В статия от 1933 г. педагогът и психолог Цвятко Петков излага вижданията си за проявите на моралната криза в българското общество и как държавата може да помогне за справянето с нея.

 

Икономическата криза се сочи от всекиго. Мнозина мислят, че тя все пак ще се изживее. Но моралната криза е по-дълбока и тя ще се изживее по-трудно.

 

Че съществува морална криза е безспорно. В какво се проявява тя? Преди всичко в това, че в нашата страна се шири общо недоволство от всичко, недоверие към всичко (към частни организации и към държава, към наука и изкуство), озлобление на всички против всички, готовност за саморазправа и липса на съзнание за обществена и морална дисциплина. По-нататък, моралната криза се проявява в стремежа на лица, организации и партии да се наредят те лично, без да държат сметка за интересите на другите, без да държат сметка за закон и съвест.

 

У нас все повече си пробива път убеждението, че силата и властта винаги се отъждествяват с правото и закона.

 

Без да изчерпвам, моралната криза се проявява и в убеждението, което все повече се затвърждава, че никой не се грижи за широките народни маси, че управлението означава произвол и, следователно, ние отиваме към гибел – народна и държавна.

 

Естествено, държавата, която е най-силната и висша организация в нашата страна, не може да остане спокойна пред опустошението на моралната криза. Толкоз повече, че целият стопански и частен живот е под влиянието на държавата: черква и училища, банки и кооперации, земеделие и занаяти са в пълна или частична зависимост от държавата.

 

И затова с право се поставя въпросът: може ли държавата да допринесе за излекуването на моралната криза? Като имам предвид, че много от елементите на моралната криза са в тясна зависимост от проявите на държавата, на въпроса мога да отговоря само утвърдително. Как ще направи това държавата? Преди всичко, като поиска законите, които тя сама е създала, да се изпълняват и прилагат спрямо всекиго, без оглед на състояние и политическа принадлежност. В нас вече е убита вярата в изпълнението на законите и всеки смята, че те важат само за слабите, да ги нарушат.

 

На второ място, време е да се разбере, че държавата като раздава материални и морални блага, следва да ги раздава съгласно със законите, способностите, подготовката и работата на заинтересованите. У нас все повече си пробива път мисълта, че вървим по обратен път – блага и място на бездарното, неподготвеното и порочното.

 

На трето място, държавата следва да стане напълно демократична във всичките си прояви. Днес над нея тегне убеждението, че тя е партийна или е в услуга на малцина, а за здравето, културата и бъдещето на народа никой не се грижи.

 

Лошото отношение спрямо интелигенцията също засилва моралната криза. За нейна сметка често се насърчава полуинтелигентът или невежеството, като по-удобни за личните интереси на управниците.

 

Зачитането единствено на партийния ценз, когато се търсят лица за едни или други длъжности или постове, е онази вечна язва у нас, която постоянно подхранва моралната криза.

 

Липсата на стабилност в държавните служби и учреждения и вечната смяна на лицата при всеки политически повей, понижават авторитета на държавата. Обратното. Заздравяването на длъжностите ще позволи да се цени държавата и да се твори, а това ще се отрази само благотворно върху живота. Днес една десета от времето и силите на държавните работници отиват за отбиване на напор, дебнене, безпокойства и др. под.

 

Интересите на народа, културата му и на самата държава налагат моралната криза да се излекува. Но това ще стане само при най-живото участие на държавата. Защото моралната криза у нас носи в недрата си елементи и на държавна криза. И да си затваряме по-нататък очите пред тази действителност е детска самоизмама.

 

 

 Цвятко Петков, „Вестник на вестниците“, юни 1933 г.

 

 

 

 

Още от категорията

Свят без хоризонт

Свят без хоризонт

Когато международният живот се оказа парализиран от пандемията, всички...
Déjà vu

Déjà vu

Тодор Живков не го свали улицата, нито липсващите български дисиденти,...
Краят на Ататюрк

Краят на Ататюрк

През Х век посетителите били заслепени от гледката на централния купол...

Напиши коментар