Германските туристи избягаха от България, губим още ключови пазари

Фактите бяха изнесени от Асоциация на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА), като обобщение на отминалото лято. „Рекламна кампания в момента на скандинавски пазар е напълно безсмислена – предстоящото лято беше продадено още през миналата зима и то продължава гарантираната тенденция на спад“, коментираха работещи в туристическия сектор от асоциацията. 

Румъния вече е втора на туристическия ни пазар, като ръстът на гостите от северната ни съседка не е свързан с никаква маркетингова стратегия – румънците просто идва у нас и то предимно по Северното Черноморие, както и в градовете по склоновете на Стара планина, но това е техен личен избор. 

Ръст бележим в гостите от Украйна с 60 на сто

и докато за цялата изминала година те са 487 хиляди, то до края на октомври са 560 хиляди. Ръстът от Великобритания е със 7 процента. 

Лъжата за огромния брой гръцки туристи у нас се разбива в данните на Националния статистически институт: при малко над 1 млн. пристигнали гърци в България до края на септември, хората, които са отседнали в хотел, са 80 хиляди (не е ясно къде са отседнали останалите 920 хил. гърци), а нощувките са 158 хиляди или по-малко от две денонощия на човек. Такъв брой нощувки българите правят в южната ни съседка само за един уикенд. 

Отливът от ключови пазари се вижда и от статистиката на морските летища.

Във Варна кацанията са спаднали с 16 процента, а в Бургас – с 14. Гостите от Германия са с 40 на сто по-малко именно на бургаското летище, а във Варна руснаците се с почти 30 процента надолу. 

В годината, когато Пловдив е Културна столица на Европа, ръстът на посещенията е едва 10 на сто, срещу 60 процента скок в гостуването на другата европейска столица – Матера в Италия.

Общият извод обаче е, че спадът в нощувките е с около 300 хиляди до края на септември.

Активни участници на туристическия пазар, членовете на АББТА обясниха, че повишаването на застраховките за туроператорите няма общо с интересите на крайните клиенти. В западните държави застраховани са между 10 и 15 на сто от оборотите на туроператорите, у нас е застрахован 50 процента от оборота. 

Реално, дори застраховката да бъде направена десетократно или стократно по-висока, проблемът не е в редовните компании, а в сивия сектор. В социалните мрежи ентусиасти предлагат пътувания, често комплексни, сложни и до далечни дестинации, без да дават каквато и да е гаранция за хората, които тръгват на път. В това отношение държавата е безпомощна, защото не може да санкционира физически лица, които на доброволен принцип събират желаещи и чрез тях извършват стопанска дейност. 

Този вид бизнес обаче не може да се бърка с онлайн платформите за настаняване. Ниската събираемост на налози от настаняване у нас идва на първо място от страна на полулегални хотелски комплекси, а самите хотелиери във всеки туристически регион на страната знаят какъв процент от стаите им са обявени и какви винаги стоят в сянка, макар да носят приходи. Трябва да възникне огромен скандал, та един хотелиер да натопи колегата си.  

Събирането на данъци от страна на индивидуални лица, които отдават свои стаи или жилища за краткосрочно наемане няма как да бъде лицензирано под шапката на тежките бюрократични изисквания за цял туристически обект, категорични са туроператорите. Сред абсурдите на идеята е въвеждане на ценова листа, наличие на рецепция и гигантска бумащина, която няма общо с реалността. 

Неоспорим факт е, че множество хотели, категоризирани надлежно от Министерството на туризма, се оказват пълен провал и са обект на репортажи и от чужди медии. 

В дигитализиран свят, в който във всяка секунда човек може да избере докъде да пътува и къде да се настани, у нас ще задължат хората да отговарят на измислени държавни стандарти, наместо на отдавна работещите механизми на онлайн гарантираното качество чрез клиентска оценка. Системата е проста и ефективна: клиентът винаги оставя оценка, независимо дали е бил доволен или ядосан. Домакинът също оставя оценка на гостите си, защото така показва, че е с отношение към ангажимента си. Гостите с висока оценка лесно си намират хубави места за настаняване, а домакините с висок рейтинг стават все по-заети.

Това, което бюрократите не разбират е, че хората сами знаят какво им трябва и какви условия ги удовлетворяват.

Причината да съществуват тези платформи е, че расте нагласата да се ползват домашни условия за настаняване, където държавата не се бърка. Затова бюрократи няма как да гарантират качество различно от онова, което клиентите търсят.

И докато Международният олимпийски комитет (МОК) открива в Airbnb не само дългосрочен партньор на стойност 500 млн. долара, но и реална възможност за създаване на устойчиво развитие на регионите, у нас ще търсят начин да разбият най-ефективният маркетингов подход, защото държавата не може да измисли как да си събира данъците. 

Липсата на стратегическа мисъл и елементарно наблюдение над процесите показва, че нито един държавен администратор не е проумял досега, че единствените реални рекламни платформи за хората, които не пътуват на all inclusive, а по свое желание, са TripAdvisor и Airbnb.