- Автор: Лияна Панделиева
- 10 Sep 2020
- 145
- 36
Може ли Левски да псува на майка или не? Дори да се избият помежду си авторите на филма и всички, които са втрещени от новия му екранен образ, няма начин да попитаме Апостола.
Филмовите превъплъщения на исторически личности успешно не само развенчават техните достижения, но ги превръщат в малки, жалки, слаби, безпомощни и всичко това под мотото: „истински“ или "автентични".
<p> </p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48375_NCqXCJPjj2Gq1kNURhSJnsz2OOATZA.jpg" style="height:600px; width:450px" /><br />
<em>Ако ключовата искреност на филмовия Левски е попържнята, какво пречи кичът да продължи с калъф за резервна гума за кола редом със среден пръст?</em></p>
<p>Големият късмет на новите автори е в това, че нито един от тези велики за времето си хора не могат лично да покажат какво мислят за творческите си „доработки“: колко глави на режисьори и сценаристи биха се търкаляли безмилостно след последния надпис на поредната премиера!</p>
<p>Е, възможно ли е Жана д’Арк, която е била яка, здрава селянка да изглежда като манекенка на кон? Вдъхновението на Люк Бесон Мила Йовович срещна безмилостната критика на специалистите в ролята на Орлеанската дева. </p>
<p>В малоумна и сенилна бабичка ли се превръща желязната лейди Маргарет Тачър в последните години от живота си и нима основното в кариерата й е тиха истерия и опит да вкара плътен тембър в ужасно пискливия си глас? "Желязната лейди" бе атакуван и от критиците, и от семейството на знаковия английски политик. </p>
<p>Истински ли е крал Артур, или филмът за него е лигав преразказ на една недоказана легенда?</p>
<p><em>Бил ли е Моцарт разюздан и превзет фукльо,</em></p>
<p>който е шокирал двора и краля с непристойно поведение и в моменти на пиянство е създал най-запомнящата се класическа музика в света?</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48375_5MdwJQfy9zBP0D9Nx15pLsSkvG95A8.jpg" style="height:448px; width:600px" /></p>
<p>Кралица Елизабет І е била сексуално объркана истеричка, редовно забравяща етикета за облекло на своето време, влюбена в погрешния човек, или е първата английска кралица, обърнала народа си от постоянни войни и религиозен хаос към образование и утвърждаване устоите на своята държава?</p>
<p>Мерилин Монро е проститутка, изкушила президент, объркана и наивна девойка, надяваща се на щастие с президент, или бизнес дама, объркала нивата на бизнес? Зависи кой филм сте гледали.</p>
<p>Лейди Даяна е жертва на безчувствен двор, който я докарва почти до самоубийство, или хитра прелюбодейка, чийто втори син всъщност не е на официално признатия му баща?</p>
<p>Всички тези хора са интерпретирани в киното и за техните превъплъщения е последвала различна по сила обществена вълна от реакции – емоционална, на компетентност от професионалисти, на съвременници, от очевидци, дори от преки роднини.</p>
<p>Различното между всички изброени филмови персонажи и екранното им изиграване и филмовия Левски е, че</p>
<p><em>нито един тях не е с ореол, не е символ,</em></p>
<p>не е икона и не е носител на всичко, което един народ не е успял да постигне. Дори лейди Даяна не е от такъв калибър по отношение на емоционалната обвързаност на британците с нея.</p>
<p>Ясно е, че цял етап от българската история е силно митологизиран и в тази връзка и много документи са с допълнено и накъдрено съдържание. Ясно е също, че Васил Левски е бил човек от плът и кръв, но като такъв той е оставил писани от него страници, които доказват неговата посветеност на отечеството. Все още вярваме, че това наистина са оригинални документи.</p>
<p>Възниква въпросът: кому е нужен филм за Апостола, в който той да бъде демитологизиран и представен като слаб и колебаещ се човек? Дори да е търсена тази страна на Левски, какъв е смисълът от такава творба? Българите не се нуждаят от „приземяване“ на иконата. През годините все повече красиви легенди се сриват: Ботев е бил застрелян в тила от своите, които били ужасени, че са отишли на сигурна смърт; Бенковски е предаден от своите след пълния разгром на трагичното Априлско въстание; Капитан Петко Войвода е предаден от своите и накрая оставен да си отиде в бедност и забвение. Историята ни на предателства и отричане съвсем не спира дотук.<br />
И за да е ясно колко е сърдит Апостола на предателското си племе, той гръмко псува на майка.</p>
<p>Ако е вярно обаче, че повествованието във филма на режисьора Максим Генчев се основава на написаното от Захарий Стоянов и от Вазов, а автентичността на разказа във филма се поддържа от много турска реч, то е невъзможно Левски да изпсува като днешен юнак. Не става дума за емоция или за изпускане на нерви, а за лексика, за езикови форми и норми на онова време.</p>
<p>Особеност на</p>
<p><em>някогашните предводители на революционното движение</em></p>
<p>е именно приповдигнатият им тон на говорене – те са били образовани, четящи, пишещи и ругатните им са поддържали усещането им за значимост, не са ги принизявали. Самите възклицания са били повече под формата на клетва, отколкото на псувня.</p>
<p>Ето произволно избран цитат от „Записките“ на Захарий Стоянов, който звучи така: „При всичките заточения обаче и строги преследвания от страна на правителството революционний комитет, наместо да скъса своите действия, от ден на ден по-енергично захващаше да работи, повече последователи придобиваше между честната интелигенция и по-гордо и презрително гледаше на строгите преследвания. Комитетът дотолкова се наблягаше на народа, щото няколко пъти е искал да повдигне знамето за въстание“.</p>
<p>И сто пъти човек да прочете "Записките", в тях няма да намери и отсенка на псувня дори когато Захарий Стоянов изразява своето презрение към предателите. Речта му е мека, топла, архаична. <br />
Въпросът обаче е не само в плоското търсене на ефект чрез една псувня, вкарана в устата на исторически доказано достоен мъж, а в потребността той да бъде направен съвременен простак на всяка цена.</p>
<p>Българските исторически филми през годините (кино и телевизионни) са общо 94, като сред тях са и цяла плеяда партизански. Сред творбите, които хората с лекота разпознават, е напълно бутафорния „681 – величието на хана“ за Хан Аспарух. За времето си обаче той беше адекватен и колкото и надути да бяха някои сцени и театрално напудрени диалозите (и танците), поне беше ясно, че се следва някаква легенда. Сред запомнящите се произведения остават „Боянският майстор“, „Записки по българските въстания“. Телевизионният сериал „Капитан Петко войвода“ остава единствената родна филмова творба, създала реалистични образи, която отразява цял исторически период с неговата героичност и пълно дегероизиране.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48375_GFVTbEKrdT0PI1sSOZTTpFmh0SYaXy.jpg" style="height:449px; width:600px" /><br />
<em>Оригинална снимка на Капитан Петко войвода. </em></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48375_BUn2lX2a2ZKXMb3zbPZ9RSXPcuTQVw.jpg" style="height:360px; width:480px" /><br />
<em>Актьорът Васил Михайлов и до днес е приеман от хората като Капитан Петко и негово превъплъщение допринася за вечното оживяване на една значима историческа личност. </em></p>
<p>По същата тема любим остава и „Козият рог“. Факт е, че неговият втори вариант също срещна много сериозен отпор и в крайна сметка изпадна в забвение. „Мера според мера“ е сред знаковите произведения. Трите варианта на „Под игото“ – от 1952, 1976 и 1990 г., остават неприпознати с някаква дълбока ценност. Най-запомнящ се е изпитът на Рада Госпожина, и то в първия вариант. Мунчо, така силен в книгата, никога не се разкрива като образ, а топчето и във филма е така бутафорно, както и в книгата. </p>
<p><em>Историческите филми са капан,</em></p>
<p>много по-голям от коя да е книга, посветена на даден период и личност.</p>
<p>„Лорънс Арабски“ в магнетичното изпълнение на Питър О’Тул прави героя безсмъртен именно в резултат на феноменалната му игра. Филмът е от 1962 г. и до днес никой не дръзва да го направи отново, защото е осъден на науспех. Самият Томас Едуард Лорънс е много противоречива фигура и нищо не пречи в нов вариант на филмова творба някой да го покаже като гей, който се влюбва дълбоко в арабин и после двамата заедно яздят камила към залеза. Може ли? Може. Но няма смисъл.</p>
<p>Във филма „Ганди“ в главната роля е актьорът Бен Кингсли. Досущ като Питър О’Тул Кингсли прави толкова силна роля, че и критиците признават, че ако са съществували някакви пробойни в сценария, то актьорската игра е покрила всичко.</p>
<p>И двете творби печелят Оскари на първо място заради изключителната игра на главните герои. Явно обаче за такова превъплъщение е нужна истинска история, развитие на образа, а не плоско предизвикателство, натъпкано в кухи фрази, разтеглено в много часове.</p>
<p>Когато нова филмова творба, базирана на пореден прочит за исторически призната личност, е самоцелна и обслужва единствено егото на своя автор, който да докаже, че може да влезе в конфликт с всички, тя вече е ненужна. След като отмине гневната реакция на хората, онези, които са били ядосани, просто ще изличат спомена. А другите ще си спомнят, че е имало голям скандал, но какво от това.</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
