Българският принос към новоизбрания Европарламент е двойка политически чучела и една преференциална грешка. В редиците на добре костюмираните мъже с мисия и отдаденост на европейските проблеми се настани млад мъж, дошъл направо от телевизора.
Двойка чучела и една грешка – BG приносът към Европарламента

Той стана продукт на неутолимата си жажда да бъде известен на всяка цена, въпреки всичко и всеки, който би излязъл на пътя му. До него на евробанките застава напълно изпразнена от съдържание морална, историческа и партийна отживелица, а също и лидер на европейските социалисти (за техен срам). Редом с тях, със своята потребност да намери място под слънцето, грее Номер 15.

Сигурно ще минат години, докато политически неизкушените български гласоподаватели научат името на Момчил Неков. Той си остава завинаги с краткото име „15-и в листата“ (на вулкана Ейяфятлайокутъл му казват Е15  заради броя на буквите в името). Общото между късметлийското приземяване на Неков право в Европарламента и исландския вулкан е неочаквано голямото поражение, което нанесоха с един удар – едно изригване и половин свят спря да ползва небесата; едни избори за евродепутати и цяла партия столетница замръзна пред интелектуалната немощ на своите гласоподаватели, запомнили до болка да драскат номер 15 – където и да го зърнат. 

Създаденият от голи приказки и сценки пред камерите с летящи екскременти Николай Бареков ще си отживее един цял евромандат. Той ще гали сам самочувствието си редом с големите мъже на Европа, ще дава напоителни интервюта, ще плюе по своята държава, когато му се падне сгода, и ще се намесва с ореол на месия на места, където е подходящо да се гази с гумени ботуши в калта. Бареков постигна целта си – натри носовете на всичките си наплеватели, на старите работодатели, на бившите колеги, на някогашните измислени политически приятели и получи международна трибуна, заради която не може да бъде пренебрегнат от медиите в родината. Сега Бареков се готви да отърква рамо с големите мъже на Европа, да се ръкува със замах с лидери, които никога няма да научат кой е този ухилен до ушите мъж, да блести по групови снимки с тях, а с времето ще понаучи и малко подходящи фрази на английски. 

Няма никакво съмнение, че Бареков е доказателството колко излишни за споделеното европейско управление хора могат да попаднат в техните редици. 

Другото напълно ненужно на Европа същество, но не по комични, а поради реални причини, е БСП монархът Сергей Станишев. Дори испанският крал осъзна, че когато цял народ го плюе, трябва да отстъпи. При това испанците намразиха Хуан Карлос заради един несполучлив и скъп лов в Африка. А за 12 години лидерство, както казват и свои, и чужди – няма избори, които Сергей да не е изгубил (добре, че не ловува – с неговото чувство за цел щеше да е избил в приятелски огън всички авери). Станишев днес е толкова лишен от лидерство, от последователност, от логика, от присъствие, от харизма, от съдържание, че прилича на чучело, което някой държи изотзад, за да стои в изправено положение. 

У нас катастрофалните резултати от изборите, утаечното равнище на подкрепа на БСП, пълната липса на перспектива пред най-опитната в политическите игри партия принудиха Сергей да удържа лидерството под маската на изпразнената от съдържание дума „отговорност“. 

Истината е, че колкото по-дълго той стиска и не пуща кормилото на БСП, толкова по-отчаяни са бесепарите, независимо от възрастта си. Дори най-отдадените на яркочервеното, дори любителите на сърпа и чука съзнават, че 12 години лидерство от някой, който винаги губи, е по-отчайващо и от увеличение на пенсията с 3 лева на месец.

Хората харесват мъжеството още от каменната епоха. И мъничко от тази напълно дефицитна характеристика у лидера на социалистите поне щеше да създаде причини за умиление. „Да де, за нищо не става, но поне си отиде с достойнство...“ 

Дори в модерния балет обаче няма понятие за сложната фигура, която направи соцлидерът около евроизборите: първо бе твърдо поел отговорността за партийното участие, като поведе листата, но категорично, никога и за нищо на света нямаше да стане евродепутат и сърдито се цупеше на журналистически предположения за обратното; после се държа като обидено камилче, сърдит на късмета на „15-ия в листата“, и дори не пожела да види съпартиеца си (и съратник в ЕС); после потвърди с твърдостта на белоградчишка скала, че няма да отиде в Брюксел; после замълча по темата с хитра усмивка и накрая... Курумбашев пи студена вода (на няколко пъти, щото все не беше ясно кое решение на лидера ще е последно). 

По думите на зам.-председателя на парламента Мая Манолова Станишев е жизнено нужен на Европарламента, където „... ще изработва платформата на бъдещата голяма коалиция, която ще управлява, което е важен за всички европейски граждани процес, това е не само негово право, това беше негово задължение, дали щеше да замине или да остане, да подаде или да не подаде оставка, неговото решение нямаше да се хареса, сега го питат защо заминава...“

Когато речта на политиците остане нередактирана, те звучат точно по този нелогичен и объркан начин. Когато трябва да бъде оправдана плетеница от лъжи, става още по-трудно и думите се прескачат една през друга, без особен смисъл или логика. 
Странно е, Станишев, като напълно провален политик в своята страна, станал неразпознаваем, отхвърлен и от съпартийците, и от избирателите, представлява фактор на европейската сцена? При това избран с по-малко лични гласове от случайния Фактор 15.  
След като влезе в Европа с една от най-скъпите кампании за спечелена глава на гласоподавател и при принизената до ниво на комикс битка на титаните Цветанов-Пеевски, Бареков вече няма защо да взима думата по какъвто и да е въпрос.

На предстоящите избори вече никой няма да налее такива пари в неговата кампания и е доста несигурно дали набраната инерция от евроизборите ще стигне за вкарване на депутати и в парламента. Но поне докато разполага с трибуна, Бареков може да дава интервюта.

Факт е, че от българска страна Европейският парламент се сдоби с три еднакво кухи фигури: Станишев, лишен от съдържание сред своите, но с публично демонстрирана убеденост, че е незаменим на голямата европейска сцена; 15-ия в БСП листата, който с ококорени очи ще гледа какви ги вършат големите хора в Брюксел и журналистът отмъстител, който до последно се колебаеше какъв да го играе – либерал или консерватор. 
Game must go on…

 

Още от категорията

12 коментар/a

Една на 29.06.2014 в 17:31
да бяха турили теб- ти поне си известна. Продажница, имам предвид.
Соня на 29.06.2014 в 17:45
Глупава си - личи ти от километри. Въобще какво да ти коментирам \"предположенията\" като се вижда как и за кого играеш. Айде успех.
Александър на 29.06.2014 в 17:54
Не мисля, че \"проектът\" Бареков е с цел само за натриване на носове. Партийната система и организацията в в партията, платформата и специалистите едва ли биха се съгласили да участват в еднодневен проект.
Веселин на 29.06.2014 в 18:24
Тази от къде разбира толкова? Най-обичам подобни смешници да анализират...
Олга на 29.06.2014 в 18:25
Ако не беше Бареков, до сега да са взели решение Борисов да ни управлява отново. Така и той печели, и Местан и Плевнелиев-нали схемата е една...
V на 29.06.2014 в 18:35
Нищожество! Като много други херои на прехода,изразители на чужди интереси,в предсмъртната си агония,бълва змии и гушери по всичко,което мърда!
Радо на 29.06.2014 в 19:09
И разбира се няма нито една дума за представителите на ГЕРБ и РБ. Колко удобно.
@ на 30.06.2014 в 05:49
Каквото и да говорите,добре го е написъла и верно и точно.Така,че го признайте.После какви и са греховете по точно?Нали всички вие любихте СДС-то ,я си спомнете Цариградско шосе.
Sin на 30.06.2014 в 11:39
Тая кукумявка защо поне не си провери фактите преди да повтаря като счупен грамофон - Кой беше начело на БСП по време на президентските избори 2006г - Сигурно Гоце и победата се брои на АБВ
Роби на 01.07.2014 в 00:59
Бг . няма нито един националистичен депутат отново станахме за смях .
Zxcfvhj на 01.07.2014 в 22:08
Тази коя беше.
ХАХАХАХАХАХАХА на 02.07.2014 в 19:50
еврейка като желю

Напиши коментар