Краят на ерата „Меркел”

Краят на ерата „Меркел”
Берлин. Следващите няколко седмици най-вероятно ще определят бъдещия подход на Германия към бежанската криза, а може би и бъдещето на самата държава.

 

 

 

Две важни дати наближават – срещата на лидерите на Европейския съюз на 18 и 19 февруари, която е последният шанс на Ангела Меркел да убеди останалата част от Европа в правотата на своята политика на отворени врати спрямо бежанците. След това, на 13 март, идват изборите в три федерални германски провинции, които ще играят ролята на скрит референдум за политическия курс на госпожа Меркел.

 

Бъдещите поколения може да си спомнят изминалите месеци като последните дни на една ера на конвергенция. На континентално ниво „конвергенция” означава следвоенното политическо развитие към „все по-тесен съюз” между европейските държави, по думите на германския историк Андреас Виршинг. Доскоро конвергенцията изглеждаше почти като природен закон, неизбежност, която може да бъде забавена, но не и премахната.

 

За последното десетилетие – „ерата на Меркел” – „конвергенцията” бе прилагана и в границите на Германия. Културните и икономически различия между Източна и Западна Германия, въпреки че все още са значителни, изглежда намаляват. Обществото става все по-толерантно, например към гейовете и майките, които гонят успешна кариера. Децата и внуците на турските емигранти успяват да заемат значими работни позиции, които ги вкореняват в немското общество. Голямата коалиция между социалдемократите и християндемократите, изглежда, е заличила това, което е останало от лявото и дясното. Като жена, източногерманка и умерена във всяко едно отношение, госпожа Меркел е както и резултатът, така и водещата фигура на това развитие.

 

Такива бяха онези дни, но си отидоха.

 

Мощни центробежни сили вече са в действие. Германската партийна система е в ситуация на преустройство. Онези, които чувстват, че са губещите в тази епоха на нараснало многообразие – източните германци, по-възрастните бели мъже – демонстрират своя гняв в интернет и пред урните, гласувайки за крайно дясната партия „Алтернатива за Германия”, която обещава да се бори срещу „политическата коректност” и да затвори границите.

 

Прогнозите вещаят партията да получи от 7 до 15 процента от гласовете на следващите федерални избори. „Алтернатива за Германия” печели избирателите на някога великите социалдемократи, които според проучванията ще спечелят само около 13,5 процента в провинцията Баден-Вюртемберг. Освен това крайно дясната партия най-вероятно ще спечели повече гласове от Зелените. В Германия, където правителствата обикновено се формират от коалиция между водещите партии, да имаш крайно дясна партия в сценария, е най-меко казано обезпокоително.

 

Не става въпрос само за политика. По улиците, дори сред семействата, се таят гняв и недоволство. Насилието срещу убежищата за бежанци се увеличава. Дебатите в интернет представляват врящ котел от предразсъдъци и предубеденост, гражданите обвиняват правителството и германските медии, че ги лъжат в лицето, и търсят информация от руските държавни медии.

 

Най-очевидният симптом на разпад е може би самата Ангела Меркел. В продължение на години нейният висок рейтинг я правеше недосегаема. Сега, изведнъж, 81 процента от германците не са съгласни с политиката на правителството по отношение на мигрантската криза, а една анкета от миналата седмица показа, че личният й рейтинг е спаднал с 12 процента – до 46 %. Госпожа Меркел, до неотдавна центърът на германския центризъм, също е маргинализирана.

 

Разговорът за конвергенцията е от телеологическо естество. „Все по-тесният съюз” не е просто термин в договор или пък трезво описание на ситуацията, на която ставаме свидетели през последните десетилетия. Той е това, което сме вярвали, че е естествено, това, което е трябвало да направи Европа.

 

Същото се отнася и за все по-тясното обединение на германското общество. За градски хора с по-скоро леви убеждения като мен, идеята, че може би вървим към фаза на разпад – да не кажа регресия – е особено болезнена, защото показва, че сме повярвали в една лъжа – лъжата, че историята е еднопосочна улица, която винаги води към свободно, либерално и мултикултурно общество. Безпокойството, което предизвиква притокът на мигранти, доказва, че много германци вече не споделят това виждане, ако изобщо някога са го споделяли.

 

Може би госпожа Меркел е станала жертва на същия капан. Сърдечната й покана към бежанците миналото лято и убеждението й, че цяла Европа трябва да ги посрещне с „добре дошли”, изглежда се основаваха на убеждението, че всяко развитие е крачка напред.

 

Трудно е да предвидим какво ще се случи в бъдеще. Госпожа Меркел вероятно няма да се отметне напълно, не този път, но по своя характерен предпазлив начин вече е започнала да унищожава образа на „Майка Меркел”. На регионална партийна конвенция, проведена на 30 януари, тя директно се обърна към бежанците: „Когато мирът възтържествува в Сирия, когато „Ислямска държава” бъде победена в Ирак, очакваме да се върнете там”.

 

Междувременно един от най-близките съюзници на госпожа Меркел и водещ кандидат на изборите през март, Юлия Кльокнер, е дала предложение да се сложи горна граница на броя бежанци, които да се допускат в страната – нещо, което канцлерът отказваше да направи. Широко се коментира, че чрез плана на Кльокнер всъщност Меркел опипва почвата за това. Но предвид сериозните сътресения в Германия, дори квотите надали ще успеят да уталожат напрежението.

 

Професор Виршинг твърди, че кризите са прекъснали конвергенцията, но и в крайна сметка са създали нови линии на сътрудничество, които са обединили още повече Стария континент. И може би в дългосрочна перспектива същото ще може да се каже и за Германия. Аз просто не виждам този ден да дойде скоро.

 

Ана Сауърбрай е публицист, който работи за „Ню Йорк Таймс” и за германски новинарски издания.

Превод от английски език: Филип Каменов

 

 

Коментари

  • Кондьо Фрей

    12 Фев 2016 13:57ч.

    Оказа се, че където говедарите зад локвата, са заложили на комсомолски деятели, като на Ангела в немачко и Чехльо от югозападните краища, се на чурук са заложили! И то такъв чурук, който е описан с нашата поговорка: "Покрай Иван, човек намразява и Свети Иван"! Не че говедарите са светии, де! Същи калпаци, като избранниците им!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Маги

    12 Фев 2016 14:10ч.

    Въпросът е, че повечето са били уж-деятели тогава със меркантилни цели . Днес при новите условия някои са притиснати от бившите си грехове, а вероятно и вербувани поради тях, а другите продължават да са верни на меркантилния си нюх

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Не е лошо да се проверят доходите на това девойче

    12 Фев 2016 14:53ч.

    Нищо чудно и тя да получава хонорари от "готвача на Путин". Никога няма да и простят на Меркел рушняците, че не влезе в схемата им с "остта Пекин-Москва-Берлин".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мери

    12 Фев 2016 15:51ч.

    Къде си Хелмут!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Beobachter

    12 Фев 2016 16:36ч.

    Фрау Меркел е пътничка. Съвсем скоро ще трябва да сдава властта, предполагаемо - ще бъде отстранена. Нейната вярна служба, както по-горе бе написано, спрямо говедарите и изигра лоша шега. Така ли е? Да! Никой, никъде не бива "избран" в управляващите кръгове на западните държави, на върхова позиция, ако не е напълно верен и сам не принадлежи към Паразитите. Където и да е, в обсега на САЩ и интересите им и докъдето стигат дългите им ръце. Още повече, когато това касае Германия. Те е била, бе и е трън в очите на брат'чедите 'и - англосаксите и понастоящем окупирана от тях държава. От тук нататък нещата касаещи гео-политиката стават далеч по-зрими и разбираеми. При всеки един възлов момент, служителите на Сатанинския интернационал, трябва да следват послушно и го правят, интересите и дългосрочните му цели. А една от тях, декларирана отдавна и изпълнявана до сега, си остава ликвидациятаи предовратяването на всякакви възможни връзки, съюз и недай Боже - прекомерна близост и синергийно свързване между Русия и Германия. Или по-общо, ликвидиране и претопяване на бялата раса в Европа. За попречването на такъва един ужасен съюз, бяха подпалени двете световни войни!! Сега сме на прага на Третата, а нахлуването на милиони "бежанци" за претопяването на Европа е в ход... Дали ще бъде спряна Третата и в частност "бежанците" - никой не знае. За сега има само един малък слънчев лъч със предупреждението на Медведев и споразумението за обезателни преговори, като следствие. Но небето над света е много, много мрачно. - Както и самата Меркел, разбрала, че ще остане в историята като една от най-зловредните за родината си, канцлери.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • анонимен

    12 Фев 2016 17:26ч.

    оставка и съд за меркел съсипа уредената си държава аз не желая моите пари да се дават на бежанците а пенсионерите да плащат 180 лв за зъбна протеза

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ...Някой изнамери стогодишно стихотворение, което толкова добре обобщава ситуацията,

    12 Фев 2016 20:07ч.

