Тръмп твърди, че споразумението е несправедливо към САЩ, но Америка е тази, която продължава да налага несправедливо бреме върху другите

Джоузеф Стиглиц

 

Под ръководството на президента Доналд Тръмп Съединените щати направиха още една важна крачка към утвърждаването си като мошеническа държава на 1 юни, когато се оттеглиха от Парижкото споразумение за климата. В продължение на години Тръмп се утешаваше със странната теория за конспирацията, че (както той посочи през 2012 г.) „идеята за глобално затопляне била създадена от и за китайците, за да направят производството на САЩ неконкурентно“. Но не това беше причината, поради която Тръмп пристъпи към оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение. По-скоро споразумението според неговите твърдения било лошо за САЩ и имплицитно несправедливо към тях.

 

Макар че справедливостта, както и красотата, е субективно възприятие, твърдението на Тръмп трудно може да се оправдае. Напротив, Парижкото споразумение е много добро за Америка, а САЩ са тези, които продължават да налагат несправедливо бреме върху другите.

 

Исторически погледнато, приносът на САЩ към нарастващата концентрация на парникови газове в атмосферата е несъразмерно голям. Те остават най-големият източник на въглероден диоксид досега на глава от населението сред големите държави – повече от два пъти по-голямо количество от Китай и почти 2,5 пъти повече от Европа през 2013 г. (последната година, за която Световната банка е докладвала пълни данни). С високите си доходи САЩ са в далеч по-добра позиция за адаптиране към предизвикателствата на изменението на климата, отколкото бедните държави като Индия и Китай, да не говорим за държавите с ниски доходи в Африка.

 

Всъщност основният недостатък в аргументите на Тръмп е, че борбата с изменението на климата би укрепила САЩ, а няма да ги отслаби. Тръмп гледа към миналото – минало, което, иронично, не беше толкова знаменито. Неговото обещание да възстанови работните места за добив на въглища (които сега са 51 000, което е по-малко от 0,04% от заетостта в неселскостопанския сектор в страната) пренебрегва суровите условия и здравните рискове, които са ендемични в тази индустрия, да не говорим за технологичния напредък, който ще продължи да заличава работни места в индустрията дори и ако се възобнови производството на въглища.

 

В действителност много повече работни места се създават при инсталирането на слънчеви панели, отколкото се губят при производството на въглища. По-общо казано, преминаването към зелена икономика би увеличило доходите на САЩ понастоящем и би спомогнало за икономически растеж в бъдеще. В това, както и в толкова много други неща, Тръмп е безнадеждно останал в миналото.

 

Само няколко седмици преди решението на Тръмп да се оттегли от Парижкото споразумение световната Комисия относно цените на въглеродните емисии, която ръководих съвместно с Никълъс Стърн, изтъкна потенциала на зеления преход. В доклада на комисията, публикуван в края на май, се казва, че намаляването на емисиите на CO2 може да доведе до една още по-силна икономика.

 

Логиката е ясна. Ключов проблем, който възпрепятства глобалната икономика днес, е недостатъчното съвкупно търсене. В същото време много правителства са изправени пред дефицит на приходите. Но ние можем да се заемем едновременно с двата проблема и да намалим емисиите, като наложим такса (данък) върху емисиите на СО2.

 

Винаги е по-добре да се облагат с данъци лоши неща, отколкото добри неща. Като въведем данъци върху емисиите на CO2 предприятията и домакинствата ще имат стимул да се модернизират за света на бъдещето. Данъците също така ще предоставят на фирмите стимули за иновации по начини, които намаляват потреблението на енергия и емисиите – предоставяйки им динамично конкурентно предимство.

 

Хелиостати в слънчевата топлоелектроцентрала „Иванпа“ в пустинята Мохаве, Калифорния. Много повече работни места се създават при инсталирането на слънчеви панели в САЩ, отколкото се губят при производството на въглища. Снимка: Alamy

 

Комисията анализира равнището на цената на въглеродните емисии, което би било необходимо за постигане на целите, заложени в Парижкото споразумение за климата – далеч по-висока цена, отколкото в по-голямата част от Европа днес, но все още поносима. Комисарите посочиха, че надлежната цена може да се различава в отделните държави. По-специално те отбелязват, че една по-добра регулаторна система, която ограничава производството на електроенергия от въглища например, намалява тежестта, която трябва да се поеме от данъчната система.

 

Интересното е, че една от най-добре представящите се в света икономики – Швеция, вече е приела данък върху въглеродните емисии със значително по-висока ставка от тази, която обсъдихме в нашия доклад. А шведите едновременно поддържаха силния си растеж без нивото на емисиите, които имат САЩ.

 

Америка под ръководството на Тръмп се превърна от световен лидер в обект на присмех. В резултат на оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение, извършено от Тръмп, на кметството в Рим се появи голяма табела с надпис: „Планетата преди всичко“. Също така новият френски президент Еманюел Макрон шеговито направи паралел с лозунга от президентската кампания на Тръмп, като заяви: „Да направим нашата планета велика отново“.

 

Но последиците от действията на Тръмп не са шега. Ако САЩ продължават да излъчват въглеродни емисии както досега, те ще продължат да налагат огромни разходи върху останалата част от света, включително и върху много по-бедните държави. Тези, които пострадаха от безразсъдството на Америка, имат основание да са ядосани.

 

За щастие големи части от САЩ, включително и най-икономически динамичните региони, показаха, че Тръмп е, ако не неуместен, поне по-малко релевантен, отколкото той би искал да вярва. Голям брой щати и корпорации обявиха, че ще продължат да изпълняват своите ангажименти, а може би ще отидат още по-далеч, за да компенсират провалите на други части от САЩ.

 

Междувременно светът трябва да се защити от мошеническите държави. Изменението на климата представлява екзистенциална заплаха за планетата, която е не по-малко драматична от тази, която представляват ядрените амбиции на Северна Корея. И в двата случая светът не може да не си зададе неизбежния въпрос: „Какво трябва да се направи по отношение на държавите, които отказват да изпълнят своята роля за запазване на нашата планета?“.

 

Източник: theguardian.com

Превод: Гласове

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

2 коментар/a

Муйо на 05.07.2017 в 21:05
Само не става ясно кво праим с фалшивите метеорологически данни, които легнаха в основата на "глобалното затопляне". Не става ясно и колко фотоволтаици са необходими за една електропещ за стомана, колко - за електропещ за алуминий и колко - за зареждане на айфончето. Не става ясно и кво праим, като изгрее луната (капедето на акумулаторите ми е ясно, като турим и капедето на конверторите, става "къде е Киро - на кирия"). Накъсо - "глобалното затопляне" е средство за деиндустриализация. Ако мине номера, разбира се. Кому е изгодно?
Името ми е Червен на 06.07.2017 в 08:42
"Затоплянето и захлаждането са естествен природен цикъл. Имало е много по-топли периоди в историята на земята. Имало е и много по-студени. Никакви катастрофи не са последвали от тези затопляния, напротив – известно е, че в по-топлите периоди човешката цивилизация процъфтява, а в студените запада. От друга страна, затоплянето съвпада с повишаване на слънчевата активност, докато застудяването – с намаляване. .." (доц. Катя Георгиева, може вече да е и професор) http://glasove.com/categories/interviuta/news/katya-georgieva-globalnoto-zatoplyane-e-izmama

Напиши коментар