- Автор: Елена Кондратиева-Салгеро, ruposters.ru
- 10 Sep 2020
- 6316
- 37
Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган заговори след кървавите нападения в джамиите на новозеландския Крайстчърч за агресия срещу мюсюлманите и заговор против исляма. Той припомни на Австралия и Нова Зеландия за ковчезите след "Галиполската операция" през Първата световна война, а в речите му прозвучаха изрази като „война на цивилизациите“ и обвинения срещу Запада в ислямофобия. Преди дни силен отзвук предизвика и огласеното му намерение да признае църквата „Света София“ за джамия.
Колкото и да напряга колективната си памет, международната общност трудно ще открие доказателство за поне една официална реакция на съпричастност и скръб от страна на турския президент след нескончаемата серия от ислямски терористични атаки, разтърсили Европа с утроена сила през последното десетилетие. Единствените асоциации, които извиква турският президент по този повод, са свързани единствено със станалата обичайна форма на откровен шантаж, прилаган редовно от Турция, когато търси да отслаби европейската общност: ако не ни дадете това, което искаме, ще престанем да удържаме миграционното цунами по границите си и ще залеем Европа с нелегални мигранти до гушата.
Колкото до ислямистките атентати не само на европейска територия, но и далеч извън пределите й, президентът на Турция досега не е изразил нито веднъж съболезнования или съжаления за жертвите, затова пък нееднократно е заявявал гореща подкрепа, в унисон с общото прекраснодушие, призоваващо „да не обобщаваме и да не дискриминираме най-миролюбивата религия на света“.
Президентът Ердоган търпеливо дочака момента, в който да хвърли в лицето на световната общност безспорното доказателство, че „и другите правят така“. А когато такъв случай се яви, търпението и самообладанието внезапно му изневериха.
Веднага след атентата от 18 март срещу джамиите в Крайстчърч, турският президент излезе с гневна реч и обяви, че новозеландската касапница на практика представлява мащабна операция, насочена срещу Турция.
„Те ни тестват с това „послание“, което ни изпращат от Нова Зеландия, на 16 500 км оттук!“
Кои са „те“ и защо тестват страната на президента Ердоган от подобно разстояние, турският президент така и не уточни. Засега.
Изявлението му мигновено предизвика крайно негативна реакция не само в Нова Зеландия, но и в Австралия, където заплахата от стремително нарастващият ислямизъм сред постоянно пребиваващите мигранти там отдавна буди безпокойство. Държавните ръководители на двете страни незабавно изразиха своя протест и загриженост във връзка с откровено провокативните и оскърбителни изявления на турския президент.
Няколко дни по-късно обаче г-н Ердоган не се сдържа и изплю камъчето, свали картите на масата и окончателно скъса конците. Президентът (който в момента е в предизборна кампания) произнесе цяла серия пламенни речи, призовавайки всички мюсюлмани на планетата да се обединят около внушителната му персона, за да се противопоставят на „неверниците, ислямофобите и белите супрематисти“ във войната на цивилизациите между мюсюлманите и всички останали, които спъват тяхното развитие в бездушния свят на „християнския империализъм“ (!). С други думи, Ердоган използва първия сгоден случай, за да огласи собствените си амбиции лично и кристално ясно.
Претенциите на Ердоган към Европа са отдавна и добре известни на европейските политици. През 2014 и 2017 г. той нееднократно буквално нападна Меркел, обвинявайки страната й в „нацизъм“ заради подкрепата за кюрдите, а нея самата – в „престъпления срещу човечеството“ за това, че е имала „наглостта“ да заяви, че пребиваващите в Германия турци „са длъжни да зачитат и да уважават немската култура“.
Претенциите на Ердоган към Франция са същите, ако не и по-големи, доколкото именно френските политици през 2005 г. масово и на висок глас изразиха категорично несъгласие с приемането на Турция в ЕС, въпреки увещанията на европейските „атлантици“, че самият Ердоган е „ислямо-демократ“ и даже „умерен ислямо-консерватор“.
Днес Ердоган открито настоява Нова Зеланция (да, настоява) да възстанови смъртното наказание за „убийците на мюсюлмани“, макар самият той да няма никакво намерение да наказва със смърт джихадистите на своя територия...Той обвинява „неверническа Европа“ в ислямофобия и всячески се опитва да вдигне на, латентна досега, но вече отрита борба, всички европейски мюсюлмани, а новозеландските и австралийските призовава да се присъединят към нескрития вече „сблъсък на цивилизациите“.
В името на тази „велика цел“, Ердоган се старае с всички сили да раздуха разгорялата се вече параноя, създадена с умелото използване на такъв удобен информационен повод като новозеландските атентати срещу джамии. Той отдавна и добре е усвоил неоспоримите преимущества на чипираната в мозъците на западния свят „политкоректност“ и знае, че масата на „полезните идиоти“ с усърдие, прилежание и пламенна самоотверженост ще подпомогне делото му.
Премиерът на Нова Зеландия Джасинда Ардерн, например, почете жертвите на атентата, като се появи на официално заседание на кабинета с хиджаб – в знак на солидарност с добрите против лошите.
.jpg)
В Дания, след изказването на Ердоган, на протест излезе терористичната групировка "Хизб ут-Тахрир" (забранена в Русия), проклинайки „Запада и Нова Зеландия“ като виновни за „ислямофобията и престъпленията срещу мюсюлмани“. В Холандия откликна турският гражданин Гьокмен Танис, извършвайки атентата в Утрехт.
Във Франция, въпреки очевидния приоритет на „жълтите жилетки“ в новините, в социалните мрежи и отделни левичарски издания започна кампания срещу „срамната западна, и в частност френска „ислямофобия“, отговорна за агресията срещу мюсюлмани. Така в кипналата тенджера, заедно със старите грехове, бяха добавени и нови съставки. Като старателно се отбягва най-важната тема – за нелегалната миграция, която крие риск от проникването на неограничено количество потенциални ислямисти в Европа.
И едновремено с тази отдавна непредизвикваща шок информация, се издигат гласове, които открито наричат Ердоган „неосултан“, напомняйки директното му изказване, че е необходимо до 2024 г. да бъде възроден османският султанат, разрушен от „съветския предател Ататюрк“.
Когато през декември 2017 г. в западната преса започнаха да се появяват първите коментари за това, че в новите турски учебници и програми историческата роля на Мустафа Кемал Ататюрк е силно подценена и неглижирана, много скептици твърдяха, че и това е признак на „ислямофобия“, проявявана от някои консервативни западни журналисти.
На най-недоверчивите е добре да се припомнят и скорошните тревожни публикации за конфискуването и унищожаването на над 139 000 книги от турските библиотеки, обявени за вредни и опасни за турската държава „от гледна точка на послушанието пред Аллах“. Сред иззетите и забранени автори са Спиноза, Камю и Алтюсер. В същото време количеството на книгите, които в момента минават експертиза дали са „годни“ или „негодни“, расте в същата прогресия, в каквато расте и количеството на ислямските училища, които откровено и агресивно изтгласкват светското образование...
Западът и по-прозорливите на Изток недоверчиво наблюдават случващото се. Междувременно официалното предложение на Ердоган да се промени статута на църквата „Света София“ в Истанбул и тя да бъде преобразувана в джамия вече шества по страниците на световната преса.
В тази мрачна история има една несъмнено положителна и много важна страна: на турския президент действително му изневери търпението и той прибърза, в опит да извлече политически дивиденти от трагедията в Нова Зеландия. Целият политкоректен западен свят настръхна, когато го цапнаха през лорнета с такава безапелационна и ясна формулировка като „война на цивилизациите“, а в някои редакции и като „война на религиите“.
Вие може и да не сте в течение, но до съвсем неотдавна тази европейска „политкоректност“ се опитваше упорито да отрича именно тази старателно укривана и премълчавана истина. Да благодарим на г-н Ердоган за това, че пришпори нещата и позволи, най-накрая, да бъдат наречени някои доста нелицеприятни неща със собствените им имена. Или поне да се досетим за истинския им смисъл.
Източник: ruposters.ru
