За първи път в историята на българския конен спорт, 14-годишната Ая Митева донесе бронзов медал от Европейско първенство по прескачане на препятствия. На въпрос към нейния треньор Стоица Аргилашки дали е доволен от класирането, той счупва вежди, усмихва се и казва: „Тя можеше да е първа! Просто удължи един завой и това й струваше златото! Движеше се със скорост с която никой не можеше да я стигне, а сгреши в завоя.“
Как малката Ая промени историята на българския конен спорт

 

Когато започват интервютата веднага след церемонията по награждаването, германската 14-годишна победителка Тиара Блайхер казва: „Не, не очаквах, че ще победя! Толкова съм изненадана! Изобщо не се надявах на такъв успех!“ Холандката Ема Бокен, която стана втора, повтаря почти същите думи. Идва ред на Ая, която единствена от трите говори английски и смайва журналистите, насочили микрофони към нея: „Не съм доволна! Дойдох за злато, а станах трета! Погрешно насочих коня и това ми струваше златото!“

 

Брои ли се за национално постижение успехът на дете, а не на възрастен състезател?

 

За всяка друга спортна дисциплина въпросът би бил основателен, но не за конния. В ездата състезателите не се делят по пол, а само по умение.

 

Съществуват възрастови нива, но всяка шампионска титла е доказателство за умение, което е равно като качество и само теглото на състезателите е различно.

 

 

Европейското първенство по прескачане на препяствия в холандския град Зуидволде протече в три дни и пет отделни изпитания – все едно пет отделни състезания. Участваха 120 деца от 33 държави. Всяко от тях язди виртуозно, като в някои държави за участие в такъв турнир помежду си се състезават по 30-40 деца.

 

Финалът за гранпри протече в два манша, с височина на препятствията от 130 см. Сложността му коментира генералният секретар на Българската федерация по конен спорт Теодор Шейтанов:

 

„Това не беше детско състезание, а истинско гранпри изпитание. Контролното време беше късо, което допълнително затрудни състезателите, а препятствията бяха подредени така, че да ги затруднят, а не да им дават лесни решения.

 

 

Децата ни се представиха изключително добре. От гледна точка на федерацията, се преборихме за провеждането на Купа на нациите у нас и на турнира в Божурище през юни, именно нашите деца заслужиха отборната купа. Това беше и най-сериозната им подготовка в състезателна среда за предстоящото европейско първенство.

 

Отделно са усилията на треньори, родители, ветеринари, всеки от които дава своя дял в подобен успех. Наясно сме и с психологическото натоварване над Ая и Ивана, които трябваше да кандидатстват за гимназия само дни преди турнира.

 

Оттук насетне, след като е ясно, че България може да бъде в призовите места в Европа, очаквам още по-голям плам и отдаденост в подготовката на състезателите ни. Конният спорт е уникален, защото е единственият в света, в който участва екип от човек и животно и в който няма деление по пол, а само по умения. Медалът на Ая е заявка за сериозно участие на нашите ездачи в големите турнири. Тази емоция не може да се опише!“

 

На втория ден водачът на нашата делегация и най-награждаван български ездач Ангел Няголов коментира паркура и съвсем откровено признава, че много опитни възрастни ездачи не биха се справили с такава сложност, толкова трудни завои и заходи към всеки от скоковете.

 

 

Финалът за гранпри протече в два манша, като първият паркур е с 12 препятствия, с една двойна и една тройна комбинация и общо 15 скока, а вторият манш е с десет препятствия, с тройна комбинация и 12 скока при височина от 130 см. на препятствията.

 

Ако някой иска да си представи какво е това, да се качи на височина от 130 см., отгоре да седне на бар столче и да погледне към земята. От такава височина се приземява ездачът, като в същото време удържа мощта на около 600-килограмово животно, а секунда преди това е излетял вертикално нагоре.

 

Най-голямото умение на всеки от ездачите не е в самия скок, а в това да прецени разстоянието до всяко следващо препятствие, да направи завоя в точния момент и да доведе коня до оптималното за отскачане място, за да  прелети достатъчно високо и веднага след като се приземи, със същата сила и скорост да продължи напред.

 

Не рядко се случва деца, които се явяват на първите си състезания, да крещят по средата на паркура: „Не мога да го удържаааааа!“ и публиката дружно започва да вика „Охооо, охооо!“ – с надежда животното да чуе, че трябва да намали темпото.

 

Конете знаят, че се състезават, те разбират каква е тяхната задача, но миг колебание у ездача, страх или неувереност предават властта на коня и той решава как да постъпи и дали скача като луд или сам да се откаже и изведнъж да спре. Затова всеки ездач, независимо от възрастта си, трябва да вдъхва увереност на коня, да му дава недвусмислени команди.

 

От 120 деца на турнира, Ая Митева е само една от трите, които за състезателните дни е скочила около 75 пъти, без да допусне грешка.

