Инцидентът в Керченския пролив доведе до бърза ескалация на напрежението между Русия и Украйна, а така също и до опит да се разпространи възникналото напрежение извън пределите на двустранните отношения. Последното засега явно не се получи. Реакцията на старшите партньори на Киев беше предсказуема (отправени предупреждения по адрес на Русия), но вяла. Идеята на Порошенко за въвеждане на военно положение и съответно отлагане на пролетните избори беше дотолкова съшита с бели конци, че не успя да възбуди вълна от подкрепа, даже от страна на Америка, която обичайно не се задълбочава в детайлите.

 

 

При цялата политико-риторична острота на този конфликт, той ще остане по-скоро като неприятен, но рутинен епизод от процеса на тежкото противопоставяне. От него обаче задължително трябва да се направят сериозни изводи, защото този инцидент за пореден път напомни за наличието на тежки, хронични проблеми. 

 

Събитията през 2014 г. създадоха в акваторията на Черно и Азовско море нова ситуация, в която е заложено нерешимо към днешния момент противоречие. Юрисдикцията на Русия над Крим не е призната от Украйна и от повечето страни в света. В същото време за самата Русия принадлежността на Крим към Руската Федерация не подлежи нито на съмнение, нито на обсъждане. Така, че тук не може да има какъвто и да било формален компромис и това положение на нещата ще се запази дълго време. В тази ситуация обаче е заложена мина с безсрочно действие, взривателя, на която е в ръцете на Киев. В случай на каквато и да провокационна активност от страна на Украйна и отговор от страна на Русия, Украйна ще получи сигурна международна подкрепа. А в този случай, акваторията е много по-благоприятна за провокации от сушата, защото правната база, според която се определят териториалните и неутрални води, е много по-сложна от тази, която регулира сухопътните граници. Това открива много възможности за популярните днес хибридни войни.

 

Какво може да направи една държава, като Русия, чиято юридическа интерпретация не се приема от контрагентите? В идеалния случай, да настоява за собствената си правота и да търси признание на аргументите си. Обаче нека да бъдем реалисти. Засега шансове  да наложи с успех собственото си виждане де юре няма. Остава другия вариант, убедително да затвърди това, което съществува де факто, за да не остане у никого и капка съмнение, че самото това де факто е сериозно и задълго.

 

Така функционират всички зони със замразени конфликти. Юридическият им статут не кореспондира с фактическия, а фактическият е подкрепен от ясни и точни обяснения какво ще последва в случай на нарушение. В този смисъл инцидентът в Керченския пролив изигра своята роля. Залог за стабилността в зоната на всяко потенциално противопоставяне е липсата на съмнение и у двете страни, че всеки опит за нарушаване на статуквото ще предизвика незабавни, решителни, ответни мерки. Това невинаги е естетично, но за сметка на това винаги е ефективно.

 

Може всякак да се отнасяме към ръководството на Украйна, но нито Порошенко, нито неговите съратници са камикадзета. На тях не им трябва голяма война, както не й трябва и на Русия, което не означава, че сегашното състояние на нещата удовлетворява някого. Но евентуалното взривяване на ситуацията е пълно с редица възможни, но крайно болезнени последствия и много тежки дилеми. В частност, преходът на конфликта от вяло протичаща фаза в остра такава ще принуди Москва сериозно да избере модел за поведение. Това означава или просто да се ограничи с твърд отговор за да спре противника, или да реши да се предпази от повторни инциденти, като не се ограничава с половинчати мерки. Вторият сценарий е крайно опасен от различни гледни точки и явно не е от предпочитаните в конкретната ситуация, но все пак противопоставянето диктува своя логика.

 

Най-общо казано, вероятно Русия отдавна трябваше ясно да заяви, че тя определя правилата в спорната акватория и тогава всички щяха да се примирят с това. Сега сме изправени пред такъв случай, когато проявата на гъвкавост не води до намаляване на напрежението, а провокира неговото нагнетяване.

 

Още едно впечатление от станалата колизия е девалвацията на фундаментални понятия, достигнала невиждани мащаби. Военното положение е сериозно нещо, то настройва нещата по специфичен начин и предполага определени последствия. В класическите времена въвеждането на военно положение е служило като прелюдия към война. Така то е било възприемано от този, който го въвежда и по същия начин се е възприемало и от външните сили. В сегашния случай всичко се превърна в юнашки, панаирен театър, в който трансформацията на ситуацията от трагедия до фарс се разви в течение само за няколко часа заседания  на Върховната рада.

 

Нравите и обичаите на украинската демокрация биха били изключително право и вътрешна работа на украинците, но за съжаление конкретния случай се усложнява и от безумната загуба на граници и ориентири, която като цяло е все по свойствена за съвременния свят. Международната политика се превърна в „голяма игра“, само че не в предишния смисъл на сложна шахматна партия, разигравана от мъдри гросмайстори, а в игра на подрастващи, където всичко е на ужким и не е съвсем сериозно. В интерес на справедливостта, това се отнася не само за Украйна, много по-силни и влиятелни играчи допускат същата грешка. Уви и Русия също не е изключение. Публичното пространство в Русия е пълно с „диванни стратези“, за които войната е нещо като забавно упражнение, а не реалност с жертви и разрушения. Време е да сложим край на играта.

 

Източник: globalaffairs.ru

 

Превод: Никола Стефанов

 

 

 

 

Още от категорията

32 коментар/a

Българин от Б на 06.12.2018 в 16:54
до другаря от 14:19-нормално е древният разказвач да вкара отношение в написаното, но...с малко мислене украсяването се отстранява и фактите остават. Неприятно е за нЕкои, че ПанславизмЪ увяхна като напикано мушкато и вече не става за спойка/манипулиране на раята (за която сега се промотира православието). Фактите са си факти-за славянските племена държавността е била непозната и нежелана по онова време.Византийците не са обичали (меко казано) България , защото сме били напаст за империята им. Но...дори и при Крум, при когото БГ удвоява територията си за сметка на византийци и разпадналият се аварски хаганат, НЯМА във византийските летописи случай новият градоначалник на новозавоювания град/област да не е с българска титла и име. И когато Крум умира в 814, византийските летописци с кеф съобщават, че е наказан от Бог за жестокостите си(това е одиозния разказвач зад фактите). Обратното, колкото и неприятен да им в бил Омуртаг заради убийствата на християни в БГ (дори сина на Омуртаг е убит заради приемане на християнството), вече има славянски имена в елита на БГ. За Киевска Рус-ми четете Википедия, наистина първите викинги са били напаст, изгонени от Киевска Рус, огромни междуособици след тях и...отнова са повикани варяги, за да управляват и сложат ред в княжеството. Ако варягите са дошли отново след победа с оръжие , те щяха да се похвалят с това (защото войната е била култ за тях), а сега какво се получава-извикани, за да има държавност...неприятно, но факт!
Крим е толкова руски на 06.12.2018 в 20:55
колкото например Уайоминг е американски след изтребването на коренното население и заселването му с преселници от Европа. Тоест, това е факт. А зад този факт се крият кървави престъпления.

Напиши коментар