Христо Христов: Досието на Юлия Кръстева е прочистено

Христо Христов: Досието на Юлия Кръстева е прочистено
"Впечатляващо е, че всички, които коментираха съдържанието на досието на Юлия Кръстева, особено тези които заеха оправдателна позиция, пропуснаха един основен факт, предопределящ погрешността на техните заключения. А това е въпросът за целостта на досието. Първият, който всеки, който посегне съм него трябва да си зададе. Това ли са всички материали по него, има ли липси и ако „да”, защо, каква е причината то да е прочиствано? Онези които четат досие на Държавна сигурност за първи път дори не са се замисляли над подобен въпрос и наивно приеха, че така изглеждат и това е съдържанието на всяко от досиетата на ДС. Нещо напълно нормално с оглед на липсата на опит, което ги поставя в позиция на подведени. Следователно техните разсъждения още от самото начало са обречени да тръгнат в погрешна посока." Това пише в свой коментар Христо Христов, основател на сайта desebg.com. Предлагаме ви го с известни съкращения

 

 

 

Какво не видяха всички: Досието „САБИНА” е прочистено

 


Фрапиращи несъответствия и липси

 

Има ли доказателства, че съдържанието на делото не е в пълнота? Да и те се забелязват от пръв поглед. По делото не само липсват основни документи, задължителни при откриване на дело, но има и фрапиращи несъответствия.

 

Липсват предложение за извършване на вербовка, доклад за извършена вербовка, план за работа с агента/секретния сътрудник за съответната година и неговото ръководене, обучение и възпитание. Все основни документи по инструкцията за работа с оперативния отчет на Първо главно управление на ДС.

 

Това не означава, че никога не ги е имало. Напротив, те са задължителни и върху тях има санкции на съответния ръководител на отдел или зам.-началник на ПГУ. Тогава стои въпроса защо не фигурират по делото? Отговорът е, че тези документи биха дали светлина за целите и задачите на ДС при подхода към привличането на „САБИНА” и техните взаимоотношения. Тези документи биха позволили да се направят по-точни изводи.

 

Безпрецедентно по досието „САБИНА” е, че то уж е прекратено през 1973 г., документите в него са прошнуровани и подпечатани за предаване в архив, но то не е свалено в архив. Напротив, ПГУ е продължило да осъществява контакти със секретния сътрудник чрез различни оперативни работници, да трупа документи извън правилата на оперативния отчет.

 

Нещо повече, след 1973 г. се вижда, че има указания по „САБИНА”, дадени от Центъра (под Център разузнаването обозначава разузнавателното управление в София, б.а.). Уж делото е прекратено, а работата със „САБИНА” продължава?! Няма такъв „филм” в Държавна сигурност. Това е крещящо несъответствие.

 

Всъщност по делото няма и протокол за предаване на досието в архив, какъвто се изисква от инструкциите за оперативен отчет. И това е така, защото в един определен момент досието е избирателно прочистено. Преномерирането на страници от делата също навежда на този извод. Затова в моя анализ аз написах, че до 2009 г., когато наследникът на ПГУ – Националната разузнавателна служба предава досието на Комисията по досиетата, то е могло да бъде манипулирано/прочиствано.

 

Има и очевадно несъответствие между срещите на оперативните работници под пркритие със „САБИНА” и приетите от нея устни агентурни сведения. Това предизвиква резонния въпрос как са предадени сведенията, за които по делото няма справки за осъществени срещи? Защо липсват документи за тези срещи и под каква форма са предадени тези сведения? Защото очевидно без среща между сътрудника и оперативния работник няма как сведенията да са предавани под устна форма.

 

Неприсъщо е за разузнаването да има все по-засилващ се интерес към „САБИНА”, да има указания от Центъра и когато тя вече става професор във Франция и придобива популярност в интелектуалния елит на Париж изведнъж през 1978 г. материалите по досието да секнат. Къде се изпарява интереса на ПГУ към нея и каква е причината за това? Материалите по досието не дават отговор на този въпрос, защото са прочистени.

 

Неслучайно през 1977 г. в ПГУ е дадено указание при запитване по оперативния отчет за Юлия Кръстева, да се отговаря, че делото ѝ е заето, тоест да не се дава достъп до него при интерес към лицето от други структури на ПГУ или на Държавна сигурност. А през 1991 г. оперативен работник от Националната разузнавателна служба да изиска и да се запознава с делото. Интересно защо, след като режимът вече е паднал и Националната разузнавателна служба има други приоритети.

