи това, е необходимо постигането на компромис между либералите и Партията на труда, за което, както вече стана ясно, няма никакви сигнали.</p> <p>Либералите заедно с &bdquo;Демократи 66&rdquo; разполагат общо с подкрепата на 41 парламентаристи, а християндемократите заедно с Християнския съюз и Партията на протестантската общност имат 28 места. Дори да е възможно договарянето на максимално широка дясна коалиция, тя би могла да си осигури подкрепа от 69 мандата в долната камара. Необходимите депутати, които могат да гарантират подкрепата на правителството обаче са минимум 76 в 150-местната долна камара на Холандия. При този вариант широката дясна коалиция ще се нуждае от подкрепата на поне още една парламентарна група, например Зелените, които разполагат с 10 места, но подобен управленски формат вече става почти нереален.</p> <p>Ако либералите са поели твърдо към осигуряването на Партията на свободата за коалиционен партньор, то те ще имат нужда поне от още един партньор и това трябва да бъде голяма партия. Християндемократите разполагат с 21 мандата и така могат да осигурят необходимото мнозинство, но освен оставката на техния лидер Ян Петер Балкененде те не са дали никакви сигнали относно бъдещото си поведение. Ако християндемократите откажат коалиция на либералите и крайнодесните, което не би било никаква изненада, като партньори в управлението ще трябва да бъдат привлечени някои от по-малките партии. В случай, че &bdquo;Демократи 66&rdquo; и &bdquo;Зелените&rdquo; влязат в управлението, ще се стигне до парламентарна подкрепа от 75 мандата, <strong>така Партията за защита правата на животните може да бъде субектът, който да гарантира комфортна правителствена подкрепа от 77 гласа в долната камара.</strong></p> <p>Досегашната политическата стабилност в Холандия се дължеше на ценностната ориентация на основните политически партии. Всяка партия участваше в преговори за коалиционно споразумение въз основа на собствената си идентичност, а до коалиция се стигаше тогава, когато е възможно изработването на общи публични политики, без това да накърнява ценностната идентификация на която и да е участваща в коалицията политическа сила.</p> <p>Ето защо<strong> големият въпрос за Холандия в момента е ще могат ли да се изработят общи политики от няколко, различни като ценностна идентификация, политически сили.</strong> Ако този въпрос намери своя положителен отговор, то Холандия скоро ще има правителство. Доста интересен е също и въпросът как ще погледне ЕС на евентуално участие на крайнодясната Партия на свободата в управлението. Холандският политически елит има способността да извлича максимума от всяка ситуация. Може би ще го направи и сега. И не би било изненада, ако при евентуални протести от ЕС холандският политически елит намери подходящите отговори, осигури необходимия баланс и отново гарантира стабилност и добри възможности за развитие пред своята страна.</p>