- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 617
- 7
.jpeg)
Джок Полфрийман при освобождаването си от затвора Снимка: БулФото, архив
Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя без разглеждане искането на главния прокурор за възобновяване на производството и прекратява производството по делото. Определението не подлежи на обжалване.
В мотивите си съдебният състав посочва, че искането за възобновяване на делото, с което ВКС е сезиран, налага да се извърши преценка за допустимост. На обсъждане стои първо въпросът подлежи ли влезлият в сила съдебен акт, постановен в производството за условно предсрочно освобождаване, на контрол по реда на възобновяването. В определението пише, че в приложното поле на производството, предвидено като „извънреден способ“ за контрол, попадат влезлите в сила присъди и решения, както категория определения, отразени по съответни текстове от НПК или чрез препращане към посочените по чл. 341, ал. 1 НПК (и разпореждания). „Измежду отбелязаните няма определение по материята на условното предсрочно освобождаване – по чл. 440 НПК“, пишат върховните съдии.
По отношение на параметрите на преценката за допустимост на искането за възобновяване на делото тричленният състав на ВКС посочва, че задължително следва да се премине през обсъждане на въпроса какъв е видът на акта, който съдът на въззивна инстанция е длъжен да постанови.
След подробен анализ в мотивите на определението на действащото законодателство върховните съдии стигат до заключението: „...няма никакво основание да се приеме, че волята и разумът на законодателя са били чрез вида на въззивния съдебен акт да се допусне възобновяване на производството. Следователно актът, с който въззивният съд е бил длъжен да се произнесе, е определение. Искането за възобновяване на делото се явява процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, а производството – прекратено.“