 

Непознаването на закона за досиетата

 

В случая с превратното тълкуване на документите по досието „САБИНА” останах изумен от непознаването на закона за досиетата, на неговата философия, от голословните нападки към него, както някои напълно неоснователни упреци към Комисията по досиетата, че видите ли едва ли не тя обявява за агенти на ДС хора, които не са писали нищо и не са подписвали нищо, следователно това е нещо нередно.

 

Първо, Комисията не обявява сътрудници на ДС, а обявява принадлежност към ДС или разузнавателните служби на БНА на лица, заемали или заемащи ръководни длъжности в държавата и обществото след 10 ноември 1989 г.

 

С нито едно свое решение тя не дава квалификацията на разкритите сътрудници, не ги дели на добри и лоши, симпатични и несимпатични, а единствено обявява тяхната принадлежност.

 

Това тя прави по строго определен ред, разписан от законодателя в закона. Този ред задължава Комисията при прегледа на документите за дадено лице/сътрудник да установи дали на неговото име съществуват картони в картотеките в качеството му на сътрудник, вписан ли е в съответния регистър и има ли други налични документи – сведения от водещите оперативни работници или собственоръчно писани или подписани документи. Комисията не оценява съдържанието на документи, защото законодателят много уместно е преценил, че ако прави това, то ще се стигне до субективизъм.

 

Така Комисията е постъпила и при случая с Юлия Кръстева. Тоест тя е изпълнила законовата процедура по един закон, за който българското общество настоява да съществува през всички години на прехода.

 

При прочистените при БКП/БСП през 1990 г. досиета много често Комисията установява, че са налични само картони и засичане на данните за съответния сътрудник в регистъра. Въпреки това тя обявява принадлежност. Противното би означавало тя да не спази закона.

 

За прочистените досиета Комисията не носи отговорност, а тази отговорност носи управлението в лицето на БКП/БСП в началото на 1990 г., както и разбира се тогавашното ръководство на МВР и Държавна сигурност.

 

„Анализаторите” на досието „САБИНА” трябва да знаят, че преди да отправят прибързани упреци и голословни обвинения, целта на прочистването на досиетата през 1990 г. е от тях да се премахнат компрометиращите материали, както сред тях на първо място са агентурните донесения на сътрудниците.

 

Според анализ на Дирекция „Информация и архив” на МВР, правен след промените, около 40 процента от архивите на ДС са прочистени тайно от обществото и политическата опозиция през 1990 г. Специално работните дела на агентите са прочистени в 75% от случаите. Не 5%, не 10%, а 75%, което трябва ясно да ви говори защо и каква е била целта (виж по-подробно данните – ТУК).

 

Така че за наивниците, които сега пристъпват в тази тема, тук се говори за умишлено манипулирани досиета, с цел на заличаването на истината в тях. Как са унищожавани и прочиствани досиетата специално в Първо главно управление на ДС в края на 1989 г. и началото на 1990 г. може да добиете представа от разследването - ТУК.

 


Потвърдена процедура от Конституционния съд по обявяване на сътрудниците с прочистени досиета

 

На неосведомените е редно да се припомни, че законова процедура за обявяване на принадлежността на сътрудниците, приета от Народното събрание през 2006 г. в закона за досиетата и изпълнявана от Комисията по досиетата от 2007 г. насам, беше атакувана от противниците на отварянето на досиетата неколкократно.

 

През 2012 г. законовото основание за обявяването на сътрудници при липса на собственоръчно подписани документи от тях беше атакувано пред българския Конституционен съд.

 

Казусът бе прехвърлен от състав на Върховния административен съд към Конституционния съд по делото на Стоян Сталев, бивш министър на външните работи в служебния кабинет на Софиянски (1997) и посланик след промените, разкрит от Комисията по досиетата като агент още през 2008 г. при проверката на Министерския съвет.

 

Неговият случай е един от многото, аналогични с този на Юлия Кръстева. И досието на Сталев е прочистено и в него няма съхранени агентурни донесения от агента (виж досието му – ТУК). С този аргумент Сталев атакува решението на Комисията по досиетата за обявяването на принадлежността му към ДС.

