Драмата на Близкия изток: днес прогнозата е кървава

<p>Близкият изток е спъван от деспотизъм и разтърсван от войни.</p> <p>Надеждите се появиха преди три години, когато вълна от бунтове в региона доведе до свалянето на четирима диктатори - в Тунис, Либия, Египет и Йемен.</p> <p>Доведе и до призиви за промяна в други места, най-вече в Сирия.</p> <p>Плодовете на Арабската пролет обаче се развалиха в обновена автокрация и война.</p> <p>Тези две неща породиха мизерия и фанатизъм, които днес заплашват останалата част от света.</p> <p>Защо арабските държави не успяха да дадат демокрация, щастие или (като се изключи петролът) богатство на своите 350 милиона души, е един от най-големите въпроси на нашето време.</p> <p>Това, което прави арабското общество податливо на зли режими и фанатици, склонни да ги унищожат (както и техните съюзници в Запада)?</p> <p>Никой не предполага, че арабите като народ изпитват липса на талант или страдат от патологична антипатия към демокрацията. Но за да се събудят от кошмара си и светът да се почувства в безопасност, трябва да настъпи огромна промяна.</p> <p><strong>Игра на обвинения</strong></p> <p>Един от проблемите е, че бедите на арабските държави се простират нашироко.</p> <p>Сирия и Ирак днес трудно могат да се нарекат държави, а една брутална банда джихадисти определи границите за недействителни, обявявайки вместо това нов ислямски халифат, който да обхване Ирак и Велика Сирия (в нея влизат Израел и Палестина, Ливан, Йордания и части от Турция) и целият свят.</p> <p>Нейните лидери искат да избият немюсюлманите не само в Близкия изток, но и по улиците на Ню Йорк, Лондон и Париж.</p> <p>Египет отново е с военно управление.</p> <p>Либия след насилствената смърт на Муамар Кадафи е в ръцете на непокорни милиции.</p> <p>Йемен е обхванат от бунт, вътрешни борби и &quot;Ал Кайда&quot;.</p> <p>Дори държави като Саудитска Арабия и Алжир, чиито режими са подкрепяни от богатството от петрола и газа и имат железни апарати за държавна сигурност, са по-уязвими, отколкото изглеждат.</p> <p>Само Тунис, в който започна опитът на арабите да получат свобода преди три години, прави промени към истинска демокрация.</p> <p>Ислямът, или поне съвременните му интерпретации, е в ядрото на някои от големите проблеми на арабите.</p> <p>Твърдението на вярата, че съчетава духовната и земната власт, без да разделя джамията и държавата, възпира развитието на независимите политически институции.</p> <p>Малцината войнстващи мюсюлмани търсят законност чрез дори по-фанатичните интерпретации на Корана.</p> <p>Други мюсюлмани, заплашени от насилието на екстремистите и гражданската война, потърсиха убежище в своето религиозно направление. В Ирак и Сирия много шиити и сунити се женеха помежду си. Днес много често те се осакатяват едни други.</p> <p>Това насилствено извращение на исляма се разпространи в отдалечени места като северната част на Нигерия и Северна Англия.</p> <p>Религиозният екстремизъм е проводник на нещастието, а не неговата кауза.</p> <p>Въпреки че ислямските демокрации на други места, като Индонезия, са в добро състояние, в арабския свят нишките на държавата са слаби. Малко арабски държави са нации от дълго време.</p> <p>Мъртвата хватка на залязващата Османска империя бе последвана след Първата световна война от унижението на британското и френското управление.</p> <p>В голяма част от арабския свят колониалните сили продължават да контролират или оказват влияние върху събитията до началото на 60-те години.</p> <p>Арабските държави все още не са успели да създадат институционалните предпоставки за демокрацията чрез взаимни отстъпки в политиката, защита на малцинствата, еманципацията на жените, свобода на пресата, независима съдебна система и университети и синдикати.</p> <p>Липсата на либерална държава се свързва с липсата на либерална икономика.</p> <p>След независимостта в повечето случаи се предпочита централно планиране, често вдъхновено от Съветския съюз. Настроени срещу пазарите, срещу търговията, за субсидиите и за регулациите, арабските правителства задушиха собствените си икономики.</p> <p>Държавата дръпна лостовете на икономическата сила, най-вече където участие има петролът. Там, където бяха премахнати ограниченията на постколониалния социализъм, се появиха управници като Хосни Мубарак.</p> <p><strong>Приватизация на приятели на правителството</strong></p> <p>На практика нямаше свободни пазари, почти всички компании на световно ниво се развиха, а умните араби, които искаха да успеят в бизнеса или учението, трябваше да отидат в Америка или Европа, за да го направят.</p> <p>Икономическата стагнация донесе разочарование.</p> <p>Монарсите и президентите доживот се защитиха с тайна полиция и наемни убийци.</p> <p>Джамията се превърна в източник на обществени услуги и едно от малкото места, където хората могат да се събират и да слушат речи. Ислямът се радикализира, а ядосаните хора, които ненавиждаха своите управници, започнаха да мразят западните държави, които ги подкрепиха. В същото време много младежи израснаха неспокойни заради безработицата.</p> <p>Благодарение на електронните медии те бяха силно обнадеждени. Не е чудно, че излязоха по улиците по време на Арабската пролет, чудното е, че не го направиха по-рано.</p> <p><strong>Много руини</strong></p> <p>Сгрешилите не могат лесно или бързо да поправят грешките си.</p> <p>Аутсайдерите, които често попадат в региона като нашественици и окупатори, не могат просто да смажат каузата на джихадистите или да наложат просперитет и демокрация. Това поне трябва да е ясно на много хора след катастрофалната инвазия и окупацията на Ирак през 2003 г.</p> <p>Военната помощ, доставките на безпилотни самолети и малко на брой специални сили могат да помогнат да се държат джихадистите на разстояние.</p> <p>Тази помощ може би трябва да бъде постоянна. Дори ако новият халифат е малко вероятно да се превърне в призната държава, в продължение на много години може да произвежда джихадисти, които да изнасят тероризма зад граница.</p> <p>Единствено арабите могат да обърнат залеза на цивилизацията.</p> <p>Сега има малка надежда това да се случи.</p> <p>Екстремrстите не предлагат надежда. Мантрата на монарсите и военните е &quot;спокойствие&quot;. Във време на хаос този апел е неразбираем, но репресиите и стагнацията не са решението. Не са подействали преди, всъщност в това се коренеше проблемът.</p> <p>Дори ако арабското пробуждане спре за момент, мощните сили, които му дадоха тласък, не са се загубили. Социалните медии, които предизвикаха революция в нагласите, не могат да бъдат неизобретени. Мъжете в своите палати и техните западни поддръжници трябва да разберат, че стабилността се нуждае от реформи.</p> <p><strong>Това напразна надежда ли е? </strong></p> <p>Днес прогнозата е кървава. Но крайните фанатици се самопоглъщат. В същото време възможните, умерените, светски сунити, които представляват по-голямата част от арабските мюсюлмани, трябва да накарат другите да чуsт гласа им.</p> <p>И когато това се случи, те трябва да си спомнят за ценностите, които някога направиха арабския свят велик.</p> <p>Образованието бетонира върховенството си в медицината, математиката, архитектурата и астрономията. Търговията заплати за големите градове, подправките и коприната.</p> <p>Арабският свят е космополитен рай за евреи, християни и мюсюлмани от много направления, където толерантността насърчава творчеството и изобретенията.</p> <p>&nbsp;</p>