Европейският съюз като антикризисна мярка

<p>&nbsp;Единият са компенсациите за британци и холандци от фалита на банката &bdquo;Айссейв&rdquo;, които са в размер на 40% от нейния общ икономически продукт. Другият, и по-важен, е културен. Влизането в ЕС ще изисква страната да отвори своята рибна индустрия и да договаря квоти. Нещо повече, ще й се наложи да премахне ограниченията за собственост в този сектор. В момента в него чужденци могат да притежават само миноритарни дялове и не могат да ловят риба в исландски териториални води. Влизането в ЕС ще означава отказ от неща, които са в сърцевината на нейната идентичност.</p> <p>Кризата размества настроения и на други неочаквани места. След като през 2003 година шведите гордо отхвърлиха еврото, сега различни изследвания на общественото мнение показват появата на мнозинство в полза на присъединяването. Ударите по индустриалната гордост на Швеция през последните месеци пък явно започват да имат ефект върху мисленето на хората и постепенно настъпва логиката &bdquo;по-добре вътре, отколкото вън&rdquo; от еврозоната. Подобна динамика вече се вижда дори в Дания, където позицията за членство също започва да набира инерция. Тук логиката е: &bdquo;еврото влияе все повече на нашата икономика, а ние не можем да влияем върху него&rdquo;. 2011 година е считана за евентуална възможност за нов референдум там. Финландия изглежда доволна от решението си за членство в еврозоната.</p> <p>Най-знаково обаче остава обръщането на мнението на ирландците по отношение на договора от Лисабон. Те го отхвърлиха веднъж на референдум през юни 2008 година, точно преди да се развихри кризата. Малко повече от година по-късно цената на принадлежността към ЕС скочи и те разумно предпочетоха да не ядосват повече европейските елити точно по време на рецесия. Елегантното европейско подсещане за Ирландия преди нейните две десетилетия на икономически бум и трудностите на държавите, които не са в еврозоната, скоростно пренаредиха пластовете на нагласите на ирландците. Кризата постави европейската тема в съвсем различна перспектива и плюсовете на членството изпъкнаха особено отчетливо на фона на ежедневните панически новини за падащи борси, фалиращи компании и политически хаос. Сега ирландците гледат с притеснение гръцкия казус, защото техният дефицит е почти колкото на южната ни съседка и страната вече трайно присъства в списъка на потенциално проблемните държави членки. Докато &bdquo;келтският тигър&rdquo; преосмисля модела си на развитие, използването на защитния чадър на еврото и ЕС продължава да изглежда като отлична идея.</p> <p>Едно от най-трайните наследства на настоящата глобална криза е засиленото чувство за уязвимост. То се усеща вече и от самите правителства, които най-ясно виждат ограничените средства, с които разполагат, за да спасяват икономиките си. Докато гражданите на европейските демокрации продължават да очакват от своите власти да им осигуряват неща като социална сигурност, защита от трансграничната организирана престъпност или икономически възможности и работа, техните правителства постоянно изпращат много от тези въпроси на ниво ЕС. Затова все по-често, когато някой очаква резултати, неговите власти просто повдигат рамене и казват: &bdquo;Ще видим какво може да се направи, ще опитаме в Брюксел&rdquo;. Изглежда все повече европейци започват да мислят като своите правителства. Дали това е така, ще стане ясно от различните референдуми, които ще предхождат както евентуалното влизане на Дания в еврозоната, така и членството на Исландия в ЕС. Все пак остава възможността, когато пикът на кризата премине, повечето от тях да решат, че ЕС като антикризисна мярка има своите алтернативи.</p> <p><strong>Владимир Шопов </strong></p>