Дивото къмпингуване – между огньовете, фолк ритмите и природата

Дивото къмпингуване – между огньовете, фолк ритмите и природата
Диво къмпингуване край язовир Батак. На около 30 м от водата, направо на пътя, между три високи дървета и сред малко храсталак е запалено огънче. Мъж с открита цепка в ниското на гърба, активно разпалва огъня. Около пламъците са сложени камъчета – следователно е напълно невъзможно да възникне пожар. Пожарите са за други хора, дето си палят огън, където им скимне.

 

Снимка: rapidsport.eu

 

За да няма зор, колата е паркирана зад гърба на любителя на природата – бронята е направо подпряна в светещия му дирник. До него са подредени много бутилки с класически природни напитки с различен градус, а върху отворени тарелки се виждат сума пържолки и наденички, които ще ароматизират белия дим, който се вдига високо сред клонака. От МПС-то се носи мощна сръбска класика. Семейството радостно бръмчи наоколо и тръпне в очакване на скарата. 

 

Този вид туризъм може да бъде наречен полупитомно къмпингуване, 

 

защото не е свързано с преспиване, разположено е до асфалтов път и в непосредствена близост до колата и е посветено на целодневно ядене и пиене. 

 

Край пътя могат да се видят десетки подобни отдадени на природата хора. Онези, които искат да се будят сред дърветата, са с друга организация. В гората е опъната голяма палатка – явно основно жилище. Отпред са подредени няколко коли – друго е да си ги виждаш по всяко време. На висок колец е окичена сателитна чиния – какъв е този къмпинг без да си в крак с новините? Професионално – и пак сред дърветата, на сянка, са направени няколко огнища, че едно не стига. Класически български саунд с ритъм за щракане с пръсти оглася околността. 

 

Срещу тази кратко обрисувана картина само за едно кътче в България ще скочат всички, които считат, че техните палатки и тяхното разполагане сред природата е много по-щадящо, екологично, чисто и отговорно. Сигурно е така. Или им се струва, че е така. Можем да чуем 

 

драматични истории как добрите къмпингари почистват след лошите къмпингари

 

как едните унищожават дюни, а другите ги насипват обратно. 

 

Остава проблемът обаче, че всеки решава сам къде може да отседне, какво може да направи, колко боклук да остави или да не остави, какви огньове да накладе, как да ги обезопаси, къде да нагази с колата си, откъде да вземе дърво за огъня си; дали ще лови риба, дали ще стреля с оръжие, дали ще издуе мощна уредба – въпрос на личен вкус и усещане за съзвучие с природата. 

 

През 2016 г. министърът на туризма Николина Ангелкова сътвори поредната си (към онзи период) глупост: заяви пълна забрана за дивото къмпингуване. Пропусна обаче, че не дава алтернатива, а 

 

„питомните“ къмпинги в България са най-неорганизираното, разпиляно и лишено от съдържание бизнес начинание. 

 

Затова министърът рече и отсече – вече няма къмпингуване. След две седмици протести и блокиране на столицата, къмпингарите не само й показаха, че явно не знае на кой свят живее, но я принудиха да се откаже изцяло от идеята. За да не е поражението пълно, тя спретна кръгла маса по темата, където отново чу, че хал-хабер си няма за какво говори и с това темата беше изчерпана. 

 

През юни 2017 г., пред БНР, Ангелкова обобщи, че палатките и кемперите нанасяли на Черноморието точно толкова вреди, колкото и незаконното строителство, защото унищожавали дюни и защитени местообитания. Със сигурност е права. И също все така безпомощна. И тъй като министърът приема за своя мисия да наобикаля само морето, явно не знае какво се случва там, където растат дървета. 

 

Ангелкова стана министър на туризма през 2014 г. По отношение на къмпингуването, за две години тя успя да измисли внезапна пълна забрана и разбра какво ти се случва ако „господарстваш“ по своя воля и без никакви закони. Очаква се през септември 2017 г. в парламента да бъде гледана промяна в Закона за устройство на териториите и Закон за устройство на Черноморското крайбрежие, та чрез едното да бъде облекчено създаването на къмпингите, а чрез второто – да бъдат наложени санкции за нарушителите.
Предвид опита с промени в законите за предишния министерски мандат, нито една от предложените от министър Ангелкова промени не бе приета, защото бе върната с унищожителни бележки от Министерство на финансите. Накрая министърът се видя принудена да използва външна адвокатска кантора, която обаче обърка понятия и имена и финансовото ведомство отново върна предложенията с бележка, че е редно ведомството да разполага с необходимия експертен потенциал. 

