Коментарите около резултата от проведения на 16 април референдум в Турция още не са заглъхнали по света и вътре в страната, а президентът Ердоган предприе голяма външнополитическа обиколка. Понесен на крилете на убеждението, че е по-силен от всякога, той за пореден път реши да мери сили с най-големите в геополитиката и от Кувейт, т.е. страните от Залива, присъства на форума „Един пояс – един път“ в Пекин и се срещна за цели 40 минути с китайския президент Си Дзинпин, а на 16 и 17 май е във Вашингтон, където ще разговаря в Белия дом с президента Тръмп. Дни преди това бе в Сочи за разговори с Путин, които турските наблюдатели определиха като „възстановяване на доверие, но като тактически ход от страна на Москва“.

 

 

Не може да се отрече обаче амбицията, с която Ердоган следва политика за превръщане на Турция в независим регионален играч, който е в състояние да промени стратегическите си ориентации, ако интересите на Анкара го налагат. Някои наричат това политика „обръщане на палачинката“, други – „люшкащата се политика на Турция“, но всъщност това е последователно следвана политика за отстояване на собствени разбирания за роля, място и оцеляване в геополитическите сътресения по света, на които сме свидетели.

 

Дали става въпрос за „преформатиране на страната“ чрез укрепване на силна еднолична власт с цел право на взимане на самостоятелни решения без натиск от „големите“, дали се следва стратегически план за влизане в първата десетка на най-развитите страни, за да не се допуска разпад като по времето в края на Османската империя, на този етап не е ясно. Ясно е, че независимо от постигнатите едва 51% одобрение на референдума за превръщане на Турция в президентска република и съмнителните начини, по които това бе постигнато /според доклади на наблюдатели от ОССЕ/, Ердоган не се отказва от идеи и цели /дори с риск да предизвика сътресения в отношенията си със съюзници/, за да осигури на страната си стратегически позиции не само в региона на Близкия изток. 

 

Именно затова турските анализатори така обстойно коментират външнополитическите ходове на Ердоган през последните дни. Наричат участието на турския президент във форума в Пекин „много символично посещение на Ердоган на 14 и 15 май в Китай и веднага след това във Вашингтон.“ Подчертават не без респект, че в периода 2013–2016 г. Китай е направил 60 млрд. дол. инвестиции в проекта „Нов път на коприната“ .

 

Само в Уйгурския самостоятелен район Синджан са инвестирани 100 млрд. дол. Някак забравят да припомнят, че този Уйгурски район е особено интересен за Анкара, защото там живеят мюсюлмани и някои от тях /по информации на западни агенции/ именно чрез посредничеството на турски дипломати са получавали паспорти, за да заминат сред редиците на „Ислямска държава“, ИД. Голямата политика не се занимава с подобни „подробности“. В момента е по-съществено да се посочи, че Си Дзинпин е казал, че „Турция е една важна страна“, а турските наблюдатели да уточнят, че „в голяма степен Турция е връзката на Китай с Европа и Близкия изток“.

 

Разбира се, че форум, на който присъстват 29 държавни лидери, в т.ч. Путин и още 250 министри, е силно впечатляващ, но в Анкара казват, че „Китай бе домакин на най-представителната среща на върха от 1949 г. насам“. За тях е особено съществено, че китайският премиер е заявил, че „ние няма да извършим действия, които да заплашат вашата сигурност“. Подписаните спогодби за обратно връщане на виновни лица, за международни превози по суша, за взаимно откриване на културни центрове са специално подчертани в кореспонденциите на турските журналисти от Пекин. Всъщност това е 4-та среща на Ердоган със Си Дзинпин. На всички разговори основна тема са били икономическите отношения.

 

За Анкара това е важно, защото след ръст от 7–9% на БВП през годините на последното десетилетие, за 2017 г. се предвижда да бъде само 1,6%. Чувствителен е и въпросът за сигурността на страната, особено след т.нар. опит за преврат от 15 юли м.г. и терористичните атаки по територията на цялата страна. Отделно е гражданската война в Югоизточна Турция с ПКК. А думи на китайския президент като „няма да позволим по никакъв начин да се допусне заплаха за сигурността на Турция и ще продължим да си сътрудничим в тази връзка“ галят ухото на всеки турски наблюдател в размирните времена днес.

 

Още повече, когато Си Дзинпин посочил, че „в ООН ние подкрепихме Турция за премахване на статута „съветник“ на 3 неправителствени организации, свързани с движението на Фетуллах Гюлен“. Известно е, че Анкара сочи именно привържениците на това движение като организатори на опита за преврат от миналата година. И Китай, и Турция са подчертали, че подкрепят преговорите в Астана, Казахстан, както и тези в Женева, които търсят политико-дипломатическо решение на конфликта в Сирия. В тази връзка е и съвместната среща в Пекин между Путин, Ердоган и Назърбаев, президент на Казахстан.

