Но от козунака на светския лъв попаднах на следната реплика от друго реалити, излъчвано по бТВ, която по смисъл звучеше горе-долу така – единият от водещите питаше публиката колко кофички с кисело мляко били необходими, за да се получи определено количество отходен материал. Разбира се, питането беше по-брутално, но ме е срам да го повторя.
Общо взето, ме е срам да пиша и за тези неща, но възмущението ми взема връх и за това го правя. А то, възмущението, не е предизвикано от някакъв отделен епизод, а от факта, че простотията, която описах преди малко, е доминиращата обществена среда, в която българите живеят. Независимо дали става въпрос за телевизията в най-гледаното време, билбордовете по улиците , които ви продават порнография и евтина българска водка менте, радиостанциите, които слушате в колата си и чиито реклами в 80% са свързани с “оная работа” – във всичко това става дума само за тези две неща – порнография и простотия.
Водещите на “Мюзик айдъл” ръсят същите простотии и пред учениците от ІІ клас в специално шоу, насочено към детска публика. А въпросът, който се опитвам да повдигна, има не само етическа страна за това, какво е допустимо в една медия и какво не. Има и естетическа страна - някакво минимално изискване от гледна точка на вкуса, което в България тотално липсва. Козунакът на Евгени Минчев е мерило и за двете.
Българската публичност, с цялата условност на това определение, се е свлякла до нивото на този козунак и просташките изригвания на инфантилите от “Сблъсък”, които водят и всички останали предавания на бТВ. Освен това тази “публичност” е изключително креслива. Не знам защо, но почти всички, които се появят пред камера на популярно телевизионно предаване, започват да викат.
Козунак, порнография и шум е основното нещо, което може да видите вечер, когато се прибирате при семейството си, или сам вкъщи, все едно, но когато е вашето време. Времето, което може да прекарате с най-близките си. Времето, което може да посветите на себе си. Времето, в което може да си почивате от агресивния и налудничав български делник. Точно тогава през екрана нахлуват кресливите бесове от разюзданата медийна къща, за да опустошат собственото ви малко пространство и да убият собственото ви малко време, което можете да отделите за себе си и близките си. Козунакът, порнографията и крясъците.
PS. И още един детайл от уродливия телевизионен калейдоскоп. Една от медицинските сестри, които диктаторът Кадафи държа в плен в продължение на десетилетие, скочи смело от либийския затвор почти директно, при това доброволно, във “Вип брадър” - постмодерната и лекомислена до безочие телевизионна реплика на диктатурата. На всичкото отгоре същата жена, с която физически са се гаврили садистите на Кадафи, днес е подложена на унизителни реплики от внука на българския диктатор, пръв негов приятел, а това е повод за забавление и висок телевизионен райтинг. Ако преди две години бях написал някакво пророческо вдъхновение, относно бъдещето на Кристияна, щях да бъда подложен на публичен линч, а медиите, участващи в кампанията ”Не сте сами”, щяха да ме заклеймят като безсърдечен циник. Сега същите я набутаха в още по-унизителна и цинична среда....Но това е представата за българско шоу.
(Материалът е публикуван във в. „Уикенд”)