    че всички го цитират. Отнася се за последните дни на Римската империя и действието се развива пред портите на някакъв град, чиито обитатели очакват нашествениците да пристигнат. Императорът и свитата му са се строили, облечени в най-скъпите си тоги, готови с речите си за посрещането. Сенатът е затворен, защото какъвто и закон да приеме днес, то утре той ще бъде отменен от новите господари. Тъкмо тогава пристига ужасната новина от границата. «Няма никакви нашественици.» Комитетът по посрещането се разтурва; всички се връщат по домовете си, мърморейки разочаровано: «Какво ли ще стане с нас сега? Тези хора все пак бяха някакво разрешение.» Само една малка промяна и стихотворението ще бъде съвсем подходящо за нашия случай. Озаглавено е «В очакване на варварите» но в нашия случай варварите сме ние.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До горния илитерат

    13 Фев 2016 22:26ч.

    Уважаеми, първо научи българската граматика и правопис, позапознай се с точките в края на изреченията и тогава се изказвай по въпроси от международната политика

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    14 Фев 2016 10:09ч.

    Меркел като лидер на водещата страна в ЕС е виновна и отговорна за всички неудачи и трудности в съюза. Виновна е и за политиката водена по отношение на Гърция, та се стигна до това положение. Виновна е за приемането на бежанците и по този начин промяна на етническото и религиозно съотношение в Европа. Виновна е за политиката на толерантност към някои националности на Балканите и пренебрежението към други, свързано с идеята да бъдат принадена стойност към икономиката на Германия, но това е един бумеранг към самата Германия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ...Тъкмо тогава пристигна ужасната новина от границата. «Няма никакви нашественици!»

    14 Фев 2016 10:41ч.

    И защо НЯМА НИКАКВИ НАШЕСТВЕНИЦИ? Защото самите те твърдят, че са само КРОТИЧКИ БЕЖАНЦИ, тръгнали да търсят сигурност и справедливост. А нашествениците сме ние! «Връщат се» значи те по законно принадлежащите им европейски земи (дадени тям за вечни времена от самия Пророк), а не щеш ли — заварват някакви не влизащи в сметките им бледолики недоразумения, построили градове и черкви и всичко останало, което само може да разгневи техния бог. Какво следва? В Хамбург — в новогодишната нощ на площада пред гарата — видяхме какво последва…

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Койчо Койчев

    14 Фев 2016 11:20ч.

    Меркел води Германия към поредното исторически, може би непоправимо, зло за европейците.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Константинос Кавафис — „В очакване на варварите“ (Превод: Стефан Гечев)

    14 Фев 2016 17:22ч.

    Какво очакваме, стълпени на площада? / Днес варварите ще пристигнат тук. / / Защо това бездействие в народното събрание? / Защо народните избраници закони не създават? / / Защото варварите ще пристигнат днес. / Какви закони да създават народните избраници? / Когато дойдат варварите — ще донесат закони. / / Защо ли императорът е станал толкоз рано, / пред най-големите врати тържествено е седнал / на трона си замислен, със корона на главата? / / Защото варварите ще пристигнат днес. / И императорът очаква да приеме / водача им. Дори му е приготвил / да му даде държавен пергамент. Във него / му е написал много титли и названия. / / Защо и преторите са излезли днес / с червените си златоткани тоги? / Защо са гривни сложили със много аметисти / и пръстени с блестящи, лъскави смарагди? / Защо са взели най-скъпоценните си жезли, / със злато и сребро тъй дивно украсени? / / Защото варварите ще пристигнат днес, / а заслепяват ги такива скъпи накити. / / Защо прочутите оратори не идват както друг път, / за да изложат мислите си в красиви дълги речи? / / Защото варварите днес ще дойдат. / А те се отегчават от сложни красноречия. / / Защо започна изведнъж такова неспокойствие, / обърканост — лицата как тъй станаха сериозни? / Защо внезапно улици, площади опустяха / и всички се прибират умислени, с печал дълбока? / / Защото падна здрач, а варварите не дойдоха. / Завърнаха се пратениците от границата / и казаха, че варвари не съществуват вече. / / Сега какво ще стане с нас без варвари? / Та тези хора бяха някакво решение. / Те демографските проблеми щяха дръзко / да разрешат с един-единствен напън. / По-тъмната коса и кожа, що толкоз ни харесват, / на нашите деца биха предали — да не бъдем / като народ тъй вяли и безчувствени, бездейни — / по цели месеци забравили жените си в униние… / / За нашата култура те биха се погрижили — / за да не сме така дребнави и досадни. / И биха ни научили — суров урок би туй било — / как да се радваме на пъстротата на живота. / …И как самите ние таз пъстрота да уловим! / / Но няма вече варвари — уви! / /

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи