Истинската история на социализма

Истинската история на социализма
Разгромът на Руската православна църква след Октомврийската революция – дело на безбожните болшевики или на руския народ богоносец?

 

В сините агитпропoвски страсти относно оценките за „комунизма“ в учебниците все пак има и рационално зрънце. Изучаването на истинската „народна“ история на социализма ще става все по-важно за разбирането на днешния ни ден.

 

„Безбожието“ е вечен мотив за оплакване на консерваторите – или поне от изобретяването на писмеността насам. Безбожието, забравянето повелите на Аллаха, бе причината за пораженията на правоверните от армиите на гяурите в помислите на преспанските аги от романите на Талев. Безбожието, забравянето на християнството, според писанията на днешните европейски консерватори е причината за бедствията на днешна Европа в клещите на мигрантската криза и мултикултурализма. Едно от най-острите жила и на критиката срещу „комунизма“ също е, че е „безроден“, заговор на „евреи“-„космополити“ срещу „изконните“ народни ценности. Той налага насилствено чужди на народната душа „безбожни“ псевдоценности – атеизъм, аморализъм, републиканство, колхози, „общност на жените“...

 

Разгромът на Руската православна църква от болшевишката „еврейска“ държава е класически аргумент за това, както и разстрелът на царското семейство от „еврейски комисари“ с кожени тужурки и нагани. Все още силно въздейства песента „Поезд в огне“ (‚Влакът гори“) на ленинградската рок банда „Аквариум“ – погромът на РПЦ, колективизацията на земята са две  лица на едно антинародно, инфернално зло.

 

Идеята за „светата Рус“ днес обаче е също и правомерна реакция срещу западното и официозното украинско демонизиране на Русия. Ето и някога авторитетното американско „дебело“ списание „Атлантик“ не се свени от откровено слабоумни публикации като „Клептокрация в руски стил завладява Америка“ (март 2019 г.). Всичко порочно в иначе чистата като сълза Америка е внос от изток, говори със силен руски акцент. „Крадливите елити на бившия Съветски съюз... предвещаваха клептократския навик, който скоро щеше да стане широко разпространен. Една горчива истина за скандала с Русия е, че когато Владимир Путин опита да повлияе състоянието на нашата страна, тя вече завиваше в неговата посока“. Шокиращо е как с падането на честта пада и умът, и вкусът, и стилът на тези доскоро умни и естетически издържани журнали. 

 

Отхвърлянето на „комунизма“ предполага да се „възкресят“ старите ценности – в Русия се очертава нещо подобно на доктрината „православие, самодържавие, народност“ от времето на тираничния цар Николай I в средата на XIX век. По „народност“ често се разбира и еснафско (рус. мещанское, местечковое) черносотничество – или по нашенски „сидеровщина“, нещо право противоположно на руската „съборност“ – традицията на руския народ да живее в мир и разбирателство с другите в империята. В България шества най-вече бутафорният патриотизъм на хорáта, носиите, трицветните знамена по Рилските езера и „древната“ българска ДНК, но и владици на БПЦ се случва да ръсят светена вода по мутренски първи копки.

 

Колко исторически реални са тези „стародавни“ ценности? Колко православна е „православна Русия“ в златното време за сегашните консерватори, средата на XIX век, когато се утвърждава доктрината „православие, самодържавие, народност“? Няма спор, в сравнение с България Русия и тогава, и сега е очевидно по-духовна и религиозна. Но ето че в романа „Бащи и деца“ на Иван Тургенев има интересна сцена, в 1859 г., в която бащата лекар-помешчик се извинява на гостуващия си син лекар и „нихилист“, че майка му поканила и местния свещеник на обяд у дома. 

 

    „– Искаше ми се да те предупредя, Евгений... ти си умен човек, познаваш хората, и жените познаваш... мамичка искаше да отслужи молебен по случай пристигането ти. Не си мисли, че те карам да присъстваш на тоя молебен... но отец Алексей...

- Поп?

- Ами да, свещеник; той ще... яде у нас... Не го очаквах и даже не го съветвах, но някак тъй излезе... той не ме разбра... При това той ни е много добър и разсъдителен човек.

- Нали няма да ми изяде порцията? – попита Базаров.“

 

От друга страна, в романа „Дворянско гнездо“ на Тургенев друг прогресивен помешчик, който се мъчи да се помоли искрено, да облекчи наранената си душа, но не му се удава, гледа как „селянин с гъста брада и мрачно лице, разчорлен и измачкан, влезе в църквата, бухна се на две колене и тозчас захвана бърже да се кръсти, като отмяташе назад и разтърсваше глава след всеки поклон. Такава горчива мъка се четеше на лицето му, във всичките му движения, че Лаврецки реши да иде да го пита какво му е. Селянинът се дръпна уплашено и строго, погледна го... „Синът умря“ – избъбри като скороговорка и пак взе да бие поклони. „Какво може да им замени утешението на църквата“ – помисли Лаврецки.“

 

Но за самия дворянин то е недостъпен разкош. В средата на XIX век младото, образовано или просто по-динамично мъжко население на Русия, както е и в цяла Европа, е в общи линии фактически атеистично. Жените, старците, селяните са обикновено набожни. Или поне либералното дворянство, интелигенцията вярва, че селяните са религиозни. „Руският народ винаги се е чувстал християнски“ – пише философът-белоемигрант Николай Бердяев. Православието е самата жива тъкан на народния живот. Достоевски проповядва, че руският народ е народ богоносец. Но признава, че набожността на селяните, поне във великоруските земи, не е същата като тази на Светия синод на РПЦ.

 

Все пак всички тези умни и проницателни народоведи-аристократи, дори най-народният от тях – мужишкият граф Лев Толстой, който коси трева и шие ботуши със селяните си, не познават достатъчно добре руския мужик. Сами се досещат за това, както често отбелязва Тургенев, но все пак се оказват изненадани от хода на историята. „Ето че гръмна революцията – пише вече в 20-те години Бердяев – и приведе в бурно движение необятното море на народния живот. Народът, безмълвен от хиляда години, най-сетне поиска да се изприкаже. И ето, вслушвайки се в многогласието народно в разбушувалата се в страната революция, трябва да се признае, че името Христово не се чува в тази глъч... Всички опити да се превърне националната ни революция в социална бяха движени от от стигнала до озлобление жажда за равенство, разбрано механически и материалистически... Революцията оголи духовната опустошеност на руския народ... И това е резултат от... твърде застарялото робство..., твърде далече стигналото разложение на стария строй, твърде дългата парализа на руската църква и нравственото падение на църковната власт.“ 

 

За разлика от днешните антикомунисти (от комунистическо потекло) философът-белоемигрант Семьон Франк е реалист. Да се обясни „защо „народът-богоносец“ вместо националните си светители се оказа във властта на болшевиките е невъзможно само с активността и хитростта на агитаторите, които го „съблазниха“. Напротив, социалистическите идеи намериха отклик, доколкото масите в учението за класовата борба усетиха нещо родно, много познато, съответстващо на собствения им психологически-битов идеал за самодейност и самостоятелност.“

 

Бердяев също мисли, че „народ, у когото действително е силна религиозната вяра, никога не би довел църквата си до толкова плачевно състояние.“

 

В неотдавнашния си коментар за оценката за „комунизма“ в учебниците по история разказах за руския историк Александър Пижиков (Александр Пыжиков), чиито книги „Грани русского раскола“ („Фасетите на руския разкол“, 2012) и „Корни сталинского большевизма“ („Корените на сталинския болшевизъм“, 2016) предлагат изключително интересен новаторски подход. За Пижиков най-фундаменталният факт в руската нова история е разколът от XVII век, реформата на патриарх Никон по „гръцки“ образец, чийто продукт е синодалната РПЦ при Петър Велики и нататък, пък и новата Сталинова патриаршеска РПЦ. Голяма част от руското общество не приема реформата по никониански и бива обявено от държавата и от РПЦ за „разколническо“, което име впоследствие се изменя на „староверско“ или „старообрядско“.

 

Всъщност това е доста точен паралел на западноевропейската Реформация, само дето в Русия  Контрареформацията – реформата на Никон – предшества по време Реформацията – „старообрядството“. Характерът на тази контрареформация и реформация сам по себе си е огромна тема, но за целите на този коментар е достатъчно да се каже, че за Пижиков разгромът на РПЦ в 1920-те години е трагичен завършек на руската гражданска религиозна война, започнала в XVII век, а аз да добавя за цвят, че е своеобразно повторение на 30-годишната война в Западна Европа.

 

Бердяев е прав, болшевиките са и материалисти – макар и не „механистични“ като в XVIII-XIХ век, и атеисти. Ленин, следвайки Маркс, но и Волтер и френските материалисти, отделя доста внимание на религията и я громи като оправдание на царизма,  несправедливостта, мизерията и експлоатацията – т.е. като „опиум на народа“ (Маркс). Ленин обаче не бори религията като „сърце на един безсърдечен свят“ и „въздишка на потисната твар“ (също Маркс). На българския читател тази двойнственост е позната от стиховете на Ботев, най-„богохулният“ и най-християнският ни поет.

 

На Ленин никога не му е минавало през ум, че християнството трябва да се преследва с насилия, разстрели на свещеници, взривяване на храмове – като по времето на римските императори. Той знае също, че да превърнеш поповете в мъченици е най-верният начин да бетонираш религията в сърцата на хората. В своите атеистични писания Ленин призовава да се превеждат и издават популярните брошури на френските материалисти, да се просвещава народът материалистически – но никога не говори за друго освен за просвета.

 

Също е вярно, че болшевиките от Лениновата гвардия са предимно интернационалисти, космополити – по днешному „либерали“. Те се чувстват в Лондон, Париж, Женева, Цюрих и на о. Капри (писателят Максим Горки) много по-комфортно, отколкото в руското село. Много от тях искрено мразят старата „немита“ Русия на Лермонтов – „страна на роби, страна на господари“. Няма нищо, което говорят сегашните „либерални“ русофоби, което да не е било вече в устата на старите болшевики интернационалисти, често в по-крайна форма. Помня как бях впечатлен като гимназист от автобиграфията на поета Владимир Маяковски, чистокръвен православен руски човек, дето казва, че от еди-кога си взел да мрази „всичко руско, всичко славянско и всичко православно“. Вярно е и, че много от старите болшевики са по народност евреи или от други малцинства – поляци, латвийци, грузинци, фини, та и българи (Георгий Маленков, Кръстьо Раковски). За евреите обясних защо е така преди години в нарочен коментар, който цитирам по-долу.

 

Но това положение се променя бързо с приемането в партията – РКП (б) – на големи маси руски пролетариат. След победата, засрамена от почти изключително интелигентския си и полуинороден кадрови състав, болшевишката партия започва кампания за пролетаризиране и русифициране. Особено многолюдни са два специални набора, Ленинският – след смъртта на вожда в 1924 г., и Октомврийският – за 10-годишнината на преврата, в 1927 г., когато строгите изисквания за членство се разхлабват максимално за кандидати работници. Въвеждат се и ограничителни квоти за приемане на интелигенти и чиновници. След всичко това партията вече се доминира от етнически руски пролетарии – повечето пламенни патриоти, безразлични към „световната революция“ и враждебни към НЕП-а, новата икономическа политика на Ленин, която след Дън взеха да следват и комунистите в Китай.

 

Естествено адептите на „световната революция“ и НЕП-а като Лев Троцки, Николай Бухарин и другите постепенно биват изтласкани от партията, пък и от страната – и от този свят. Сталин в началото също е интернационалист, но усеща навреме новия повей и се налага като лидер на патриотичното крило за построяване на социализма „в една отделно взета страна“. Която вече не е презряната, „немита“ Русия, а най-добрата и прогресивна страна в света – родината на победилия социализъм.

 

Колкото до болшевишкото насилие, в това число и срещу църквата, в началото комунистическата власт, дошла с почти безкръвния Октомврийски преврат, е настроена всъщност твърде пацифистки, дори не предвижда да има редовна армия и полиция. Тя следва заветите на Маркс за разрушаването на буржоазната държава и отмирането на държавата. Червената армия се създава спонтанно само поради настъплението на все още нереволюционизираните немци към червения Петроград през февруари 1918 г., а майката на КГБ – ЧК – възниква именно като „извънредна“ или „временна“ комисия за борба с контрареволюцията, саботажа и спекулата, а не като постоянно министерство на полицията.

 

Червеният терор започва също спонтанно в отговор на „белия терор“ на противниците на революцията. В хаоса на Гражданската война и интервенцията на немците и на Антантата страдат и загиват покрай другите и много църковници. Историята на руската църква след 1917 г. обаче също не е предмет на този коментар, но безспорен факт е, че „отгоре“ много дълго време няма официална болшевишка политика на насилие срещу религията.

 

Но идейното преформатиране на ВКП (б) след края на 20-те години от класически марксистки интернационализъм към руски патриотизъм става при пълно игнориране на църквата. Имаме отново „народност“, имаме и нов вид „самодържавие“ – укрепването на личната власт на Сталин след 1934 г., но нямаме православие. Как е възможно това в „светата Рус“? И как ще е възможно това в днешна постсоциалистическа РФ, както говори или намеква официална Москва?

 

Пижиков показва, че огромната част от руския пролетариат е от „старообрядски“ произход и е закърмена от векове с антицърковна опозиционност – за тях официалната църква е домът на Антихриста. А пламенната религиозна вяра на предците им, които дори се самозапалват и самоосакатяват от рвение, е трансформирана сега в социалистически трудов ентусиазъм и битова непретенциозност. Макс Вебер би казал – „протестантска трудова етика“. За старообрядците, особено в „безпоповската“ им разновидност, по-бедна и много по-многолюдна, е характерно и непризнаването на всяка чиновна йерархия, в това число и съветската, но често при запазена народна вяра в добрия московски батюшка от приказките.

 

На практика Съветският съюз възникна в 20-те години като колективно дело на етнически руските пролетарски маси със секуларизирано „протестантско“ съзнание и огромна духовна енергия за преустройство на света в едно земно царство на всеобщо народно равенство. И съответно СССР се срина в мига, в който същият народ престана да вярва в това – някъде след средата на 70-те.

 

Фактите говорят, че атеистичните якобински насилия срещу РПЦ – до опитомяването й от Сталин в 30-те и 40-те години – са най-вече по инициатива на руския народ, а не на болшевишката бюрокрация. Става дума не само за спонтанните погроми по места, а и за исканията „отдолу“ върховете да санкционират преследването и „отгоре“. На 14-тия Всеруски конгрес на съветите в 1929 г. делегат работник от Нижни Новгород (историческо средище на строобрядството) настоява „религиозното безумие да се гори с нажежено желязо, тъй като снижава нужната ни активност на масите“. Той предлага повишаване данъците на всички църковни здания. Запалителни речи държат и много други делегати, все от нечерноземните области на Централна Русия и от Поволжието. Налага се да вземе думата да ги успокоява съветският премиер – старият болшевик, родом също от Поволжието, Алексей Риков: „Идеологическата борба на такъв чувствителен участък като религията не може да се подменя с тоягата. Религията трябва да се унищожава с действителни аргументи, а не с юмруци“. Залата шуми и го апострофира гневно.

 

Истински скандал гръмва същата 1929 г. на втория конгрес на Съюза на войнстващите безбожници – атеистична пропагандистка организация. Един след друг делегатите, пак главно от същите старообрядски региони, громят не само РПЦ, но и самия комунистически Съюз на безбожниците. Новоизбраният лидер на Комсомола, по произход черноработник от безпоповски край, обвинява ръководството на съюза, че пее алилуя на църквите, и че речите пред конгреса на другарите Николай Бухарин, Анатолий Луначарски и Емелян Ярославски (видни стари болшевики, съратници на Ленин) повече подхождат не за този форум, а за църковен събор (!). „Веднага да се прекрати идеологическото лепетене (сюсюканье) – гърми от трибуната комсомолският зилот – и да се вземе курс към твърдо противопоставяне на религията“.

 

Отново болшевишките светила Луначарски, нарком (министър) на просветата, и Ярославски, председател на Съюза на войнстващите безбожници и редактор на сатиричното списание „Безбожник“, тичат на трибуната да гасят пожара – с опасност на бъдат линчувани от разгневените делегати! Луначарски, който е извънбрачен син на полски аристократ, умолява залата да не се увлича по административни действия, по преки удари, да не оскърбява вярващите, да не дава козове в ръцете на истинските врагове на революцията. Трябва само търпелива просветителска работа. Ярославски, по произход евреин, призовава сянката на Ленин, който препоръчва да се подхожда с най-голяма предпазливост към антирелигиозната пропаганда.

 

Погромите по места също по правило започват „отдолу“. Пижиков охотно си служи със свидетелствата на съветската литература там, дето документалите източници недостигат. В романа на Иля Еренбург „Ден втори“ (1932) червен партизанин (в Гражданската война) на име Самушкин говори: „Трудно е да се преброи колко църкви запалихме. Поповете, разбира се, на дървото...“ В романа на Пьотр Замойски „Лапти“ (1930) комсомолският инструктор Скребньов, също староверец по произход, ръководи свалянето на камбаните от една църква в Пензенска област: „не ми е първица, добре знам техниката за сваляне на камбани“. В романа на Александър Фадеев „Разгром“ партизани предлагат на новобранец да им покаже може ли да стреля, като пушне по една никонианска църквица.

 

Тези сцени наистина живо напомнят за войните в XVI – XVII век между католици и хугеноти. Те са неделими и от разграбването н изгарянето на помешчическите имения и преразпределянето на земята от селяните – вечният ужас на руските дворяни още от времето на Разин и Пугачов. Пушкин ги описал в „Капитанската дъщеря“ – „руски бунт, безсмислен и безпощаден“.

 

По заповед на болшевишката партия ли става това? По онова време, и до укрепването на режима на Сталин в средата на 30-те, в Съветска Русия в никой случай не може да се говори за „диктатура“ – напротив, от Политбюро на Ленин до бойните полета на Гражданската война, до социалистическите строежи от първата петилетка и до селските дела навсякъде виждаме обратното – липса на диктатура, има дори прекалена демокрация. Ленин постоянно страда от липса на мнозинство и отчаяно се бъхти с месеци да си осигури един глас повече, за да прокара нещо изключително важно. Имаме работническо и селско общинско самоуправление, анархия в градовете – и най-вече стихийна самодейност на масите. В края на Първата световна война руската армия се разпада, войниците оставят окопите и тръгват за дома с пушките и с уменията и решимостта да ги използват при сгода. Няма болшевишки комисар с кожена тужурка и наган или друга сила в природата, която да заповядва на такива хора да правят нещо, което сами не искат.

 

Както победата на болшевиките над многократно превъзхождащите ги сили на стара Русия и на „международната общност“ стана възможна, защото руският народ в голямата си маса застана в края на краищата зад тях, така и погромът срещу руската църква стана възможен само защото значителна част от руския народ никога не бе приела „никонианската“ църква като своя, а политически най-активната част от него изпитваше към нея и люта историческа омраза, идеща от времето на Хованщината, на Степан Разин и Емелян Пугачов. Не много различна от Ботевата срещу неговите православни антигерои.

 

Сигурен съм, че за съвременните наши адепти на официалното православие като народна вяра и национална идеология на Русия ще представлява интерес, че за Пижиков самата концепция за „православие, самодържавие, народност“ от 1850-те години е внос от Запад – дело на йезуитски възпитаници, сред които авторът й граф Сергей Уваров. За Пижиков и самодържавието, и бюрократичната империя, и крепостното право, че и държавната синодална църква са внос от Запад (най-вече от Прусия) и са важни елементи на насилствената европеизация на Русия при династията Романови. Всъщност и старообрядците се възмущават, че никонианската църква е „гръцка“ и дори „латинска“, а не руска.

 

Разбира се, Пижиков не отрича религиозността на руския народ, но смята, че тя е въпреки, а не поради  РПЦ, че съдържа и много архаични езически пластове, но най-вече е свързана с руската селска община и стремежа й към равенство и взаимопомощ: иначе човек не може да преживее в студените северни ширини – а нали това е, добавям аз, и в основата на скандинавския социализъм.

 

Още по темата:

 

http://dev.m.glasove.com/categories/vytreshni-glasove/news/istoriyata-na-socializma-tepyrva-shte-byde-pisana-no-nyama-da-se-haresa-na-sinite-agitpropchici

 

http://glasove.com/categories/komentari/news/kasherna-li-e-kryvta-na-hristiqnskite-mladenci-bylgarskite-levi-i-mitovete-za-evreite (по въпроса за евреите в болшевишката партия)

 

 

 

 

 

Коментари

  • Мунчо Мънчев - Сливата

    30 Юли 2019 9:44ч.

    Този автор винаги ме умилява. Обичам национал-болшевиките, особено ако живеят в САЩ и там, на място се борят с американския империализъм, пък намират и време да просветят и нас, 80-те % дебили. Обичам и социал-консерваторите като Корнела, които жертваха кариерата си в СДС и големия бизнес за да оправят Столетницата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Статистиката, афторе!

    30 Юли 2019 9:49ч.

    АФторът първо да каже от кой етнос са 85% от лидерите на октомврийския преврат от 1917 г. и от кой етнос са 100% от банкерите, финансирали този преврат - а после да се опитва да разсъждава на религиозни проблеми, които използва, за да внушава някаква идеология. Въобще, всички анализи на този преврат трябва да започват с тази статистика. Иначе все ще се усуква по допирателната.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Sin

    30 Юли 2019 12:20ч.

    Тук има толкова много неверни глупости, че не си струва. Само един пример: Погромът на Църквата ( в Русия, 1918г. ) идвал като правило отдолу !?!? Малоумно, като почти всичко останало. Авторът в момента се болшивизира. И не знам защо трябва непременно да ни информира за пароноята си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До горния коментар.

    30 Юли 2019 12:26ч.

    Ми той, авторът, си казва поне 5 пъти в статията от кой етнос са ръководителите на революцията, както и от кой етнос се финансира тя. Ама човек трябва да прочете цялата статия. Статията се опитва да вникне по-дълбоко в причините на революцията и причините на `европеизирането` на Русия, започнало още от Петър, в което е включено и натиска върху православието да бъде приравнено към западната християнска култура. Но като всяко нещо, което се присажда от другаде явно и това не се е прихванало добре на новата почва. Да се разбере как се стигна до тази революция е много по-трудно и не може да се обясни само с `еврейската жилка` на ръководителите и. Опит да се разбере душевността на руския народ прави и великия Толстой в произведенията си, но дори при него разсъжденията стигат до задънена улица.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Читател

    30 Юли 2019 13:32ч.

    Много интересен поглед върху събитията. Не съм компетентен да давам оценки доколко тезите на Хаджийски са верни и основателни - мога само да подозирам, че има известен осъзнат или не стремеж за тълкуване и адаптиране на съществуващата информация към днешните разбирания на автора. Но със сигурност е интересно и ще е повод да се чете още много.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • София

    30 Юли 2019 13:33ч.

    Авторът да пише за ФАЩ , където наблюдава процесите от непосредствена близост , а Православието е твърде дълбока тема , за да се разглежда от неспециалисти !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Какво

    30 Юли 2019 13:43ч.

    трябва да се коментира в статията? Дали православието и ролята на православието, или как се е създал социализма или и двете? Не бих искал да се коментира за евреите, за които се говори, че са в основата на болшевишката революция, защото са против християнството, за което ги обвинява християнския свят и по късно имаше холокост. Но в историите се пише, че православието е най слабото звено на християнството и е феодална религия, и затова в Русия се установява болшевизма, защото на запад, заради протестантството се създава капитализма, а католическата църква се реформира на Тридентския събор и в католическите страни също има и може да има капитализъм. Но не и в православния свят, докато не се реформира православието. Защото религията създава отношенията, манталитета, съзнанието, базата на обществото. И религията е била основата за цивилизацията, с развитието на религията се развива цивилизацията и трябва да се създаде нова религия, която да развие обществото и цивилизацията и занапред. Вече се установи нова ера в обществото, нова цивилизация, която се нарича диамантена цивилизация, характеризираща се с четириединен бог, или Бог с четири лица, като новото лице на Бог е Бог Слово или Библията, която се изучава в църквата.Този четириединен Бог е разположен като кристалната решетка на диаманта - тетраедъра - от елемента на живота въглерода, и затова се нарича диамантено християнство. Новото обществото се създаде, стана промяна в обществото, отношенията се обърнаха на 180 градуса. Но трябва да се обясни на хората какво е станало, да се напише, а това е от дейността на Святия Дух, който е във всеки човек мъж или жена. Човекът е обиталище на четириединния Бог. В човека е част от Бог Отец, Святия Дух, Исус Христос и от дълбините на мозъка му идва Бог Слово, чрез Информационното поле. А болшевиките взеха властта, защото буржоазия в царска Русия почти нямаше и нямаше идеологическа основа на Февруарската буржоазна демократическа революция през 1917 година и веднага последва октомврийски преврат на болшевиките. А сега в Руската федерация и в България и в Сърбия, Румъния, Гърция и Украйна, които са православни страни много трудно ще се построи капитализъм, ако остане феодалната християнска православна религия. Но ако се приеме диамантеното християнство, и то стане официална религия на всички страни по света, ще дръпнат мощно напред и икономически и политически и културно и всякак. Защото има Бог на Икономическото общество и този Бог е лицето на Бог - Святия Дух, който е геният талантът на човека във всеки човек. Бог Отец е Бог на държавата, Бог Слово е Бог, който се изучава в църквата и е Бог на църквата, а Исус Христос е Бог на бита и семейството.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • без имена

    30 Юли 2019 14:22ч.

    "Фактите говорят, че атеистичните якобински насилия срещу РПЦ – до опитомяването й от Сталин в 30-те и 40-те години – са най-вече по инициатива на руския народ, а не на болшевишката бюрокрация." Това сериозно ли? Авторе, не забравяйте, че дълго живелите през социализма все още не сме измрели.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мда

    30 Юли 2019 14:40ч.

    Разгрома е дело на жидомасоните Бланк, Бронштейн и Яков Свердлов заедно с онзи семиранист от Осетия... Затова РПЦ смята, че жидомасоните болшевики бяха наказани на 22.06.1941г за своите чудовищни престъпления. Докато Мумията не бъде изнесена от мавзолея и не бъде ритуално разчленена и изгорена на Червения площад Русия няма да тръгне по верния път.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ДИАЛОГ

    30 Юли 2019 16:14ч.

    Фичка, къде, с калните обувки!? Остави православието и си човъркай някъде другаде.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • историк лаик

    30 Юли 2019 16:25ч.

    ИМХО, тезата на автора е: руският комунизъм е вкоренен в руската аграрностна среда (почвеничество), и онова, което наричаме руска народностна религиозност, е по-близо до въпросния народнически комунизъм, отколкото до РПЦ, създавана под византийско наставничество, а след 17. век - и под гръцки институционен патронаж. Нищо кой знае колко чудно в добре обоснованата и аргументирана теза впрочем - подобни революционизиращи вътрешни напрежения наблюдаваме в условията на симеонова и петрова Дунавска България още през 10. век в противопоставянията между широко народностното богомилско учение, обявено от властите за опасна ерес, и тогавашната слабо независима българска православна църква с главни архиепископати в Преслав и Охрид.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    30 Юли 2019 18:49ч.

    Хареса ми. С известни уговорки. Ленин мрази неистово Църквата и вярващите. От него идва идеята монаси и свещеници просто да се избиват. И изобщо във великия Ленин човешкото е по-малко отолкото в компютърна програма. Не ми допадна споменаването на стария перверзник черносотник Достоевски, между другото, изпълнен с презрение към българите, вероятно от позицията си на юберменш. И още, както при всяка революция, табутата и моралните ограничения падат и преди да се установят нови, има разгул на безнравствеността - идеята за общи жени, тоест отричане на брака и семейството, общи деца, отглеждани по правилния революционен начин от Държавата, реабилитация на хомосексуализма. Всъщност сатрапът Сталин възвръща много от нормалните човешки морални норми. На него можем да му признаем като заслуга и изтреблението на Ленинската гвардия. За съжаление е продължил и с народа. Бях писал преди, Сергей Корольов умира, защото лекарите не успяват да му направят трахеотомия, поради срастналите се след зверските изтезания шийни прешлени.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ДИАЛОГ

    30 Юли 2019 19:08ч.

    Достоевски -первезник, первезника-наблюдател, наблюдателя-Достоевски? Нещо ми се струва неточно?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Kubis

    30 Юли 2019 19:35ч.

    Интересна статия по една неизчерпаема тема. Добър опит, самите коментари също го показват! Има доста неща които съм чувал от един образован дворянин /баща ми/ които съвпадат с написаното от автора. И все пак недоброжелателното отношение на баща ми към ”еврейските” революционери е оставило отпечатък върху мен, а и от автора се споменават неколкократно Но да не забравяме – всяка нова религия /социален строй/ отрича предишната, дори да съвпада в много голяма степен с нея. Прави се за да се утвърди -многократно потвърден от историята факт. Неслучайно социализма отрича религията, независимо от това, че де факто Исус и неговите последователи на 90 процента са ”комунисти”. Това го признават не малко наши свещеници /разбира се по-образованите/.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Има САМО една правилна религия

    31 Юли 2019 2:45ч.

    Мда на 30.07.2019 в 14:40, https://youtu.be/h1L9oz3Zx9M?t=90 всичко друго скоро ще бъде обявено извън закона.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Юлиан Вучков

    31 Юли 2019 3:37ч.

    Статията иска да каже, че няма указ, заповед от Ленин, за нещо срещу църквата. По нататък авторът уточнява, че в Русия има ДВЕ църкви, освен налаганата от запад и папата униатщина, и то много силно тогава. Така социализмът - спирането на лапите на западното, спасява православието. ДВЕте църкви са староверците и налаганата от държавата-царя синодална официална църква. КАКВО НЕ РАЗБРАХТЕ, НЕ ВНИКВАТЕ, ЕДНО БАБА СИ ЗНАЕ ЕДНО СИ БАЕ. А как се противопоставяха двете течения в нашата църква, след 1990та, Желю ли даваше заповеди?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • СДС

    31 Юли 2019 3:46ч.

    Живков и живковистите сменяват социализмът с капитализъм, с оправданието за недоносен капитализъм. Демек Маркс казал, че социализмът се ражда от развит капитализъм. Нищо подобно не е казал Маркс. Имал е предвид, че колкото повече капитализъм, толкова по-зле, повече експлоатация и кризи, следователно повече революционно положение. Маркс е обичал капитализмът, но не е искал да е частен. Ако се въведе дори в джунглите на Амазония държавният капитализъм, би се радвал Маркс. Маркс не е мислил, че прави религия, но всеки елит превръща науката и системата в религия. Маркс иска научно виждане и решаване на проблемите, наука и демокрация. Мао, маоизмът, казва, че новата буржоазия е партийният елит, и те ще искат капитализъм. Лекарите докараха капитализмът отново. Даваш им образование, но усвоеното умение ги прави друга класа, нова буржоазия. Новата буржоазия, която има полза от възстановяване на капитализмът. Мао е казал, че това ся партийците. Но и Калоянчев казваше, че би бил богат като дениро, ако беше капитализъм. А сега пращим от робъртденировци, или преди 1944та от кларкгейбъловци. Но ситият на гладният не вярва, и си мисли че има умението да хваща Господ за шлшферът, дори и в джунглата, дори срещу цялата световна конкуренция, и плюе на баща си. Краят на социализмът започна с корекомите. Партийците си купуваха всичко от корекомът и показният, ако замръкнат в някое село там имаше марлборо, кока кола, балантайнс, в хоремаг, всякакви вкусни бонбониери, и са забравили за това какво реално може да купи всеки българин. И сравнявайки изостаналата структура заради тях, но не знаейки за грешката си, те сравняват кореком и другите магазини, и казват социализмът е недоносче. Така е и с болниците, едни за тях други за народът. А командната икономика е отлична, стига да знаеш нуждите, а качеството също е командно - стандарт - стандартизация, ако стандартът включва златна опаковка с цветни надписи и картинки и гурме продукт, то така ще е. Социализмът е като семеен дом, няма нужда от етикети на бурканите и домашната фанела. Но настойниците в това семейство ядяха и се обличаха от комерсиалната търговия. Кое е провокирало Маркс, пък и други преди него и след него, да станат леви или десни. Това е въпросът: Защо едни работят постоянно и цял живот, и не почиват, парите все не им стигат, а други обратното, все почиват, ваканцуват и не се трудят, и все имат пари. Маркс, едните ги нарича пролетариат, а другите ги нарича буржоа. Едните изкарват парите си чрез труд, физически предимно, а другите със своето право на собственост. Десните казват, че това е нормално и естествено, пролетариатът е глупав, буржоата са от сой. Левите казват, че десните не са прави.1% средна класа, има ли почва дясното в България. Че нали това е идеята им, то дясното не иска равенство, първо защитава аристокрацията и роялизмът, после плутокрацията, консервирането на живота от преди 250 години. ...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • за сведение

    31 Юли 2019 3:48ч.

    РЕЛИГИЯТА Е ОПИУМ ЗА НАРОДА И тази фраза е извадена от контекста си. Карл Маркс пише във въведението на труда си „Към критиката на Хегеловата философия на правото“ (1843 г.): „Религията е въздух за угнетените същества, сърце за безсърдечния свят, а също душа на бездушното статукво. Подобно на това как тя е дух за бездушните порядки, религията е опиум за хората!“.Тоест, религията намалява болката от общественото битие в едно безчовечно общество. Трябва да се знае, че по времето на Маркс на опиума се е гледало не като на наркотик, а като на всепризнат и общоприет обезболяващ лек.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • дойче веле

    31 Юли 2019 3:51ч.

    ИМА ЧОВЕК – ИМА ПРОБЛЕМ, НЯМА ЧОВЕК – НЯМА ПРОБЛЕМ… Приписвано на Сталин, това изречение всъщност никога не е било произнасяно от него. Фразата принадлежи на лауреата на Сталинска премия писателя Анатолий Рибаков и е вложена в устата на Сталин в романа „Децата на Арбат“ (1987 г.). По-късно, в автобиографичния си роман „Роман възпоминание“ (1997 г.), Рибаков разказва как е възникнала тази максима. По спомени на познати на писателя, той много се гордеел с това, че съчинената от него фраза „се харчи“ като действително изказване на вожда.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • драговит

    31 Юли 2019 10:02ч.

    Религията може да бъде метод за излекуване и изправяне, а не само за утешаване и омайване. Но за целта не трябва да се тръгва от вярата в отвъдното, а трябва да се пристига при нея чрез освободено и гъвкаво знание за най-дълбокото.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Религията

    31 Юли 2019 11:29ч.

    е била вяра в чудеса, други са се молели на Бог, за здраве и най различни други нужди. Религията е описвана от атеисти, като "опиум за народа", както от Маркс, била е отричана имало е и различни религии, като Исляма, която е била "правата вяра", която е най правилна, Водили са се религиозни войни. Имало е Инквизиция, сливане на църква и държава и теокрация , особено при исляма и донякъде при християнството, военно верски държави. Изгаряли са хора на клади, като еретици, вещери и най различни други прегрешения. Имало е и власт на църквата, заради която власт са спирани най прогресивни учения и т.н. Но религията не е била унищожена, макар, че са правени вякакви опити за унищожението и. Защо е нужна религия? Защото човека е бил див звяр и е имал еволюционно развитие, което е най силния да оцелее и да даде поколение или е имало естествен подбор. но човекът е трябвало и е искал да създаде общество. Това е можело да стане само като се създаде от религията цивилизован манталитет, за да може хората да живеят задружно в съгласие, а не в диващините на еволюцията. Затова там където се е създавало общество в основата е била религията. Комунизмът или социализмът, а и фашизмът са били за повече тоталитарна диктаторска държава и тези системи са връщали хората към еволюцията. Същото прави и исляма като еволюционна религия понеже при нея църква и държава се сливат. Затова е нужна религия и винаги ще е нужна. Сега в Европейския съюз отричат религията, християнството. Това е огромна грешка, защото няма цивилизация без религия. и религията ще се развива все повече и повече, ако искаме обществото да се развива. Това означава в ЕС да се върне християнството, в православните страни да стане Реформация и да се въведе съвсем новото диамантено християнство с четири единен Бог, или Бог с четири лица. Това е просто задължително, за да се развива светът. А това ново християнство е за всички народи по света, даже да имат развити религиозни системи. Ще има и нови интерпретации и на това ново диамантено християнство, както са правени опити християнството с триединен бог, да има най различните възможни разновидности. А сега християнството с четириединен Бог, макар още официално да не е обявено, ще има най различни интерпретации. Защото държавите са искали да са независими, а християнството се е използвало за да се подчинят народи на други народи или на империи. Изобщо пъстър свят. Но християнството и религиите дават най важното - базата, отношенията, манталитета на хората, които най бавно се развиват и променят и това е основната роля на религията и християнството.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • епистемологичен материализъм

    31 Юли 2019 11:55ч.

    Ако мислите, че компютърът пред вас е изграден от материя, и твърди правила, и че всичко се дължи на някаква причина, тоест вярвате в причина-следствие, то вие сте материалисти - по философията материализъм - Лукреций, Маркс... Матиматиката, химията, физиката, криминалистиката, и изобщо науката е философията материализъм. Ако не сте материалисти, в този смисъл, а не консумеристи - които някои ги наричат материалисти. ТА, АКО НЕ СТЕ МАТЕРИАЛИСТИ, ЗНАЧИ СТЕ ИДЕАЛИСТИ, И РЕЛАТИВИСТИ, ТОЕСТ ВЯРВАТЕ В НЕЩА КОИТО НАУКАТА НЯМА КАК ДА ОБЯСНИ - ЗАЩОТО ВЯРВАТЕ ЧЕ ИСТИНА НЕ СЪЩЕСТВУВА, ЧЕ ВСИЧКО Е ВЪПРОС НА ВЯРА. Консерваторите и дясното, са релативисти. Според релативизма истината и моралът са относителни и трябва да се разглеждат само от гледна точка на историческия контекст и преобладаващите принципи и норми. Епистемологичен релативизъм - отричане на абсолютните стандарти за преценяване на истината. Консерватизмът - дясното, казва - че богатият е богат по воля на Бог, или Боговете, а робът е роб по волята на Бог, или Боговете. Не, че не е така, че Бог определя нишката на живота, но има и обективни причини, материални причини - обстоятелства. Консерватизмът и релативизмът отричат обективните причини, като признават само обективните обстоятелства.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ФАКТИ

    31 Юли 2019 11:57ч.

    Дясното(олигархията)(елитът)(плутокрацията) има много общо с гей пропагандата и философията им. Те определят моралйт, като относителен, подвижен, релативен. ДЕСНИТЕ КАЗВАТ: "ЧЕСТНОСТТА Е КЛАСОВО ПОНЯТИЕ" ... Ето защо плутокрацията(дясното) подкрепя гей пропагандата, това е тяхната пропаганда, че моралът е измислица. ... Има една опорна точка на дясното и неолибералното=фашизмът=крайнодясното, свързано с това, че моралът е подвижен. Тази опорна точка е - "човек изпитва вина, само когато има свидетел, и дори тогава не изпитва(л)". ... Артър Милър: Моралът е ред, противопоставен на хаоса

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Консерватизмът фарисейският квас

    31 Юли 2019 12:01ч.

    Що е Волен С.? Волен С. е едно ехидно и злокобно животно от рода на хиените или лисиците в зависимост от условията и времето: усети ли слабост в противника си, той е цяла кръвожадна хиена и нищо в тоя свят не е в състояние да го омилостиви; види ли обаче дебелия край, той се преобръща на лисица и с такова неподражаемо изкуство почва да се присламчва и умилква, щото да ти се пукне жлъчката от удоволствие. Волен С. е покрит с мека и лъскава козина, която рядко менява цвета си, но затова пък винаги излъгва окото на неопитния наблюдател със своята предателска лъскавина. Волен С. има уши, но не да слуша, а да подслушва, и дълга рунтава опашка, но не да се брани от мухите, а да я върти пред царете. Волен С. разполага с два чифта очи, от които единият чифт му служи да вижда, макар и слабо, а другият – да завижда и то по-силно от престаряла мома. Волен С. има два крака и две ръце, от които едната му служи да се кръсти, а другата да краде.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Различията

    31 Юли 2019 13:41ч.

    и еднаквостта на исляма и социализма, във идеите. Някой казва, че социалистите и комунистите са атеисти. Но това не е вярно. Затова искам да покажа, че комунизмът е религия, като сравнявам идеологията на исляма и комунизма. И исляма и комунизма имат почти еднакъв Бог. Бог на исляма е Аллах, на комунистите - Светлото бъдеще. Мюсюлманите имат свещена книга - Корана, комунистите имат свещена книга - Капиталът. Пророк на исляма е Мохамед, пророк на комунизма е Маркс. Ислямистите създават военно верска държава, комунистите създават военно идеологическа държава. И социалистическата и ислямската държави са агресивни, с мерак за световно господство. Комунистите имат капище, черния мавзолей на Ленин, или както е бил на Сталин в Москва, ислямистите имат черен камък в Мека. Сигурно имат и други прилики, но не се сещам сега за тях. Та социализма си има религия, която се изповядва на партийни събрания, партийни конференции, конгреси има полит. пропаганда на полит. просветници, а ислямистите се молят в джамиите, където имамите им четат Корана. Сталин който измисля тази религия на комунистите е бил незавършил семинарист в християнско религиозно училище и е подменил изцяло християнската вяра уж с атеизъм, но от социализма или комунизма е направил религия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до горния чукча

    31 Юли 2019 14:19ч.

    Айде сопри се вече, и стига преписва речниците по марксизъм-ленинизъм.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Различията.

    31 Юли 2019 15:27ч.

    И ,още една прилика ; ислямистите сливат църква, религия и държава, а социалистите сливат партия държава, идеология и икономика, както и фашистите сливат партия, държава и идеология.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Във

    31 Юли 2019 16:11ч.

    постинга "епистемологичен материализъм", което не знам какво значи, се казва, че ако не сте материалист, сте идеалист или релативист, които науката не е успяла да обясни. Когато човек има цел или мечта да направи нещо, може би добро за хората, се ражда идея как да го постигне. Това е идеализма, който не е основа на нещо голямо и фундаментално, но философите на запад са го обявили за философско направление, като идеализъм. Релативист - признавам си не знам какво значи - но аз имам в предвид друга философска идея. А тя е за материя и живот. Материята е мъртва материя със свойството отражение, което е доказано, и което отражение според мен са физични и химични реакции. Животът - белтъчната материя - също има отражение и това е съзнанието. Съзнанието е "отражение на материята чрез нашите сетива, които фотографират, копират нашите усещания" и т.н. - това е Лениновото определение за съзнанието. Така, че има мъртва материя има и белтъчна материя , като и двете имат свойството отражение, което е открито от учените и дори от философите. А това философско учение за което говоря е хилозоизма от "хиле" - материя и "зое" - живот. И тук се извежда четвърти закон на диалектиката за философска диалектична система от два полюса, поле между полюсите и нов зародиш на нова система, който се ражда в недрата на всяка зряла система. Такива системи са семейството, класовите общества, тока, Земята и най различни други. Така, че материализма е едно неразвито учение, както и идеализма, но при идеализма поне насочват хората, че човек като има цел или мечта, може в ума му да се роди идея как да направи мечтата си или целта си. Но материализмът е половинчато учение, което не обхваща всичко, а само мъртвата материя. Върху клона - мъртвата материя - стои белтъчната материя - животът - но никой не трябва да реже клона на който стои.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ДО ВЪН

    31 Юли 2019 17:20ч.

    Идеализъм е философското течение, според което фундаментът на реалността, или на реалността, такава каквато я познаваме, е мисълта, или по друг начин казано – нематериалното. Епистемологически, идеализмът се проявява като скептицизъм относно познаваемостта на всяко нещо, зависимо от ума. В социологически план, идеализмът набляга на това как човешките идеи – особено вярванията и ценностите – оформят обществото. Като онтологична доктрина, идеализмът стига още по-далеч, заявявайки, че всички неща се състоят от мисъл и дух. Крайна версия на идеализма е разгърната във философското течение солипсизъм. Религиозната и философска идея за превъзходството на нематериалното и свръхестественото над материалното и естественото е древна и повсеместна. Все пак, може би най-ранните запазени твърдения, че светът се корени в мисловното и духовното, са от Индия и Гърция. Хинду идеализмът в Индия и гръцките неоплатонисти извеждат пантеистични аргументи за всемирно съзнание, което е в основата на природата на реалността. Школата Йогакара, възникнала сред Махаяна будизма в Индия през 4 век сл. Хр., основава своя идеализъм в голяма степен на феноменологичнен анализ на личното преживяване. Този поглед към субективното изпреварва Джордж Бъркли, който възражда идеализма през 18 век в Европа, чрез скептични аргументи против материализма. Начело с Имануел Кант, немските идеалисти като Георг Хегел, Йохан Фихте, Фридрих Шелинг, и Артур Шопенхауер са водещи във философията на 19 век. Това течение, което набляга на мисловния или „идеален” характер на всеки феномен, поставят началото на множество школи, вариращи от Британски идеализъм до феноменализъм до екзистенциализъм. Историческото влияние на този вид идеализъм е неоспоримо дори от школи, които отричат неговите метафизични допускания, като например марксизъм, прагматизъм и позитивизъм. Матереализмът е опозиция на идеализмът, обяснен по горе.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • епистемологичен материализъм

    31 Юли 2019 17:30ч.

    Релативизмът не е самостоятелна доктрина, а по-скоро система от схващания, обединени от позицията, че такива категории като знанието, морала и поведението са свързани и зависещи от нещо друго (например културата, историческия момент и езика). Според релативизма истината и моралът са относителни и трябва да се разглеждат само от гледна точка на историческия контекст и преобладаващите принципи и норми. В етиката релативизмът е противоположен на абсолютизма. Докато абсолютизмът отстоява схващането, че съществуват универсални етични стандарти, които са непреклонни и абсолютни, релативизмът твърди, че етичните норми се променят и различават от епоха на епоха и в различните култури и ситуации. Може да се нарече и епистемологичен релативизъм – отричане на абсолютните стандарти за преценяване на истината. Друга разновидност на релативизма е културният релативизъм – схващането, че различните култури дефинират и интерпретират различните феномени по различни начини и така перспективата и гледната точка на една култура не може да бъде използвана за разбиране и оценка на друга култура. Моралният релативизъм отстоява схващенето, че разбирането за добро и зло са въпрос на социално споразумяване и съгласие и по този начин нямат универсална валидност. МАТЕРИАЛИЗМ-епистемологичен, се противопоставя на релативизмът. Дясното(олигархията)(елитът)(плутокрацията) има много общо с гей пропагандата и философията им. Те определят моралйт, като относителен, подвижен, релативен. ДЕСНИТЕ КАЗВАТ: "ЧЕСТНОСТТА Е КЛАСОВО ПОНЯТИЕ" ... Ето защо плутокрацията(дясното) подкрепя гей пропагандата, това е тяхната пропаганда, че моралът е измислица. ... Има една опорна точка на дясното и неолибералното=фашизмът=крайнодясното, свързано с това, че моралът е подвижен. Тази опорна точка е - "човек изпитва вина, само когато има свидетел, и дори тогава не изпитва(л)". ... левият Артър Милър: Моралът е ред, противопоставен на хаоса

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ФАКТИ

    31 Юли 2019 18:50ч.

    Спрете да сравнявате марксизмът с фашизмът. Едното е плюс другото е минус. Капитализмът е плутокрация с имитация на демокрация, а фашизмът е сваляне на маските. Хитлер: "Правителството няма да защитава интереса на германският народ, чрез икономика, организирана от държавата, а ще подкрепя частното предприемачество" http://www.dokumentalni.com/?p=3139 "Бедни са глупавите" - фраза изричана и от Иван Костов, и която е главната философия на дясното. Ето защо наричат нацизмът и фашизмът, крайно дясно. След първата световна и по време Голямата депресия, по време Новият курс, лявото настъпва. Финсовият интернационал издига Хитлер. Кръстьо Ръковски признава, че финансовият интернационал и християнството ще унищожат. ФИНАНСОВ ИНТЕРНАЦИОНАЛ? - 1907 г., американските борси се сриват, и банките вървят към крах, депозитите са 50 пъти повече от златото. Така в тази ситуация, банкерите искат помощ от всякъде, дори от Европа, Русия, Османската империя. Американските банкери се обединяват да правят общ златен резерв. Освен САЩ и Русия, други нямат достатъчно злато. 1914г., почва първата световна война, вероятно всеки си е поискал заемите в злато. 1917г. царят на Русия е свален. Редица армии нахлуват в руската територия и товарят ценности и злато. Голямата депресия и Втората световна пак са заради златото - липса на златна ликвидност и фалит на банките, като войната и депресията свършват след Бретънудската система - където резервът на държавите е доларът - възприеман за злато и обменян за злато но само извън САЩ, в САЩ са без златно покритие. Но до 1959г. и натрупаните долари в чуждите резерви са повече от златото, което кара Дж. Кенеди да въвежда сребърен сертификат - но е спрян. Забогатяването на ЗАПАДЪТ-ЕВРОПА, се дължи основно на търговията със сребро. В Изтокът среброто е било два пъти по скъпо. А Западът ниглежирал умишлено среброто. Така източните богатства поевтиняват. Кейнсиянството си има предимствата, но западните икономики постигнаха турбо предимство пред социализмът, през 1970те и 1980те, като изоставиха златният стандарт, и стана възможно частният дълг да стане 1000% от БВП. Като сега да вземем 500 милиарда евро, и това ще загрее икономиката, и след 10г, БВПто ни ще е 200 милиарда - съответно ще вземем още поне 1000 милиарда. И всичко ще е от злато. Инвестициите ще са предостатъчно във всичко. БВП е само 10% от производственото имущество, а частният заем може да е 100% от имуществото. ЕТО ТАЗИ ИКОНОМИКА ПОБЕДИ СОЦИАЛИЗМЪТ. НЕ ЧЕ ТЯ Е ПЕРФЕКТНА, НО ЗАПАДЪТ НА ТОВА ДЪЛЖИ СВОЯТ ПРОСПЕРИТЕТ. НО ТРЯБВА ЗАПЛАТИТЕ ДА СА 70% ОТ БВП, МИНИМАЛНАТА ДА Е 30% ОТ БВП НА ЗАЕТ. Държавна икономика, създаваща стабилност на икономиката, и връщането на заемите. Държавата инвестира и плаща заплати, частното пасува и чака растеж. При Джордж Буш - младши бюджетът е празен, растежът е под 1%, парите от намалените данъци не отварят работни места и са намалили потреблението, държавата движи парите парите - и те отиват за заплати и инвестиции - с което се разгаря икономиката, бизнесът чака да види растеж и пасува. 2001 11 август: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2001/08/11/210400_statistikata_se_usumni_v_novata_ikonomika/ След месец, сринаха близнаците - световният търговски център, което стана алиби за това федералният резерв и банките да му отпуснат краят, печатане на долари и даване на заеми на воля. Което направи световен кредитен бум, който се срути 2007ма.. А преди бумът имаше спукан дотком балон, вкарал в голяма рецесия САЩ, която рецесия Буш бореше с ниски данъци, и никой не вкара данъци за хазната им.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До "Какво" и тям подобни протестанти

    31 Юли 2019 22:07ч.

    Този „теория“ за Православието като причина за назадничавост съм я слушал в различни версии много отдавна от български католици; но явно тя не езабравена, защото хората обичат да повтарят без да си ползват мозъка. Един кратък отговор би бил: Колко векове Католицизма или Протестантството са били господствуваща религия в Япония? А в Китай? Как така без да имат товара на европейската история и християнство Япония побеждава САЩ и Западна Европа и то точно в ефективноста и качеството на капитализма ? Ако имате малко мозък в главата, защо не си зададете въпроса: Ами ако Католицизма или Протестантството са пречка за ефективен и качествен капитализъм ? Тогава какво става с вашата малка теорийка? Но вашата цел не е да правите анализ, вашата цел е да повтаряте стари изтъркани трикове на йезуитите - жалко че сте протестанти, а повтаряте техната пропаганда. Според вас, освен ако православната църква не се реформира, то това общество (където тази църква е резидент) не може по никакъв начин да постигне развит и качествен капитализъм. Историята на Далечия Изток се пренебрегва. Защо не проследите историята назад, без да проектирате понятията от социализма към вековете на ренесанса и хуманизма ? Капитализмът, за който говорите е последствие на Ренесанса и Хуманизма в Западна Европа и техните колонии по-късно. Като резултат именно на Ренесанса и Хуманизм се поражда протест(анство) към Католицизма, малко по-късно се заражда европейскта буржоазия (по-добър термин е бюргерство), и капитализъм. Тоест, европесйкия капитализъм може да имаме само ако имаме Ренесанс и Хуманизъм. Нашия Ренесанс от 19-ти век е закъснял и непълен НЕ заради православите традиции, а поради съвсем други фактори. Българския народ не е православен в точния смисъл на думата от 14 век насам, нито е имал православна църква с какъвто и да било респект в обществото пак от тогава. Ако не сме имали Ренесанс и Хуманизъм, как тогава ще постигем истински западно еропейски капитализъм? ( Случаят с Русия е подобен, те са на половината път от Европа до Китай, конумикациите са били други тогава ). Ние можехме да имаме специфичен за нас капитализъм (както го имат в Китай), ако Българското общество беше потърсило специфичен за нас пътища, така както направиха в Китай; а вместо това у нас копираха идеи и теории от вън, и се надяваха те магически да заработят. (Не искам да споменавам за разпушителите на съвременна България прези първите 20 години на прехода) Япония и Китай не са имали Ренесанс и Хуманизъм – но си построиха капитализъм далеч по-успешен и без да имат Реформация и протестанство, които според вашите тесен светоглед и нескопосана теорийка, са необходими за успеха на обществото. Който въвежда терминология и понятия е в особено добра позиция да представи желаното за доказано. „Феодализъм“ и „капилизъм“ са понятия на европейските социалисти и марксисти, и вие негласно допускате, че тази класификация на човешкото общество описва историята адекватно – а това избщо не е така, поне за логично мислещите. Османските мюсюлмани според вас са феодални, но се знае, че робството е продължило при тях (за наша сметка) много след 14 век. По подобен начин обществата на Япония и Китай не пасват в тесната риза на вашата терминология. С тази терминология вие никога не напуснахте класните стаи на вашите марксистки учители-историци и дървеняци, както и техните обещания за това как при комунизма „стоките и благата ще потекат като мътен поток по улиците и ние единствено само трябва да си протегаме ръката и да лапаме“ . Огледайте се и вижте, какви са последствията на Реформацията и Протестанството : либерализъм, социализъм с всички цветове на дъгата, свободомислие, еднополови бракове, генно инженерство, да изброявам ли още ? Айде стига, измислете неще по-кредибъл и конвинсинг.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • невролог

    31 Юли 2019 23:12ч.

    Г-н Хаджийски,Фичо, Цяла България вече разбра за вилнеещата омраза към капитализма и Америка в частност във Вас.Искам да Ви кажа,че това е гения и чара на Америка-поставя всеки на мястото му , съответно на интелекта,работоспособността,волята.Когато вас Ви постави на място,то не Ви хареса,намразихте я и започнахте да пишете шизоидни писания на отхвърления/поставен на мястото му/емигрант-"любовник". Твърденията,че садиста сифилитик Ленин бил добър човек и не мразел православието,че садиста шизоид Сталин бил почти добър човек,че октомврийския преврат,довел до гражданска война с 20 милиона жертви бил почти безкръвен,говорят или за глупост,или за непочтеност. Има два вида народи-държавнотворчески и недържавнотворчески-българите са от първите,източните славяни-от вторите.Първите им държавни образувания правят българи и викинги,следващите-монголи и немци и дори великият и несъкрушим СССР го направиха предимо евреи.Така,че когато решиш да емигрираш най-после в матушката,спри за малко в България.Офертата да те лекувам безплатно/като неудачник при капитализма/ е в сила.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мога

    31 Юли 2019 23:27ч.

    да кажа, че последните 4 постинга са много качествено написани и лично аз ще се опитам да ги изуча много добре. Дано не са написани копи пейст, а аз мисля, че са в знанията на авторите им.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Истински невролог до шарлатан-невролога

    31 Юли 2019 23:45ч.

    Не пишете глупости за исторически фигури. Ленин развива сифилис /невросифилис/ в края на живота си. Преди това е философ и политик от голяма класа , въпреки очевидната му жестокост около революцията . Но коя революция не е жестока ? Болшевишката повтаря на 80 % историята на Френската революция , също и жестокостта... Сталин не е "шизоид" . Не разбирате термините , сталин е ПАРАНОИК. Параноик , стъпил върху солидната основа на марксизма , който има хитростта и усета да го променя съобразно собствените си възгледи. По параноята си /за непогрешимост , както и за бранене на властта/ Сталин се родее с Тиквата Борисов. Разликата е че Сталин е параноик с идеология. Тиквата е само параноик , политически опортюнист ,тъй като няма интелект да следва идеология.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    01 Авг 2019 17:38ч.

    Не е коректно да се съпоставя и сравнява марксизма с фашизма (или нацизма). Правилно е да се сравнява болшевизма, а той е толкова отделен от широкото понятие марксизъм, колкото Светата инквизиция от проповедите на Иисус. А пък Ленин, ако на някого му се пилее време, ами да го попрочете. Предимно ругатни и закани. При мумифицирането му се оказва че е с половин мозък. Толкова му е и философията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Денев

    02 Авг 2019 0:02ч.

    Фичката съвсем изперка.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Доколкото

    02 Авг 2019 11:47ч.

    съм чел за Маркс, то той е имал депресия от 1870 до 1873 година, когато са умрели две от децата му. Сигурно тази депресия му е дала възможност той да бъде параноик, и дори да се смята за Бог. Когато му казват, че той е Бог , Маркс казва, че нищо човешко не му е чуждо, но очевидно се е смятал за Бог. Но той отрича Бог, макар че според мен и той е Бог. Той развива теория за икономиката, но половинчато, макар, че в много отношения говори необорими истини, които Христос не е развивал, а след Христос е нямало Богове или Богочовеци, а само Маркс. Христос и за него има теории, че е бил параноик. Явно тези хора, които имат параноя понякога казват такива неща, че ги смятат за Богове и определят бъдещето на човечеството за хилядолетия напред, както Христос. Но не всички параноици са такива. Има убийци, има такива от тях които нарушават законите и най различни други. Но е хубаво невролозите да се изкажат по тия теми, макар, че нашите невролози са материалисти и ако Христос отиде на психиатър или невролог и каже: аз съм пътя истината и живота, познайте каква диагноза ще му сложат

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • епистемологичен материализъм

    02 Авг 2019 12:47ч.

    МАТЕРИАЛИЗМЪТ: БИТИЕТО ОПРЕДЕЛЯ СЪЗНАНИЕТО! Кой богат не възпитава детето си, не го образова, и го хрании с ако? Музиката и културата, околната среда, приятелите, социалната среда, природата и затворът, може да пренебрегнем. Проститутка отива в раят, монашеският живот не цели друго съзнание. ... Дори икономиката зависи изцяло от нивото постигнато вече като материално осъзнание и манталитет. ТОВА Е ТАЙНАТА НА ИКОНОМИКАТА, може да слезеш с 20% при криза или с повече но ще наваксаш бързо, понеже ако всички се къпят, ходят на ваканция, ядат разнообразна храна, НЯМА ДА ЯДАТ - да преминат на купа с ориз и в калтта и сламена колиба. И Дубай и Сингапур са изградени от държавата. Ако направиш доходите викоки, те никога няма да паднат повече. БОГАТИТЕ ВЯРВАТ В ЛЯВОТО, НО НАЛАГАТ ДЯСНОТО ЗА ДРУГИТЕ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ФАКТИ

    02 Авг 2019 12:56ч.

    МАТЕРИАЛИЗМЪТ: БИТИЕТО ОПРЕДЕЛЯ СЪЗНАНИЕТО! Кой богат не възпитава детето си, не го образова, и го хрании с ако? Музиката и културата, околната среда, приятелите, социалната среда, природата и затворът, може да пренебрегнем. Проститутка отива в раят, монашеският живот не цели друго съзнание. ... Дори икономиката зависи изцяло от нивото постигнато вече като материално осъзнание и манталитет. ТОВА Е ТАЙНАТА НА ИКОНОМИКАТА, може да слезеш с 20% при криза или с повече но ще наваксаш бързо, понеже ако всички се къпят, ходят на ваканция, ядат разнообразна храна, НЯМА ДА ЯДАТ - да преминат на купа с ориз и в калтта и сламена колиба. И Дубай и Сингапур са изградени от държавата. Ако направиш доходите високи, те никога няма да паднат повече. БОГАТИТЕ ВЯРВАТ В ЛЯВОТО, НО НАЛАГАТ ДЯСНОТО ЗА ДРУГИТЕ. Исус казва, че първо трябва да стане на Земята, в битието, после може да стане извън битието.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тук

    02 Авг 2019 16:53ч.

    се написаха блестящо философски разсъждения за епистемологичен материализъм, че чак ме е срам да се меря с това написано. Но в последните постинги , където имам чувството, че се възхвалява материализма, няма нищо блестящо, а мисля даже, че написаното е неправилно. Вероятно блестящото е копи пейст от уикипедия или от някъде другаде, а тези "факти", които се пишат, според мен не са правилно написани. Защото според мен съзнанието определя битието, а не битието да определя съзнанието. Когато имаш мечта или цел, то се измисля идея, как да се реализира целта или мечтата. А битието не може да определя съзнанието. Ние имахме машини през социализма, но нищо не се разви, а напротив съзнанието се върна хилядолетия назад. Някои хора имаха цели и мечти да направят нещо ново, но битието през социализма ги караше да не правят нищо ново, като изобретатели. Не искаха.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пример

    02 Авг 2019 17:07ч.

    че съзнанието определя битието е мечтата на хората да летят. Извежда се цел да се направи машина, която да лети и братя Райт изобретяват самолета, и политат. Това е класически пример как съзнанието определя битието. А германецът, който прави Фау едно и Фау две, през Втората световна война е мечтал да създаде ракета, с която да стъпи на Луната, отива в САЩ и прави ракетите Аполо и наистина човек стъпва на Луната. Мисля, че се казваше Вернер фон Браун.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ФАКТИ

    02 Авг 2019 19:01ч.

    Материализмът се противопоставя, че съзнанието създава нещата. Тоест луната е продукт на съзнанието. Дори Айнщайн казва, че „Реалността е просто илюзия, макар и натрапчива.” То теоритичните физици от краят на 19в и началото на 20в са така. Но не го знаете. ..

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • епистемологичен материализъм

    02 Авг 2019 19:13ч.

    Фойербах поставя под специално внимание абстрактността и несъстоятелността на идеалистическите трактовки на битието. Битието в най-общ вид изразява материалното съществуване на нещата. В този аспект неговото мислене повлиява на развитието на марксистката диалектика. За Фойербах „чисто“ битие не съществува. Действително е само конкретното битие на нещата. То е реално само като определено и само определеното битие може да бъде обект на мисълта. Според него, новата философия трябва преди всичко да отрече спекулативните принципи на предходната философия и да се превърне в реална наука. Тя трябва да престане да витае в надоблачните висини и да се опре върху постиженията на отделните науки за природата и обществото. С тяхна помощ, тя трябва да обоснове всички свои положения. Давайки си сметка за ролята на човешката практика за опознаване действието на универсалните закони на природата, Фойербах стига до заключение, че човек не само е определен като природно същество от законите на природата, но и осъзнава тези закони. Затова за Лудвиг най-висшето във философията е човешката същност.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • епистемологичен материализъм

    02 Авг 2019 19:34ч.

    Маркс нарича Томас Хобс „геометризатор на Бейкъновия материализъм“, а Бъртранд Ръсел смята, че е много трудно да бъде определена философската физиономия на Хобс, тъй като в нея сложно са преплетени различни теоретически тенденции. Но именно съчетанието на логическите изисквания на механистично-материалистическата и номиналистическата онтология (съществуват само единични тела) с рационалистическата методология (истината е само в тези положения, на които може да се припише всеобщо значение), придава и до днес на философската система на Томас Хобс изключително значение за разбирането на основните тенденции на новата европейска философия. В стремежа си да превърне философията в наука, Хобс отъждествява цялата наука с философията. „Науката, т.е. познаването на следствията от причините, което се нарича също философия“ (Левиатан). Тук Хобс има предвид всички познати по това време науки, които той разглежда като подразделения на философията. Знанието, което може да бъде причислено към науката и философията, според него е това, което разкрива „последователната зависимост на твърденията едно от друго“. Това именно отличава разсъждението (логическото познание) от непосредственото наблюдение. На това основание философията се отъждествява с „естествения разум“. Превръщането на философията от „наука над науките“ в „цялата наука“ е израз на Хобсовото разбиране, че „има два вида знание“, от които едното е знание за факти, а другото – „знание за последователната зависимост на едно твърдение от друго“. Знанието за фактите, което се опира върху усещанията и паметта (обхваща естествената и гражданската история), може да даде изчерпателно описание на изучаваните събития и факти, но това още не ги обяснява. Другият вид знание почти винаги е „условно“, защото установява не конкретни факти, а утвърждава необходими зависимости между нещата. „Това е знанието, което се изисква от философите, т.е. от тези, които претендират, че могат да разсъждават“, пише Хобс във встъплението към „Левиатан“. Според Хобс методът на философското (научното) изследване „е отчасти аналитичен, отчасти синтетичен; намирането на принципите на сетивните възприятия става чрез аналитичния метод, а всичко останало – чрез синтетичния метод. Хобс уточнява, че аналитичният метод служи „да се установят отделните предпоставки на действието“, а синтетичният – да се „обедини в едно това, което последва от взаимодействието на всяка отделна предпоставка като такава“. Хобс не е рационалист в строгия смисъл на думата. Той изхожда от сенсуалистичната предпоставка, че „първите начала на всяко познание са сетивните образи и въображението; за тях ние знаем по природа, че съществуват“. Но защо те съществуват и от какви причини произлизат, „може да се познае само чрез научното заключение, което... се състои в отделяне и разлагане и после в обобщаване“. Хобс разглежда опита като съвкупност от сетивни знаци, които само свидетелстват за съществуването на обективната реалност. Тя самата не е дадена в опита. Затова научното познание започвало с въпроса за причината за произхода и съществуването на съвкупността от сетивни знаци и довеждало до разкриването на основните характеристики на обективната действителност. Най-напред следвало да се разложи мислено причината за преживяването, на сетивните знаци, т.е. онтологичният (обективно-реалният) обект на „неговите основни елементи“. Под „основни елементи“ на обекта (тяло) Хобс разбира неговите най-общи (и най-прости) свойства и отношения. Той следователно изхожда от вярното допускане, че те се съдържат в природата на отделното нещо. Причините на тези всеобщи свойства и отношения (универсални) са „самоочевидни“, в смисъл че са известни „от природата“. Хобс не дава по-нататъшно разясняване на тази очевидност. За него е важно преди всичко, че тези причини се свеждат до една всеобща – движението на телата, различните модификации, на което са причина за различните универсалии. Например линията възниква от движението на точката, повърхнината – от движението на линията, едно движение – от друго и т.н. Синтетичният метод започва от определенията на универсалиите и техните причини, и е мислен от Хобс като реконструкция на независимия от човешкото познание обект. Концепцията на Хобс за връзката на аналитичния и синтетичния метод в научното познание получава по-нататъшно развитие в диалектикологическия принцип за възхождането от абстрактното към конкретното в теоретичното възсъздаване на обекта като развиваща се система от определения у Хегел. Въпросът за природата на логическото познание на действителността е поставен от Хобс като един от най-важните проблеми на философията като наука. ... п.п.(теза и неините факти и заключени, антитеза - оборващи факти срещу тезата и оборващи умозаключения срещу тезата и срещу аргументите за тезата, синтеза е обединение на останалото което е издържало от тази борба, теза минус антитеза равно на синтеза)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • епистемологичен материализъм

    02 Авг 2019 20:16ч.

    Диалектическият материализъм (наричан накратко диамат) е научен философски мироглед, една от съставните части на марксизма, негова философска основа. Негов предмет са най-общите закони на развитие на природата, обществото и мисленето, онези общи начала и основи на обективния свят и неговото отражение в човешкото съзнание, които дават правилен научен подход към явленията и процесите, метод за обяснение, познание и практическо преобразуване на действителността.(пред фактите боговете мълчат) ФАКТИ срещу релативизмът и идеализмът, Дясното: Модерното дясно, фашизмът, неолиберализмът, неоконсерватизмът, радикалният капитализъм, е научен защото вярва в генетичният подбор и лошите и добри гени, даващи лоши и добри способности. Но такава наука отрича прогресът, който ще изравни способностите, чрез образование, опит и медицина. Както един господстващ лъв остарява и умира, убиват го, така и най-добрата генетика не издържа на травми и старост, инвалидизация, физическа и психическа, и прогресът и медицината им помага, така прогрррррррррррррррресът и медицината помагат - И - на слабите да станат силни, и равенство. В това последното вярва лявото, и следователно не вярва дясното. Тоест научното дясно си е като старото, консервативно, и не вярва в прогресът. Старото дясно, консерватизмът, отрича науката и прогресът, защото вярва в божествен промисъл, който е подредил така нещата. Тоест, бедните и богатите са такива по божия воля. Истината е, че притчата за блудният син е за лявото и дясното, за семейството, общността и равенството, и отдруга страна за егоизмът индивидуализмът, и пазарният свят. Раят, семейството, обединението, е в ляво, блудният син отива на дясно, където егоистично си инвестира - харчи капиталът но след фалит отива в чистилището, после тръгва наляво към общността. Консерватизмът и дясното, дясното, твърди че живеем в .. в най-добрият свят, който няма нужда от култивиране и прогрес. Понеже битието не определя съзнанието, ЗАТВОРИТЕ служат за отмъщение, не за поправяне.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • епистемологичен материализъм

    02 Авг 2019 20:21ч.

    Понеже битието не определя съзнанието, ЗАТВОРИТЕ служат за отмъщение, не за поправяне. ТАКА ЛИ? Котките родени в гората, или на улицата, или и в домашни грижи и любов, са ЕДНАКВИ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • за сведение

    02 Авг 2019 20:24ч.

    Кое е провокирало Маркс, пък и други преди него и след него, да станат леви или десни. Това е въпросът: Защо едни работят постоянно и цял живот, и не почиват, парите все не им стигат, а други обратното, все почиват, ваканцуват и не се трудят, и все имат пари. Маркс, едните ги нарича пролетариат, а другите ги нарича буржоа. Едните изкарват парите си чрез труд, физически предимно, а другите със своето право на собственост. Десните казват, че това е нормално и естествено, пролетариатът е глупав, буржоата са от сой. Левите казват, че десните не са прави.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ФАКТИ

    02 Авг 2019 20:45ч.

    Дясно мислещите са против образованието на чуждите деца с тяхните пари. Виктор Юго: "Този, който отваря училище, затваря затвор" ... Наркоманията и алкохолизмът са същите като безработицата и самотата, и изолираността, и пасивността - липсата на надежда. И на тях безработните, самотните им трябва лечение, внимания, помощ и комуни. Бедността дори е същото, и има нужда от лечение. Дясното проповядва индивидуализмът. Но да си помогнеш сам, е същото като Мюнхаузен който се дърпа за косата. Ако някой не си е помогнал, значи не може да си помогне. Било лесно да си в багажникът на колата, а кой те поставя в багажникът на колата?-не е ли този който е роден със златна лъжичка на задната седалка на ролс-ройс.. ................ СОЦИАЛИЗМЪТ РЕАЛНИЯТ - ДЪРЖАВНИЯТ КАПИТАЛИЗЪМ, НЕ ИЗОСТАВАШЕ С ПОВЕЧЕ ОТ 10-20 ГОДИНИ ОТ РАЗВИТИТЕ ИКОНОМИКИ И ДЪРЖАВИ, ИНДИЯ ИЗОСТАВА СЪС 150 ГОДИНИ, БЪЛГАРИЯ СЕГА СЪС 60-100, АФРИКА С 200 ГОДИНИ. Но един ден, след 200 години Африка ще е на нивото на сегашна САЩ. И като икономика и като култура, оръжия, и шовинизъм. През 1975г Нр България стандартът и икономиката е равна на Италианската от 1960та. Всеки си е купувал ЗАЗ със заплата. Работник е можел да изплаща апартамент със заплата. Сега имаме БВП 7500 долара - колкото САЩ през 1975та. Но тогавашните 7500 долара, сега са равни на 35 000 долара. Изоставането не е 43 години, дори, а е 88 години. 1930та имат 500 долара БВП на глава, равни сега на 7500 долара. България има икономика равно на тази на САЩ от времето на Голямата депресия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до лунатикът

    02 Авг 2019 22:24ч.

    Който не вярва в "битието определя съзнанието", да си направи приказен дворец с мисъл, да не се тревожи когато гей родители осиновяват деца, и да купят презервативи на десетгодишната си дъщеря, и да я водят на гаджета. Да, може да има някой да яде отрова колкото си иска и това да не му вреди, да се телепортира в други въображаеми светове, да прави пасти от лайно. Но колко преобладаващо е това, каква е вероятността. А лунатиците, защо 50 години не ходят на луната, може в кофа и метла.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • съзнанието определя битието

    02 Авг 2019 22:43ч.

    Как така милиони съзнания пускат фиш, а на един се падат милионите. Що на голям сваляч, грозен с малко пари, с хиляди жени, не му се пада от тотото и лотарията, би требало силно съзнание да има.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • невролог

    02 Авг 2019 23:03ч.

    До господина обявил се за "истински невролог",за разлика от мен-"шарлатанина".20 год.преподавам клинична неврология в МУ София.Бихте ли ми обяснил кога се развива невросифилиса-колко години след заразяването,кога се образуват сифилитичните гуми и хеморагичните лезии-унищожили почти напълно лявата хемисфера на "великият вожд" Ленин. Тук не искам да коментирам недоказаните писания за сексуалните му наклонности.Колкото до Сталин-бихте ли обяснили какво означава параноик,без шизофрения.Тъй-като явно нямате представа от неврология-параноята е основния симптом на основната форма на шизофренията.Да е параноик без шизофрения е все едно да кажете за един мъж-той спи с мъже ,но не е педерас.Така ,че не се бъркайте в науки за които нямате интелект.Иначе идеологически вероятно сте добре подкован.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тук

    03 Авг 2019 8:47ч.

    е излишно да спорите с мен, понеже аз съм хилозоист. Признавам и материята - мъртвата - признавам и живота - белтъчната материя - и материя и живот са философска диалектична система. Самата дума хилозоизъм идва от "хили" - материя и "зое" - живот. Но не искам да се съглася, че всичко е мъртва материя и дори, че животът или човекът са мъртва материя и да се гледа на човека като войник или робот. А искам да напиша нещо, а именно, че когато има параноици, лъчът на волята им стига до ствола на мозъка им, вследствие на заболяването им и всичко, което човек мисли, казва и напише става реалност. Така сега всеки може, чрез Информационното си поле да стигне до подкорието на мозъка си където е човешкият гений и талант и самият човек става много по умен, защото черпи от човешкия си гений. Може да достигне до ствола на мозъка си и всичко което мисли, каже и напише да става реалност. Сам аз не съм виждал чудеса, но в Библията пише, че Мойсей разцепил Червено море, а Христос е правил чудеса. Това което съм виждал, е, че когато човек каже мисли и пише стават чудеса в областта на отношенията. Но това е свойство на човешкия мозък. Така като се молиш на Бог Отец, чрез Христос всичко се сбъдва. Това съм виждал и мога да го твърдя сега. И мисля, че всеки с вяра може да опита. Затова казвам с увереност, че съзнанието определя битието. И не случайно хората вярват в Бог. То и комунизма щеше да е вечен, но според мен именно Бог срути комунизма, както сега се срутват и всички религиозни учения, които са от обикновени хора, а не от Бог. А сега всеки е обиталище на Бог и сам е Бог. В човека има Разум, който е от света. Този Разум е основа на материализма и с разума се обработват материалните неща, стоките.. Разума на човек се намира в сивото вещество на човека или в топчетата на невроните на човека. Но човек може, чрез Информационното поле да стигне до Святия дух - подкорието на мозъка, до Исус Христос - ствола на мозъка и до Част от Бог Отец, който е в човека, като душа на човека в сърцевината на ствола на мозъка, и от дълбините на мозъка на човека идва Бог Слово. Не случайно най голям опонент на материализма е именно религията и Бог.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Разумът на

    03 Авг 2019 9:35ч.

    човека се намира в кората на големите полукълба на предния мозък, той е в сивото вещество или в топчетата на невроните, и той възприема чрез сетивата материалния свят и мисли и обработва с мисъл най различните материални неща, и подава волева команда и когато се реализира тази команда тя се превръща във волево действие. Човек си създава характер, който е сила, воля, работливост, устойчивост, издръжливост и т.н. и този характер се образува в трудовата дейност на човека. Но човек вижда и волевите действия на другите хора, преценява ги и когато изрази преценката си , то тя се превръща в оценка или реакция. Оценката е реакция с думи.Тя се прави въз основа на субективен фактор, който е цели, стремежи интереси, възгледи разбирания, идеали и т.н. Всичко това Ленин не е развил в своите теории на познанието. Всичко това е Разумът на човека.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • азумът на на 03.08.2019 в 09:35 човека се намира в кората на големите полукълба на предния мозък

    04 Авг 2019 13:28ч.

    Това цитираното в заглавието на поста ми мозъкът ли ви го нашепна или вие си го измислихте? Разумът никъде не се намира; когато почне да обяснява по правилата на логиката, които са априорни, а не предметни, той сам си назначава местата и моментите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Във

    04 Авг 2019 14:00ч.

    кората на полукълбата на предния мозък има мозъчни центри, според мен, които копират информацията от сетивата, и тя се запомня. Следите от това копиране стават все по малки с времето и човекът забравя. Ако обаче с лъчът на волята вложи енергия в мозъчния център, то спомена или следите в мозъчния център се засилват и се получава по голяма представа, въображение или образ, Може усиления с енергия мозъчен център да се свърже с други центрове и да се получи още по разширен образ на действителността и да се правят изобретения и най различни теории. Когато се свързват мозъчни центри, то това става с мисъл, или човек мисли. Когато човек усили с енергия мозъчния център и започне да възпроизвежда това, което е запомнил, то образа или представата се засилва, въображението става по голямо, следите в мозъчния център стават много по големи. Това възпроизводство на следите може да стане с говорене писане или разказване, а когато работиш с цифри в областта на математиката, трябва да се пише. Ако искаш да се развиваш в областта на точните науки пиши това, което помниш, а когато се подготвяш за изпит по история или хуманитарни науки е добре да се разказва, дори ако си представяш че говориш на учителката си или на класа, дори да няма хора в стаята където учиш. Така се получават много трайни знания. А това е все в сферата на Разума..

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ленинианата умря на 10 ноември 1989г., ако все още не ви е ясно

    04 Авг 2019 18:02ч.

    Как така "се копира" информация от сетивата - всяко отнасяне на причинно-следствена връзка с участието на понятията "сетива" и "информация" вече е изпреварило ТАКА НАРЕЧЕНОТО "копиране" на едното от другото. Вярата в способността на сетивата да оперират с информация без оглед на говорещ субект, е не по-различна от суеверие.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Като

    04 Авг 2019 20:16ч.

    казвам копира имам впредвид, че информацията, която идва от сетивата на човека, в мозъка на човека, се записва в сивото вещество, в топчетата на невроните, в мозъчни центри, които са едно множество от топчета на неврони или в сиво вещество. Аз си мислех че точната дума е да се копира в мозъчните центри, но в компютъра копирането е от даден текст да се копира текста и да се пейстне на ново място. Може би трябваше да пиша, че информацията от външния свят копирана от сетивата се пейства върху мозъчните центри. Може да се каже и, че се кодира в мозъчните центри.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • докамбрий

    05 Авг 2019 8:42ч.

    И какво производно има разумът спрямо всички тия топчета и сиво вещество, след като самият разум е внедрената ни способност да създаваме общо и връзки между каквото и да е? Играта на физиология на висшата нервна дейност не може да създава разум. Самият разум осигурява правилата и изправността на въпросната игра. Някои "учени" си търсят субстрати в изначално неразумното както на бебетата им трябва биберон. Няма лошо да си играйкат, щом се забавляват, но това няма нищо общо с истината откъм самия разум.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи