Германското министерство на отбраната изложи най-лошия възможен сценарий за 2040 г. в таен документ, изтекъл в „Шпигел“ миналата седмица. В него се посочва следното: „Разширението на ЕС до голяма степен беше прекратено и още държави напуснаха общността… все по-размирния, понякога хаотичен и склонен към конфликти свят драматично промени обстановката на сигурността“.

 

 

Дългият 120 страници текст, озаглавен „Стратегическа перспектива 2040“ е федерален документ, а сценариите, които са представени в него, са мрачно реалистични – конфликт изток-запад, в който някои европейски държави отиват на страната на Русия или „многополюсна“ Европа, където някои държави приемат руския икономически и политически модел напук на Лисабонския договор.

 

Това че документът изобщо съществува, е знак за увеличаващото се напрежение в международната система. Германската военна традиция за щателно логистично планиране на всяка една възможност започна с известния германски и руски фелдмаршал Хелмут фон Молтке-старши през 50-те години на 19 в. и три пъти се отплати с поне първоначален успех – през 1871 г. срещу Франция, през 1914 г. и 1939 г. срещу останалата част от Европа.

 

В периода след Студената война, както „Шпигел“ посочва, допускането на германски генерали да правят изявления за бъдещето беше „прекалено рисковано“. Това обаче се промени с анексирането на Крим от Русия през 2014 г. Независимо от тревожните заглавия, които предизвика, изтеклият документ, ако не друго, е доста оптимистичен.

 

В три от шестте възможни сценария нещата се развиват толкова добре, че Европа напомня на периода Бийдермайер (1815-1848), който се характеризира с вътрешнополитическо щастие и военно отегчение. Негативните сценарии, в които САЩ се опитват да избегнат изолация, а Китай води културна война със Запада, са писани преди идването на власт на Доналд Тръмп и преди стратегията на Си Цзинпин за създаване на политизирана китайска инфраструктура в Азия.

 

Журналистите, които са получили документа, са пропуснали детайлите за това какво Германия планира да прави с възможния срив на ЕС или неговото фрагментиране. Но това е проблем, пред който е изправен целият западен свят. Макар най-спешният проблем да е тероризмът, важните въпроси са тези за намаляването на одобрението сред народите за настоящата икономическа система и високата миграция. Те пробиват дупки в тъканта на самия ЕС – чрез гръцката криза от 2015 г., Брекзит и патовото положение между унгарското и полското правителства от една страна и Европейската комисия от друга.

 

В момента въпросът, който е в центъра на германските политически умове е предложението на френския президент Еманюел Макрон за ускоряване на европейската икономическа интеграция, която почти всички в Германия искат да бъде отхвърлена – консерваторите на Ангела Меркел, защото предвижда нуждата от повече финансови трансфери към по-бедните страни в периферията, социалдемократите, тъй като ще отслаби оставащите социални гаранции за работниците, крайнодясната „Алтернатива за Германия“, защото означава повече Европа.

 

Всеки един разговор, който съм имал с германски политици и активисти от изборите насам, се е въртял около страховете, че наскоро пристигналите над милион бежанци няма да бъдат интегрирани подобаващо, както и това, че толерантността за по-нататъшни социални промени сред по-възрастните и недотам образованите германци е достигнала повратна точка.

 

След Брекзит зрелите демокрации в Европа трябва да настояват за консолидирането на своя проект, представяйки една съгласувана и положителна история на своя все по-критичен електорат. Те обаче не могат, тъй като единствената съгласувана история, с която разполага Европа, е тази за повече глобализация и повече пазари, а това е нещото, което населението отхвърля. Междувременно Русия и Китай вече не правят повърхностни стъпки към решаването на проблемите си, а навлизат в дълбочина.

 

Разиграва се нова „голяма игра“, най-вече в Източното Средиземноморие, а Западът почти не разполага със стратегия. В края на миналата седмица се появиха доказателства, според които бившият съветник на Тръмп Джордж Пападопулос е направил посещение в Атина, което е съвпадало с официалната визита на Владимир Путин. Няма доказателства, че двамата са се срещали, но не е и необходимо да го правят. Връзката на Пападопулос в гръцкото правителство е министърът на отбраната Панос Каменос, който е начело на малка националистическа партия във водената от „Сириза“ коалиция и е един от най-положително настроените спрямо Кремъл политици, в което и да е било правителство в състава на НАТО.

 

Сега, след като ЕС нареди масовата приватизация на гръцките активи, китайските пари започнаха да прииждат, купувайки цялото пристанище Пирея, а през август бяха подписани инвестиционни сделки на стойност милиарди евро с Гърция. Както каза Костас Дузинас – депутатът начело на комисията по отбрана в гръцкия парламент: „Докато европейците действат спрямо Гърция като средновековни пиявици, китайците продължават да инвестират пари“. Ако германците правят планове за евентуалния колапс на Европа и разпада на световния ред, то тогава някой в британската Военна академия в Шривънхем прави същото. Но би било по-добре, ако политиците започнат да включват британския електорат в надпартийна и трезва оценка на проблема, пред който сме изправени.

 

Русия на Путин води хибридна война срещу западните демокрации, не само чрез кибератаки или чрез реклами на фалшиви новини във Фейсбук на стойност милиони паунда. Тя също така финансира десни популистки партии и използва медийното влияние, за да разкрие мръсното, корумпираното и склерозиралото в европейските демокрации. В замяна съществува тенденция сред центристките политици да казват, че всякаква опозиция на статуквото - последен пример, за което беше каталунският референдум, е дело на Кремъл.

 

Зад многократно повтореното обещание, че Великобритания ще запази сътрудничество с Европа в сферата на сигурността след Брекзит , стои допускането, че основните европейски демокрации – Германия, Франция, Италия и Испания, ще останат верни на НАТО, демокрацията и върховенството на закона. Също така се допуска, че една реформирана и съживена Европа ще осигури достатъчно работни места и растеж , за да се източат силите на националистите и ксенофобското дясно. Но също така би било мъдро политиците да започнат да признават, че тези неща вече не са така сигурни.

 

Ако искаме ред, трябва да го създадем – чрез ангажираност, многостранност, като приспособим това, което можем, към нуждата за нарастваща власт и чрез насърчаването на едни устойчиви демократични институции. Ако не успеем да постигнем ред, ние ще трябва да се изправим срещу един хаос, при който САЩ вече не са надежден съюзник, не са дори стабилна демокрация. 

 

Източник: БГНЕС


 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

7 коментар/a

observer на 13.11.2017 в 15:37
Това май вече го четохме? Или става дума за ново пророчество за края на света? С пророчеството на маите нищо не излезе, Йелоустоун още не е изригнал, по теорията за глобалното затопляне има диаметрално противоположни мнения, та заливането на небостъргачите в Ню Йорк до петдесетия етаж като в онзи филм се отлага. И комунизма не построихме, и края на цивилизацията като в Лудия Макс и другите филми от 80-те не се случиха. Не само не отидохме на Марс, но и не се унищожихме в ядрена война като в Марсиански хроники на Бредбъри. Даже летящи коли няма, но пък никой не предвиди цивилизацията на смартфоните.
До observer! на 13.11.2017 в 17:27
А ти, човече, за къде бързаш? Винаги може да умрем, а виж, никой не говори кога ще потекат реките от мед и масло!
име на 13.11.2017 в 20:35
исторически погледнато , ако има война в европа ес ще бъде съюзник с русия. без война ще има студена война-тя е в действие.
Kubis на 13.11.2017 в 21:08
Голяма част от това което се посочва в документа /тук е дадена малка част от него/ вече е започва да се случва. Ако някои може внимателно да разгледа събитията и да ги анализира сам ясно ще го види. Но който и да се случи от тези шест сценария, едно е ясно – глобализма ще се ликвидира, в настъпилия хаос всяка държава трябва сама да се погрижи за себе си, ако разбира се има свестни държавници. Ние засега нямаме. И съюзници нямаме, единствения евентуален, Русия бива оплюван при всеки и най- дребен повод от управниците ни. А на всеки който реално и честно гледана на нещата му се лепва прозвището русофил. Ами по тази логика, който е честен и безпристрастен значи е русофил!
Напротив, на 14.11.2017 в 09:19
Русия не ни е съюзник и няма намерение да ни бъде такъв. Русия е съюзник с Турция и то временен съюзник. Русия не е съюзник дори с бившите си съюзни републики. Това е така, защото Русия е велика и няма нужда от приятели. Много по-добре се оправя, когато е заобиколена с врагове. Тогава руският народ се обединява като един около своите ръководители.
нНн на 15.11.2017 в 11:13
Типично за германските военни е да се готвят за най-лошото дори когато вярват в най-доброто! Всичко това се пише за да се засилят позициите за европейска армия и съответно да се отслабят тези на НАТО! Все пак целите на НАТО според първия му секретар барон Исмей са да държи : Руснаците вън Американците вътре Германците долу става въпрос за Европа разбира се Е германците /или поне военните им/ вече не искат да са долу, колкото и да им е удобно там!
НгНгНг на 15.11.2017 в 18:49
най-добре Меркел и Макрон да възстановяват империята на Карл Велики/Шарлеман и приберат поне и и Италия. Т.н Великобритания да става 51 щат на Щатите докато е време, тожгава и Шотландия няма да иска независимост имат два варианта или отделен щат или присъединяване към Шарлеман. Къде сме ние- ще се снишаваме,снишаваме докато отстанем под земята и само географско и историческо понятие.Германците няма да повторят грешките си- поскоро съюз с Русия, и етногинетически са близки отколкото с изменчивият англосаксонски свят макар че кралицата им е от рода на СаксКобург Готта преименуван на Хауз оф Уиндзор в началото на 1СВ.

Напиши коментар