 

Съдиите по неговото дело сезираха Конституционния съд с искане да бъде обявено за противоконституционна обявяването на сътрудници на ДС при случаи когато в досиетата няма сведения от тях.

 

Конституционният съд обаче отхвърли искането с 12 на 0 гласа, потвърждавайки законността на процедурата със солидни аргументи, сред които и това, че подобни искания не са мотивира, тъй като е налице мащабно прочистване на архивите през 1990 г.



Обективно ли ще четем досиетата или както ни изнася?

 

След всичко дотук задавам въпроса: обективно ли ще четем архивното наследство на репресивния режим на БКП или както ни изнася, според конюнктурата, познанствата ни, симпатиите ни, емоцията ни, пристрастията ни или редакционната политика на отделните медии?

 

Твърдящите, че Юлия Кръстева не е агент се „аргументират” с факта, че в нейното досие няма материали, писани от нея, въпреки че досието съдържа повече от 250 страници за контактите ѝ с различни представители на ДС, третиращи я преди всичко като секретен сътрудник „САБИНА”, а не като човека Юлия Кръстева.

 

Добре. Ами при тези „аргументи” и аз да попитам как тогава президентът (2002-2012) Георги Първанов може да е секретен сътрудник на ДС „ГОЦЕ” при наличие само на 21 страници прочистено досие (виж материалите - ТУК), в което също няма оставени материали от него, а Юлия Кръстева не може да е?

 

Как един бивш лидер на БСП и премиер Жан Виденов може да е агент с прочистено досие до два картона (виж материалите - ТУК), а Кръстева не може?

 

Къде бяха всички тези „специалисти” и критици на закона, когато Комисията обявяваше напълно законно тези публични фигури? Защо тогава не излязоха да защитят сътрудниците с прочистени досиета като посочените Първанов и Виденов? Нямаше ги. Следователно, не са принципни и обективни.

 

Затова преценката по наличие или не на документи, писани от самия сътрудник, е напълно неприложима и необективна към глобалния процес на отварянето на досиетата, започнал в България с 16 години закъснение.

 

Предупредих още преди година (виж коментара - ТУК), че подобно, движено от конюнктурни съображения, безпринципно отношение не отговаря на обективния подход, който трябва да се прилага към всички сътрудници.

 

Тогава изведнъж (февруари 2017 г.) преди предсрочните парламентарни избори режисьорът Евгений Михайлов употреби темата за досиетата в подобен несъстоятелен контекст и с подобни „аргументи”.

 

Той публично заяви, че „аз за Лютви Местан не съм чел доноси, които да е писал”, след като стана кандидат-депутат, водач на една от софийските листи на партията на Местан ДОСТ. Изкара го и антикомунист при условие, че неговата принадлежност е обявена 10 години по-рано и казусът е безпрецедентен, тъй като досието на секретен сътрудник „ПАВЕЛ” – Местан се води изчезнало от същото това ПГУ, което изплува сега в случая с Кръстева (виж случая с Местан - ТУК).

 

Подобно отношение е конюнктурно и е в ползва не само за лицата, замесени по различни субективни причини, но е и наливане на вода в мелницата на противниците на отварянето на досиетата. Такива трактовки работят в тяхна ползва.


Защо Юлия Кръстева е „САБИНА”,  а писателят Георги Марков е „СКИТНИК”

 

Нито един анализатор на казуса Кръстева дотук не представи ситуацията с нея, разриваща се в края на 60-те години и през 70-те години на миналия век, с политиката на тоталитарната комунистическа държава към българите зад граница.

 

Правя го тук. БКП разделя много ясно българите зад граница на два типа. Първият е български граждани, които са лоялните към БКП и мероприятията ѝ. Вторият е български граждани, които са определени като изменници на родината (ИР) и са част от т. нар. вражеска българска емиграция.

 

За първият тип – лоялните – тоталитарният режим не прилага рестрикции. Те могат безпрепятствено да се връщат в НРБ, техните близки сравнително лесно да пътуват в чужбина и т. н. БКП използва лоялните в своята политика явно, а Държавна сигурност ги използва неявно като ги вербува и постига цели на режима, които той не може да осъществи по легален път.

