Това, че в света започна отчаяна война между либералните и консервативни сили не е тайна. Главните причини за тази война са икономически. Либералите (да напомним, че „либерализмът“ е власт на банкерите), възползвайки се от наличните си ресурси (частния контрол над паричните емисии), условно казано, взеха за себе си твърде голяма част от баницата. Не че някой се възмущаваше от това, а даже напротив, на всички им харесваше да не правят нищо и да получават пари. Но едва когато започнаха проблемите, тогава всички изведнъж се сетиха, че финансистите вземат за себе си голямата част от печалбата (да напомним само, че делът на финансовия сектор в преразпределяне на печалбата след Втората световна война нарасна от 5 до над 50 процента в днешно време), че те игнорират националните интереси, забравят за „традиционните ценности“ и т. н. И всичко стана така, защото механизмът за мултиплициране на парите по своята същност е ограничен във времето и, в края на краищата, изчерпи своя потенциал.
ЕС категорично изостава от световните тенденции
Снимка: архив

 

Това не би имало значение, ако либералните политически елити, създадени и отглеждани десетилетия наред от банкерите, спокойно бяха отстъпили своето място, в рамките на обичайната ротация на елита, на едни или други консервативни политически групи. Но банкерите през изминалите години бяха успели вече да преустроят напълно цялата образователна система, да вземат под свой контрол държавния апарат и, условно казано, бяха увеличили значително своята инфраструктура. Но същевременно тя започна да им струва прекалено скъпо. А да се оттеглят просто така, те вече не можеха, защото политическите елити щяха да бъдат против това, защото нямаше да има пари да издържат инфраструктурата си и накрая, защото реално нямаха идеология, а само нейна имитация, прикрита под дебел слой пари. Нямаше ли пари, никой нямаше да тръгне след тях. Освен това, имаше сериозни основания да се предполага, че за десетилетия монопол те бяха вършили различни неща, които могат най-общо да се назоват с термина, „злоупотреба с власт“. И доколкото в условията на криза е сигурно, че такива злоупотреби ще изплуват на повърхността, то това от своя страна щеше да предизвика различни ексцесии.

 

Невярващите могат да видят как например украинският истаблишмънт защитава семейство Байдън и т. н. За отбелязване е обаче, че и консервативните елити имаха проблем. Те например не можеха да формулират разбираемо своята икономическа програма. Защото, от една страна, икономическия им дискурс беше изцяло либерален, а от друга, системата на консервативното образование в света беше ликвидирана напълно. Вследствие на това те биха били щастливи да кажат нещо, но не можеха, защото от една страна нямаше кой да го каже, а от друга, нямаше кой да го слуша. Това беше така, защото да се говори по същество е сложно и даже на много от адекватните консерватори им беше трудно да възприемат икономическата истина, изложена на нелиберален език. Налагаше им се да търсят такава сфера, в която, като общуват, да могат да се разбират помежду си. И такава тема се намери. Това беше темата за националните интереси. Или, с други думи, днес консерваторите говорят с езика на националните интереси, използвайки факта, че транснационалният банкерски елит от „западния“ глобален проект, демонстративно е наднационален. Вследствие на това, „консервативната революция“ в света се характеризира с ярко изразен национален оттенък.

 

Бедата обаче е там, че в Евросъюза лидер е Германия, в която националният въпрос е крайно ограничен. При това не само на законодателно, но и на психологическо ниво. Когато тази тема все пак се покаже на повърхността, всички бягат от нея, като дявол от тамян. Вероятно за гражданите на бившата ГДР тя не е проблем, но тях така и не ги допуснаха в елита на Федералната република. В резултат на това и в Германия, и в Евросъюза като цяло, консервативната революция закъснява. Но в периферията на ЕС тя е в действие, както е в Унгария, Полша и някои други страни. Но основно, тя е в действие в периферията в бившите социалистически страни, в които консервативната идеология винаги е доминирала. Но, за съжаление, тези страни винаги са имали много ограничено влияние върху позициите на Брюксел. Нещо повече, много често те са давани като пример за радикално грешно поведение. И тогава какво могат да направят те в тази ситуация?

 

Теоретично, Германия би трябвало да бъде тази, която да започне активно да пропагандира нелибералната икономическа мисъл, като алтернатива на национализма. Тоест да се върне към базовата причина на проблема. Но кой да направи това? Тя няма собствени икономисти, израснали извън либералните инкубатори, а даже и тези, които имаше в ГДР, и те вече измряха. Опитите на германците да водят диалог извън либералната парадигма не им се удава, а и на тези, които се опитват да им втълпяват подобни мисли, не се гледа с добро око. Впрочем в частни разговори след известен спор те се съгласяват, че е нужна промяна, но някак си не могат да преминат на алтернативен икономически език. И даже ако са съгласни, че „нещо не е така“, те като обречени се връщат пак към старата система. Промяната в начина на мислене е сложна работа. И затова, най-общо казано, Европейският съюз изостава от световните тенденции. Това означава само едно - че Западна Европа в процеса на тази криза така и не успя да роди своя политическа субектност. И вследствие на това я очакват тежки времена. Действително ще бъде , лошо за всички, но решенията какво да се прави за осигуряване на прехраната на населението ще трябва да вземат политическите субекти. Виновна, както обикновено ще се окаже Германия, но кого ще го вълнува това след десет години?           

 

Превод от руски: Никола Стефанов

 

 

Още от категорията

Свят без хоризонт

Свят без хоризонт

Когато международният живот се оказа парализиран от пандемията, всички...
Déjà vu

Déjà vu

Тодор Живков не го свали улицата, нито липсващите български дисиденти,...
Краят на Ататюрк

Краят на Ататюрк

През Х век посетителите били заслепени от гледката на централния купол...

16 коментар/a

Кой да кара влака на 08.07.2020 в 09:37
На западногерманските немци вече над 75 години извършват либерастна трапанация на мозъка и те априори веча са само либерасти. Това означава,че скопена нация не може и няма право да казва кой да кара влака на Европа.
кривата краставица на 08.07.2020 в 09:51
Рядкост е да видиш сносен превод от руски. Благодаря на преводача за труда. Все пак искам да уточня, че когато един руснак казва "либерал", става въпрос за неолиберал. По нашенски - либераст.
легисти на 08.07.2020 в 10:06
Омагьосаният кръг е в това, че за адекватна политическа субектност трябват пари, а онези, у когото са парите и контролът над потоците им, не допускат формирането на такава. Ето това вече е краят на капитализма - когато се изчерпят сакралностите по отношение на базовите средства за размяна. Тялото на капитала продължава да иска да расте експоненциално, но вече никой не вярва, че парите на спекулантите струват нещо, че номиналите им са реални. Защото стойността е в доверието, докато си остава непропукано, а не във временните, конюнктурни медийни котировки, нито в крясъците от всякакви рупори какъв глобален лидер си и колко си велик. Парадоксално някак си целта на капитализма е средството да поддържаме живота. Но за поддържането на живота има и други средства, защото целта, когато става дума за живот, никога не се редуцира до средството пари, както напоследък си въобразиха англоамериканците. Тежко на бройлерите им, па макар и прогледали...
Eisblock на 08.07.2020 в 10:40
И този път Хазин е повече от прав. Е, докато не се примъкнат сащисаните бройлери да кудкудякат простотиите си тъдява и да обясняват, в същност твърдят, как там у матушката нямат какво да ядат, вечно пияни са и от тях няма какво умно да се очаква... И ще го правят докато и те не минат през уравниловката - с една глава по-къси. С други думи в ЕС ще следва упражнението "Спасяване поединично". Което за координатите поради спецификата "Няма кой да поиска" и "Няма кой да даде", ще си остане бурлеската "Тихото умиране". Извън Гьолът обаче, другите жаби подскачат вече, вълнуват се подушили миризмата на фрикасе. Остава обаче снишаването, което тъдява освен традиция, вече е и официално упражнение за всички. Нагнетявано от разни нощници, чекмеджета на нощни шкафчета, знайни и незнайни откровени и легални бандити. Ще се вдигат бройките на "заразените", ще се обявяват бодро умрелите, докато статистиката за напр. последните 5 години, изразена по седмици показва точно обратните резултати от твърдяното. Не е за пропускане, че очаквано "пандемията за глупаците" (а те са познато 80%) в следващите месеци ще я засилят активно - най-малкото с пропагандната помия за глобално промиване на междуушията. Така, че кулминацията на сблъсъка между фракциите на Глобалният предиктор също ще получи своят максимум и не дай Боже(!), ще започне голямата Патаклама. Ако тя остане само зад локвата и не запали останалата близка и далечна околност - пак добре! Но тъмните облаци, както преди бурята преди няколко дена, отдавна кръжат, сбират се - напрежението расте. Дано не стане както с моята тераса - препълни се с вода заради "умен" висок перваз и тя преля в жилището. Последваха спасителни мерки под дъжда... Дано в тези координати не се намокрим до кости, че и повече. И не се изсипят светкавиците върху "умните" ни глави - на фили и фоби!!!
Тук на 08.07.2020 в 11:25
искам да пейстна постинг, който писах за друга статия, но е по актуален за тази статия на Хазин. Като чета някои постинги, ми прави впечетление, че се използват най различни понятия за обществените системи, а не се знае какво означават. Какво е социализъм, фашизъм и какво либерализъм, неолиберализъм и консерватизъм? Социализъм и фашизъм са по теорията на Маркс и Ленин за държавно монополистичния капитализъм - империализма. Фашизма както го обяснява Георги Димитров е държавно монополистичен капитализъм - империализъм, а според определението на Ленин социализмът е ДЪРЖАВЕН държавно монополистичен капитализъм - империализъм. Или все отиване към монополно положение на фирмите в средството за обращение и премахване на конкуренцията. Либерализъм е частна собственост в икономиката, реализация на производството на пазари с конкуренция и да няма намеса на държавата в икономиката, като има силна средно голяма държава, правова държава и ясни правила в управлението на икономиката. Когато икономиката е в криза или се разстрои, то се намесва държавата за да излекува или за да стабилизира Икономическото общество и да помогне то да започне да функционира безпроблемно. И ако е национализирала някоя слаба частна фирма либералната държава връща тази стабилизирана фирма на собствениците. и държавата се оттегля. Понякога се наливат милиарди долари на данъкоплатците в Икономическото общество, за да се стабилизират финансите и икономиката, защото частната собственост е и обществена собственост. Неолиберализмът е пак същото като либерализма, но тук се влагат нови идеи, за да се направи глобализъм с един полюс - САЩ, който полюс е световен полицай. Има идеи за икономически региони, например в САЩ , Германия, Англия, Франция, където хора от много държави отиват да работят и живеят и опити за демонтиране на националните държави. Както и за ликвидиране на християнството, което е създало културата, манталитета, съзнанието, базата, отношенията например в западните държави, но то се отрича в полза на мултикултурализма, и имаше идеи, че не трябва да са спазват традициите на народите, и да се демонтират националните държави, както в България 3 милиона души я напуснаха, за да живеят в икономическите региони на Западните развити държави. Консерватизма е Английски консерватизъм и европейско американски консерватизъм. Английския консерватизъм е запазването на Уестминстърската система, като най добрата политическа система досега в света. А европейския консерватизъм е пак като либерализма, но много по надясно. Като има икономическо общество и частна собственост, той е за глобализма и организиран капитализъм, което всъщност е десния комунизъм. Има национални държави, които се запазват, но има и патриотизъм, родолюбие, любов към Родината Майка и Отечеството - Баща, както има и християнство, което трябва да се развие, за да се създаде нова култура, отношения, база, манталитет, съзнание, които да обединят глобално света в СЕВЕР и ЮГ. Та това са най общо най важните неща за обществените системи в света, като има и други религии, които създават други цивилизации, но вече всички се стремят към Християнството.
либерализмът бил власт на банкерите на 08.07.2020 в 11:48
А царската власт на обнуленого Путина е от Бога.
Чевенгурец на 08.07.2020 в 11:55
Типично по руски. Порой от думи в пустиня от идеи. От 60-те години ги чета тези мъдрости и от тогава руснаците чакат да паднат тестисите на коча. Защото се клатели.
А царската власт на обнуленого Путина е от Бога. на 08.07.2020 в 11:58
Ти за Царството Божие не си ли чувал бе... или си седерастично неадекватен и недоклатен, както винаги... Защо никой мъдър не е говорил за демократично царство... щото при демокрация и капитализъм, и особено при запад-ащи, не вирее нищо аристократично... всичкото само плутократи и експоненциално профанизиращ се плебс... затуй...
Чевенгурец на 08.07.2020 в 11:55 на 08.07.2020 в 12:00
Човекът ти казва: появят ли се съответните буреносни облаци, почернее ли небето, бурята не е далеч. Отивай и се крий, или поне се снишавай, като братята си бивши учители по научен комунизъм...
Тук на 08.07.2020 в 11:25 на 08.07.2020 в 12:02
Да, видяхме, че и тук също не си пропуснал да я изтрупосаш тая торта от безсмислици като кравешко ла*но, изходено навятъра...
Господине на 08.07.2020 в 12:24
стремя се да пиша само истини, без никаква пропаганда на леви радикални идеи, както правите Вие, както и не пиша десни крайни радикални идеи на изобщо да няма държава, които идеи са анархистки, или както се получи в САЩ където 6 месеца в щата Калифорния нямаше пари за държавните чиновници и полицията, но хората продължиха да си работят и не се случи нищо. Тогава кмет беше Шварценегер.
Последните 300 години на 08.07.2020 в 12:26
Проблем не е само либерализмът, неолиберализмът,либерастите,соросоидите,педерастите и всякаквите още - асти и - исти. Целият прогресизъм от 17-ти век насам е фалш,демагогия и потънал до уши в кръв! Никога в човешката история не е пролята толкова кръв,колкото през последните 300 години.
! Никога в човешката история не е пролята толкова кръв,колкото през последните 300 години. на 08.07.2020 в 15:37
Винаги е едно и също в процентни съотношения, просто населението се увеличи много последните 300 години и изглежда, че мрат повече, ама в проценти е същото по всяко време. Щото човеците нямат оправяне, няма как да стане и не искат да се признае ,че най-долното същество на планетата е човека, това трябва да е изходната точка , а не тъповати християнщини и уж "всемирна любов."
Диана на 08.07.2020 в 23:24
пак ми завоня на гнил капитализъм и ватенка
дианетиката е псевдонаука на 09.07.2020 в 08:14
Прочетено в Уикипедия.

Напиши коментар