- Автор: Жерар Адад, "La Revue"
- 10 Sep 2020
- 3542
- 16
Жерар Адад е френски психиатър и психоаналитик, писател и преводач
Блез Паскал казваше, че всички нещастия на човека се дължат на неспособността му да остане сам в стаята си поне за ден. Времето, необходимо за размисъл и вглъбяване. Какво ли щеше да каже днес, ако видеше нашите съвременници?
Според хърватско-швейцарския психиатър Норман Сарториус най-изявената патология на XXI в., сиреч съвременната форма на лудостта, е дромопатията. Става дума за рядка, но съвсем реална форма на психично разстройство, която застрашително се разраства.
В какво се изразява заболяването?
Болният от дромопатия изпитва непрекъсната и непреодолима нужда да се придвижва, с голяма скорост и на възможно най-голямо разстояние. Тоест, неспособен е да стои на едно място. Разстройството е следствие от нарушаването на една от основните функции на организма - двигателната функция или т.нар. хиперактивност, която се наблюдава при новородени бебета.
Дромопатията може да се прояви в тежка форма. В психиатричните клиники, например, често могат да се видят болни, които непрестанно крачат напред-назад, без друга видима цел, освен нуждата да се движат, без да могат да спрат.
Но има и по-лека форма на дромопатия. Тази на нашите съвременници, които трескаво избират все по-далечни пътувания в опит да избягат от угнетяващата абсурдност на собствената си съдба.
Така например, младоженците, вместо да прекарат медения си месец във Венеция, на някой гръцки остров или в романтична Прага, се втурват да летят до Австралия или Южна Африка, напук на всякакви екологични съображения. Същото е и с летните отпуски – един заслужен отдих в Морбихан (френски курортен град), в Савоя или на френската Ривиера вече изглежда прозаичен. Съвсем друго е Тайланд или Бали.
Дромопатията има своите проявления и във всекидневието. Отскоро нашите улици и тротоари са превзети от странни същества, възкачени на нещо като тротинетките от детството ни, само че електрически. Други са кацнали връз някаква нестабилна гума, която ги отнася като вятър или върху странни велосипеди, дето няма нужда да им въртиш педалите.
Всички тези дромопати се държат като същества, дошли от друга планета, които не спазват ни правилника за движение по пътищата, ни този на добрите нрави. За тях няма светофари, няма тротоари! Да му мислят майките, които бутат колички по пешеходната доскоро зона или старецът с бастун, тръгнал на всекидневната си разходка из улиците на любимия град. Разкарайте се, селяни! Явно прелестта на разходката с бавни крачки, такава, каквато я е практикувал Уолтър Бенджамин през миналия век, за да се наслади на Парижките красоти, ще остане безвъзвратно в миналото.
Превод от френски: Гласове
