След дълго затишие през последните два месеца събития, свързани с киевското правителство, успяха да се прокраднат отново сред водещите световни новини; с обединените усилия на цялата постмайданна власт тия новини имаха по-скоро комичен привкус; но карай да върви, нали нямало лоша реклама...

 

 

Отзад напред нека почнем. Миналия петък – след месеци на напрегнати отношения – президентите на Русия и САЩ се видяха в Хамбург. Срещата трябваше да бъде част от един много по-общ формат – събиране на ръководителите на 20-те най-мощни стопански сили в света – но тя самата се превърна в основното събитие; останалите от Г-20 присъстваха само като едва различим фон въпреки яркочервеното сако на канцлерката Меркел на общата снимка. Дълго чаканата среща на Владимир Путин и Доналд Тръмп остана, разбира се, главната световна новина почти три денонощия, а нейната продължителност – 2 часа и 17 минути – показа кои са главните световни играчи; едва ли е имало учудени…

Впрочем тая продължителност има и други измерения, които са в пряка връзка с нашата днешна тема; тя бе точно 23 пъти по-голяма от продължителността на протоколната среща няколко дни по-рано, на Тръмп с Пьотър Порошенко, която продължи едва 6 (шест) минути (киевското посолство във Вашингтон твърди, че срещата траяла 19 минути, но това е единствено според техните часовници, които трябва да са нещо по-особени). Тая пък продължителност е свързана с положението на Порошенко в качеството му на американски васал в Киев, чието идване на власт – нека напомним за яснота – бе чрез държавен преврат на 24 февруари 2014 г., платен с едни 5 млрд. пари на американските данъкоплатци, последван от измислени избори. Дипломатически източници ни уверяват, че подобни пресмятания съвсем не са напразно мерене... на време, в тях са заложени важни послания.

 

След, както твърдят, платената среща на киевския външен министър Павел Климкин с американския президент Доналд Тръмп на 10 май т.г. социалните мрежи се оказаха преситени с комични съставни изображения; вероятно най-безобидното от тях (вдясно) представяше Климкин като момче за всичко от верига за бързо хранене, на което Тръмп поръчва сандвич и любимата си безалкохолна напитка с вкус на сироп за кашлица, която американският президент впрочем пиел в колосални количества. Съставното изображение е заето тук от Twitter, като е преведен единствено надписът – от английски на български. Вляво е част от необработената снимка.

 

Унижения киевските постпревратаджии са принудени да търпят във всеки един момент след февруари 2014 г. – такава е съдбата на предателите изобщо, но от този месец май държанието на задокеанските им господари стана съвсем пренебрежително. Точно преди два месеца по безпрецедентно унизителен начин американският президент прие външния министър на киевското правителство, като почти през цялото време на срещата (почти пет от общо без малко шестте минути) той накара комичният Климкин да стои прав до бюрото му, неестествено изкривен като ученик в долните класове, на когото не разрешават да си седне (вж. изображението по-горе); така е с васалите…

Понеже срещата Путин-Тръмп бе почти на четири очи (всъщност – на 12, ако трябва да сме точни; освен двамата президенти присъстваха руският министър на външните работи, американският държавен секретар и двама преводачи) не са известни подробности по обсъжданите въпроси. Последствията за киевското правителство обаче бяха незабавни – очевидно на срещата Путин-Тръмп са били взети значително повече решения, отнасящи се до Украйна, отколкото обявеното решение за назначаването на американски представител, отговорен за отношенията с Киев.

И американският държавен секретар Рекс Тилърсън бе на 9 юли за 2 часа и 30 минути в Киев, при Порошенко; очевидно за да го информира какво големите в световната политика са решили за него и за киевското правителство; за да му „набие канчето“, ако ми е позволен този образен войнишки език. А има за какво; все още си стоят безотчетни едни 600 млн. долара, които САЩ изсипаха в Киев за разрешаване на гражданската война в Украйна, а какво стана с тия пари, във Вашингтон не знаят – много добре знаят, разбира се, шегувам се; порошенковци отдавна са ги изхарчили за свои си нужди…

Подробности от посещението на Тилърсън в Киев също не станаха известни – освен някаква претенциозна и безлична официална справка, но за произтичащото може да се съди от последствията, които настъпиха незабавно. Именно в деня на височайшата визита киевският Съвет за национална сигурност и отбрана – главният терористичен орган на февруарските превратаджии – трябваше да приеме законопроекта по така наречената реинтеграция на Донбас, което и стана, и сега Върховната рада ще го разглежда наесен.

Не ви съветвам да се мъчите да четете тоя документ – в сряда той вече бе обнародван – в него няма нищо кой знае колко ново, освен че Порошенко щял да решава вече – а не Съветът за национална сигурност и отбрана – кога да се използва военна сила срещу Донецката и Луганската народни републики (ДНР и ЛНР).

Та, значи, в Киев са решили да „реинтегрират“ новорусийските земи, които в знак на непримиримост към киевските превратаджии през пролетта на 2014 г. се отцепиха от централното правителство. А дали се замислят – все в същия Киев – къде канят да се връщат ЛНР и ДНР?!

Промишлеността в подконтролната на Киев украинска земя е в колапс – промишлените гиганти отдавна не работят на пълна мощност, някои спряха напълно, а част от оборудването на металургичните заводи даже успяха да нарежат за скрап. Крупният производител на авиационни двигатели „Мотор сич“ съкрати 75% от работниците и административния си персонал. „Южмаш” – най-големият производител на ракетна техника в бившия Съветски съюз – отдавна премина на ширпотреба; огромните халета, където по-рано се произвеждаше върхова космическа продукция, са пусти; а най-добрите специалисти се преселиха в Русия. „Антонов“ не е произвел нито един самолет през последните две години и половина, а представеният наскоро вариант на техен самолет без руски части – заменени с аналогични, но западно производство – едва ли ще има успех, честно казано; твърде много от технологичния и кадровия потенциал на компанията бе изгубен безвъзвратно през изминалите години – ако случайно ви трябва самолет, дали бихте си напазарували от такъв производител?! Производството на боеприпаси дори, които бяха основата на украинския износ на специална продукция доскоро, секна; Министерството на отбраната нададе вой в началото на тоя месец, че киевската войска съвсем скоро ще остане дори без патрони. Днешна остатъчна Украйна – без Крим и Донбас – се превръща отново в селскостопанска страна. Свободното падане на украинската икономика продължава.

 

Бойци от паравоенния батальон „Азов” (от септември 2014 г. – полк; от ноември 2014 г. – в състава на така наречената Национална гвардия на Украйна) се снимат засмени с портрета на Адолф Хитлер; януари 2015 г.

 

Във всеки случай уплътняването на новинарския поток откъм Киев ни дава повод да отбележим една тъжна и съвсем некръгла годишнина – от държавния преврат там, платен с едни 5 млрд. американски пари, изминаха вече почти три години и половина (превратът сполучи на 24 февруари 2014 г.); добре ще е да си дадем сметка, че „цветната революция“ в Украйна доведе до възникването на власт, която е пряко продължение на антируските и антиславянските украински републики и движения – струва си някога да ги поразгледаме и тях отблизо – във времето от 1917 г. до 1921 г. и около Втората световна война; и именно на ония от тях, които се оказаха чужд проект – опитите да бъде откъсната част от руската земя под формата на „украинска“ датират от няколко века.

Наистина, днес „канят“ населението на ДНР и ЛНР да се „реинтегрира“ към остатъчна Украйна, в която беснеят още неонацистки групировки, чиито зверства – убийства и изнасилвания сред мирното население на Донбас, дори на деца (наскоро и в Донецк бе открит паметник на загиналите непълнолетни при киевската „антитерористична“ операция – общо 33 момичета и момчета) – никога няма да бъдат забравени.

Няма какво да го увъртаме, Западът сполучи да осъществи много от целите си, платени с ония прословути 5 млрд. долара – руско-украинското братство е увредено вече за десетилетия напред може би; точно както по-рано Западът успя да вбие солиден клин между поляци и руснаци. Получава им се на западняците – засега – да осъществяват плана си по разбиването на славянството.

В Донбас обаче е време да разберат, че е нужно да се издигнат на ново равнище – отдавна трябваше да загърбят дребните си противоречия и неприязън и да съставят опозиционно общоукраинско правителство на законната украинска власт отпреди 21 февруари 2014 г., което да се бори с киевските превратаджии. Само така – като се обявят за законна опозиция на превратаджиите – ДНР и ЛНР могат да приобщят значителна част от украинските земи, дори и самия Киев. В Донецк и в Луганск трябва да разберат, че Русия няма как да ги приобщи – колкото и да е силен оня зов на общата им кръв, за който говорят и пишат непрекъснато в Източна Украйна; няма да й позволят, та тя още има да се справя с последствията от присъединяването на Крим…

 

* * *

 

Успоредици

 

Украински селянин от района на Лвов посреща германските окупатори; лятото на 1941 г.

 

Днешните ни успоредици са кратки – една-единствена снимка, която сама по себе си замества томове изследвания. Именно така изглеждат предците на днешните (западноукраински) властници в Киев; във втория том на третото – най-пълното – издание на големия „Тълковен речник на живия великоруски език“ на родения в Луганск Владимир Дал (1801–1872), издаден в Санкт Петербург през 1905 г., под думата „майдан“ – „майданить, майданничать“, е посочено точното значение – да мошенничиш, да мамиш при игра; а „майданник“ е друго название за мошеник, за някой, дето се шляе по пазарите, мамещ наивните при игра на зарове или на карти.

Гледайте, запомняйте и се „наслаждавайте“; толкова е трогателно…

 

 

Още от категорията

13 коментар/a

Хм... на 13.07.2017 в 19:13
Нещо не мога да разбера злорадството на автора. Защо трябва да взимаме страна в чужд конфликт? Украинците са точно толкова братушки, колкото и руснаците. Всъщност без западните униати дори са ни по-близки. Или всичко опира до преклонение пред московския цар? Поне да имаше взаимност, а то, както казваше един герой на Радичков, руснакът и сопола си няма да даде за нас, толкова е велик.
Украинците на 14.07.2017 в 00:10
са толкова горкички, колкото и ние - жертви на амбициите и апетитите на големите... Ако не уважаваш сам себе си, никой не те уважава. Проектът 'ЕС' се изпълнява с едничката цел да бъде ограбен труда на няколко поколения източно-европейци за целия следвоенен период, и изкупена плодотворната им земята.... Както се вижда, за сега проекта е много успешен... Ето и нашите нивички ще заминат скоро в ръцете на имащите. А за нашите братя - мотиката... Дори скоро да се сгромоляса тази ръждива конструкция - целта му е постигната: ограбеното - ограбено, разрушеното - разрушено, построеното в брюксел - построено (с общи пари, естествено...). Честито на печелившите!
stein на 14.07.2017 в 00:36
Петрински, колкото и да повтаряш тезите на руската пропаганда, лъжата няма да стане истина, Путин няма да стане два метра, а ти няма да спечелиш привърженици. Все пак е добре да вденеш, че с окупацията на Крим и Източна Украйна кремълските бандити разрушиха илюзиите дори на полезните идиоти от Запад. А че Тръмп е набивал два часа канчето на Путин не е особен повод за гордост.
Пенчо на 14.07.2017 в 09:48
"Проектът 'ЕС' се изпълнява с едничката цел да бъде ограбен труда на няколко поколения източно-европейци" Много точно! За съжаление нашите майцепродавци, които ни управляват вече толкова години само трупат пачки в сметките си. България и българският народ са им през оная работа.
Пенчо на 14.07.2017 в 09:51
Точно така, stein, именно защото Тръмп е "набивал канчето" на Путин, та затова се разшетаха американците да оправят украинските бакии. Аман от смешници и американски подлоги!
Моторист на 14.07.2017 в 09:52
Последната снимка кърти мивки :)
до stein на 14.07.2017 в 10:25
stein, вие очевидно сте специална селекция идиоти.
Моторист на 14.07.2017 в 10:45
Путин няма нужда да става два метра, защото са му достатъчно "дълги" ракетите :)))))
observer на 14.07.2017 в 10:47
дали Западът е виновен за лошите отношения между Русия и Полша и Украйна? Авторът като историк би трябвало добре да познава общата им история. Каква е причината Русия да не приобщи въстаналия Донбас, както направи с Крим? Не е ли за това, че Донбас няма военно-стратегическото значение на Крим? И една тлееща гражданска война ще елиминира шансовете на Украйна да влезе в НАТО. Чии граждани бяха военните командири в самообявилите се републики? Стрелков - Гиркин, Гиви, Моторола и останалите? Вързани ли бяха ръцете на руснаците да създадат в предишните години трайни дружески и взаимоизгодни отношения с най-близкия си народ, та да търсим причините десет хиляди километра на запад?
Моторист на 14.07.2017 в 10:54
observer, не им бяха вързани ръцете на руснаците, поради което изкупуваха продукцията на най-големите украински заводи и продаваха нефт и газ на същата тая Украйна на приятелски цени. И това ако не е дружба, здраве му кажи.
Браво на 14.07.2017 в 18:09
Статията ,трите снимки и това,което внушават са истина....за съжаление.Хейтарите да му мислят...
Муйо на 16.07.2017 в 15:24
Бе тя гяволията с изгонването на ЧФ от Севастопол и превръщането му в база за братския Шести флот не е от вчера. Както каза незабравимата Виктория Нуланд, за десет години братските САЩ са похарчили пет милиарда долара за демократизирането на Украйна. Вари го, печи го - САЩ са подготвяли преврата от 2014 година десет години, нъл тъй? Само че Путин внезапно ги удари през ръцете с полкове спецназ, за съществуването на които братските САЩ изобщо не подозираха (те си мислеха, че като контролират Централната банка на Русия, знаят всичко за нейните въоръжени сили). После Путин разреши на командващите военни окръзи да използват тактическо ядрено оръжие, без да го питат. Тоест, всеки опит на братските САЩ да вкарат ядрено оръжие или негови носители на територията на Киевския каганат ще получи двайсет килотона по заповед на недотам известен генерал. С последната теза на автора не съм съгласен - Русия няма да приобщава Донецк и Луганск, тя ще приобщи Украйна. На Полша ще бъде разрешено да приобщи Галиция, а на Германия ще бъде разрешено да си върне Силезия. Ще има и други природни явления. За сведение на евреоатлантиците - САЩ можеха да воюват с Русия заради източноевропейски колонии преди дванайсет години. Заради Договора за ракетите със среден обсег. На всяко нападение с конвенционални сили руснаците трябваше да отговорят или с първи удар на стратегическите си ракетни войски, или да се примирят със загубата на територии. Както и стана с потопяването на "Курск". Сега картинката е друга - цяла Европа може да бъде изпепелена от ракети, които не нарушават Договора за ракетите със среден обсег и братските САЩ са пак на първото квадратче - всяка предизвикана локална война ще си остане локална, без задействане на РВСН. Тъжно, но факт.
Леля Фичка на 16.07.2017 в 18:00
Незабравимата Виктория Нуланд :)))) Муйо, авторът не твърде,че Русия ще приобщава Донецк и Луганск, а обратното.

Напиши коментар