"Стенли Кубрик има един филм от 1964 г. „Dr. Strangelove or: How I Learned to Stop Worrying and Love the Bomb”, в който екзалтиран обсебен генерал заповядва атомна атака срещу СССР, а правителството и президентът се опитват да спрат бомбардировачите. С един обаче се губи връзката и на борда му друг побъркан, майор, възсяда лично атомната бомба и скача с нея над целта. Такива като Косьо Ми са останали в този филм, изкопаеми от времето на Студената война. Ако заработва нещо над пенсията, за да пише във Фейсбук, да е жив и здрав. Но е някак тъжно, стар реконтрадезинформатор неволно да попадне в съвременната категория „платен трол”.
 
 
Иван Бакалов Снимка: Фейсбук
 
 
Тук много хора споделят снимки и разкази за за баща си, за майка си и т.н. за лични работи. Никога не съм го правил във Фейсбук. Не че го смятам за нередно, всеки е свободен да се изповядва тук. Но и аз реших да разкажа една история.
 
 
Баща ми, Бог да го прости, е бил журналист, работил е само и единствено във в. "Работническо дело" от 50-те години, след като е завършил право, някъде до 1973-1974-а. Последно като литературен сътрудник в отдел "Писма на читателите (който не знае – това е последна дупка на кавала). Уволнен е от Георги Боков, по-точно изгонен като неудобен, предложил му да се пенсионира, вместо да го уволнява. Пенсионира се преждевременно, тогава можеше. И повече не е работил никъде, десетина години беше съдебен заседател.
 
 
Докато е бил журналист в "Работническо дело" е съден 27 (двайсет и седем) пъти за клевета и обида заради критични публикации, толкова ги беше изброил. Не е за вярване, нали? И аз, ако не ставаше дума за баща ми, нямаше да повярвам на такава история. Ама съм запомнил, бях ученик, поне няколко случая да се е оплаквал от дела срещу него. Нито веднъж не е осъден. За какви публикации? За каквито е могло по онова време – директор уволнил несправедливо работничка в някое предприятие, баща ми писал критична дописка, нарекъл директора дерибей. Директорът го дава под съд. Някъде някой извършил безобразие, читатели писали до вестника, той написал критична дописка. И т. н. И мисля, оттогава тръгва тази практика да съдят журналиста като физическо лице, а не изданието. Не може някак по онова време да съдиш „Работническо дело”, ама може да съдиш журналиста, че е написал нещо невярно. Така „органът” на партията остава неопетнен, а ако журналиста го осъдят, го отнася.
 
 
По света за публикации съдят издателя, изданието. У нас – десетилетна практика вече – съдят журналиста.
Давам пример с баща си, защото съм го научил от първо лице. Накрая го изгониха оттам, без да е осъждан, ама явно нещо им е бил крив. С това историята не свършва. Баща ми беше стар комунист, но голям антиживковист. Приятелите му бяха все разни репрeсирани от Живков, я покрай процеса на Горуня (тогава го отнасят всички осмелили се нещо да критикуват, дори да нямат нищо общо с опита за преврат), я заради критики и приказки, и т. н.
 
 
Димитър Иванов, някогашен началник на отдел в Шесто управление, веднъж правих интервю с него, ми каза, смеейки се: „Баща ти ми беше на отчет”. И започнах да си изяснявам някои случки. Беше към края на 80-те, викаха баща ми на 8 септември (нарочно избрана дата) в районното, на разговор, някакъв полковник му казва „Другарю Бакалов, не може така да говорите за генералния секретар на нашата партия”. Казва се профилактиране. Но не беше само това. Една сутрин, години по-рано, бях току-що завършил гимназия, ме будят гласове. В 6 сутринта в стаята ми влизат униформен милиционер – кварталния, и някакъв цивилен, а баща ми по пижама нещо им се кара. Искат ми паспорта и даже правят забележка защо съм бил адресно регистриран на стария адрес, където вече живееше леля ми. Дошли вкъщи, уж да търсят някакъв младеж от родния край на баща ми, когото издирвали да го заведат принудително в съда. Баща ми не го е укривал, но акцията е за сплашване, малко да ти потропат сутринта рано, да се постреснеш, че големият брат те държи изкъсо. Но пък баща ми е укривал много години по-рано един роднина, доктора, който е лежал в Белене, Куциян и Богданов дол и пак го подгонили нещо. Това е друга история, да не се разпростирам.
 
 
Два пъти го направиха тоя номер вкъщи, в 6 сутринта, два пъти ме събудиха да ми искат паспорта. По-късно прочетох една мисъл на Адам Михник, че „Демокрация е, когато ти потропат на вратата рано сутринта, това да може да е само млекарят”. Така че, от личния си опит разбрах по-добре това определение за демокрация.
 
 
Не, изобщо не съм се почувствал репресиран или уплашен, и тогава, и сега не смятам, че има някакво голямо значение. Просто да опиша как седяха нещата. Нито се гордея и придавам някаква важност,
 
 
нито имам причини да се срамувам от баща си.
 
 
И тези неща веднъж ги разказвах в чата на един много любопитен мой колега, който живее в Щатите. Ако може Косьо Ми да се нарече колега въобще. Така го наричаха в началото на 90-те -
 
 
Косьо Ми, съветник на премиера Филип Димитров, един от хората, които провалиха правителството на СДС.
 
 
Който помни, имаше един т. нар. кръг „Кинжали”, там бяха Косьо Ми, и Евгений Михайлов, и др. обсебени. Та въпросният поиска да се запознае с мен, Явор Дачков ни запозна, той започна да ме разпитва това онова за медиите у нас, тази на кого била, онази, този кой бил, онзи, за мен. И от дума на дума му разказах за фамилния ми опит, как е било с баща ми, няма какво да крия. Даже помня по какъв повод - интересуваше се защо не съм против кандидатурата на Ирина Бокова за ООН, аз му обясних, че нямам нищо против нея, макар че нейният баща е уволнил моя.
Този стар реконтрадезинформатор, обаче, понаучи нещо за мен, изчака и започна да го разнася на стената си като компромат – ей на този баща му е бил в „Работническо дело”, той сега продължава делото на баща си и т. н. Продължавам го, да, съгласен съм, пиша против дерибеите.
 
 
Но Косьо Ми ми размахва пръст и обвинява и за какво не пиша.
 
 
Защо нямало в „Прас прес” карикатура против Путин. Защо Комарницки не рисувал Путин. То, първо че не е вярно – и Комарницки, и Чавдар Николов рисуват Путин с охота, като има повод. Обсебени като Косьо Ми искат Путин нарисуван като злодей във всеки брой на „Прас прес”, на всяка страница. Аз повече от година не съм в „Прас прес” и не знам за какво трябва да се обяснявам вместо тях. Да, ама реконтрадезинформаторът пише по стената си и ме тагва – аз и Евгений Дайнов сме били деца на „Работническо дело”, не пишем достатъчно против Путин (Дайнов пък, както обича Путин...). Сега, на Дайнов специално му завиждам, баща му е бил кореспондент на вестника в Лондон и е получил по-добро образование от мен. И нямам нищо против него, споделям повечето от нещата, които пише. И разни други хора изрежда реконтрадезинформаторът Косьо Ми и ни слага в един кюп. Създава си врагове, фронтове, бълнува си нещо.
 
 
Вече пенсиониран, още се има за боец на тихия фронт и спец по пропагандата,
 
 
пробутва вехтите си номера във Фейсбук. Предупредих го два пъти да не ме тагва да ми досажда. Изглежда вече страда от липса на внимание, повтаря едно и също. Старостта при някои се изразява в зацикляне в едно и също.
 
 
Последно се възбуди изглежда от статията на Ицо Хазарта в e-vestnik, която беше нещо като забиване на кол в сърцето на такива като Косьо Ми. И той изригнал „Бакалов, вие победихте, разказахте ни играта, вие сте в управлението, навсякъде...”, „Прас прес”, тинтири минтири... И там на неговата стена една агитка от обсебени като него бръмчат и се самонадъхват като червените бабички едно време по площадите “Много, сме...”
 
 
Последно му написах, че има нужда от спешна психологическа помощ.
 
 
Стенли Кубрик има един филм от 1964 г. „Dr. Strangelove or: How I Learned to Stop Worrying and Love the Bomb”, в който екзалтиран обсебен генерал заповядва атомна атака срещу СССР, а правителството и президентът се опитват да спрат бомбардировачите. С един обаче се губи връзката и на борда му друг побъркан, майор, възсяда лично атомната бомба и скача с нея над целта.
 
 
Такива като Косьо Ми са останали в този филм, изкопаеми от времето на Студената война. Ако заработва нещо над пенсията, за да пише във Фейсбук, да е жив и здрав. Но е някак тъжно, стар реконтрадезинформатор неволно да попадне в съвременната категория „платен трол”.
 
 
Може просто да се е загубила връзката с него.
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Още от категорията

Маската 10 ноември

Маската 10 ноември

Може би една от причините така да се взираме в периода след 10 ноември...

14 коментар/a

Ханибал Барка на 31.10.2019 в 17:29
Много готин текст! Хубаво е описал гробокопачите на дясното у нас. Ако не бяха тези лузъри, нямаше да ни управлява Борисов. Онзи ден слушах Евгений Михайлов - наложи се да повръщам след това. Това са хора ,които по нищо не се отличават от изперкалите русофили, просто са другата крайност и техен огледален образ. Кръстоски някакви между празни кратуни и криви точилки.
Димитър Григоров на 31.10.2019 в 17:35
Иван Бакалов наистина е велик разказвач.
MrBean на 31.10.2019 в 19:27
Заради този Евгени Михайлов който остави всички български кино актьори без пенсии ли става въпрос?
Евгений Михайлов на 31.10.2019 в 19:38
е бивш кандидат на турската партия ДОСТ.
Криво седи, право съди на 31.10.2019 в 21:00
Дойде време всеки (разбира се с някое и друго изключение) да разбере,че "който е скачал е кретен"!
Много ми хареса: на 31.10.2019 в 22:05
Който скача е кретен!
Лазар Кузев на 01.11.2019 в 00:04
Добър текст. Въпросът ми към автора е защо толкова късно полуизтрезняха? Още в края на 1990 г и началото на 1991 г. стана ясно, че основните дейци на "демокрацията" с нищо не превъзхождат с право ненавистните крепители на стария режим.В повечето случаи - даже напротив.
anonimen robot на 01.11.2019 в 05:35
Ako tozi ima neshto obshto s Dajnov, to togava I toi predizvikva gadene I povryshtane.
Мильо Лудия на 01.11.2019 в 10:37
Дясното в България няма социална база, щото няма средна класа - няколко процента предприемачи и още толкова самонаети. И господ да се кандидатира от тяхно име няма как да го изберат.
Денев на 01.11.2019 в 10:38
Бакалов е талантлив журналист, принципен, доколкото това е възможно за изява в днешните медии. Споделил е тук истини и верни изводи за долнопробната щатска агентурка косьо ми(хлюзин). Същият не е никакъв реконтрадезинформатор, само е чувал за такава тънка дейност на тайните служби, а у нас се прадставя за спец. Жалка личност, на такъв и со..ла си не хвърлям, Бакалов излишно се е впечатлил от лъжите и доносите му.
баба Яга на 01.11.2019 в 12:11
1. "Пенсионира се преждевременно, тогава можеше. И повече не е работил никъде, десетина години беше съдебен заседател."...Ха,ха,ха, хем не работел никъде, хем пък му плащали от съда. За тия кибици, съдебните заседатели това не е работа, а просто пари. И що лъжеш, че не е работел никъде, а сам се опровергаваш, че работел в съда? 2. "Баща ми беше стар комунист, но голям антиживковист."...точно антиживковисти работеха в "Работническо дело", нали? :) 3.Два пъти го будили в 6 сутринта милиционери, за да му проверяват паспорта, но не казва защо. Внушава, че е било сплашване на баща му, от което не последвало нищо. 3. Кой си те, бе, Комунистическо чедо, дето ще даваш медицински съвети и ще пращаш някого на психиатър? Защо сам не следваш съветите си? 4. "Смешен плач" на син на комунист.
MrBean на 01.11.2019 в 16:51
Бабо Яго,по ония времена съдебните заседатели бяха "в името на народа' и от народа,и не се заплащаше.
Г-н Бакалов, на 02.11.2019 в 11:25
от страх ли затворихте преди години коментарите под статиите в сайта Ви? А за журналист, доста нескопосано пишете. Единствено ме радва, че сте анти-Методиев. Поздрави, Страхил Пешев.
Умен на 04.11.2019 в 17:34
Да, боковщината имаше три грижи. Всички други вестници бяха по-интересни. В редакцията бяха останали истински антифашисти. Попадаха и силни пера. Общо взето, мафията на бездарността учудващо добре се справи, процъфтя и оцеля до самия си край. Социалистическият поглед върху света беше безнадеждно компрометиран.

Напиши коментар