 

Срещу нея са състезатели от държави с дългогодишна история от успехи в конния спорт, които създават световни и олимпийски шампиони, с школи, към които се стремят състезатели от цял свят. Победител на европейското първенство стана германката Тиара Блайхер, втора е Ема Бокен от Холандия.

 

 

Ая Митева се подготвя на конната база в Ихтиман и неин треньор е Стоица Аргилашки и втори треньор Бейджан Арифов. Жребецът Каро Ас е едва вторият й кон. Тя започва да тренира сериозно конен спорт с кобилата Кая, която нееднократно й показва, че слизането от кон може да е бързо и неочаквано и че не е задължително след скока тя да е все още на гърба на Кая.

 

Ая в първия ден, когато получава първото си пони Кая през 2014 г. На следващата година тя вече е състезател.

 

А подобни щуротии са част от удоволствието да си дете, което споделя страстта си с приятелките.

 

 

Ая е една от три деца, но братчето й няма отношение към конете. Сестричката й Ани вече започна да язди, а първите уроци на корда й даде именно кака Ая. Миниатюрното пони Дракон приличаше повече на плюшена играчка, но с него отговорно работеше именно Ая, за да го подготвя за тренировките на Ани.

 

Ая тренира сестра си Ани на понито Дракон.

 

Също на конната база в Ихтиман своята подготовка започва и Елиза Чолакова, която със своите 12 години бе най-младият участник на европейското първенство в Холандия.

 

 

В националния тим на страната ни участват още Ивана Ангелова и Ася Петрова. Само една наказателна точка за време отдели отбора от възможността да влязат в призовите места.

 

Българския отбор, от ляво надясно: Ивана Ангелова, Ася Петрова, Ая Митева и Елиза Чолакова.

 

Момичетата обаче се бориха лъвски на Купа на нациите, която се проведе през юни в Божурище и тогава в инфарктна надпревара завоюваха първото място.

 

В Холандия конегледач на Ая е нейния баща Петър Митев. Богатите отбори пътуват с конегледач за всеки от конете, но в нашата ситуация това правят татковците. Те помагат в почистването, държат животното, когато се налага, а Петър Митев е длъжен да удържа жребеца Каро Ас и при преминаването край кобили-майки, край други привлекателни женски, които Каро отбелязва по изразено мъжки начин.

 

Свой личен почерк Петър Митев слага в носенето на различен цвят каскет за всяко състезание, а след края му, когато Ая отново преминава без грешка, той със замах го удря в земята. Така всички фотографи насочват апаратите си към него в очакване на ритуала.

 

 Татко-конегледач-шофьор, заслужил да позира с наградата на Ая.

 

Финалът на турнира е толкова инфарктен за екипа около Ая, че те не са сигурни дали да дишали, докато тя е скачала. Факт е, че накрая всички плачат, а публиката крещи в екстаз – те за първи път виждат дете от България и тя спечелва сърцата им.

 

При завръщането си на конната база, след близо три дни пътуване с караваната, ездачи от базата очакват Ая, Каро Ас и конегледача-шофьор-татко с торта, детско шампанско, голяма диня за жребеца и плакат.

 

Огромният кон влиза в бокса си и на мига с огромно облекчение коленичи, обръща се по гръб и облекчено започва да рита. На всички езици това значи: „Доживях, божке, свърши се! Ще си почина!“

 

 

Щастливото семейство на Ая се смее, че вече ще й сервират храна само в чинията, която е част от наградата и ако не си я мие сама, ще я слагат в миялната.

 

 

За Ая предстоят два дни почивка и после продължават тренировките за следващото състезание и за всички турнири, които идват след тях. От догодина тя вече няма да е дете, а юноша и там й предстои цял нов свят на предизвикателства и сложни паркури.

 

Мила, сърдечна, усмихната, малко мръсна след дългото пътуване, тя иска да се изкъпе, да се наспи и отново е готова да вложи цялата си енергия в тренировките, да помага на приятелите, които го закъсват в упражнения или непослушание на техните коне и да е все същото слънчице, което сега е гордост не само ездачите на конната база в Ихтиман, а част от историята на конния спорт в България.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Силата на прошката

Силата на прошката

Нашите предци казват, че началото на мъдростта е в разбирането на думи...

2 коментар/a

Даяна Борисова на 18.07.2019 в 20:38
Аз съм майка на ездачка, която с всички сили опитва да напредва. Преди да стане шампионка, моята дъщеря ще трябва да измине целият път не само на учене, но и търпение, дисциплина, ужасно много труд, разочарования, падане, болки, сълзи и аз да я успокоявам, че не е съвсем некадърна. Ая е сред най-малките момичета на вид от България, но всички я харесваме защото е с добро сърце и язди много смело. Някой може да си мисли, че само богатите могат да успеят, но това не е вярно. И най-богатия човек не може да научи дъщеря си да язди, ако няма сърце за това. Не всички можем да купим скъпи коне, но децата с талант винаги се отличават. Дано още български ездачи да успяват, защото са много талантливи.
Данко до Диана на 18.07.2019 в 23:07
ех, че хубав и смислен пост, успехи ви желаем :)

Напиши коментар