Френската президентска кампания е по-добра от “Къща от карти”

Френската президентска кампания е по-добра от “Къща от карти”
Редовно се питаме защо Франция не е в състояние да направи политически сериал с качеството на “Западното крило” или “Къща от карти” в САЩ, “Правителството” в Дания или пък The thick of it във Великобритания. Причината е проста: тук реалността надхвърля фикцията. Сценарий, който описва политическите събития от 2012 г. до сега, щеше да бъде отхвърлен от всички продуценти с мотива, че не е достоверен.

 

 

 

Нашият политически живот не се подчинява на разума. 

 

Той не се подчинява дори на правилата на битките на интереси, защото е продукт единствено на отношенията между мъже и жени, които никога не са се занимавали с нищо друго освен с политика и следователно единственият им двигател е тяхното собствено избиране или поражението на другите. 

Франсоа Бароан*, чиято кариера потръгна през 1995-а, често казва, че са нужни 30 г., за да бъде “създаден” един кандидат-президент. Политическата ни история засега му дава основание и ще видим какво ще се случи с Макрон, който вече има десет години политически или параполитически живот зад гърба си въпреки младежкия си вид. 

Онези, които достигат “зрялост” през 2017 г., са хората, започнали политическата си кариера през 80-те г., било то като избраници, като Франсоа Фийон, или като активисти, като Беноа Амон. Тези изключително дълги кариери, въпреки пораженията и временното оттегляне, изграждат политически кадри, които не умеят нищо друго и най-вече не желаят нищо друго. Тези години на продължителна работа създават 

 

политически воини, готови на всичко, за да оцелеят

 

и да просъществуват в тази враждебна среда.

Не бе ли Ксавие Бертран** онзи, който обясняваше, че в политиката “важното е да продължиш да съществуваш”? За сравнение Труди Харисън, нов депутат в британския парламент, която превзе исторически бастион на Лейбъристката партия миналата седмица, влезе в Консервативната партия на Тереза Мей едва преди година.

Във Франция политиката е като свещеническа мисия, изпълнена с търпение и страдания, а личностите, които влизат в нея, не могат да бъдат измислени от нито един сценарист, защото той не може да си представи какво са преживели, за да стигнат дотам, където са. Тези необичайни биографии, в смисъл такъв, че надхвърлят нормалното, обясняват ситуациите, в които се оказваме от 2012 г. до сега.

Дори и в миналото сблъсъците да бяха омировски, като между Жискар и Ширак, Митеран и Рокар или Ширак и Баладюр, те никога не стигаха до насилието (или поне никога не сме били свидетели), което се разгръща пред нас след победата на Франсоа Оланд на президентските избори. 

През 2012 г. десницата, изпаднала в опозиция след поражението на Никола Саркози, се разкъсваше между Жан-Франсоа Копе и Франсоа Фийон, на живо, пред очите на всички онези французи, които имаха смелостта да гледат онова, което бързо се превърна в истинска битка.

Това не беше време на противопоставяне на идеи, а на 

 

сблъсък на мъже, очи в очи, его срещу его, клан срещу клан. 

 

Омразата избиваше във всички интервюта и лудостта, която завладя в онзи момент френската десница, остави следи, които тя не подозираше. Сред последиците на тази вътрешна война бе невъзможността на десницата да намери естествения си лидер, който да бъде приет от всички, и следователно необходимостта от организирането на първични избори, чрез които да се излъчи победител. Тези първични избори трябваше да заменят първия тур на президентските избори и да предотвратят елиминирането на десницата поради почти сигурното присъствие на Марин льо Пен на втория тур.

Десет години след създаването си Съюзът за народно движение (UMP), представян от десницата като решението на всички проблеми през 2002 г., през 2007 г. 

 

вече не беше машината за печелене на избори.

 

През 2012 г. това бе една отслабена политически и финансово партия, която избра да се избие вътрешно, вместо да се обнови. Това бе часът на смъртта на Съюза за народно движение, което породи необходимостта от първични избори, надхвърлящи партията, в служба на цялата десница, както бе в служба на Франсоа Оланд и на Социалистическата партия през 2011 година.

15 г. след създаването си Съюзът за народно движение смени името си, а нейният кандидат е обезкръвен. Франсоа Фийон, избран впрочем от близо 3 млн. гласоподаватели на първичните избори, днес не е в състояние да проведе кампания и ще бъде 

 

разследван в рамките на “Пенелопегейт”.

 

Няма никакво съмнение, че някой някъде е искал политическия скалп на Франсоа Фийон. Къде трябва да търсим лошия или лошата в тази история? В сегашната власт или сред вътрешните врагове на Фийон? Невъзможно е да се каже и вече е почти безполезно, защото злото е сторено. Първичните избори позволиха да се подбере и да се елиминира, оставяйки накрая само един кандидат, който вместо да излезе по-силен от тях, излезе изтощен.

През следващите години политолозите ще изучават президентските избори от 2017 г. и ще констатират, че не е имало кампания, че фаворитите, Дюфло, Жюпе, Валс, са били елиминирани на първичните избори, че двамата кандидати начело в проучванията са единствените, които не са били излъчени на първични избори, че кандидатът на десницата е бил разследван и е било възможно един бивш съветник и министър на Франсоа Оланд да олицетворява промяната, въпреки че е прекарал пет години във властта, и да бъде избран за президент на републиката от първия си опит, на 40-годишна възраст, противно на онова, което казва Франсоа Бароан.

Тази кампания, която всъщност не е такава, не е криза на институциите на Петата република, 

 

това е криза на днешните политически кадри.

 

Обикновено имаме избраниците, които заслужаваме, и не е ли дошъл моментът да си зададем въпроса дали Франция не заслужава нещо по-добро?

 

*Франсоа Бароан е френски журналист и политик, говорител на Жак Ширак по време на кампанията за президентските избори през 1995 г. По-късно заема различни министерски постове.

** Ксавие Бертран е френски политик, член на дясната партия “републиканците” - бел. пр.

 

Авторът Брюно Бернар е бивш политически съветник в посолството на Франция във Великобритания.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

Коментари

Напиши коментар

Откажи