 

Любопитно е, че има договорки и за ускоряване на преговорите за построяване на 3-та ядрена централа в Турция /съвместен проект с Китай/ и решението 2018 годна да се обяви за „Година на Турция и Китай“. Още по-интересно е, че Ердоган в Пекин сякаш говори от името на цяла Европа, защото казва, че „икономическите и търговски отношения между Азия и Европа се развиват с голяма скорост, като центърът на световната икономика се премества на Изток, и то някои казват с 60, а други – със 120 км годишно“. Допълнил е, че стокообменът само между Европа и Китай е 600 млрд. долара, а Турция е страната, която е в „точката между Европа и Азия“.

 

Един вид Турция е една от страните, които ще играят важна роля в географията по Пътя на коприната. Според Ердоган „този проект за „новия път на коприната“ ще свърже Азия и Европа, Африка и даже Южна Америка, което ще увеличи стандарта на страните, през които минава, и ще осигури развитие по суша, въздух и вода“. Счита се, че по този начин ще се улесни търговията между страните, през които минава, ще премахне извънтарифните пречки в търговията, ще поощри инвестициите и ще задълбочи финансовата интеграция.

 

Ердоган в Пекин е посочил, че „китайският проект се обединява с нашия проект „Среден коридор“, който всъщност свързва Турция с Грузия, Азербайджан, минава през Каспийско море, кавказките републики, Казахстан и стига до Афганистан и Пакистан. „Този проект искаме да го развиваме заедно с Китай“, съобщава Ердоган. Част от този проект е пускането в експлоатация на жп линията Баку–Тбилиси–Карс, която е част от турския „Среден коридор“, както и реализираните вече турски проекти като моста „Явуз Султан Селим“, тунела „Авразия“, строящото се ново летище в Истанбул и моста при Чанаккале. Всички те били стъпки за осъществяване на китайския проект. Такива щели да бъдат и построяването на пристанища в Зонгулдак /Черно море/, Измир /Егейско море/ и Мерсин /Средиземно море/. Изграждането на скоростен влак Одрин–Карс, т.е. през територията на цяла Турция, е повод Ердоган да изрази задоволство. 

 

Съвсем по друг начин изглеждат очакванията за срещата Тръмп/Ердоган, която е предвидена за 16–17 май. Сериозните анализатори в Анкара не крият, че тази среща е по-скоро с цел да се преодолеят или да се насочат отношенията между двете страни в посока, която няма да носи загуба за Турция. Считат, че точно по този начин ще се поставят основните точки в дневния ред на Анкара за разговорите с Тръмп. Прозира изводът, че Турция гледа по рационален начин на отношенията със САЩ и няма големи очаквания в тази връзка. Защото не са тайна сигналите за обтегнати отношения.

 

Особено след решението на американския президент да се доставят „тежки оръжия“, както се изразяват в Анкара, на сирийските кюрди, които са съюзник на Вашингтон в битките по суша срещу ИД в Сирия и дори Ирак. Опасенията за проект „Голям Кюрдистан“ не дават мира на всички политици в Турция, без значение дали са управляващи или опозиция. Ердоган вече казва, че „това посещение във Вашингтон не е в смисъла на запетайка, а в смисъла на точка“, т.е. двустранните отношения или ще се влошат, или ще бъдат преодолени проблемите. Но няма въодушевление в тази посока, което не означава, че програмата няма да е напрегната. Наистина съществуват доста въпроси, които се очаква да се решат на високо ниво. Разбира се, че основните проблеми са два – подкрепата на САЩ за военните подразделения на сирийските кюрди и искането за връщане на живеещия в Пенсилвания Фетуллах Гюлен, обвинен от Анкара за главен организатор и вдъхновител на опита за преврат в Турция.

 

Нормално е да се смята, че „работата на Ердоган в САЩ няма да е лесна“, и се предполага, че „ще се търси средна формула за решения“. Набляга се на факта, че Тръмп в момента има сериозни трудности, особено след „неочакваното решение за отстраняване на шефа на ФБР“. Коментаторите отбелязват, че повечето медии в САЩ правят асоциация със скандала „Уотъргейт“ и последвалия импийчмънт на президента Никсън. Тревожат се, че трудностите за Анкара и съответно Ердоган във Вашингтон ще са свързани и с имиджа на Турция. Някои наблюдатели даже казват, че „общото настроение е негативно“, но се обнадеждават с идеята, че Тръмп и екипът му ще погледнат на Турция през призмата на геополитиката. „Мисловните центрове в САЩ няма да допуснат да се влияят от споровете по света“, пишат в Анкара във връзка с това „историческо посещение на Ердоган“.

