Инцидентът в Керченския пролив доведе до бърза ескалация на напрежението между Русия и Украйна, а така също и до опит да се разпространи възникналото напрежение извън пределите на двустранните отношения. Последното засега явно не се получи. Реакцията на старшите партньори на Киев беше предсказуема (отправени предупреждения по адрес на Русия), но вяла. Идеята на Порошенко за въвеждане на военно положение и съответно отлагане на пролетните избори беше дотолкова съшита с бели конци, че не успя да възбуди вълна от подкрепа, даже от страна на Америка, която обичайно не се задълбочава в детайлите.

 

 

При цялата политико-риторична острота на този конфликт, той ще остане по-скоро като неприятен, но рутинен епизод от процеса на тежкото противопоставяне. От него обаче задължително трябва да се направят сериозни изводи, защото този инцидент за пореден път напомни за наличието на тежки, хронични проблеми. 

 

Събитията през 2014 г. създадоха в акваторията на Черно и Азовско море нова ситуация, в която е заложено нерешимо към днешния момент противоречие. Юрисдикцията на Русия над Крим не е призната от Украйна и от повечето страни в света. В същото време за самата Русия принадлежността на Крим към Руската Федерация не подлежи нито на съмнение, нито на обсъждане. Така, че тук не може да има какъвто и да било формален компромис и това положение на нещата ще се запази дълго време. В тази ситуация обаче е заложена мина с безсрочно действие, взривателя, на която е в ръцете на Киев. В случай на каквато и да провокационна активност от страна на Украйна и отговор от страна на Русия, Украйна ще получи сигурна международна подкрепа. А в този случай, акваторията е много по-благоприятна за провокации от сушата, защото правната база, според която се определят териториалните и неутрални води, е много по-сложна от тази, която регулира сухопътните граници. Това открива много възможности за популярните днес хибридни войни.

 

Какво може да направи една държава, като Русия, чиято юридическа интерпретация не се приема от контрагентите? В идеалния случай, да настоява за собствената си правота и да търси признание на аргументите си. Обаче нека да бъдем реалисти. Засега шансове  да наложи с успех собственото си виждане де юре няма. Остава другия вариант, убедително да затвърди това, което съществува де факто, за да не остане у никого и капка съмнение, че самото това де факто е сериозно и задълго.

 

Така функционират всички зони със замразени конфликти. Юридическият им статут не кореспондира с фактическия, а фактическият е подкрепен от ясни и точни обяснения какво ще последва в случай на нарушение. В този смисъл инцидентът в Керченския пролив изигра своята роля. Залог за стабилността в зоната на всяко потенциално противопоставяне е липсата на съмнение и у двете страни, че всеки опит за нарушаване на статуквото ще предизвика незабавни, решителни, ответни мерки. Това невинаги е естетично, но за сметка на това винаги е ефективно.

 

Може всякак да се отнасяме към ръководството на Украйна, но нито Порошенко, нито неговите съратници са камикадзета. На тях не им трябва голяма война, както не й трябва и на Русия, което не означава, че сегашното състояние на нещата удовлетворява някого. Но евентуалното взривяване на ситуацията е пълно с редица възможни, но крайно болезнени последствия и много тежки дилеми. В частност, преходът на конфликта от вяло протичаща фаза в остра такава ще принуди Москва сериозно да избере модел за поведение. Това означава или просто да се ограничи с твърд отговор за да спре противника, или да реши да се предпази от повторни инциденти, като не се ограничава с половинчати мерки. Вторият сценарий е крайно опасен от различни гледни точки и явно не е от предпочитаните в конкретната ситуация, но все пак противопоставянето диктува своя логика.

 

Най-общо казано, вероятно Русия отдавна трябваше ясно да заяви, че тя определя правилата в спорната акватория и тогава всички щяха да се примирят с това. Сега сме изправени пред такъв случай, когато проявата на гъвкавост не води до намаляване на напрежението, а провокира неговото нагнетяване.

 

Още едно впечатление от станалата колизия е девалвацията на фундаментални понятия, достигнала невиждани мащаби. Военното положение е сериозно нещо, то настройва нещата по специфичен начин и предполага определени последствия. В класическите времена въвеждането на военно положение е служило като прелюдия към война. Така то е било възприемано от този, който го въвежда и по същия начин се е възприемало и от външните сили. В сегашния случай всичко се превърна в юнашки, панаирен театър, в който трансформацията на ситуацията от трагедия до фарс се разви в течение само за няколко часа заседания  на Върховната рада.

 

Нравите и обичаите на украинската демокрация биха били изключително право и вътрешна работа на украинците, но за съжаление конкретния случай се усложнява и от безумната загуба на граници и ориентири, която като цяло е все по свойствена за съвременния свят. Международната политика се превърна в „голяма игра“, само че не в предишния смисъл на сложна шахматна партия, разигравана от мъдри гросмайстори, а в игра на подрастващи, където всичко е на ужким и не е съвсем сериозно. В интерес на справедливостта, това се отнася не само за Украйна, много по-силни и влиятелни играчи допускат същата грешка. Уви и Русия също не е изключение. Публичното пространство в Русия е пълно с „диванни стратези“, за които войната е нещо като забавно упражнение, а не реалност с жертви и разрушения. Време е да сложим край на играта.

 

Източник: globalaffairs.ru

 

Превод: Никола Стефанов

 

 

 

 

Още от категорията

Драмата на Европа*

Драмата на Европа*

Драмата на Европа е духовна драма, драмата на Европа е драма на духа....

32 коментар/a

Виж с'я, Спиноза! на 04.12.2018 в 09:56
Когато става дума за Косово, действа принципът за правото на самоопределение на народите, залегнало в Устава на ООН и други документи, а когато става дума за Крим, действа принципът за териториалната цялост, според който територията на дадена държава не може да се променя без нейно съгласие :)
Helleborus на 04.12.2018 в 12:13
Крим винаги е бил руски, това казват някои. Само че Крим влиза в картата на Велика България от времето на Кубрат. И лично от неговото изявление знаем, че той остава там с най-големия си син Баян, за да пази своя народ и неговата територия по тези места. По това време Русия е малко петно на север. Историята на Русия е низ от завоевателни успехи, най-често почиващи на теорията на панславизма. Знаем, че Кубрат нарича словени всички, които говорят българския език, тъй като са „словесни наши братя“. Славянството не е етнически, а културен маркер. Но общият език, който води и до общо наименование на тези племена, позволява да бъдат заблуждавани тези хора, че те имат една принадлежност и и е нормално да се обхванат в една политическа структура. Така разнородни етноси биват миксирани до наименования като източни славяни, западни славяни и изобщо биват третирани като едно, като се стига дори до нашия тракийски народ, дал езика, вярата и културата на това славянско море. Русия постепенно поглъща нови и нови племена и ако се погледне картата, Русия набъбва много пъти над първоначалния си обем през годините, което означава, че русите не са се размножавали и разраствали, а са завладявали чужди племена и територии. Затова няма как да гледаме на Русия като на нещо монолитно, някакъв славянски голям брат, империите често се разпадат. В наш интерес е да бъдем малко по-внимателни като говорим за славяни и руснаци като една монолитна маса, защото това играе лоша шега и на нас. Всъщност тук имаме множество племена и народи, чиято близка култура не означава да имат и едно управление. Славянството от благословение, каквото е било, се превръща в проклетия. Защото когато траките са били културния център, те са разпростирали култура без политическа власт! Т.е. те са дарявали познание и просвещение, но знаем, че самите те обичат повече от всичко свободата, защото самите те не са търпели обща власт дори над себе си. Самата „славянска“ култура преди всичко казва, подчинете се на Словото, а не на човеци и бъдете свободни. Ако някой ви владее, то нека това е Словото-Бог, Туонх-Ра, за да имате благоденствие в земите си. Но когато Русия се провъзгласява за културен център имаме пълен обрат, имаме политически контрол над всички тези свободни народи. Такава политика не е в кръвта на нашия народ, България не бива да бъде част от руската пропагандна машина, а по-скоро да влезем в традицията на бащите ни, които са носили просвещение и свобода и затова са толкова велики. Това е и причината езикът и културата ни да се разпростират толкова масово преди години, защото те са освобождавали, а не поробвали, а мисията на българина или по-точно богарина, защото идва от думата Бог, е да руши окови, а не да подкрепя тирани.
Очередная победа России над народом!!! на 04.12.2018 в 15:40
https://www.youtube.com/watch?v=9M_Ls7hz8q0
Нищо по-естествено от това да нападаш и избиваш съседите си на 04.12.2018 в 16:45
- имате предвид САЩ, Тексас и Калифорния? Боклученце соросово...
Helleborus, тва за Кубрат на 04.12.2018 в 17:08
беше гениално! Тури си го на оная работа Суворов, дето с призива "Мы русские, с нами Бог!" четири пъти разбива превъзжождащите турски войски; тури си на оная работа Кючук-кайнарджийския мирен договор; забрави, че кримските татари за двеста години са успели да продадат в робство 4,5 милиона руснаци. На генуезци и венецианци. Цунки, значи - https://www.youtube.com/watch?v=mWE6KMsNE14
принципно комплементарен към Helleborus на 04.12.2018 в 17:24
Точно за словото имплицитно ставаше дума в поста ми до теб, уважаеми хелеборус. Словото, ако е самоосъзнаващо се като повече от присъстващото, има рядкото и неподражаемо качество да оглавява биващото. Защото слово, слава и глава е едно и също. Но словесенето е пресътворяване, а това не изисква дълговечна озованост в модуса на пасивизъм и пациентщина, както сме я подкарали ние, българите, от поне шест-десет века насам...
Очередная победа России над народом!!! на 04.12.2018 в 17:25
youtube в Китай е блокирано, както и Google. Дали не е заради постоянното лъготене? В Русия Темнейшия държи всички мухи върху едно гюбре, за да са му под ръка в случай на нужда. Прочее, цунки - https://www.youtube.com/watch?v=02oNLXXV6U0
Бе аз дали споменах, на 04.12.2018 в 17:35
че тоя симпатяга е с правилни гени и красиво лице, също като Малцев и Галперин?
до поста на Helleborus на 04.12.2018 в 19:08
Оти се абиш? Мислиш си, че отровното цветенце ще се впечатли от твоя сарказъм и ще спре да пуска сероводород в публичното пространство? Ми то е доцент в структура на чичко Сорос и получава заплата от него! Колкото и да го плюеш, то ще твърди, че е б-жа росица.
Българин от Б на 05.12.2018 в 02:02
делото с искане освобождаването на украинските моряци е в ЕСПЧ. РФ все още официално не е отговорила по заведеното дело, не е лесно да се обясни безпричинно стреляне по моряци от друга страна (лесно беше, когато на Г20 Жужко гонел по коридорите лидери на други страни и им рисувал на салфетки какво точно е станало...) и една новина от ЕСПЧ-окончателно съдът се е произнесъл за случая с Пуси Райът, присъдата на РФ се отменя и от бюджета на РФ Пуситата получават 48000 евро. Предполагам, че руските данъкоплатци ще са много щастливи да плащат пари заради некадърната работа на руския съд.
Хаха на 05.12.2018 в 06:59
Жужко изглеждаше много жалък в Аржентина. Опитваше се героично да го прикрие, но не му се получаваше. Дали пък фуражките не са го подставили, както се казва по техному? Оня чукча явно има повече мозък от един северен елен, ако и да не се забелязва отстрани. След жалките чепици и мишки, любители на шпилове и това, безсмислена агресия в стил Хизбула. А го отнася все Той.
Helleborus на 05.12.2018 в 17:13
До 04.12.2018 в 17:08 От времето на Кубрат до 18 век е изтекла много вода. В един друг пост споделям, че е хубаво напрежението около Крим да спадне, дори ако трябва да го признаем за руски. Особено след като местните изглеждат изключително доволни от ситуацията, което е факт и няма как да го променим. Но това не означава българите да се държим като руски тролове. Русия не е била под турско робство, била е свободна, ако е считала Крим за своя територия, би могла да воюва за тази земя векове по-рано. Има ли нещо такова, като частично завладяване на държава през онези векове? На бойното поле се изсипва цялата налична войска, в която и точка да е атакувана държавата и ако загубиш, врагът те завладява във всичките ти граници. Така че ако Крим е бил руски преди Османската Империя, това означава турците да са победили руснаците и да са завладели всичките им земи заедно с Крим. Османската Империя имала ли е нотариален акт за завладените от нея територии, че да ги отстъпва? Тук имаме правото на силата. Исках само да кажа, че не ни подхожда да съучастваме в целите на една имперска политика, която и без нас се справя достатъчно добре. И никога няма да отрека нито храбростта, нито саможертвата на който и да било руснак, нито вярата му или някакви добродетели, защото крайностите не ми са по вкуса. Несправедливо гледат най-вече хората, които участват в агитките на големите играчи. За тях всичко е черно или бяло и наши и ваши.
Българин от Б на 05.12.2018 в 19:00
по времето на Кубрат не е имало никаква Русия, първите зачатки на руска държава се появяват 250 години по-късно, и това е Киевска Рус. Много по-късно възниква Русия от обединението на Киев, Новгород и още едно княжество(името на което вече не помня, но трите са враждували помежду си). По принцип славяните са доста затруднени когато става въпрос за държавност-славянските племена винаги са се прикрепвали към някого с повече разбиране за ред, законност и организация...най-напред прикрепени към аварите, други-към българите. Надали е била романтичната история как славяни и българи са се обединили в 7 век, по-скоро славяните са били подчинени от българите. Чак по времето на Омуртаг(началотона 9 век) за пръв път славянски имена се появяват като ръководители в българската държава. По същият начин сръбската държава е проект на Византия, за да отслаби тила на българите, а славянските племена на североизток са организирани в Киевска Рус от викинги/варяги/северни хора. А за Крим...има компактно руско население, защото по време на ВСВ е имало от Сталин генерално прочистване на територията на Крим, гърци, българи и татари са били изпратени в Сибир от страх, че ще са съюзници на германците. 50 год по-късно, през 90-те, имаше амнистия, който иска от оцелелите да се върне обратно...50 год са цели 2 поколения разлика, кой е останал жив и кой ще се върне и започне отначало?
Вообще на 05.12.2018 в 20:28
Т.н. Киевская Русь е образувание на група пътуващи главорези викинги, които се установяват на едно място, а околното население използват по предназначение, за каквото се сетят. Част от него например продават за роби във възлюблената Византия, дето им била дала християнството няколко века по-късно.
до горните двама на 06.12.2018 в 14:19
Козяк партнърс, вие, разбира се, можете да си измисляте каквато си искате история, но в историите - каквито и да са те - има един много кофти дискретен момент, който изправя самия исторически подход пред голям зян. Това е моментът, че няма историческо съдържание без одиозния разказващ отзад, казано иначе - няма факти без интерпретация. Ако разказващият е кофти заинтересован да ни разкрива фантазмите и избълваните си халюцинации, чрез които получава истЕричен оргазъм, тогава и самата му история нищо не струва. "Още преди Авраама, Аз Съм."

Напиши коментар