В началото на 40-те г. републиканците в САЩ поддържали изолационистки позиции и критикували остро намесата на правителството на Франклин Рузвелт във войната в Европа.
Президентът тогава прокарва редица закони, с които на практика да се преследват и репресират неговите политически противници, разбира се, най-често под безумния предлог, че имат връзки с нацистите. Не само това, ами Рузвелт отваря широко вратата на британските тайни служби, които започват да саботират кампаниите на републикански кандидати за конгреса и сената.
Един от най-достойните мъже, попаднали под ударите на този комплот, е конгресменът Хамилън Фиш. Британските шпиони провеждат мащабна операция срещу преизбирането му през 1940 г., наливайки пари в кампаниите на противниците му и разпространявайки лъжи за него в специално издадени брошури и книги. Въпреки това Фиш печели и влиза в Конгреса. Но атаките срещу него не престават. През 1942 г. неговият шеф на кабинета е подложен на разследване за нацистки връзки и осъден заради лъжесвидетелстване.
Седемдесет години по-късно, нищо изглежда не се е променило в похватите на Демократическата партия. В идентичен сценарий, Демократите влязоха в заговор с чужд шпионин, британеца Кристофър Стийл, за да нагласят обвинение срещу републиканския президент Доналд Тръмп.
Още когато бе връчен мандатът на специалния прокурор Мюлър, цялата работа намириса на политическа разправа. На Мюлър му беше дадена задачата да търси всякаква форма на връзка или съглашение, на когото и да е от екипа на Тръмп. Тоест, не да потърси отговор на въпроса „Тръмп агент ли е на Путин?“, каквото е общото внушение на либералните медии, а да търси на най-общо основание неопределен кръг от нарушения – само и само да намери нещо.
Мюлър се справя добре със задачата си да изнамира личните слабости на членовете на екипа на Тръмп и да ги изнудва да „направят сделка“ - тоест да свидетелстват срещу Доналд Тръмп и да пригласят на предварителни очертания наратив на обвинението, за да не пострадат по куп други дела за данъци и документи с невярна информация, които нямат нищо общо с работата им за президента и неговата кампания.
В казусите с Пол Манафорт и Майкъл Коен, прокурорът надуши кръв. Манафорт, който е консултирал всички републикански кандидати за президент от Роналд Рейгън насам (но въпреки това етикетиран от медиите единствено като съветник на Виктор Янукович), очевидно е имал банкови сметки в чужбина, за които не е казал; както и ред други финансови нарушения, които отново нямат нищо общо с работата му за Тръмп. Манафорт обаче отказа да сътрудничи.
Майкъл Коен беше този, който се огъна. Той вече е изцяло в играта „да хванем Тръмп“ и адвокатът му се заканва в медиите, че неговият клиент знае неща, свързани с руската намеса в изборите. Дъното беше ударено, когато Коен основа фонд за набиране на средства, с които да плати съдебните си разноски и „да може да продължи да казва истината“.
Тази арогантна и нелепа инициатива бе посрещната със смях от американската публика и не се радва на щедри дарения засега. Коен призна за две плащания, направени в полза на жени, с които Тръмп е имал връзка, за да не оповестяват публично историите си. Коен е направил едното плащане и е участвал в другото - по негови думи, тъй като Тръмп така му е наредил. Обвинението съответно е, че по този начин Коен е направил нередно и неотчетено дарение на кампанията на Тръмп.
Според правилата на Федералната изборна комисия, това само по себе си не е достатъчно, за да има нарушение. Тръмп не само трябва да е наредил на Коен да плати на жените, но и това да е станало именно по причина на изборната кампания и в съзнателно нарушение на правилата. Бившият диретор на ФИК и професор по право Брадли Смит, твърди че ако разходите са щели да възникнат дори в отсъствието на президентска кампания, те не могат да се считат за „разходи по кампанията“, ако и косвено да са свързани с нея. Затова Доналд Тръмп има перфектна правна защита, стига да заяви, че е платил на въпросните жени в интерес на семейството си, а не в интерес на президентската си кампания. В такъв случай разходите са лични и не са свързани с кампанията.
Ако все пак има нарушение, може ли Тръмп да бъде преследван? Понастоящем кодексът на Правосъдния департамент изключва възможността да се преследва действащ президент. Такъв казус не е минавал през Върховния съд обаче, което означава че на теория прокуратурата може да реши друго. Ако няма изненади, Тръмп ще може да бъде съден единствено, ако първо освободи президентството чрез импийчмънт.
Импийчмънтът изисква обикновено мнозинство в Конгреса и две трети в Сената. В момента Демократите нямат мнозинство никъде, но се очаква да го получат през ноември, когато ще има частични избори за легислатура. В Сената обаче се очаква Републиканците да удържат, защото повечето места, които ще се оспорват, не са техни, а кандидатите им засега се справят добре.
Няма никакъв начин Републиканците да се съгласят да участват в импийчмънт на своя президент за нарушение, което е често срещано и няма никакво политическо значение. През 2008 г. кампанията на Барак Обама имаше над 2 млн. долара неотчетени дарения и трябваше да плати глоба на ФИК.
Времето на Мюлър, Демократите и ченгетата, заедно преоблечени като „правосъдие“, вече изтича неумолимо. Манафорт сигурно ще бъде помилван от президента, твърденията на Коен ще увиснат, неподкрепени с доказателства, и ако прокурор Мюлър не открие скоро нещо, уличаващо Тръмп в престъпен заговор с руското правителство – за което уж всъщност беше назначен – частичните избори ще минат и Демократите най-сетне ще трябва да приемат реалността. А реалността е, че оттук нататък остават по-малко от две години до следващите избори за президент и те трябва да се фокусират изцяло върху политическата си кампания, като изоставят надеждата за „служебна победа“.