 

За представителите на „вражеската” емиграция е немислимо те да се върнат в НРБ, тъй като след оставането им на Запада срещу тях веднага се изфабрикуват задочни присъди и са заплашени от затвор. Техните близки в България са подложени на тормоз и събирането на семействата в страната или в чужбина не се допусна от ДС и режима. Ако тези „изменници на Родината”, избрали свободата, са публични фигури режимът публично ги заклеймява като предатели.

 

Би било полезно, когато разсъждаваме и оценяваме документите по дадено досие, отнасящо се за българи, живеещи по времето на комунизма зад граница, да видим, в която категория ги е поставил комунистическият режим.

 


Лоялна към управлението на БКП

 

В досието на Юлия Кръстева това е напълно видимо. На нея ѝ е разрешено да специализира във Франция, имало е негласна уговорка преди да замине, че ще се върне и няма да се омъжва, която тя не е спазила.

 

Но след това тя контактува с щатни представители на ДС, които очевидно познава и други агенти на ДС, отзовава се на срещите с тях коментира определени въпроси. Този избор е личен и никой с днешна дата няма право нито да я съди, нито да я обвинява. Използвам нейния случай, единствено, за да направя паралел.

 

Не критикува режима в България, защото автоматично той ще я причисли към „вражеската” емиграция. Няма проблеми да посещава посолството на НРБ в Париж, главно при проблеми с пътувания на нейните родители до Видно от досието на една среща с офицера от ДС под прикритие Владимир Костов – „КРЪСТЕВ” самата тя отхвърля намеците, че „не показва готовност да помага на нашата страна или че се ангажира с противни на нашите тези”.

 

Направила го е веднъж при подписването на апел от група френски интелектуалци в защита на жертвите от престъпленията в Чехословакия през 1968 г. (смазването на Пражката пролет от войските на Варшавския договор, б.а.) и както сама посочва – „нямала начин да откаже. Но извън този случай твърди, че никога  нито публично, нито другояче се е ангажирала с антибългарска или антисъветски прояви”. Тази позиция е следвана поне до края на 70-те години.

 

Страница от досието „СИБИНА”, от която се разбира, че изборът на Юлия Кръстева е бил да се държи лоялно към комунистическата власт и да не прави отрицателни коментари срещу тоталитарния режим в НРБ, нито да отправя антисъветски критики | Източник: comdos.

 

Затова Юлия Кръстева присъства в архивите на ДС като „САБИНА”, защото Държавна сигурност знае, че може да я използва.


„Вражеските” за комунистическия режим емигранти

 

Нека да видим какво е положението с един представител на другия тип български граждани зад граница – с „вражеските” емигранти.

 

Ще дам пример с писателя Георги Марков, останал в чужбина няколко години по-късно от Юлия Кръстева. След като е спусната цензура върху пиесите му през 1969 г. той получава трудно разрешение от режима, съпътствано с молби и унижения, да посети брат си в Италия.

 

Там обаче писателят е подведен от Петър Увалиев, продуцент и бивш дипломат до 9 септември 1944 г., че може да филмира една от пиесите му („Жените на Варшава”). Марков решава да опита да се реализира като писател, пътува активно между Италия, Германия и Англия (затова псевдонимът, който ДС му дава, е „СКИТНИК), където в крайна сметка през 1971 г. се установява в Лондон.

 

Режимът на БКП отказва да удължи валидността на българския му паспорт и насила го прави емигрант, а писателят по никакъв начин не смее да припари до българското посолство. Марков започва работа в българската секция на Би Би Си, а радио „Дойче веле” стратира през 1972 г. публикуването му на негови есета, в които той критикува намесата на комунистическия режим в културния живот.

 

Автоматично е осъден задочно на 6 години затвор и е причислен към „вражеската” емиграция.

 

Заради публичните си критики към управлението на БКП и СССР в различни западни радиостанции Държавна сигурност започва да го разграбва като противник на режима под псевдонима „СКИТНИК” с цел да го компрометира и неутрализира. Последното постига през 1978 г., когато е отровен при операция на същото това Първо главно управление на ДС с бързо действаща отрова, предоставена от братския КГБ.

 

Справка на ПГУ-ДС за начина, по който е третиран един представител на „вражеската” българска емиграция – писателят Георги Марков, който е определен като активен изменник на Родината (ИР) и комунистическото разузнаване го разработва като обект с цел компрометиране и неутрализиране | Източник: Личен архив на Христо Христов, desebg.com.

