Стефан Гайдарски
На изминалия конгрес Корнелия Нинова отстоя собствения си опозиционен курс пред собствената си опозиция. Алтернативата на ГЕРБ доказа, че вътре в себе си няма алтернатива. Необходимо е специфично въображение, за да буди тревога обстоятелството, че Гергов, Дъбов, Миков, Мерджанов, Стоилов, Найденов и шепа техни прислужници са недоволни. Тъкмо обратното – ако подкрепяха Нинова, биха я дискредитирали пред външните наблюдатели. Не се наложи БСП пак да изследва собствената си идентичност, защото там винаги е много сложно, ако питаш някой отвътре и твърде просто, ако гледаш отвън. Българските социалисти имат една единствена важна мисия и всичко друго е второстепенно. Това бе и акцентът в речта на Нинова.
Смазаните от режима Борисов/Цветанов български граждани имат нужда от избор, от много простичък избор. Искат да гласуват за партия, която да разкара шайката на Антон Тодоров от властта. Ако перифразирам Георги Марков,
„добри са тези, които бият ГЕРБ на избори “.
Грешките на БСП в миналото и състоянието на самоопределящите се като десни партии днес са само още аргументи в същата посока.
И все пак кой се страхува от Корнелия Нинова?
Бойко Борисов и Цветан Цветанов не се страхуват. Първият е анестезиран от новото си хоби да бъде екзотика на анемичната международната сцена, а вторият от собствените си успешни въведения в това, което имаме като изборна процедура. Да не говорим, че и двамата са реалисти и разбират, че една загуба нищо няма да промени в краткосрочен план. ГЕРБ трябва да бъдат аут поне пълен управленски мандат, за да се разклати сегашния модел, описан брилянтно от д-р Михайлов –
„за да бъдеш факт, трябва да си ГЕРБ“.
Пожарната пресконференция, която последва конгреса, е плод най-вече на нивото на политически интелект сред управляващите, а не на страх. Предстои дълъг път, през който не трябва и за миг да се допуска ГЕРБ да излиза от обяснителния режим.
В БСП също не се страхуват достатъчно от г-жа Нинова. А трябва. Като местни организации, които са по-представени в Националния съвет, отколкото в съответния общински. Като други, които открито работят с ГЕРБ. Като трети, които при всяко появяване в медиите регистрират отлив на подкрепа. Легендарната демократичност в левицата предизвиква само усмивки с оглед герберските порядки.
Времето за умерени политики отдавна е изчерпано. Корнелия Нинова вече заяви свалянето на ГЕРБ за национална кауза. А мотото е ясно – всички срещу ГЕРБ в името на България.
Националният въпрос сега е как, с кои и кога Корнелия Нинова да поведе българските граждани към нов тип управление.
И бесепари са всички, които работят за тази промяна.