- 10 Sep 2020
- 53
- 6
През последните дни темата за достъпа на Алексей Петров до класифицирана информация отново намери място в публичното пространство. На пресконференция един от адвокатите на Петров – Румяна Радкова, представи официално писмо от Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), че бившият служител в Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС) е имал разрешение за работа с класифицирана информация до ниво „Строго секретно” от 20 юни 2008 до 18 ноември 2009 г. По този повод Иван Костов в предаването „На четири очи” заяви, че въпросното разрешение е дадено в нарушение на Закона за защита на класифицирана информация (ЗЗКИ).
<p>Впоследствие пред BNews депутатът от ГЕРБ и член на парламентарната комисия за контрол на ДАНС Иван Петров също потвърди тази информация с мъглявата формулировка: „Има известно разминаване там”.</p>
<p>Ще припомня, че този не е първият път, в който се изказва това твърдение. На 27 май във всички медии намериха място изявленията на Волен Сидеров и Иван Костов, че „Алексей Петров е бил назначен в ДАНС в нарушение на два закона – ЗЗКИ и ЗДАНС. Това се случи, след като в няколко поредни заседания на комисията за контрол на ДАНС бяха изслушани редица бивши и настоящи длъжностни лица, сред които Румен Петков, Иван Чобанов, Иван Драшков, Цветлин Йовчев, Владимир Писанчев. Тогава Сидеров и Костов развиха тезата, че Петров не само е назначен в нарушение на два закона, но и въпреки „получените сигнали от чужди партньорски посолства” срещу неговото назначаване. Цветлин Йовчев и Владимир Писанчев например казали, че предупредили тогавашния председател Петко Сертов, сигналите били предадени и на бившия премиер Станишев, но никой не ги взел под внимание. Имало също така предупреждения да не му са дава достъп да класифицирана информация, които също останали глас в пустиня. Според Сидеров подчинените направили това, което им е наредил председателят. При изслушванията „се чуло” и за „данни за разработки от някои служби, може би НСБОП, за криминална дейност на Алексей Петров”, но такива засега липсвали. Кулминацията в тези изказвания са думите на Костов, че именно в ДАНС, а не по-рано, Петров е могъл да нанесе щети на националната сигурност, тъй като едва тогава е получил достъп до класифицирана информация.</p>
<p>През следващите седмици комисията за контрол на ДАНС трябваше да излезе със становище по кадровото развитие на Петров и резултатите от изслушванията. Такова становище липсва и до днес. Костов в неделя заяви, че сам не знае защо не са го написали, а дължали това на обществото... В същото интервю, говорейки за нарушаване на ЗЗКИ, той хвърли директно камъка в градината на ДКСИ, която била издала разрешението на Петров.</p>
<p>Нарушен ли е действително този закон? Неправомерно ли е разрешено на Алексей Петров да работи със строго секретни документи? Тезата на Костов е, че задължителното му проучване за надеждност не е било приключило, когато е издадено разрешението за достъп. Какво казва законът и как текстовете му се съотнасят към фактите, свързани с конкретния казус:</p>
<p>Първо, за това ниво на достъп до класифицирана информация се прави специално проучване за надеждност на лицето в срок от 60 дни след полученото писмено разпореждане. Този срок може да бъде продължен най-много с 20 дни. Дали този срок е инструктивен, както казва председателят на ДКСИ Цвета Маркова, не е изрично записано, но действително липсват санкции при неспазването му. Срокът за издаване на самото разрешение (или отказ) е 10 дни след приключване на проучването. Алексей Петров е назначен в ДАНС на 1 април 2008 г. Два месеца и 20 дни по-късно му е издадено разрешението да работи с класифицирана информация.</p>
<p>Второ, проучването и издаването на въпросното разрешение (или отказ) не се правят от ДКСИ, а от съответната служба за сигурност или обществен ред, където лицето работи или ще работи. Искането за проучване е писмено и се подписва от ръководителя на съответната служба. В случая това е ДАНС. Искането трябва да е подписано от Сертов, а проучването и разрешението на Петров са направени съгласно изискванията на правилника за прилагане на ЗДАНС – от дирекция „Сигурност на ДАНС”. Становището на тази дирекция е било Алексей Петров да получи разрешение. Ръководител на тази дирекция тогава е Владимир Писанчев.</p>
<p>Трето, делата по проучванията за надеждност се съхраняват от органа, извършил проучванията. Тоест ДКСИ няма достъп до съдържащите се в тях документи, нито получава информация за мотивите, с които се дава или се отказва разрешение за достъп до класифицирана информация. Важен момент е, че данните в тези дела трябва постоянно да се актуализират според изискването за т.нар. текущ контрол. Обикновено такъв контрол се упражнява при получен сигнал за промяна на обстоятелствата около дадено лице, което работи с класифицирана информация. Сигналът се проверява и резултатите стават част от делото. И още нещо важно: ако лицето вече е било проучвано в предишни периоди, към новото проучване се прилага и старото дело. Възниква логичен въпрос: дали Алексей Петров е имал по-старо проучване, дали като кадрови офицер на длъжност експерт в „Оперативно внедряване” и по-късно като разузнавач ІІ степен е имал достъп до класифицирана информация, макар и не на най-високото „строго секретно” ниво. Но е ясно, че ако са спазвали законите, службите най-малкото са го проучвали през всичките тези години, докато е работил в НСС, при сигнали и преназначения. А би трябвало щателно да е бил проучен и преди да бъде назначен в НСС през 2001 г. от ген. Атанас Атанасов. <br />Четвърто, в ЗЗКИ и в правилника за прилагането му са описани детайлно документите, които трябва да са налице, за да се приеме, че проучването е приключило, както и точната им подредба и систематизация в два раздела. Следователно делото по проучването на Петров се намира в ДАНС, защото трябва да се пази 5 години, след като разрешението му е прекратено поради отпадане необходимостта от достъп до класифицирана информация. Възможно е комисията по контрол на ДАНС да се е запознала с него, но по-вероятно е изказванията на Костов и Сидеров да се базират само на данните от изслушванията на гореспоменатите длъжностни лица. <br />Пето, човек може да бъде назначен на дадена длъжност, изискваща работа с класифицирана информация, и преди да му бъде издадено разрешение за това – просто не работи с такава информация в периода на изчакване. Това не противоречи на никакви закони.</p>
<p>Шесто, когато служител напусне дадена служба за сигурност, разрешението за достъп се прекратява по лична преценка на ръководителя на службата. Не е задължително прекратяването на разрешението да бъде обвързано с датата на напускането на лицето. Алексей Петров напуска ДАНС на 31 август 2009 г., разрешението му е прекратено на 18 ноември 2009 г. Съгласно закона се предполага, че решението за това е на председателя Цветлин Йовчев. И тук ще припомня нещо много любопитно. Петров беше изслушан в комисията за контрол на ДАНС на 12 ноември. Когато поиска няколко дни след това да прочете протокола със собствените си думи, защото имаше съмнения, че могат да бъдат преиначени, не му разрешиха, под предлог че няма достъп до класифицирана информация. Протоколът от заседанието е засекретен. Петров тогава обаче все още е имал валидно разрешение за такъв достъп. Но веднага след неговото искане да се запознае с протокола разрешението му е прекратено. Затова и официалното му писмо до председателя на парламента остава без резултат.</p>
<p>Остава открит въпросът защо именно тогава Цветлин Йовчев се е сетил да прекрати разрешението му. И защо едва през май Костов и Сидеров обявиха, че Петров е имал достъп до класифицирана информация, след като е логично да са го знаели още през ноември.</p>