 

 

Затова в архивите на ДС Георги Марков има разработка като обект/жертва на ДС и е „СКИТНИК”, а не агент или секретен сътрудник, защото Държавна сигурност е знаела, че не може да го използва. Досиетата му в Шесто управление на ДС и в ПГУ са напълно изчезнали/унищожени в началото на 1990 г., за да не се разкрият замесените в неговото убийство служители и агенти.

 


Кой трябва да носи отговорност и от кого да бъде потърсена тя?

 

В реакцията си след обявяването на нейната принадлежност към Държавна сигурност Юлия Кръстева отхвърли пред френски медии, че е сътрудничела. Това твърдение „е не само смешно и невярно”, но „е оклеветяващо”, заявява тя. „Някой иска да ми навреди”, е коментарът ѝ.

 

И преди нея не една или две публични фигури в България, чиято принадлежност към ДС бе обявена, са реагирали подобно.

 

Но нека да се замислим. Кой в случая оклеветява Кръстева? Комисията по досиетата? Не, тя изпълнява закона, приет по волята на обществото и парламента.

 

Значи някой друг. Някой, който е забъркал цялата тази мрачна история, някой който е съставил тези документи в които името ѝ фигурира. Държавна сигурност.

 

Каква е нормалната логика, когато се чувстваш оклеветен. Да потърсиш съдебна отговорност от хората, които са го направили. В случая това трябва да се офицерите, оперативните работници на ДС, които присъстват в досието ти и са живи.

 

Това е нормалната реакция. Не да съдиш Комисията, че изпълнява волята на закона, а офицерите от ДС.

 

Немалко хора, с обявена принадлежност към ДС, са ме търсили за консултации и са ме питали какво може да се направи, как да реагират?

 

Препоръчвал съм им само това – ако действително са убедени, че не са свързани с ДС, да заведат дела за уронване на престижа и за клевета срещу оперативните работници, протичащи по документите за тях в ДС. Никой досега не го е направил. Ще повярвам, че някой с разкрита принадлежност е оклеветен, а името му е несправедливо опетнено, когато публично обяви, че е завел такова дело и е потърсил сметка от ДС, които в досието му са посочели, че са го ползвали като свой агент или секретен сътрудник.

 

Целият коментар можете да прочетете на desebg.com

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Гери

    02 Апр 2018 19:30ч.

    Този човек, Христо Христов, говори като последна инстанция. Като човек, който е прочел досието на Юлия Кръстева , преди да е прочистено. Кой в ония мътни години след 1989 г. се е занимавал с избирателно прочистване на досиета. Това беше времето, когато въпросните досиета или се унищожаваха или се крадяха, за да бъдат изнудвани хората, които са сътрудничили. Имаше парадокси за хора, които са починали или заминали за чужбина и в досиетата им имаше доклади за срещи в явочни квартири след като те не са били вече на този свят и техните наследници бяха поискали досиетата им. А за Г. Марков много е погрешен изводът, че като не му удължили визата НАСИЛА го направили емигрант. Не, г-н Христов, Г. Марков е взел сам решение да остане, с ясното съзнание, че става невъзвръщенец. Ако се беше върнал някой нещо щеше ли да му направи? Вие можете да строите въздушни кули от предположения и сигурно "знаете", че го е очаквало Белене или Скравена. Сигурно и за Марин Върбанов ще кажете, че е агент, защото се е преместил да живее и работи в Париж. Защото се е връщал и отново е заминавал. А към Юлия Кръстева е проявен оперативен интерес от хора на кадрова служба в ДС, които чрез Владимир Костов и други нейни познати са влезли в нейния кръг от близки познати от България. Не видях никакъв формуляр за кандидатстване за агент на службите, не видях един доклад, собственоръчно написан от нея, не видях нито един разходен документ за плащани сметки, като наеми, превеждани суми и т.н., каквито средства се отпускат на агентите. Собственоръчно видях единствено написани писма до баща и, част от които дори не са стигнали до човека. Това което видях и разбрах е, че кадровите офицери, които уж са и били ръководители и са и поставяли задачи, са си намерили доста добро алиби да пътуват до Франция да общуват с г-жа Кръстева, която си е извоювала доста добри позиции в научния и обществен елит на Франция. Те са изготвяли доклади, в които преразказват разговорите си с нея. От нейната ръка и с нейния подпис не е излязъл никакъв материал- доклад, донос, оперативна информация и т.н. В тези разговори тя е споделяла собствената си оценка за хора от елита на Франция от личните впечатления които има от тях или от прякото наблюдение на изявите им в страната /нали все пак там живее и е социално активна/. така че тя е била употребена за да оправдае задграничните пътувания на някакви хитреци от ДС. Най-парадоксалното в случая е, че тази жена, психоаналитик не се е усетила как я употребяват тези "убавци" и как на нейн гръб "градят" кариера и грабят народна пара за да си развяват байряка и да се правят на важни. Определено с проявената обществена ангажираност и отличния си успех, тя бързо достига тавана си на развитие в България и тази специализация я изстрелва на запад. А вече там ДС започват да я наблюдат под лупа. Недостойно е за хората заклеймили я като агент без никакъв аналитичен прочит на материалите за нея да позорят едно име, което е доста известно в научните и обществени среди. Тя достатъчно се е доказала, достатъчно умна, образована и интелигентна е да се защити и изчисти името си, но България, която оплюва достойни и утвърдени личности по елементарен и просташки начин много, много се излага.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Colonel

