Костовизмът е путинизъм и орбанизъм по дух. А днешните десебари пишат доноси срещу него до ЕНП и повтарят като папагали либералните клишета за евроатлантическите ценнности. Проблемът бе, че самият Костов не се оказа костовист, а днешната карикатура, в която се превърна партията му, няма нищо общо с това. Костовизмът бе идея за силно лидерство, възстановяване на държавността и справедливостта и поставяне на националния интерес над всички останали. Това, което днес правят лидери като Путин и Орбан.

 

 

Две събития от политическия живот на маргиналните партии счупиха тъпомера през изминалата седмица. НФСБ на Валери Симеонов поиска от президента Румен Радев да се извини, защото говорил на английски език по време на срещата си с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

 

Хората на Симеонов излязоха с нарочна декларация срещу президента и призоваха главния прокурор да се произнесе по законосъобразността на действията на държавния глава. Заговориха дори за импийчмънт. Щеше да е само смешно, ако НФСБ не е част от управляващата коалиция, а Валери Симеонов доскоро бе и вицепремиер в правителството.

 

Както са тръгнали, скоро могат да поискат и образованието да се забрани със закон, а всяка проява на култура да се преследва от прокуратурата. И докато глупостта в тази формация не е изненада, особено преди избори, когато подобни абсурди валят всеки ден в изобилие, то другата случка заслужава по-голямо внимание, защото е свързана с карикатурния край на така наречената стара десница, управлявала България някога. 

 

ДСБ, формацията, която Иван Костов създаде преди 15 години, изпрати писмо до шефа на ЕНП Жозеф Дол, в което поиска Виктор Орбан и неговата управляваща в Унгария ФИДЕС да бъдат изключени от Европейската народна партия. От ДСБ са изпратили писмото си до Дол след като получили призив за подкрепа от ФИДЕС, което е малък издайнически детайл за манталитета им. 

 

Глупостта на ДСБ се различава от глупостта на НФСБ, защото е свързана с пълната загуба на идентичност, радикално скъсване с реалността и самоубийствен нагон. Онези са си били винаги такива, каквито са, и поне нямат претенции. Десебарите обаче ги имат в изобилие и се смятат за нещо като градски елит, неясно по какви причини. 

 

Иронията е, че преди 20 г. Иван Костов бе нещо като ментор на Виктор Орбан, който искрено му се възхищаваше. През 1998-а Орбан стана за първи път премиер на Унгария и беше само на 35 години. Спомням си с какво уважение гледаше той на българския министър-председател Иван Костов. 

 

Всъщност идеята за създаването на ДСБ (в което участвах) през 2004 г. беше Костов да стане за България това, което е Орбан за Унгария днес. Името "Демократи за силна България", което не е особено сполучливо, носи точно този дух на костовизъм.

 

Проблемът бе, че самият Костов не се оказа костовист, а днешната карикатура, в която се превърна партията му, няма нищо общо с това. 

 

Костовизмът бе идея за силно лидерство, възстановяване на държавността и справедливостта и поставяне на националния интерес над всички останали. Това, което днес правят лидери като Путин и Орбан. Ние, костовистите, бяхме такива. Аз останах такъв и до днес и затова не мога да се съглася с хората, които смятат, че убежденията ми са се променили на 180 градуса. Естествено е, че дадено мнение по различни въпроси може да търпи промяна или развитие, но много добре помня защо създадохме ДСБ и не съм се отдалечил от тези принципи. В тях не влизат нито плиткия и конюнктурен антикомунизъм, нито бутафорната русофобия. Ако бяхме успели тогава, днес Иван Костов щеше да управлява като Владимир Путин и Виктор Орбан. 

 

Това е голямото противоречие в днешната позиция на ДСБ, което е симптом на пълното им самоунищожение. 

 

Костовизмът е путинизъм и орбанизъм по дух. А днешните десебари пишат доноси срещу него до ЕНП и повтарят като папагали либералните клишета за евроатлантическите ценнности. 

 

Онзи ден Виктор Орбан нарече "полезни идиоти" критиците си от Европейската комисия и Брюксел, но това напълно се отнася и до нашенските “десни”, от които на всичкото отгоре няма никаква полза. Извън принципните аспекти,  поведението им е и напълно глупаво от политическа гледна точка. Не прочетох нито едно мнение на човек, извън оредялата им секта на глупостта, който да ги подкрепя. Напротив, събраха купища подигравки и ирония от хора, които би трябвало да гласуват за тях. 

 

Орбан е популярен в България и не виждам с какво позицията срещу него ще помогне на ДСБ, които и без друго нямат шанс да вкарат депутат на следващите евроизбори. Шанс нямат и коалиционните им партньори от “Да, България”, които също развяват знамето на антиорбанизма, защото са клиентела на Сорос, което пък е съвсем окаяна позиция. 

 

По парадокс, но с позицията си срещу Виктор Орбан и Бойко Борисов едновременно тези партии наливат вода в мелницата на социалистите, защото много разочаровани десни хора, които не харесват ГЕРБ, ще предпочетат да гласуват за БСП, които имат съвсем реални шансове за успех и чийто лидер Корнелия Нинова стои много по-близко до Орбан, отколкото до ПЕС. 

 

Не знам дали някой от вас знае името на коалицията между ДСБ и “Да, България”. Нарочно няма да го изпиша сега, за да си направите собствена социология относно шансовете на тази формация. Само ще спомена, че несъществуващия Реформаторски блок събира повече гласове в проучванията от тях. Просто, защото хората знаят името му. 

 

Ако бяха малко по-умни десните щяха да се разпуснат и да минат към ГЕРБ където всеки да потърси личната си политическа реализация. Това би било по-честно и спрямо собствените им избиратели, на които им писна да ги вземат за идиоти и да ги карат да гласуват за партийки и коалицийки, та да могат двама трима политически маргинали отново да влязат в голямата политическа игра. В това наистина няма никакъв смисъл. 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Епохата на Путин

Епохата на Путин

Путин никога не се стреми да притисне противника в ъгъла, той винаги...

51 коментар/a

Прот на 08.03.2019 в 16:50
Мери на 08.03.2019 в 14:42 : В първата реч на Хрушчов се ползва същата лексика и фразеология за сталинският период - бяха допуснати множество слабости и грешки .... Костов не е бъркал. Той е рационален и никой не може да го вини в незнание и неумение да предвижда. Разиграването с Б.Бонев, след като свърши каквото се искаше от него, е много знаково и говори достатъчно. Да не говорим, че според злите езици в операцията бил участвал и друг "лидер" на ДСБ. Викали му гном-а. Не го знам кой е
Името ми е Червен на 08.03.2019 в 17:21
Историята има един неприятен закон - не търпи условното наклонение. Поради което никога няма да узнаем дали "Ако бяхме успели тогава, днес Иван Костов щеше да управлява като Путин и Орбан". Затова пък разбираме, че г-н Дачков е бил привърженик на Костов, защото си е въобразявал някои неща за него. От нещата, на които се е надявал, май само идеята за силно лидерство се е оказала реална. Възстановяване на държавността и поставяне на националния интерес над всичко нямаше как да се постигнат с варварската му приватизация и сключването на неизгодни за България договори. А за справедливост е смешно да се говори. Има обаче друго нещо вярно - това, че Корнелия Нинова стои много по-близко до Орбан, отколкото до ПЕС. Но трябва също да се допълни и че в някои отношения Орбан стои много по-близко до ПЕС и до Нинова, отколкото до ЕНП, например в социалната си политика. Благодарение на нея - особено в политиката към семействата - раждаемостта в Унгария е нараснала с 45%. За разлика от нас унгарците няма да изчезнат.
Helleborus на 08.03.2019 в 17:28
За робския закон. Законодателството позволява извънредния труд навсякъде по света, само че Орбан е повишил лимита на часовете, които могат да бъдат поискани, от 250 на 400 на година. Ние за 2019 имаме 249 работни дни, т.е. по стария закон общо взето е било позволено да поискаш от работника да стои един час в повече на ден, но с този нов лимит се оказва, че работното време ще стане 10 часа. И нагоре, ако лимитът не е равномерно разпределен. Терминът, че работодателят „може да поиска“ означава, че никой работник, който се бори да си запази мястото, няма да откаже. У нас извънредният труд се ползва най-вече в малките населени места, където всички с по-ниско образование чакат за място в някоя шивашка фабрика, винпром или кабелен завод. Винаги има чакащи за мястото на който не му се работи извънредно. В крайна сметка не ти ли се струва, че се връщаме два века назад, когато работниците постоянно са стачкували, сформирали са синдикати и са започнали борбата за по-добри условия на труд? Празнували са постигането на 8-часовия работен ден и двата дни почивка. Но не е само това, Орбан дава на фирмите три години срок да заплатят този труд! И изкара хиляди унгарци на улицата на протести, нали не искаме да ставаме като китайците, да припадаме на работните си места? Не стига само да си анти Сорос, за да градиш справедливо и хуманно общество.
observer на 08.03.2019 в 18:15
Добра статия на Дачков. Приятно е да видиш смислена и аргументирана позиция на автор, с когото може да имате и различни политически пристрастия. Но това ме навежда на мисълта, че днешният сайт Гласове вече няма нищо общо с него. Което и обяснява много неща.
Eisblock на 08.03.2019 в 18:19
Много добър и точен анализ на г-н Дачков!!! Заради общата консумация нека спомена, как ПЕС и ЕНП-ейците са се накачулили вкупом във файтона на Сорос. Това обяснява поведението им. Докато техни съюзни партии и партийки по места отиват още по далеч в декларираната си борба за ликвидиране на държавите си - параден пример Меркел и пуделите около нея в съюз с терористичната АНТИФА като знаме... Макрон ли? А не е ли ясно накъде се е запътил?! ... Слава Богу, че заради контра поведението на БСП спрямо "спуснатите" указания от "централата" им, тук някой важни неща остават на ръба и служат за разлайване на публиката. Което пък в тази периферна част на Европа създава (поне) илюзията, че територията може би ще мине между капките по това време на Чума. Ха дано...
талантът без личен живот на 09.03.2019 в 09:41
Идеалът за оная, чистата демокрация, навярно превъплъщавана от Запада, който пък беше антисъветски, е хубаво нещо, но е утопия съобразно реалностите в нашия свят. Въпреки ентусиазма през ония ранни 90-те години, когато всички около мен силно вярваха и влюбено прегръщаха синята идея като местен образ на прототипа - американската мечта, нито за момент не стигнах дотам, че да се оставя да бъда заразен от масовия възторг. Не си го пиша като актив. Благодаря на родителите си и на средата, в която отраснах, както и на книгите, които прочетох. Така получих имунитет срещу някои опасни илюзии, една от които е, че олицетворение на Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел може да се пръкне откъм модерния Запад. Или да се удържи от лице, безхаберно фенстващо на т.нар. свободно потребление, представлявано от вездесъщата американска мечта.
до `талант без личен живот` на 09.03.2019 в 10:25
Моите поздравления за коментара. И при мен беше същото. Значи не съм единствен!
Много сме, на 09.03.2019 в 11:20
но не сме силни, защото не сме заедно.
Helleborus на 09.03.2019 в 11:34
До последните, демокрацията е ред, който дава възможност доброто да се прояви без риск от незабавна смърт. Но за да се прояви, все пак трябва да го има вътре в човека, а за да го има вътре в човека, трябва човекът да откликва по съвест на всички теми и да иска да бъде свободен. Ако има повече такива хора, то демокрацията ще позволи те да направят нещо, докато в някой режим биха се озовали тихомълком в някой концлагер. Но ако добросъвестни няма, демокрацията не е виновна. Нейната цел е да ти пази живота, като поставя множество спирачки пред едноличните режими и да ти даде възможност да говориш и да се организираш с други хора, за да си уредиш живота, ако ти не правиш нищо такова, то от демокрацията няма никаква полза, чрез нея ще се проявяват отново лошите. Така че ако едно общество не се възползва от възможностите, значи проблемът си е в него, болест на клетъчно ниво, няма вътрешен живот, няма добра самодейност. Самата идея, че някой отвън, под измислената фикция държава, трябва да ти учи децата на морал, е плод на робска психика. Дори Бог не прави нещата отвън, а всичко, което искаме, го прави чрез самите нас. Нищо не се получава наготово, все пак не сме кокошки, на които някой да пуска зрънца. Защо човекът мечтае да бъде отглеждан като подчинено пернато, понеже идеята на соца беше тази.
Защо човекът мечтае да бъде отглеждан като подчинено пернато, понеже идеята на соца беше тази. на 09.03.2019 в 12:01
Не беше тази, поне от гледната точка на поначало по-възвишената и благородна идея за именно социалистическа демокрация, която обаче също се оказа утопия - и утопичността е разкрита в контекста на твоите обяснения - любовта и мъдростта божия работят отвътре навън. Всичкото това хубавото, дето го написа за демокрацията ти, се отнасяше и до соца. Нещо повече, демокрацията на соца тръгна като народна, а не като мутроолигархична, каквато се оказа демокрацията под американски патронаж.
Маги на 09.03.2019 в 13:25
Между другото унижението на пенсионерите започна още от Костов. Много добре си спомням репликата му "Клекнали старци на припек...". Мои колеги, които се пенсионираха по това време им намалиха пенсиите почти наполовина. Това неглижиране на работилите и осигурявали се за пенсия е противозаконно и то продължава вече толкова години. Единствено в края на управлението на Станишев пенсиите се преизчислиха и се увеличиха почти с 40-50%. Незаконното наказание за пенсионираните работници продължава вече десет години и няма изгледи да се прекрати, докато шайката е на власт.
Ако турим чертата за управлението на Костов, на 09.03.2019 в 13:35
мисля, че може да се каже една добра дума. И тя е много съществена. А тя е, че Костов НЕ фалшифицира изборите. Като се има предвид каква агония преживяваме вече 10 години, Костов заслужава поне благодарност.
Re: Маги на 09.03.2019 в 13:57
Поправка: "алчни старци"
Маги на 09.03.2019 в 14:05
Благодаря!
Стига глупости, Helleborus на 09.03.2019 в 17:15
Какво пернато, каква робска психика, идеята на социализма беше всестранно развита личност. Твоят Бог е този, който налага морал чрез страх. Или по-точно тези, които се смятат за негови посредници на Земята.

Напиши коментар