Европейският съюз: клуб с няколко входа и един изход

Европейският съюз: клуб с няколко входа и един изход
В разгара на преговорите между Брюксел и Лондон, който обяви изискванията си, за да остане в Европейския съюз, ето ключовите моменти от разширяването на Съюза, в който Лондон вече се ползва от някои изключения.

Подписването на Договора от Рим, 25 март 1957 г., Рим

 

Разширяването

 

Шест държави - Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Холандия, създават в началото на 50-те г. Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС).

През 1957 г. Договорът от Рим подписва раждането на Европейската икономическа общност (ЕИО), на термина “общ пазар”, както и на Европейската общност за атомна енергия (Евратом).

Дания, Ирландия и Великобритания се присъединяват към ЕИО на 1 януари 1973 г. На фона на политическите сътресения, довели до рухването на съветския блок, ЕИО се отваря на юг: Гърция през 1981 г., после Испания и Португалия пет години по-късно.

Европейската общност има 12 членове през 1986-а, годината, в която Единният европейски акт ражда “единния пазар”, завършен окончателно през 1993 г. със създаването на “четирите свободи”: свободно движение на стоки, услуги, хора и капитали.

Европейският съюз (ЕС) се ражда с Договора от Маастрихт (1992 г.). През 1995 г. Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват към Съюза.

Десет нови страни влизат в ЕС през 2004 г.: Кипър, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Чешката република, Словакия, Словения, последвани през 2007 г. от България и Румъния. Хърватия, последната присъединила се страна през 2013 г., допълва групата с 28 членки.

 

Изключенията

 

В рамките на ЕС не всички членове са на равна нога, било то по отношение на свободното движение на хора, еврото или бюджета.

 

- Шенгенското пространство

 

Влизането в сила на Шенгенския кодекс през 1995 г. позволи да бъде премахнат контрола по вътрешните граници между държавите, които са го подписали. Той гарантира свободното движение на хора в рамките на Шенгенското пространство.

България, Кипър, Хърватия и Румъния няма да влязат в него, докато Съветът на ЕС не прецени, че са изпълнили условията, за да бъдат премахнати границите.

Великобритания и Ирландия се ползват с особен статут и участват само в част от шенгенските разпоредби (Лондон участва в полицейското и съдебно сътрудничество в наказателната сфера, както и в шенгенската система за обмен на информация).

Четири страни, които не са членки на ЕС, също прилагат шенгенските правила: Норвегия, Исландия, Швейцария и Лихтенщайн.

 

- Еврото

 

- Великобритания е единствената страна в Евросъюза, която избра да остане едновременно извън Шенген и извън еврото.

Подобно на Дания, тя се ползва от “клауза за неучастие”, която е предвидена в договорите на ЕС и която им позволява да не влизат в еврозоната, но да се присъединят към еврото, ако желаят.  

Други страни от ЕС, повечето от които нови членки, но също така и Швеция, не отговарят засега на условията за присъединяване към групата от 19 държави, които използват единната валута.

 

- Бюджета

 

- Държавите-членки участват в бюджета според богатството и населението си.

Като цяло, Германия, Франция и Великобритания са най-големите вносители в европейския бюджет, а Полша, Франция, Испания и Германия са основните бенефициенти.

Като нетни приходи обаче, Полша, Унгария и Гърция получават най-много.

Великобритания се ползва с “отстъпка”, договорена от бившия премиер Маргарет Тачър, за да компенсира големите европейски разходи за селското стопанство.

 

Клаузата за излизане от ЕС

 

Договорът от Лисабон въведе през 2009 г. “клауза за излизане”, която отсъстваше напълно в основополагащите договори и която дава възможност на държавите-членки да се оттеглят доброволно. Една страна, която вземе такова решение, трябва да извести официално Европейския съвет. Тогава Съюзът договаря споразумение за оттегляне, което определя условията. То трябва да бъде потвърдено от Съвета с квалифицирано мнозинство от 28, след одобрение от Европейския парламент.

Гренландия се смята за единствената страна, напуснала Европейския съюз. Станала автономна територия в края на 70-те г., бившата провинция на Дания организира референдум за излизането й от ЕИО през 1982 г. преди това да стане реалност през февруари 1985 г.

 

Онези, които искат да влязат

 

Преговорите между ЕС и Турция бяха възобновени през есента на 2015 г. в контекста на мигрантската криза, а европейците подписаха с Анкара “план за действие”, за да бъде ограничен безпрецедентния мигрантски поток към Евросъюза.

Турция се ползва със статут на страна кандидат за членство, така както и Сърбия, Черна гора, бившата югословска република Македония и Албания.

Косово и Босна и Херцеговина също се смятат за потенциални членове, но все още не отговарят на критериите за членство.

Европейската комисия изключи ново разширяване до 2020 г., дори и за страните, които вече са започнали преговори за присъединяване.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Коментари

Напиши коментар

Откажи