    02 Апр 2018 20:51ч.

    Гери, по онова време дъщеря на неблагонадежден беше абсолютно невъзможно да отиде на специализация в Париж без да стане око и ухо на ДС. Повтарям - абсолютно невъзможно. Тя се отдала на дявола много преди да тръгне. Всичко ще изплува, но какво от това. Амбициозната провинциалистка си е изиграла ролята и изпълнила задачките и вече може да изгори. Отварянето на досиетата имаше смисъл само в контекста на дълбока лустрация, каквато не можеше да се получи при положение, че комунистите удържаха властта. Сега те се гаврят с жертвите си. Служител на ДС е премиер, капар и "екс" комунист е президент, внукът на Борис Велчев оглавява Конституционния съд на страната. Те продължават да са на власт, а мишките се пържат в собствен сос.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Казано с известни подозрения

    02 Апр 2018 22:59ч.

    За разлика от естествената реакция тук, тонът на коментарите в Сега е крайно негативен. Единодушни са, че агент “Сабина” е служила на Родината, а подробностите от морално естество, като фашисткото минало на баща и и легалното и заминаване за Франция, са без значение. Рационално и цинично, както би прилягало на професионали. Не е ли това форум на бившите в ДС, което дава отговор на много въпроси, включително и режисурата на изграждането му, терорът, постоянните чистки върху едни и обратното, недосегаемостта на други? Не само публикуваните статии в медиите могат да служат като инструмент за влияние върху общественото мнение. Кой би пилял пари просто за да информира и да осигурява свобода на дискусиите?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • НАИВНИК

    02 Апр 2018 23:04ч.

    Не разбрах с какво и на кого е навредила? А че автора говори като последна инстанция е верно. Истината е че държавата се управлява от партийни членове, които бързо се пребоядисаха и станаха демократи, десни и крайно десни,мутри и пр а не ит комунисти. И много от тях станаха агенти на новите ни „братя” .Станаха атлантици европейци от „висша класа” и заливат с клишета за лайняни ценности, а всъщност са негодяй , мекотели които продават националния интерес. А отравянето на Г.Марков е като това на Скрипал и Лит.виенко,

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • На никого не е навредила, била е дори полезна по свой собствен начин.

    03 Апр 2018 8:30ч.

    На никого не е навредила. Уредила се е, като се е махнала от комунистическа България. Там пък се развила и прочула. Ние от своя страна се гордеехме с нея като прости селяни с прочуло се наше момиче в големия град. Тя пък от своя страна дори не научила сина си на български, защото не му трябвало. А началниците и от ДС си правели екскурзийки с държавни пари до Париж, прекрасно знаейки, че видната левичарка маоистка структуралистка антикомунистка феминистка писателка лингвистка философка публицистка и да им каже нещо, ще е такова, дето няма да го разберат. Интелектуално, а може би дори деконструктивистко. На никого не е навредила, била е дори полезна по свой собствен начин.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Никола Николов

    03 Апр 2018 9:29ч.

    Ристьо, ако си видял досието, в оригинал или факсимилирано, няма как да си пропуснал страницата със съдържанието. Там е описано всичко, което то включва, по дати и номер на страницата. Кадесарите не биха посмели да скрият нещо, защото са щели да ги разкостят. Пък и защо да го правят, нали целта е била да съберат колкото се може повече информация. Сега, ако си фен на световната конспирация, можеш да си фантазираш за разни "тайни", "скрити", "изгубени" страници или отделни документи колкото искаш. Със сигурност, тогава, и досиетата но много родни политици са били прочистени.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Полковник Синодий

    03 Апр 2018 9:34ч.

    А я си представете, че от ДС са я заплашили, че ще разкажат играта на семейството й, което е останало тук. Нека не забравяме, че тайната полиция си служеше често пъти със заплахи от всякакъв характер. Така, много хора бяха притискани и не по свое желание се съгласяваха да сътрудничат. Може би в навечерието на страстите Христови е добре да се замислим за това кое ни дава право да съдим другите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • легисти

    03 Апр 2018 9:39ч.

    Какво значи "обективно ли ще четем"? Измисляте си закон, който да ни въвлича в играта да четем, и едва постфактум демагогски се опитвате да определяте критерий за "обективно", след като волята на законодателя се е оказала воля на заинтересован субект, който ни въвлича в тия мръсни игри? Кой е обективният съдник, освен т.нар. "закон" във вашия случай? Кой обаче приема такъв закон? Законът сам ли се приема или бива приет от заинтересован субективен фактор? Някой мръсник или някоя цяла тумба законодатели-мръсници, които си въобразяват, че са над събитията, процесите, обстоятелствата, случайностите и все някой друг може да им бъде виновен, не те самите... Срамно и безумно грозно е изобщо такива закони да се приемат, и да се рови в мръсното бельо на този или онзи удобен или неудобен, и това да се показва пред целия народ и целия свят. Погнусата ми от всякакви подобни коментари и оценки, разкриващи тоз или оня като сътрудник или ченге от други действащи ченгета, е непоносима!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • легисти

    03 Апр 2018 9:42ч.

    И нещо, което пропуснах - един проницателен цитат от "Дао дъ дзин" на древния Лао дзъ: "Острото оръжие на държавата не трябва да бъде показвано на хората". Който прави обратното, постъпва немъдро и недалновидно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Архивар-родолюб

    03 Апр 2018 10:36ч.

    Колко плащат да работиш антикомунист? Това осигурява ли пенсия или ще трябва да работя антикомунист и след това? Има ли добавки ако работя и антиПутинист?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Анал-лизатор

    03 Апр 2018 11:11ч.

    поредния мушморок

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гери

    03 Апр 2018 12:11ч.

    Colone, прав си по принцип. Но има адски много варианти да замине легално без да е ченге, затова е нужно въображение и мотив и адски много хъс за да го напавиш. Не отхвърлям хипотезата, тя да е била агент на ДС, но не мога да се съглася една комисия, държавен орган да направи заключението, че Юлия Кръстева е била агент на ДС, защото няма автентични документи, доказващи тази принадлежност. Ние по форумите можем до безкрай да нищим от различни гледни точки случая и да и лепим всякакви етикети без да носим реална отговорност затова. Но когато държавата без достатъчни доказателства определя някого като агент губи авторитет, не само пред собствените си граждани, но и пред света. Много хора, останали на запад са били наблюдавани от службите и това не ги прави непременно агенти. Обикновено, внедрените агенти не са изпращани със собствените си имена и биография. Ако тя перфектно е владеела френски език, а това вероятно е било така, предвид отличния и успех, можело е да я внедрят с чуждо име и биография. Най-добре знаят тези, които са водили досието и, защото съм убедена, че са създавани и фалшиви досиета, на нищо неподозиращи хора.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • rego

    03 Апр 2018 13:05ч.

    1. Какви обективни доказателства има Хр.Христов да твърди, че досието на Ю.Кръстева е било прочистено? Защото бил чел други досиета и я тях имало и "други работи"? 2. Логиката на такива като Хр.Христов се осланя на безпрекословната вяра във всичко, което някога ДС са вършили. Те, според него, са толкова перфектни, че няма как да сбъркат и пропуснат нещо. 3. Няма никакъв логичен и обоснован отрицателен отговор досега на преположението, че част от досиетата на ДС са създадени без знанието и съгласието на "вербуваните". Защо са създавани такива досиета? Ами за да се отчита дейност и подобни "разработки" да оправдават сладки командировки на ДС-служители в чужбина, например. 4. Прави впечатление, че люде като Хр.Христов винаги гласно оправдават и оневиняват доказани доносници на ДС, стига те да са се включили навреме в хора на "демократите-евроатлантици". Такива като Иво Инджев, Илиян Василев и др. 5.И защо Хр.Христов не обясни какво и кого точно може да е топила Ю.Кръстева през всичките тези години във Франция, та да е толкова ценна за ДС? Някои френски леви интелектуалци (щото български такива в нейните кръгове очевидно е нямало)? Споделяла е впечатления от обществения живот във Франция, и то по същото време, когато Френската комунистическа партия беше трета политическа сила в страната и имаше стотици и хиляди депутати, кметове и общински съветници?! И които ръководители идваха в България свободно на конгреси и почивки, така че българските държавни и партийни ръководители можеха да научат всичко това от първа ръка

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Бай Иван

    03 Апр 2018 14:54ч.

    Общо взето, коментарите във форума потвърждават тезата на текста. А тя е: „Ако ми е симпатичен обсъжданият (т.е., ако споделя близки до моите възгледи), независимо от всичко, няма да приема, че е правил нещо нередно. Ако не ми е симпатичен, на същото основание (документи), че даже и на много по-малко, ще го (я) заклеймя!“ С две думи – никаква обективност. Точно затова, многобройбите противници на отварянето на досиетата настояваха това да не се случи, защото ще бъде тълкувано съобразно политическата и друга конюнктура. Които са настоявали пък да се отворят – ами сега да бъдат така добри и да приемат ситуацията, че не само „лошите“ (които и да са те) са засегнати от това. Или накратко казано - тези, които са правили досиетата, не са били по-прости от нас и са знаели какво ще стане и как да излязат от ситуацията. А ние можем да си се джавкаме колкото си искаме.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ирена Антонова

    03 Апр 2018 18:16ч.

    Има щипка шарлатанство и малоазиятска хитрост в излъчването на Госпожа Кръстева. Тя е олицетворение на тази противна прослойка интелектуалци-морализатори, свободен дух и свободно мислене, а иначе, женички с тарикатско и комбинативно поведение. Прилагат презрение към към всеки, който не се увлича от писанията им. Много 'mauvaise foi', както се казва. Във Франция е била критикувана за свободното боравене с научни и математичесни термини, които не познавала, но използвала смело за да бъде лингвист, семиотик, философ, психоаналитик...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Hr.Hristov

    03 Апр 2018 19:29ч.

    Kakto kaza choveka-slunce vsichki sme "parle vo franse"!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • факт

    03 Апр 2018 22:28ч.

    Оправила си живота като е топяла другите и е вземала много пари за това...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ДС- ВТОРИ ОТДЯЛ

    04 Апр 2018 18:19ч.

    ДА ЖИВЕЕ ДС - ЕДИНСТВЕНИЯТ ГАРАНТ НА НАШЕНСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ ! ДА ЖИВЕЕ И ВОЖДЪТ И УЧИТЕЛЯТ НА НАРОДА , ЧОВЕКЪТ ОТ НАРОДА, ТАЙНИЯТ СИН И НАСЛЕДНИК НА БАЙ ТОШО - БАЦЕ БОКО БАНКЯНСКАТА ТИКВА! ДА ЖИВЕЕ И ПРЕБЪДЕ И ПРОСТИЯТ И ДЕБИЛСКИ БЪЛГАРСКИ НАРОД, КОЙТО ПРОДЪЛЖАВА С УПОРИТИЯ СИ МАЗОХИЗЪМ ДА ТЪРПИ ВСИЧКАТА ТАЯ ГАВРА С НЕГО!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Какво си лонгурили Пижо и Пендо, га прочеле ортуването на един демократ от христохристовците

    06 Апр 2018 21:41ч.

    Научаването на четмо и писмо на всяка човешка твар се оказа най-голямата грешка на социализма, както, вече 30 години, личи от "дейността" на разните демократи в общ план, и христохристовците в конкретния и други подобни му случаи, през този същият период. Явно Пресиан, на времето, е имал предвид подобен човешки боклук, за да нареди да се изчука на камъка: "Който търси истината – бог вижда и който лъже – бог вижда! " А народът ни е добавил с мъдростта си: : "Господ забавя, но не забравя и удря там, където най-боли."

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи