Франсиско Франко, победителят в кървавата гражданска война (1936-1939 г.), който ръководеше Испания с желязна ръка до смъртта си през 1975 г., ще бъде ексхумиран в четвъртък от монументалния си мавзолей край Мадрид, 44 години след края на диктатурата, чиито рани все още не са зараснали. Ексхумацията, излъчвана на живо по телевизията, започва в 10:30 часа местно време, съобщава АФП.

Снимка: АФП

 

Останките на диктатора ще бъдат прехвърлени с хеликоптер, ако времето го позволява, от мавзолея "Вайе де лос Кайдос" (Долината на падналите), разположен на около 50 км от Мадрид, до гробището на Мингорубио, северно от испанската столица, където е погребана съпругата му. 

 

Прехвърлянето на останките на "Каудильо" (водач) е приоритет на премиера социалист Педро Санчес от идването му на власт през юни 2018 г., така че този мавзолей вече да не бъде "място за възхвала" на франкизма.

 

Обещана за лятото на 2018 г., операцията се забави с повече от година заради последователните съдебни дела, които водеха наследниците на Франко срещу намерението на социалистическото правителство.

 

Това е "голяма победа на достойнството, паметта, справедливостта и поправянето на грешката и следователно на испанската демокрация", каза Педро Санчес в сряда.

 

Поръчано от Франко през 1940 г., в чест на своя „славен католически„ кръстоносен поход срещу "безбожните" републиканци", изграждането на „Вайе де лос Кайдос“ (Долината на падналите) продължи близо двадесет години и бе извършено от хиляди политически затворници. Над комплекса, който включва издълбана в скалата базилика, се извисява 150-метров кръст, най-големият католически кръст в света, видим от десетки километри наоколо. 

 

 

В името на "националното помирение", "Каудило" нареди навремето да се прехвърлят там телата на над 30 хил. жертви на гражданската война: франкисти, но също и републиканци, от гробища и масови гробове, без да бъдат информирани техните семейства. 

 

След смъртта на Франко през 1975 г., гробницата му, разположена в подножието на олтара на базиликата, все още е отрупана с цветя.

 

По призива на фондация „Франсиско Франко“, която защитава наследството на диктатора, негови почитатели смятаха да се съберат в четвъртък в Мингорубио, където той ще бъде погребан, но това събитие беше забранено.

 

 

След приемането през 2007 г. от предишно социалистическо правителство на "закон за историческа памет", испанската десница непрекъснато обвинява левицата, че иска отново да отвори раните от миналото.

 

Демонстрация на привърженици на крайната десница в Испания на 18 ноември 2018 г., по случай годишнината от рождението на Франко

 

"Очевидно е, че когато в масовите гробове има повече от 100 хил. изчезнали, което прави Испания втората страна в света с най-голям брой изчезнали, раните все още са отворени", заяви за АФП Алехандро Кирога, историк от университета в Нюкасъл.

 

А монументалният мавзолей „Вайе де лос Кайдос“, където е погребан Франко, е най-яркият франкистки символ в демократична Испания. 

 

Този комплекс, който няма еквивалент в други държави, управлявани от диктатори като Германия, Италия или Португалия, превръща Испания в „голямата аномалия на Западна Европа“, твърди Хулиан Казанова, професор по съвременна история в Университета в Сарагоса. 

 

Тази испанска „аномалия“ се дължи според историците преди всичко на факта, че за разлика от Адолф Хитлер или Бенито Мусолини, Франко оцелява през Втората световна война, в която не участва, и умира тридесет години по-късно, докато все е начело на страната. 

 

При неговата смърт преходът към демокрация, „поддържан от политическите, социални и икономически елити на режима на Франко“, се основава „на идеята франкисткото минало да не бъде причина за политическа конфронтация“, обяснява Алехандро Кирога пред АФП.

 

В резултат на това част от "висшите държавни служители и тези в съдебната власт запазиха много консервативен профил през по-голяма част от демокрацията", каза Марк Гил, историк от Отворения университет в Каталония.

 

Обявената по време на прехода амнистия, доведе до освобождаването на политически затворници, но в същото време попречи на разследванията на престъпленията на режима.

 

Демонстрация в памет на жертвите на режима на Франко пред Върховния съд на Испания, 24 септември 2019 г.

 

Едва през 2007 г., под ръководството на социалиста Хосе Луис Родригес Сапатеро, испанският парламент прие „закон за историческата памет“, насочен към признаване на жертвите на режима на Франко и премахване на всички символи на диктатурата на обществени места.

 

Изпълнението на този закон беше блокирано години наред от дясната Народна партия, която управляваше Испания от 2011 г. до 2018 г., начело с Мариано Рахой. Той се хвалеше открито, че не е похарчил нито едно евро държавни пари за прилагането на закона от 2007 година.


"Когато се говори за Франко и за историята, Народната партия проявява отношение, което няма нищо общо с поведението на демократична партия, което е голямо изключение в Европа", смята Хулиан Казанова. 

 

Позицията на крайнодясната партия "Вокс" (Vox), която влезе в испанския парламент през април и може да стане трета политическа сила в страната, е още по-радикална. Нейният лидер Сантяго Абаскал определи ексхумацията на Франко като "оскверняване".

 

Колосалният комплекс "Вале де Лос Каидос", откъдето ще бъде ексхумиран Франко. Над него се извисява най-големият католически кръст в света

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

17 коментар/a

observer на 24.10.2019 в 09:43
Мавзолеят представлява огромна изкуствена пещера, пред която има плац за провеждане на тържествени мероприятия в характерния за фашистката архитектура стил. Вътре по неговата дължина от двете страни са разположени гробовете на републиканци и франкисти. В дъното върху издигнат над нивото на гробовете на обикновените покойници е саркофагът на самия Франко, обкръжен от скулптурни фигури. Заедно с гигантския кръст на върха на планината комплексът надхвърля стандартите на тоталитаризма и по-скоро създава асоциации с пирамидите на египетските фараони. Франко го изгражда приживе с труда на затворници републиканци. Мавзолеят дълго време беше даван от демократите у нас като пример за подражание, символ на помирението между леви и десни в името на благото на държавата.
Констатация на 24.10.2019 в 09:44
Комунистите/социалистите традиционно работят за разделението на нацията.
Мильо Лудия на 24.10.2019 в 10:09
Идеята за общ масов гроб е принципно помирителна, обаче с тоя масов убиец отгоре.... В България също имаше продължителна гражданска война, която започна с Войнишкото въстание и завърши с 9 септември, но без такива жертви /може би защото участвахме в две войни/. Помирение трябва да има.
Adolf на 24.10.2019 в 10:31
Четвъртата снимка кърти фаянс.Трябва,да се покаже на British борците с нацизма и фашизма.
Отговорен на 24.10.2019 в 10:33
observer на 24.10.2019 в 09:43 :"Мавзолеят дълго време беше даван от демократите у нас като пример за подражание, символ на помирението между леви и десни в името на благото на държавата." .... Това е категорично невярно. Дълги години "демократите" у нас споменават само един мавзолей, този на Ленин. Правеха се че Франко и Испания ги няма. Един друг мавзолей, пък, нефелно взривяваха. Няколко пъти. До ден днешен ревът като насилени глигани за "комунизъм" и си присвояват титлата "антикомунисти", незаслужено. "Демократите" ни не искат помирение.
абла еспаньол на 24.10.2019 в 10:36
Пише се "Вайе де лос Каидос", а не "Вале де лос Кайдос"
Vassil Zdravkov на 24.10.2019 в 15:48
Бях в Долината на падналите миналата седмица. Непосредствено до Франко е гробът на Хуан Антонио Примо де Ривера - идеологът на антирепубликанското движение. И той е обект на поклонение. И в Испания, и в България не може да има национално помирение докато десните се кланят пред гробовете или паметниците на военнопрестъпници. У нас тази порнография до НДК трябва да бъде взривена. Много хора си мислят, че събитията в Барселона са защото Каталуния е най-богатата провинция, а не е така. Каталуния е последната крепост на републиканците и почти няма семейство, което да не е пострадало от репресиите на Франко. Хората не искат кралство, пропито от франкистки дух, а република.
Констатация на 24.10.2019 в 16:17
Виждам че тук има много комуняги и никакво помирение! Прочее, докато в Испания имаше помирение, нямаше заплахи за целостта на държавата. Сега социалистите са на път да взривят помирението, а заедно с него и да разпаднат държавата. А тъй като у нас никога не е имало помирение, държавицата ни отдавна и прогресивно се разпада и младите българи бягат навън, оставяйки побелелите бетонни глави да продължават да се джавкат на тема "имало ли е фашизъм и комунизъм" в България и кой е виновен за стогодишната тиха гражданска война, съсипала страната.
observer на 24.10.2019 в 16:54
Мавзолеят на Франко не е символ на помирение, а на превъзходството му над обикновените хора. Посетиш ли го, внушението е безспорно. Щом и след толкова години се решава да го махнат оттам, значи помирение няма. Просто времето лекува раните.
Педро Санчес е ногу умен! на 24.10.2019 в 20:27
Осигури си място в учебниците по история, макар и като бележка под линия. Не трябва биля и сумнение, че изваждането на Франко от мавзолея му е последната стъпка към превръщането на Испания в рай на земята. И Костов това разправяше - докато не взривим мавзолея на Георги Димитров, няма да цъфнем и вържем. За цъфване - цъфнахме...
`Васил Здравков` на 24.10.2019 в 20:30
`И в Испания и в България не може да има помирение докато десните се кланят пред паметниците на военнопрестъпници`. А истината е, че докато и десни и леви продължават да се кланят пред гробовете само на собствените си престъпници и обвиняват в престъпления само противната страна - помирение няма да има. И не искат да го разберат нито от ляво нито от дясно и продължаваме с омразата и продължаваме да се самоизяждаме. Защото престъпници, които са извършвали престъпления и масови избивания е имало и от двете страни. Все в името на някакъв `идеал`. Тази взаимна омраза или трябва да спре или ще си затрием държавата. И това затриване няма да дойде отвън - от турци, руснаци или американци, това идва отвътре и затова е най-страшното.
Ала_Бала на 25.10.2019 в 12:07
Джордж Оруел се е бил в Испанската гражданска война на страната на комунистите. Там бързо е разбрал, че фашистите и комунистите не ги е интересува народа. Бият се за властта. После написва "1984" и "Фермата на животните". Днес същото е притворено в Интернет и Прогресивния либерализъм. Историята е такава каквато е била и опитът за пренаписването е част от борбата за власт на моментните победители. Испанците преди години изгориха документите на франкистките тайни служби, за да постигнат помирение. Това беше добре, но реваншизмът е взел връх. Няма помирение, няма разбилателство, абсолютната власт е опияняваща. С този акт Испания се връща към безкрайната конфронтация.
"Хората не искат кралство, пропито от франкистки дух, а република. " на 25.10.2019 в 15:12
Да, за това е борбата на катулнците!
Бенидорм на 26.10.2019 в 18:53
Нека и ние да сме "разделени" като испанците и да живеем като тях. Най-високата продължителност на живота в Европа, чудесни градове, уредени пътища, отлична инфраструктура, превъзходни курорти, са не говорим за кухня, вино, деликатеси, прекрасни хора, слънце, чудесен климат, екологична във всеки един смисъл обстановка. Испанците не си дават много зор, но живеят отлично- спокойно, подсигурени, ходят редовно на ресторант, цените са им приемливи и дори ниски, в държавата има демокрация , конституционен и правен ред, сигурност, добро правосъдие.
Уточнение на 27.10.2019 в 10:13
Моето впечатление пък е, че испанците напоследък са все по-изнервени, все по-малко вярват в Бог и са все по-недоволни от живота си...

Напиши коментар