 

Трудностите са налице, но решението ще бъде такова, че да се отчете потенциалът на съюзник като Турция и нейното стратегическо разположение в регион като Близкия изток. Такива са надеждите и сигурно затова просто се посочва, че „САЩ имат свои прагматични причини да въоръжават сирийските кюрди и да дават подслон на „организатора на опита за преврат в Турция“. Но не се крие, че „дори срещата Тръмп – Ердган да завърши с успех, остава горчив привкус у турците“. Не е ясно какво се разбира под успех, но е нормално да се посочва, че няма друг начин, освен да се преговаря, да се спори и „доколкото може, да се получи някаква гаранция“. Или както казва в интервю пред ВВС турският премиер Йълдъръм, „ние няма да започнем война с Америка заради това, че не изпълняват исканията ни“. Явно се търсят допирни точки, разговори на всякакво ниво, за да се „срещнат очакванията и интересите ни“. В Анкара в тази връзка си дават сметка, че по отношение на имиджа „трябва да се подготвя почвата за промяна и вътре в страната, и навън“.

 

Всъщност Анкара трудно преживява решението на Тръмп да се предостави „тежко въоръжение и муниции на военните структури на сирийските кюрди“, което „доведе до тежка криза в турско-американските отношения“. „Таймс“ във Великобритания вече написа, че „тази стъпка на Тръмп унизи Турция“. А в Анкара казват, че е „направил Турция малка“. Даже някои в Анкара решиха да изразят мнение, че това е повод да се затвори военната база „Инджирлик“, която се ползва от САЩ и НАТО. А други предложиха да се отложи посещението на Ердоган в САЩ. Опозиционната НРП /Народнорепубликанска партия-кемалисти/ дори изтъкна, че е „целесъобразно да се прецени необходимостта от посещение в Белия дом точно сега“. Но Едоган е на път за Вашингтон. 

 

В Анкара си дават сметка, че това решение на Тръмп е сигнал, че „операцията за превземане на Ракка от ИД ще става с участието на сирийските кюрди“ и затова те се въоръжават с нови американски доставки. Ракка е „столица на ИД в Сирия“ и тя не може повече да се оставя в ръцете на радикалните ислямисти. Недопускането Турция да участва в тази битка е болка за Анкара, но и повод да се разпространяват становища, че наистина има сценарий за „Голям Кюрдистан“. Ако това се осъществи, САЩ, разбира се, ще могат да контролират не само Турция и Сирия, но и Ирак, и Иран. Кой има полза от такова развитие на събитията, е повече от ясно. Но някак не е ясно какви ще са последствията и защо Русия също счита сирийските кюрди за свои съюзници.

 

Само дето смята, че те трябва да действат заедно с армията на Асад и да имат своя роля в бъдеща Сирия като самостоятелна единица. Каквото и да означава това на този етап. Сигурно затова Ердоган се надява, че с това посещение във Вашингтон ще успее поне да накара Тръмп да разбере и ако може, да приеме „турските червени линии“ за региона. Турция се опасява, че след превземането на Ракка с участието на сирийските кюрди Анкара ще „открие срещу себе си една 60-хилядна армия, обучена и въоръжена от САЩ, което ще създаде условия и право на сирийските кюрди да претендират за създаване на независима кюрдска област в Северна Сирия“. Което било „крачка към Кюрдистан“, и то под ръководството на Барзани, лидер на Иракски Кюрдистан. Както обикновено, „на страха очите са големи“ , но в тези сложни геополитически промени никой не може да бъде сигурен какви сценарии съществуват в т.нар. мозъчни тръстове при големите играчи. 

 

Всичко това са предположения на турски наблюдатели, но какви ще са реалните резултати и дали изобщо ще има резултати, ще се види след срещата Ердоган – Тръмп. Интересно е как смята Турция да се противопоставя на решения на Тръмп, които счита за засягащи интересите й, и дали срещите в Пекин и Сочи не са били точно с такава цел? Пренастройва ли наистина Турция ориентирите си в геополитиката? Предстои да се преценява след дни и в бъдеще. За нас остава да следим събитията и да ги оценяваме през призмата на нашите български интереси. Ако сме ги формулирали в общоприета своя стратегия за външна политика и сигурност.

 

 

 

 

 

Още от категорията

Моментът Лутер

Моментът Лутер

Мартин Лутер успява да подрине авторитета на Католическата църква и да...

1 коментар/a

Муйо на 16.05.2017 в 18:28
Че Ердоган е играч - играч е, само че твърде много разчита на прочутото турско "гечерсин" (ако мине). Два пъти се опита да изпързаля Путин и веднъж - Си Цзинпин, а в голямата политика нещата се помнят. Сега остава да се опита да изпързаля и Тръмп.

Напиши коментар