Излитане

Излитане
Не е имало по-абсурдни президентски избори; дори в България. Предложена ни бе безумната идея да избираме всъщност между въздушен ас и една безлична леля. И ако някой каже, че е учуден от резултата – грях му на душата ...

 

 

Не знам по каква случайност едва четири дни след първата част на този текст военният министър Ненчев обяви невъзмутимо, че 10 нови двигателя за самолетите ни МиГ-29 ще бъдат доставени; сигурно се е засрамил от прочетеното в ГЛАСОВЕ. Шегичка; той срам няма.

 

Двойка самолети МиГ-29А на Военновъздушните сили на България в полет.

 

Всъщност може и да предположим – новината бе обявена предизборно; един вид – вижте ни колко сме загрижени за българската военна авиация; и това след пороите от идиотии, които бяха изговорени по темата. Ами да, това е същият този български (с извинение) военен министър, който близо две години не спря да ни облъчва с болните си фантазии на тема: „Нови двигатели за МиГ-29” – нямало да ги купува от Русия, защото били скъпи; имало ги същите тия двигатели под път и над път. (Потвърждавам – един чисто нов двигател за МиГ-29 има зад нашия блок; няма да кажа къде точно живея, за да не го вдигнат факултетничарите за скраб.) Ама наистина, всичките министри от това правителство воглаве с началника си са един дол дренки – стават само да гонят козите по урвите, за нищо друго ги не бива; добре е, че вече май ще си ходят.

 

Новите двигатели са хубаво нещо; небето над България все пак ще остане българско. Но системното разрушаване на Военновъздушните сили на страната ни през последните двайсетина години непременно трябва да е обект на нарочно разследване от специализираните в правораздаването държавни органи. Непременно.

 

 

Самолети МиГ-23 от Изтребителния полк на Военновъздушната база в Доброславци с командир подп. Радев облитат въздушното пространство над София; тренировъчен полет за създаване на навици у военните летци за защита на столицата ни; началото на 80-те години на миналия век. Днес четирите квадратни километра на свръхмодерното някога летище пустеят от 2003 г. насам. По пистата и рульожките расте трева, по безупречно поддържаните някога тревни площи между сградите пасат домашни животни от близките села, а многобройните свръхздрави укрития за модерните по това време самолети подслоняват диви животни; разпадат се жилищните сгради, складовете, военните и тренировъчните съоръжения, Височинният дом, от чиято кула се ръководеха всекидневните дневни и нощни тренировъчни полети. Няма кой да защитава вече българската столица.

 

По волята на съдбата познавах всяко тайно кътче на военното летище при Доброславци – от западния край на пистата в покрайнините на селото до стопанството за изхранване на личния състав в другия й край; всичките повече от четири километра дължина и повече от километър ширина. Бяхме свикнали с непрестанния грохот на излитащите и кацащите самолети по всяко време на денонощието. Безбройните дневни и нощни полети не спираха никога; тогавашна България се грижеше неспирно за сигурността на народа и държавата.

 

Преди няколко години се върнах на изоставеното вече летище; състоянието на бившата военновъздушна база е още по-плачевно от описаното по-горе – част от сградите вече са в развалини. Разплата наистина трябва да има.

 

Кой знае защо точно днес ми се стори, че един лъч светлина се процежда вече в края на тунела – светлината е слаба още, едва видима; като от лазерни показалки е, като сигнални светлини на военен изтребител нощем, може би. Изглежда, че скоро пак ще настане време за излитане ...

 

 

* * *

Успоредици

(продължение от миналата неделя)

 

Първите български самолети се произвеждат в занаятчийски условия в по един-два броя в Държавната аеропланна работилница (ДАР) в Божурище по проект на инж. Цветан Лазаров. На снимката – самолет ДАР-10 (юли 1941 г.).

 

Няма как в два кратки текста да пребродим цялата 110-годишна история на военновъздушните ни сили; не си поставяме такава задача, дори няколко дебели тома ще са недостатъчни за що-годе цялостен преглед на историческите събития. Сега ще ни е достатъчно да отбележим светлата годишнина (вж. Свързани текстове) и да обозначим някои само жалонни събития в българското самолетостроене; непременно ще си запазим правото да се върнем на темата при случай.

Въпросът за първия български самолет, изглежда, още не е разрешен. През 1910 г. един от пионерите на българската авиация, Иван Гевренов, показва пред държавна комисия незавършеният си самолет „Чучулига”. Събитието е отразено във в. „Вечерна поща” от 29 ноември с.г. и във „Военен журнал” от 10 април 1914 г. Засега остава неизвестно, поне на нас ни е неизвестно, дали самолетът изобщо е бил завършен.

Макар и изработван в условия, които могат да се определят повече като занаятчийски, първият по-масов български самолет ДАР-1 (1926 г.), има огромно значение за обучението на българските военни летци. Самолетът първоначално е копие на германския самолет DFW C.V, но по-сетне – чак до началото на Втората световна война – конструкцията му се усъвършенства. Непосредствено преди началото на Втората световна война у нас се строят първите по-модерни самолети, които могат да се използват успешно във военни действия.

 

Първият наистина масов български самолет е ЛАЗ-7, от който са произведени 313 броя, и неговата учебна модификация ЛАЗ-7М, произвеждани вече в Държавната самолетна фабрика в Ловеч след преместването на ДАР от Божурище и преименуването й. Първият полет на ЛАЗ-7 е на 12 юли 1948 г.; самолетът е в производство от 1949 г. до 1954 г. Съществуват сигурни данни, че са водени преговори за износ на 100 самолета ЛАЗ-7М за Полша и на 50 самолета за Египет.

 

* * *

 

Макар днешните успоредици да са за българското самолетостроене, ясно е, че няма да можем да прескочим въпроса за първото използване на самолети във военни действия. Въпреки че все още дори в научната литература – и в нашата, и в чуждата – може да се срещне твърдението, че именно българската войска използва за първи път самолети и балони за разузнаване и бомбомятане през октомври 1912 г. в битката за Одрин, повечето изследователи са на мнение, че палмата на първенството, изглежда, се пада на въздухоплавателните средства на Италия, които са използвани в Триполитанската война (1911–1912) година преди началото на Балканската война. Няма нищо страшно, и да си втори в света е не по-малко престижно. Де да можехме и днес да се похвалим с нещо подобно ...

 

Свързани текстове:

http://glasove.com/categories/komentari/news/nebeto-na-bylgariya

(Небето на България)

 

Коментари

  • Моторист

    13 Ное 2016 22:42ч.

    Излитането на Борисов от властта :)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • сорос

    14 Ное 2016 10:37ч.

    Борисов заяви оставка. И пусна отрова: че ДПС им спечелили изборите на Радев и Йотова. Нищо не каза за ДОСТ и Цеце. Нищо не каза и за това, че повече гласове са им дали от ГЕРБ и ръбистите. Да не говорим за патриотите. Мошеник в оставка. Много е тежко, ако и кметът на Симитли го изостави…

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Съгласна

    14 Ное 2016 15:12ч.

    Какво говориш, и кмета на Симитли ли?! Само това не ...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • робот съм

    14 Ное 2016 21:33ч.

    Я-я-я, тук бил клуба "Мразим всички, които не са от БСП!" Супер! П.П. Другарю Петрински, забравил си да си махнеш косъмчетата от брадата, дето са останали от задниците, които целуваш.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи