Икономиите на Дянков работят за сивия бизнес и мафията

Икономиите на Дянков работят за сивия бизнес и мафията
Публикуваме анализ на Пламен Дерменджиев поместен в днешния брой на в. "Сега" Начинът, по които бе постигнат ниският бюджетен дефицит у нас, вероятно ще създаде повече вреди отколкото ползи. Недостатъчно добре обмислените действия на правителството подействаха зле на и без това слабата конкурентоспособност на българската икономика. За повечето държави в ЕС запазването й, както и смекчаването на негативните последици върху заетостта, бе приоритет №1. У нас не бе така. Утопия е да се мисли, че в страна като нашата за 6 месеца можеш да извършиш необходимите реформи, за да постигнеш устойчив балансиран бюджет.
<p><strong>Регистрираният нисък бюджетен дефицит в края на 2009 г. беше повече пиар акция отколкото ефективна фискална политика.</strong> Това че този резултат ни е бил необходим, за да кандидатстваме за ERM II, т.е. да влезем в "чакалнята" за въвеждане на еврото, е по-скоро оправдание за цената, която обществото вече плаща за тази акция на правителството.<br /><br /><strong>Балансиран бюджет - добро или зло?</strong><br /><br />В икономиката няма черно и бяло. В дадена ситуация една политика е ефикасна и ефективна, в друга - не. Обикновено ниският бюджетен дефицит означава, че разходите на правителството са под контрол. По-малките правителствени разходи като процент от БВП означават по-благоприятни условия за икономически растеж. Повечето изследвания доказват, че най-ефективната точка на правителствените разходи е някъде между 15-25% от БВП. У нас този процент е доста над 38%, ако към сметката включим и замаскираните чрез държавните предприятия разходи.<br /><br />Има едно допускане, че всичко това е вярно в условията на сравнително ефективен пазар и свободна конкуренция. В настоящите кризисни условия обаче ниският бюджетен дефицит може да донесе повече вреди отколкото ползи. Тук вече има значение как е постигнат този дефицит и дали е устойчив.<br /><br /><strong>Как станахме отличникът на ЕС по нисък бюджетен дефицит?</strong><br /><br />Много просто - бюджетът спря да плаща на фирмите. Изпълнители на ремонти и строителни работи бяха поканени да свалят 10%, ако искат по-бързо да си получат парите, а останалите - да чакат хазната да събере средства. <strong>В същото време над 1 млрд. лв. спят по сметки на държавни предприятия в няколко, явно близки до правителството, банки.</strong> Що се отнася до бюджетния излишък, уж трупан за черни дни, той "дреме" в БНБ и с него купуваме германски и други облигации, т.е. финансираме чужди икономики. Защо не намалихме бюджетния дефицит чрез преструктуриране на гореспоменатите предприятия? Това, че на правителството му липсва административен капацитет, както сега е модерно да се казва, не е оправдание. Един или двама макроикономисти, пък били те и от световна величина, нищо съществено не могат да направят без добър оперативен екип зад гърба си.<br /><br /><strong>Целта за постигане на балансиран бюджет беше правилна, но начините за постигането й бяха разочароващи. </strong>Спирането на дължими плащания беше най-лесният начин, но така се постига само временен, нетраен резултат. Още в първия месец на новата година, когато правителството все пак почна частично да се разплаща, бюджетният дефицит хвръкна.<br /><br /><strong>Частният бизнес е обичайният заподозрян</strong><br /><br />Вероятно има и некоректни фирми, които са надписвали и лъгали, но не може всички, които чакат пари от държавата, да бъдат поставяни под общ знаменател. Още повече че и сега управляващите признават: "Не е луд този, които яде баницата, а този, който му я дава". Такива са били времената - ако искаш да работиш с държавата и общините, трябва да плащаш подкупи. Иначе си аут. Нищо ново под слънцето. Тук се сещам за един английски лорд, който по времето на корупционен скандал във Великобритания казва, че "ако ние не подкупваме арабите, американците и французите ще правят бизнес с тях". Корупцията води до силно ограничаване на свободата на конкуренция и от там до неефективно разпределение на ресурсите. Достатъчно е да разгледаме някои корумпирани африкански държави, които тънат в мизерия, въпреки че са богати на природни ресурси.<br /><br /><strong>В икономиката обаче има нещо още по-страшно от корупцията - монополите и картелите.</strong><br /><br />Струваше ли си в условията на безпрецедентна икономическа криза държавата да се превръща в "лош" длъжник и по този начин реално да увеличи рисковите премии у нас. Ще кажете напротив, CDS на България паднаха от 700 на 200 пункта. И какво от това? Да не би лихвите по заемите да паднаха? Да не би да са се увеличили чуждите инвестиции или пък да се е отпушило кредитирането? Масово банките у нас не кредитират срещу вземания от държавата и общините. <strong>Това показва, че смятат държавата за лош платец и оценяват кредитния риск като прекалено висок.</strong> Те очакват държавата да продължи да бави и да се опитва да редуцира плащанията си към бизнеса, което може да направи редовното обслужване на заемите невъзможно.<br /><br />Изправени пред финансови затруднения, предприятията ще започнат да продават част или целия си бизнес, за да избегнат фалита. Ще има и такива, които няма да оцелеят, ще банкрутират и ще бъдат разпродадени. <strong>Въпросът е кой в настоящата криза може да си позволи да купува бизнеси, прецакани и от държавата. Не е тайна, че в момента кеш имат основно мафията и големите финансови конгломерати</strong>. Това означава, че останките от много малки и средни фирми ще бъдат придобити от големи икономически или "сиви" структури, чийто пазарен дял ще нарасне.Така след кризата може да осъмнем с няколко икономически играчи с господстващо, почти монополно влияние върху цели отрасли и подотрасли от националната икономика.<br /><br />Преобладаваща част от силно растящите просрочени задължения към банки е от малки и средни фирми и домакинства. <strong>А да сте чули някоя голяма компания у нас да е фалирала?</strong> Напротив, в условията на дълбока икономическа криза тази силно рестриктивна фискална политика на държавата им идва много добре. Те увеличават пазарните си дялове, като изкупуват бизнеса на малки и средни фирми, изпаднали в затруднение. <strong>Създава се опасна предпоставка за ново преструктуриране на частния сектор у нас в посока на ограничаване на свободната конкуренция.</strong> Поуките от предишни кризи са ясни: оцеляват най-големите и тези близки до правителствата. Тези с голямо GR (government relations), както ги нарича руският олигарх Олег Дерипаска. Делът на малки и средни предприятия в БВП значително се свива, за сметка на увеличаването на този на големите.<strong> Ако това продължи, ползата от приемането на еврото ще е точно за тези структури и в много по-малка степен за крайния потребител.</strong></p> <p><em>Текстът може да бъде прочетен в сайта www.segabg.com </em></p>

Коментари

  • Ми той затова е ТУК!

    03 Март 2010 19:41ч.

    Както е добре известно, в момента всички в РБългария Банки поддържат високи лихви 10.60-17% главно по две причини: 1.Обслужват сивата икономика, където няма никаква обеспеченост, но половината от кредита се задържа от ръководството на банката. и 2.Всички забогатяли милионери,както и външни капитали са заинтересовани от висока лихва.Това е причината да не се въвежда банково разплащане примерно за суми по-голями от 1000 лв., но високите лихви блокират икономиката на страната. В България има банков картел и то с помоща на държавата. В потвърждение на това е, че всички банки за превеждане на 10 лв. административна такса взимат повече от 5 лв. Освен това защо на запад банките изпълняват и други услуги на фирмите, като счетоводни услуги, което е средство за изсветляване на бизнеса. Всяка вечер Пандурска в свой коментар по ТВ” Европа” прави на пух и прах банкерското съсловие,разобличавайки неговата алчност но „Хампарцумяновци и Сие” стоят неми и глухи. Банкерите надуха главата на бълг.данъкоплатец, че банковата система била непоклатима и нямат ликвидни проблеми. По после обаче решиха да намалят (ефективно) задължителните минимални резерви, които банките внасят в БНБ. Те бяха 12% от депозитната база, с цел “подпомагане” на банките и намаляване на лихвения процент. Абе нали банките нямат проблеми с ликвидността, що им давате пари ? И то не лев и два, а един и половина милиарда лева ! Това, което родния икономически гений не прецени (дали) е, че почти всички банки са собственост за западни банки, и че не е сега момента да се дават пари на нашите банки. Резерва затова е резерв - да се ползва само в краен случай. Дали българските банки са стигнали до тоя краен случай. Не - не са. От къде ли го знам - ами от статистиката на БНБ. Ако банките бяха толкова закъсали за пари нямаше да изнесат един и половина милиарда лева навън само за една седмица. Толкова сме цъфнали и вързали, че в кризата подараваме един милиард на западните банки ! И не - не си го измислям. Задължителните минимални резерви (ЗМР), преди родния икономически гений да ги намали, бяха 6 445 269 хиляди лева , след намалението са 5 058 667 хиляди лева. Разликата е около милиард и 400 милиона, пари, които само за една седмица банките изтеглиха от БНБ. Но какво направиха с тях - ами какво изнесоха ги почти всичките. Поглеждаме паричните средства във валута в БНБ. Преди намаляването на МЗР са били 4 милиарда лева, а след това под 3 милиарда лева. За една седмица един милиард и кусур лева са изтеглени от икономиката на България и са излетели към западните банки. Т.е родния икономически гений, в момент в който всяко евро е кът (намаляващи чужди инвестиции, спиране на голям износител - Кремиковци), позволи на банките да изнесат 750 милиона евро навън. Евалла!. С такива икономисти, врагове не ни трябват. Отгоре на това и парите в обръщение са намалели с 150 милиона за една седмица, поради изтичането на валута навън.Каква ще бъде следващата стъпка в борбата с кризата (тая дето я нямаше) ? Ами ще наливат още пари в банките. Я депозита на правителството ще го изтеглят от БНБ и дадат на банките (той е малък - само 11 милиарда лева), я ще изкупуват ДЦК от банките. Ами дерзайте, банките ще изнесат и тези пари, които се налеят в тях. Пък после ще има - “ох, къде изчезна валутния резерв”. Това нещо няма да го прочетете нито във вестниците, нито пък ще го кажат по телевизията. Пише го само във статистиката на БНБ. В момента БНБ има само 1.5 милиарда евро кеш. Дали ще стигнат за всички желаещи да обменят левовете си ? Останалите около 13 милиарда евро валутни резерви са в ценни книжа и злато. Май скоро ще трябва да продават от ценните книжа . Впрочем БНБ вече продава ценните книжа и валутния резерв е намалял с милиард и 600 милиона лева само за една седмица. Налаганeто на огромна данъчна тежест и намалянето на годишните бюджетни разходи с 15 % целят да повторят номера на предишното правителство формирало в края на 2008 година бюджетен излишък в порядъка на 9 млрд. лв. Ако Дянков успее да постигне заложените от него показатели в края на 2009 бюджета отново ще завърши с излишък от 9 млрд. лв.Големия проблем е , че всички тези жертви с орязването на разходната част и огромната данъчна тежест се правят в името не да повишен стандарта на живот на българския данъкоплатец, а в името на една банкова система, която не само не е държавна , но не е и българска ! Огромния бюджетен излишък постъпва вчастни търговски банки,и се управлява при много ниска доходност за държавата. Лихвата по и която търговските банки управляват излишъците достига до 1.5 % и се различава съществено от лихвите по депозитите достигащи до 10 % и лихвите по кредитите 15-16 %. Идеята на определени собственици на ТЪРГОВСКИ БАНКИ е да използват управляваните от тях средства от излишъка за закупуването на предложените на борсата акции на БЪЛГАРСКИЯ ЕНЕРГИЕН ХОЛДИНГ, БУЛГАРГАЗ и други големи държавни монополи! Зад осъществяването на тази идея стоят хора които създадоха БЕХ още по времето на Станишев и които и сега управляват България като едно търговско дружество. Екипа осъществяващ този план на Кобурга се ръководи от бившия посланник на България в Москва. Не е далеч момента в който държавни монополи в областта на енергетиката ще имат АКЦИОНЕРНО УЧАСТИЕ с частни капитали успели ловко да превъртят средствата от натрупаният бюджетен излишък. Всичко е прехвърлено на гърба на обикновеният данъкоплатец, който ще плати масрафа на това безумие. По последни новини, тази година няма да имаповишение на пенсии и заплати. Причините- посочени по горе в АНАЛИЗА.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 3-ти март, ден на ОЛИГАРСИТЕ

    03 Март 2010 23:20ч.

    В паметния за всички българи 19-и февруари - когато Апостола на свободата е обесен, председателят на Народното събрание Цецка Цачева е издала заповед за вдигане на месечното възнаграждение на всички председатели и шефове на комисии в парламента. Със задна дата, считана от 1-и януари, председателят на българския парламент Цецка Цачева ще получава заплата в размер на 3576 лв, заместник-председателят на Народното събрание е с увеличение на трудовото си възнаграждение с 45%, което прави сумата от 3345 лв. Председателите на постоянни комисии ще се подписват във ведомост срещу 3114 лв, а заместниците им ще получават 2884 лв. ......................................................................... Тотю Младенов: &quot;Икономическата криза налага да няма тази година увеличение на пенсии и заплати&quot;

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Специална благодарност

    03 Март 2010 23:35ч.

    към КОНТРОЛА на МАТРИЦАТА. Където и да отида в който сайт с кликването и заглавието: &quot;3-ти март, ден на ОЛИГАРСИТЕ&quot; услужливо излиза. Трогнат съм, мислят хората... Благодаря. 03.03.2010г.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • koko

    04 Март 2010 7:38ч.

    Дянков, Указание 24-00-7/25.02.2010 на НАП ще ти отреже главата. И на Борисов също. Медиите още се правят на ни чули ни видели, но това указание ще затвори десетки хиляди малки фирмички, които досега не успя да убиеш. На улицата отиват директно поне още 100 000 души и още 3 пъти по толкова персонал... това до няколко месеца. Есента няма да я видиш, брато, като министър. Указание 24-00-7/25.02.2010 на НАП тълкува закона така както дявола тълкува библията. В него се казва, че собствениците на ООД, ЕООД, СД и т.н., със задна дата от 01.01.2010 година дължат осигуровки не върху 420 лв, както им ги вдигнаха от началото на тази година, а ВЪРХУ 1200 ЛЕВА. Това означава, че един човек, който в момента дължи осигуровки за 1200 лева на година, спазвайки указанието на НАП ще дължи 4500-5000 лева за година. За броени дни е назрял сериозен бунт срещу Указание 24-00-7/25.02.2010 на НАП. Масово във форумите за счетоводство и право се обсъждат варианти за противодействие и дори бунт срещу скандалното указание. В първите дни след като излезе указанието обезпокоени предприемачи са се свързали с НАП и са поискали обяснение. Неназован служител на НАП в неформален разговор и въртейки ластик в пръстите си е заявил на собственик на фирма: До един месец този ластик ще стане пачка. Ден по-късно по телефоните на НАП вече се опитват да успокоят хората, че нищо не се е променило но ситуацията е извън контрол. Счетоводители заявяват че техни клиенти са предприели стъпки за затваряне на фирмите си и закриване на дейността им. Задава се сериозна криза, която по всяка вероятност ще изпрати стотици хиляди собственици и служители в микрофирми на улицата. За утре е насрочена среща на НАП където бирниците трябва да обяснят защо искат тройно повишаване на осигуровките.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи