Клинтън работи за Кремъл, обвинявайки Путин в национализъм

Снимка: joinfo.ua

Руската тема убедително зае едно от първите места в сегашната президентска кампания в САЩ. Демократите редовно обвиняват Тръмп в симпатии към Русия и Путин, а от само себе си се разбира, че това е страшен грях.

Либералните привилегировани кръгове не се замислят, че увличайки се по започнатата от самия Тръмп „игра на Путин“, демократите само помагат на своя противник. Мисълта, че достатъчно широк кръг от избиратели не подкрепят конфронтацията с Русия напразно им се струва глупава.

След като започна да разиграва на темата за Путин, глобалистичният елит вече не може да се спре. По всички закони на жанра към образа на „злодея“ трябва непрекъснато да се добавят някакви нови опорочаващи го щрихи. Този път, в речта си пред избиратели в Невада, Хилъри Клинтън огласи нов ипостас на Путин – „кръстник на глобалния краен национализъм“.

За пореден път ѝ бе необходимо да представи Тръмп като непригоден за поста президент на Съединените щати – и както се вижда, да направи това, припомняйки на публиката неговите проруски симпатии. А тъй като малко преди нея в Невада, Тръмп държа реч на предизборен митинг заедно с Найджъл Фараж, лидера на „Партията на независимостта на Обединеното кралство“ и главен привърженик на Брекзит, Хилъри реши да обедини заедно Тръмп, Фараж и Путин. Ето какво се получи:

„Фараж призова да се забрани на децата на легалните мигранти да посещават държавни училища и да ползват услугите на държавната система на здравеопазване; заяви, че жените са по-малко ценни от мъжете; обяви се  в подкрепа на законите, позволяващи дискриминация на наемните работници по расов принцип. Тръмп призовава към същото… И това е част от много по-мащабна акция – нарастващите вълни на радикален национализъм заливат дясното крило на целия свят.

А кръстникът на този глобален краен национализъм е руският президент Владимир Путин. Истината е, че Фараж редовно е показван в руските пропагандистки телевизионни предавания. Днес той стои на една сцена с кандидата за президент от Републиканската партия.

...Тръмп засипва Путин с похвали и прокарва проруска политика. Той говори за отказа от подкрепа за съюзниците от НАТО, признава анексирането на Крим от Русия, развързва ръцете на Кремъл в Източна Европа. Американските президенти, започвайки от Труман и завършвайки с Рейгън, Буш, Клинтън и Обама, винаги са отхвърляли подхода на Тръмп по отношение на Русия.“

Разбираемо е, че Клинтън плаши на първо място своите избиратели от националните малцинства: ето ги белите расисти, надигат глави в целия свят, води ги злият Путин, вече имат успехи във Великобритания благодарение на страшния Фараж, а сега техният агент Тръмп заплашва вашите права – вече и в нашата толерантна Америка.

Естествено Тръмп не остави думите на Клинтън без отговор, заявявайки, че „когато демократите търпят неуспех, им остава само един-единствен изпитан аргумент: „Ти си расист“, а „хората, които искат законите да бъдат изпълнявани и уважавани, за да бъдат границите ни защитени, не са расисти“.

Обвиненията към Тръмп, че е част от „нарастващата вълна на радикалния национализъм на дясното крило“, които удрят по Путин, няма да донесат на Клинтън предизборни дивиденти. Да плашиш белите американци с национализъм, тоест със защита на правата на мнозинството, днес е контрпродуктивно, защото все повече бели всъщност искат точно това.

А и сред националните малцинства има достатъчно хора, които не вярват в искрената загриженост на привилегированите обществени кръгове за техните права. Но освен вътрешноамериканският  ефект от речта на Клинтън, интересно е и впечатлението, което думите ѝ провокират и ще провокират в чужбина. Колкото и да е американоцентрична американската президентска кампания, думите на кандидатите за държавен глава внимателно се анализират и зад пределите на САЩ.

Още повече, че настоящите избори демонстрират реални, а не инсинуирани противоречия между американския истаблишмънт и извънсистемните елити на САЩ. По точно – между двете части на елита: управляващият Америка глобалистично настроен елит, който в по-голямата си част на свой ред е важна част от глобалистичния англосаксонски елит, и национално ориентираните отряди на местния елит.

Противоречия между привържениците на глобалната наднационална империя, изградена на базата на САЩ и вместо САЩ, и поддържниците на националната, т. е. суверенна държава. Именно в това е основният смисъл на противоречията между Клинтън и Тръмп, всичко останало са само производни.

Ето какво се получава: глобалистичният, наднационален елит с думите на Клинтън провъзгласява Путин за „кръстник“ на своя главен противник – „радикалният национализъм“. Тоест Путин не просто е създал Тръмп – той стои въобще зад всички сили, съпротивляващи се на победния ход на глобалистичния англосаксонски проект. Например стои зад Фараж – тоест Путин лично е организирал Брекзит.

Разбира се, това изявление на Клинтън би могло да се припише на предизборната реторика – каквото и да кажеш, то трябва да стряска избирателите.

Новият обрат в демонизацията на Путин обаче не е случаен. През всичките последни години атлантиците бият тревога по повод „руската експанзия в западния свят“: Путин стои зад Льо Пен във Франция, Путин насъсква европейските евроскептици, сепаратисти и националисти. Путин тук, Путин там – досущ Коминтерна от 20-30-те или СССР по времето на маккартизма.

Както и предшествениците ѝ, обвиняващи Москва за всички проблеми и беди на Запада отпреди 60 или 80 години, Клинтън безбожно ласкае Русия, представяйки Путин като чак пък толкава всемогъщ. Отгоре на всичкото в голяма степен тя е права. Макар да не организира диверсия в тила на евроатлантиците, Русия наистина залага на национализма – сиреч, на съпротивата на националните държави и цивилизации срещу глобалистичните планове на англосаксонския елит.

Ето защо това отговаря на нашите национални интереси – запазване и укрепване на Русия като самостоятелна държава-цивилизация, живееща според своя разум и своите традиции.

Цялото „коварство“ на Путин се състои в това, че интересите на Русия съвпадат с интересите на всички народи в света. При това те съвпадат не само теоретично, но и на практика, с текущите процеси на световната политика. Русия усети – което никак не бе трудно – все по-явните тенденции на растеж на съпротивата на националните държави срещу атлантическия глобалистичен проект. В това е и същинската тайна на популярността на Путин сред тези, които застават зад традицията, националната идентичност и държавен суверинитет.

Русия просто ясно и отчетливо отстоява това право, и не единствено и само за себе си, а за всички. Приписвайки незаслужено на Путин заслугата за развиващия се световен процес на протест срещу глобализацията (излиза, че той е настроил и иранците, и китайците), Клинтън на практика работи за Русия – очевидно е, че всички разбират как стоят нещата в действителност. И англичаните, гласували за Бракзит, и французите, които ще гласуват за Льо Пен, и левите антиглобалисти, и германците – всички считат за главна заплаха за своята идентичност „колективната“ Клинтън, тоест глобалистичния наднационален и антинационален елит. И ако този елит чрез думите на Клинтън назначава Путин за вожд на своите врагове, то това е най-добрата реклама за Русия в целия свят.

Така че трябва още да се помисли кой в САЩ е основният агент на влияние на Путин. С последните си изавления Хилари направи за Русия значително повече, отколкото Доналд Тръмп.

Превод от руски: Елена Дюлгерова