Състоянието на съседна Гърция продължава да предсказва изхода от безумното приемане на неконтролиран брой емигранти. Изглежда, че страната е на път да бъде първата, която ще оздравее може би след прекарана тежка емигрантска треска. Във всички места, на които доскоро в Атина можеха да се срещнат тълпи от бродещи емигранти – в гетото около пл. „Омония” и до Централната градска гара, пакистанците, африканците и арабите са вече видимо намалели, забележима част от останалите показват признаци на приспособяване към европейската среда – пакистанците вече не дърпат самоделни колички от стари легла, в които да товарят метални вторични суровини, събирани от контейнерите за смет, а са се снабдили с превозни средства, китайско производство, които приличат на мотоциклет с платформа за товари. Арабите са отворили заведения за бързо хранене, а и никъде не се виждат африканците, които доскоро разтваряха бързо и още по-бързо прибираха, в случай че се появи полиция, огромни бели чаршафи със съвсем „истински” чанти „Вюитон”. Хилядите денонощно проституиращи от двата пола на север от пл. „Омония” до пл. „Виктория” и Археологическия музей са се стопили някак си, изглежда са поели към по-заможните европейски страни.
Емигрантската треска може и да няма летален изход

Значителен брой изоставени доскоро магазини се възстановяват, отново наети и ремонтирани. Квартал „Метаксургиу”, средище на музикалния и артистичния живот в града през целия ХХ в., също се съвзема, твърде бавно, но забележимо, след унищожителните емигрантски набези от началото на този век – няколко напуснати доскоро музикални клубове, театри и галерии плахо отварят врати след най-неотложен ремонт. Макар голяма част от сградите с офиси, а често и жилищни сгради да продължават да изглеждат страховито – с изпочупени стъкла на прозорците, с липсващи врати и с бродещи в тях бездомници, се забелязват (О! Чудо!) няколко крана, които очевидно имат за цел да съдействат в довършването на отдавна зарязани строежи.

Наистина, промените засега изглеждат колебливи, но очевидно е налице тенденция, която обнадеждава, жителите на града са на същото мнение. Вярно, гърците понесоха сериозни икономически жертви, заплатите им вече са много близки до нашите дори в Атина, цените – също, макар и далеч не на всичко. В по-дълбоката гръцка провинция нашите софийски доходи все повече изглеждат прекрасни. И нещо немислимо доскоро – магазини за дрехи втора употреба никнат всеки ден дори в Атина, голямата част от тях са на големи български вериги.

При цялата мъчителна процедура по оздравяването на гръцкото стопанство няма как да не признаем, че е налице и нещо много хубаво, възможно е Гърция да се окаже първата европейска държава, която ще оцелее може би след страховития емигрантски потоп. Та съвсем доскоро в центъра и в гетото Атина изглеждаше като необратимо загиващ град, днес май има надежда. Като си представя, че това, което преживя Атина, можеше да се случи на София, тръпки ме побиват.

Лагерът на сирийците е разположен точно срещу гръцкото Народно събрание на бул. „Кралица Амалия”.

Не бива този текст да прозвучи твърде оптимистично, ще е далеч от истината, Гърция е в самото начало на оздравяването си – и от дълговата криза, и от унищожителната емигрантска вълна. Вече 26-и ден в центъра на Атина продължава протестът на около 300 сирийци с настояването да им бъде осигурено прехвърляне в други страни от Европейския съюз, където да поискат политическо убежище. Някои от по-младите мъже обявиха гладна стачка, като те лесно се разпознават – залепили са демонстративно устите си с кафяво тиксо. Същевременно кандидат-бежанците настояват да получат жилища, храна и джобни за времето на протеста си, но този вторник отказаха да се качат в изпратените им от кмета на Атина Йоргос Каминис автобуси, градските власти предложиха поне жените и децата да бъдат превозени до приют, предназначен за жени, пострадали от домашно насилие.

Никакви обяснения от гръцките власти не помагат за прекратяване на акцията – в Гърция не могат да им издадат разрешения за заминаване в други страни от ЕС и предлагат гладуващите да подадат нужните документи, за да получат статут на бежанци в Гърция.

Точно зад протестиращите, в ниското, е централният атински площад „Синтагма”.

Нито един комплект документи не бе попълнен и подаден въпреки увещанията, защото получаването на статут на бежанец или на право на политическо убежище означава сирийците да не могат да стигнат до мечтаните щедри социални помощи в западните и северните европейски страни. В Гърция всички те ще трябва да работят, ако намерят работа, разбира се. Сегашното състояние на пазара на труда на юг от Кулата предполага на практика само два варианта – работа в нелегални цехове за по 5 евро на ден и безплодно бродене из улиците в търсене на храна.

Съвсем не случайно всекидневно се извеждат бебета в колички и малки деца, които играят кротко по прострените върху мраморната настилка вехти одеяла.

Написаните с червена боя или разпечатани лозунги на сирийците ни помагат да разгадаем тези така наречени бежанци – те до един са всъщност икономически мигранти:

- „Свободно придвижване на бежанците в Европейсия съюз”

- „Убежище за бежанците с пълни права”

- „Отворете границите, затворете концентрационните лагери”

- „Не на расизма и ислямофобията”

- „Убежище и покрив за бежанците”.

Същинските гладуващи спят през целия ден, докато стане време за вечерното шествие.

Всевъзможни телевизии и така наречени правозащитни организации заснемат всекидневно изявленията на сирийците.

На смрачаване постелките, одеялата, навесите и лозунгите се събират на грамадна купчина и се покриват с огромни найлони, ако има опасност да вали.

Протестиращите се построяват в плътна колона, която ще се върне на сутринта. Противно на журналистическите материали, сирийците не остават да спят срещу Народното събрание, с изключение на няколко охраняващи.

С черно-червените си знамена многобройни анархисти на мотоциклети, които са се запътили към болницата „Гениматас”, за да посетят в неделя следобед гладуващия си събрат Никос Романос, приветстват протестиращите. Взаимните топли чувства избухват спонтанно и двете шествия се сливат за кратко, огласяни от мощни скандирания.

(следва)

* Снимките са на автора

* Свързани текстове:

http://glasove.com/komentari/32206-imigrantskite-ni-nevoli-sa-v-remisiq

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

2 коментар/a

Благодарение на Петрински сега знаете чедоходите в Гърция са По-ниски от Българските!! на 15.12.2014 в 19:30
ако някой възприема Петрински и Хаджийски(а оттам-и Гласове)СЕРИОЗНО-това си е за негова сметка!!
кривата краставица на 16.12.2014 в 04:29
Тъй като у нас шетат доста правозащитници,а политиците ни са предатели, очаквам скоро същите гледки и по нашите улици.

Напиши коментар