Изследването на НЦИОМ е като déjà vu

<p>&nbsp;<strong>В икономиката, за разлика от много други дейности, за да останеш на едно място, трябва да тичаш, а в криза дори да спринтираш. А това не кореспондира със задавания от политическия ни елит дневен ред. Затова и резултатите са любопитни.</strong></p> <p>Въпреки опитите при коментарите на данните от изследването да бъде заметен под килима фактът, че вътрешният министър се ползва с по-голямо доверие от премиера, това провокира внимание и би трябвало да се вземе предвид при всеки анализ. И ако голямата популярност на Цветанов е генерирана сред привърженици на всички партии, то рейтингът на Борисов се капсулира само сред привържениците на ГЕРБ. Това не е ново явление и е свързано с чисто психологическото преживяване на вътрешно желание да се оправдае собственият избор отпреди една година. Подобна беше реакцията на гласувалите за Симеон Сакскобургготски и НДСВ през 2001 година, след като стана ясно, че намеренията се разминават реалните управленски действия.</p> <p><strong>Потвърждава се едно важно наблюдение, което прави обяснимо харесването на Цветанов. Усещането за ощетеност сред голяма част от българските граждани.</strong> Надеждите за честно и справедливо разпределение на ресурсите бяха лъгани по време на целия преход. Желанието за възмездие се оказа водещ мотив при гласуването на парламентарните избори миналата година. А най-пряката връзка при получаването му се олицетворява от МВР и Цветанов. Този мотив за възмездие ще бъде водещ както през този упралвленски мандат, така и при следващ, ако не се възвърне балансът.</p> <p><strong>Борисов става все по-невидим за българите, що се отнася до връщането на този баланс.</strong> Намаляването на подкрепата за него е и сигнал, че има сериозни затруднения да намери верния тон в управлението на икономическата криза. Основни проблеми са липсата на пари и реформи. Борисов се оказа в ситуация на паническо лутане в лабиринта от интереси на множество групи, претендиращи, че представляват нечии други интереси. Този управленски хаос се трупа на неговата сметка, докато е очевидно, че това не засяга Цветанов и МВР. МВР е от малкото институции, които регистрират голям ръст на доверието заради изпълнение както на основните си ангажименти, така и на предизборните обещания. МВР и Цветанов са институцията и лицето на удовлетворените очаквания за възмездие.</p> <p><strong>Все още няма яснота около президента Първанов.</strong> Вътрешни кръгове в БСП правят всичко възможно да нагнетяват напрежение и ползват Първанов като инструмент в битката си срещу бившия премиер Станишев. Това дава основание да се прогнозира, че въпреки привидното затишие в борбата за лидерство големите размествания в левицата предстоят. <strong>Проект "Първанов" може и да не се състои, но докато е удобно, ще се ползва като плашило.</strong> Предотвратяване на разцепление срещу лидерския пост в партията е опаковката на блъфа, наречен "Проект Първанов". <strong>Тези маневри вляво ще катализират процеса на устойчив спад в президентския рейтинг и ще направят контраста между кандидата на ГЕРБ и президентстването на Първанов още по-отчетлив в предстоящата битка за "Дондуков" 2. </strong>Участието на Първанов във вътрешнопартийните битки на БСП му носи негативи и може да му затвори пътя за триумфално завръщане след приключване на мандата, ако е имал такива намерения.</p> <p><strong>При старата десница положението е драматично.</strong> Видно е, че нагласите на избирателите ги тикат упорито извън състезателното трасе. И е логично в тази ситуация. Те са част от създаваното двадесет години усещане за ограбване на надежди, мечти, очаквания. В сегашната ситуация на икономическа криза по-скоро пречат, отколкото помагат. Лутането между желанието за видимост чрез активно продуциране на антикризисни мерки и необходимостта от кооперативност ги изнервя и неизбежно ги кара да грешат в преценката си и да надценяват възможностите си. <strong>Спадът на доверието в Синята коалиция е основно заради липсата на нови цели, нови лица, нови политически идеи.</strong> Запушването на всички комуникационни канали с тялото на Костов тласка и СДС, и ДСБ надолу. Устойчивите негативни нагласи към лидера на ДСБ не може да бъдат заличена с университетски лекции или с митологизиране на управленски умения. За последните десет години, откакто Костов не е министър-председател, едва ли е настъпила драматична промяна в познанията за държавното управление, пък и има много млади и не чак толкова млади хора, които се образоваха добре по света и у нас.</p> <p>Пазителите на общностното знание са от времената на безписмените култури. Оцеляването на тази стара десница не бива да бъде оставяно в ръцете само на един човек, пък бил той и "един от малкото разбиращи от политика в България", по думите на Румен Петков. Перспективите са ясни. Изостряне на битката за силно редуцираните гласове. Търсене на възможности за разширяване на Синята коалиция чрез привличането на изпаднали от надпреварата в изборите от миналата година. Остри сблъсъци с другите партии, подкрепящи правителството с цел отвличане на разколебани избиратели. Търсене на теми за привличане на публичното внимание, дори с цената на конфронтации с ГЕРБ</p> <p>Много трудно може да се определи бъдещето на "Атака". Обезличаването заради подкрепата на кабинета е видимо и дрейфът около четирите процента е показателен, но все пак не бива да се подценяват лидерските качества на Волен Сидеров. Опитите да бъде разцепена партията чрез създаването на паралелен националистически проект от дългогодишния му съратник в националистическите дела Валери Симеонов се оказаха ялови. <strong>Проблемите пред "Атака" и Волен&nbsp; Сидеров не са свързани и с отлива на поддръжници на партията към ГЕРБ. Такива едва ли има, а и да има, не са съществена част от масата, осигуряваща на Сидеров сериозна подкрепа през последните години.</strong> Основният проблем е подкрепата за ГЕРБ, което не кореспондира с изводите на някои коментатори, че ГЕРБ изсмуква избирателите на "Атака". Пък и пълната му и безусловна подкрепа може да отблъсква едни поддръжници, но да привлича други, а при един успешен мандат може да му бъде от полза при щурма на избирателната бариера от 4% на следващи парламентарни избори. Но е от особена важност как Волен Сидеров ще отиграе президентските избори догодина. Дали ще подкрепи кандидат на ГЕРБ, независимо дали се казва Борисов или Цветанов, или ще тества отново сплотеността и единството на партията си. Такива индикации имаше миналата седмица по една важна тема &ndash; фиксирането на лихвите по кредитите, което накара медиите да се върнат в ранните години на партията и да припомнят призивите за национализация.</p> <p>Партията "менте" на ГЕРБ, по определението на политолога Румяна Коларова, няма нужда от коментар. Доминацията на темата за борбата с корупцията по време на предизборната кампания даде възможност на РЗС да "отмъкне" парламентарното мнозинство на Борисов и да внесе несигурност и напрежение в сглобяването на управляващо мнозинство. Поставената задача беше изпълнена и проектът РЗС се изчерпи. Насилените митинги и срещи в страната организирани от Яне Янев само затвърдиха впечатлението за липсата на адекватно лидерство и политическа убедителност.</p> <p>Преживяването на икономическата криза от българите прави неустойчиво отношението им спрямо политиката и политиците. <strong>Но все пак е ясно видима една тенденция. Всяко правителство идва на гребена на вълната от очаквания, напомпани до пръсване по време на предизборните кампании. И всяко правителство се оказва в ситуация да търси пътища за спасение при регистрация на устойчив спад в доверието. Да се търси формулата за оцеляване, а не за успех, е станало рефлекс за българсия политически елит.</strong> Дори и да получат дългоочаваното възмездие, българските граждани едва ли ще престанат да бъдат критични и взискателни към всеки управляващ.</p> <p>През изминалите двадесет години се научиха много уроци, разкриха се много нелицеприятни неща, наяве излязоха много скандални обвързаности. Получи се специфична скрита приватизация на политическата власт от малък кръг хора, които за пореден път след поредното проучване се чувстват застрашени. Може би това е единствената национализация, която би могла да бъде оправдана и ще се случи. Индикациите са налице.</p>