Кой ще доживее европейска пенсия?

<p>&nbsp;Европейското чувство за справедливост, уважение и достойнство бе дълги години обобщено в щедрите последни години на неговите граждани. Там сега се поставя една от най-големите въпросителни и затова заплахата за европейската пенсия е не просто въпрос на придобивка, а на дълбок стрес тест за неговите граждани.</p> <p>Въпросът с неясното бъдеще на системи като пенсионната е вече толкова натежал, че Европейската комисия се престраши да навлезе в територия, която страните членки пазят с пълни сили. Преди няколко седмици тя публикува предложения, в които настоява, че увеличаването на възрастта за пенсиониране и дълбоката промяна в пенсионните системи нямат алтернатива. Именно за да избегне яростта на страните членки, темата бе вкарана в жанра икономическата криза и какво да правим след нея.</p> <p>Само преди няколко години подобна авантюра от Брюксел щеше да завърши с тежки политически обвинения за намеса, за надхвърляне на правомощия, за пълзяща евроцентрализация. Засега обаче темата минава почти незабележимо, защото липсата на сближаване на държавите от еврозоната може да бъде компенсирана именно така: чрез пълзящо уеднаквяване на социални, здравни, данъчни и други системи. Подобен процес пък се прави по модел на по-здравите икономики на Севера, с което можем да си обясним и тяхната пасивност и тишина. С други думи, единственият начин Германия да плаща по-малко за разходите на Юга е като ги накара да подредят публичните си системи по свой образец.</p> <p>Но подобни големи промени не могат дълго да останат в сянка. Една от причините е, че те имат задължителен междугенерационен аспект и така веднага стават политически. Това е видимо например в момента при британците, които започнаха трудния разговор за задлъжнялостта и влиянието й върху публичните системи. Сега те водят този разговор за бъдещето с помощта на цифри. Новото правителство на консерватори и либерали току-що приключи оценка на задълженията на хазната и стигна до фрапиращата цифра от почти 5000 милиарда лири! По-голямата част от тези задължения са по линия на пенсионни обещания и ангажименти, които сега трябва да бъдат плащани от идните поколения в страната. Именно тази реалност принуждава всички да гледат на реформите и като на договор между поколенията, а не просто като на административно упражнение. Ако ЕС се опита да прокара сегашните си идеи за промени със съгласието на настоящите правителства, то със сигурност бъдещите отговорници за тях и поколения ще имат повод за реакция.</p> <p>Тук, в България, вероятността за подобна е минимална. По нашите земи, когато стане дума за генерации, връзката между млади и стари моментално преминава в сълзливо, мелодраматично прехласване, от което вадим оптимистични теории за културната идентичност на нацията. Твърденията за добро отношение към децата отдавна имат функцията на маркер за националната ни &bdquo;топлота&rdquo;. Изкарани обаче от този жанр, те нямат нищо общо с междугенерационното мислене и солидарност, чиято липса може лесно да бъде видяна в неща като изборните предпочитания на стари и млади или традиционните формули за развитие на страната сред по-възрастните в стил &bdquo;държава, държава и пак държава&rdquo;.</p> <p>Европейската пенсия на бъдещето няма да дойде от богатите страни, членки на ЕС, нито просто от прехвърлянето на пари от работещи към неработещи. Сегашната криза с еврозоната извади на преден план всякакви авангардни идеи като тази за пенсионна мрежа на ниво ЕС, която да се издържа от евротакси и данъци и да инвестира в &bdquo;перспективни индустрии&rdquo;. Подобни разговори обаче изглеждат екзотично на тукашен терен. Вместо сериозни дебати и обсъждане на различни варианти, някаква промяна по правило се прави в последния момент и по финансова принуда. И винаги на фона на куховатите мечти за европейска пенсия.</p>