- Автор: Иван Петрински, Атина
- 10 Sep 2020
- 74
- 2
Състоянието на съседна Гърция продължава да предсказва изхода от безумното приемане на неконтролиран брой емигранти. Изглежда, че страната е на път да бъде първата, която ще оздравее може би след прекарана тежка емигрантска треска.
Във всички места, на които доскоро в Атина можеха да се срещнат тълпи от бродещи емигранти – в гетото около пл. „Омония” и до Централната градска гара, пакистанците, африканците и арабите са вече видимо намалели, забележима част от останалите показват признаци на приспособяване към европейската среда – пакистанците вече не дърпат самоделни колички от стари легла, в които да товарят метални вторични суровини, събирани от контейнерите за смет, а са се снабдили с превозни средства, китайско производство, които приличат на мотоциклет с платформа за товари. Арабите са отворили заведения за бързо хранене, а и никъде не се виждат африканците, които доскоро разтваряха бързо и още по-бързо прибираха, в случай че се появи полиция, огромни бели чаршафи със съвсем „истински” чанти „Вюитон”. Хилядите денонощно проституиращи от двата пола на север от пл. „Омония” до пл. „Виктория” и Археологическия музей са се стопили някак си, изглежда са поели към по-заможните европейски страни.
<p><span style="font-size:13px">Значителен брой изоставени доскоро магазини се възстановяват, отново наети и ремонтирани. Квартал „</span><em>Метаксургиу</em><span style="font-size:13px">”, средище на музикалния и артистичния живот в града през целия ХХ в., също се съвзема, твърде бавно, но забележимо, след унищожителните емигрантски набези от началото на този век – няколко напуснати доскоро музикални клубове, театри и галерии плахо отварят врати след най-неотложен ремонт. Макар голяма част от сградите с офиси, а често и жилищни сгради да продължават да изглеждат страховито – с изпочупени стъкла на прозорците, с липсващи врати и с бродещи в тях бездомници, се забелязват (О! Чудо!) няколко крана, които очевидно имат за цел да съдействат в довършването на отдавна зарязани строежи.</span></p>
<p>Наистина, промените засега изглеждат колебливи, но очевидно е налице тенденция, която обнадеждава, жителите на града са на същото мнение. Вярно, гърците понесоха сериозни икономически жертви, заплатите им вече са много близки до нашите дори в Атина, цените – също, макар и далеч не на всичко. В по-дълбоката гръцка провинция нашите софийски доходи все повече изглеждат прекрасни. И нещо немислимо доскоро – магазини за дрехи втора употреба никнат всеки ден дори в Атина, голямата част от тях са на големи български вериги.</p>
<p>При цялата мъчителна процедура по оздравяването на гръцкото стопанство няма как да не признаем, че е налице и нещо много хубаво, възможно е Гърция да се окаже първата европейска държава, която ще оцелее може би след страховития емигрантски потоп. Та съвсем доскоро в центъра и в гетото Атина изглеждаше като необратимо загиващ град, днес май има надежда. Като си представя, че това, което преживя Атина, можеше да се случи на София, тръпки ме побиват.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45663_sXs6mSQTAb1Lrj3FCWxAsKUFSytB8G.jpg" style="height:398px; width:530px" /></p>
<p><strong><em>Лагерът на сирийците е разположен точно срещу гръцкото Народно събрание на бул. „Кралица Амалия”.</em></strong></p>
<p><span style="font-size:13px">Не бива този текст да прозвучи твърде оптимистично, ще е далеч от истината, Гърция е в самото начало на оздравяването си – и от дълговата криза, и от унищожителната емигрантска вълна. Вече 26-и ден в центъра на Атина продължава протестът на около 300 сирийци с настояването да им бъде осигурено прехвърляне в други страни от Европейския съюз, където да поискат политическо убежище. Някои от по-младите мъже обявиха гладна стачка, като те лесно се разпознават – залепили са демонстративно устите си с кафяво тиксо. Същевременно кандидат-бежанците настояват да получат жилища, храна и джобни за времето на протеста си, но този вторник отказаха да се качат в изпратените им от кмета на Атина Йоргос Каминис автобуси, градските власти предложиха поне жените и децата да бъдат превозени до приют, предназначен за жени, пострадали от домашно насилие.</span></p>
<p>Никакви обяснения от гръцките власти не помагат за прекратяване на акцията – в Гърция не могат да им издадат разрешения за заминаване в други страни от ЕС и предлагат гладуващите да подадат нужните документи, за да получат статут на бежанци в Гърция.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45663_FBD7I0ZyUAKVlbfoRRlorN9mt1VXD4.jpg" style="height:398px; width:530px" /></p>
<p><strong><em>Точно зад протестиращите, в ниското, е централният атински площад „Синтагма”.</em></strong></p>
<p><span style="font-size:13px">Нито един комплект документи не бе попълнен и подаден въпреки увещанията, защото получаването на статут на бежанец или на право на политическо убежище означава сирийците да не могат да стигнат до мечтаните щедри социални помощи в западните и северните европейски страни. В Гърция всички те ще трябва да работят, ако намерят работа, разбира се. Сегашното състояние на пазара на труда на юг от Кулата предполага на практика само два варианта – работа в нелегални цехове за по 5 евро на ден и безплодно бродене из улиците в търсене на храна.</span></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45663_DjFhrnhqWb1G7mSmKKe69GUi2nkYkY.jpg" style="height:398px; width:530px" /></p>
<p><strong><em>Съвсем не случайно всекидневно се извеждат бебета в колички и малки деца, които играят кротко по прострените върху мраморната настилка вехти одеяла.</em></strong></p>
<p><span style="font-size:13px">Написаните с червена боя или разпечатани лозунги на сирийците ни помагат да разгадаем тези така наречени бежанци – те до един са всъщност икономически мигранти:</span></p>
<p>- „Свободно придвижване на бежанците в Европейсия съюз”</p>
<p>- „Убежище за бежанците с пълни права”</p>
<p>- „Отворете границите, затворете концентрационните лагери”</p>
<p>- „Не на расизма и ислямофобията”</p>
<p>- „Убежище и покрив за бежанците”.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45663_2YhIfI6x92JaJQwCchnqnw7iO9F980.jpg" style="height:398px; width:530px" /></p>
<p><strong><em>Същинските гладуващи спят през целия ден, докато стане време за вечерното шествие.</em></strong></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45663_7aZpSf7ZMh2wsLmZozgL0Eh7W6hCgp.jpg" style="height:398px; width:530px" /></p>
<p><strong><em>Всевъзможни телевизии и така наречени правозащитни организации заснемат всекидневно изявленията на сирийците.</em></strong></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45663_DnACMtRUsEbuaEgxDF6Tq7yIevPw75.jpg" style="height:460px; width:345px" /></p>
<p><strong><em>На смрачаване постелките, одеялата, навесите и лозунгите се събират на грамадна купчина и се покриват с огромни найлони, ако има опасност да вали.</em></strong></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45663_WKtwng0easTmX30eADTHxkO533ASAI.jpg" style="height:398px; width:530px" /></p>
<p><strong><em>Протестиращите се построяват в плътна колона, която ще се върне на сутринта. Противно на журналистическите материали, сирийците не остават да спят срещу Народното събрание, с изключение на няколко охраняващи.</em></strong></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45663_Ywts3QI35SwYeu2fIDSCkpW9v0d6TN.jpg" style="height:398px; width:530px" /></p>
<p><strong><em>С черно-червените си знамена многобройни анархисти на мотоциклети, които са се запътили към болницата „Гениматас”, за да посетят в неделя следобед гладуващия си събрат Никос Романос, приветстват протестиращите. Взаимните топли чувства избухват спонтанно и двете шествия се сливат за кратко, огласяни от мощни скандирания.</em></strong></p>
<p><span style="font-size:13px">(следва)</span></p>
<p><em>* Снимките са на автора</em></p>
<p><span style="font-size:13px">* <em>Свързани текстове:</em></span></p>
<p><a href="http://glasove.com/komentari/32206-imigrantskite-ni-nevoli-sa-v-remisiq">http://glasove.com/komentari/32206-imigrantskite-ni-nevoli-sa-v-remisiq</a></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