 

Междувременно 

 

красивите места, които биха били притегателни за любителите на продата се топят едно след друго. 

 

Допреди десетина години заливът Болата бе в списъка на най-красивите заливи с плажове в света. След бурни протести от страна на потребителите на това някога приказно природно място, вече всеки, който иска, паркира колата си направо на плажа. Този плаж никога вече няма да влезе в нито една класация. 

 

Пак през това лято обаче, в Гърция бяха арестувани двама българи за диво къмпингуване. Те бяха в група с македонци и гърци. Страната въведе строги санкции срещу своеволното разполагане на палатки, боднати къде да е. Глобата е 150 евро за самото настаняване и 300 евро за изхвърлен боклук и според размаха на настаняването, може да се стигне до три месеца затвор. Паленето на огън струва 2000 евро. Ако наложената глоба не бъде платена на мига, може да бъде задържана колата на къмпингарите. Поради зачестилите случаи на българи и македонци, които влизат в страната с туби с гориво в багажника, гръцките полицаи правят проверки и или налагат глоби, или просто отнемат автомобила. По тази схема са пострадали българи, много повече македонци и най-голям брой италианци.

 

Най-близката до нас държава, 

 

без никакви ограничения в дивото къмпингуване е Румъния. 

 

Стигате с колата докъдето можете, бодвате си палатката, сателитната чиния, копаете си дупка за нужник – всичко е както ви душа иска. 

 

В Хърватия къмпингуването не е вариант на евтин туризъм, а стил на живот. Повечето кемпери са скъпи, като тези, които са с всички удобства, започват с наемна цена от 100-120 евро на ден (в България и в Европа цените са идентични). Ако камионът-къща е лична собственост, цените за покупка втора употреба варират между 16 и 70 хил. евро. Отделно е цената за влизане в къмпинга. И ако къмпингарите не са резервирали мястото, където искат да отседнат, може да се окаже, че пътуват от един къмпинг до друг, без да намерят къде да спрат в пика на сезона. И тъй като не могат да се бухнат в първата попаднала им горичка или на широка полянка, остава им да нощуват на някое „отморище“ – широк паркинг край пътя, най-често зад бензиностанция. Там ще си правят компания с десетки турски гастербайтери, които с цялото домочадие са седнали на асфалта в сянката на колата си, опънали са софрата и хем се подкрепят, хем отдъхват след часове на път.
Не е невъзможно да се наложи къмпингарят да напусне Хърватия, без да се е докопал до свободно място в къмпинг, или да измине стотици километри, за да отиде там, където нещо е останало.

 

В Хърватия къмпингите са категоризирани със звезди – от две до пет. 

 

Нивото им зависи от това дали подходите за влизане са повече от един, дали се допускат каравани денонощно, дали персоналът говори чужди езици, какви са възможностите за пране, готвене (кухня и зона за барбекю), детски площадки, площи за спорт, интернет, как се събира и обработва боклукът. Всеки от тези елементи също подлежи на оценка. Иначе казано, една електрическа скара не минава за барбекю и една детска люлка, купена от супермаркет, не е детска площадка. 

 

Цените започват от 18 евро на вечер само за връзване с електричество до 32 евро на нощувка при осигурени ток, течаща вода и връзка с канализация, както и интернет, и сателитна телевизия. Децата до три години се настаняват безплатно, а до 12-годишна възраст се настаняват срещу 9 евро на нощувка, възрастните плащат по 11 евро на нощ. Така за топ екстри четиричленно семейство би платило около 550 евро за една седмица. Най-евтиният вариант е малко над 400 евро. С наемната цена на ден за комфортен кемпер от средно 110 евро, сумата става около 1300 евро, без да смятаме разхода за гориво, за винетки (които са около двойно по-скъпи от тези за леки коли) и всички други харчове на място.

 

Какви са възможностите за диво къмпингуване в Европа? 

 

В Испания можете да се разположите безплатно върху скали или камениста повърхност, но това би било ужасно неудобно. Затова, макар да можете да избирате измежду камъни и тръни, където да опънете палатка, най-добре е да се установите в някой от десетките евтини къмпинг лагери – цената е около 25-60 лв. на вечер за настаняване на колата и караваната или палатката. 

 

Най-благосклонни към дивото къмпингуване са в Швеция и скандинавските страни. 

 

На когото му стиска да издържа на техните температури и си носи спален чувал за отрицателни нощни температури, може изцяло да се наслади на пълната свобода за къмпингуване. Е, съществува пълна забрана за палене на огньове, затова си пригответе дебела нощна шапка! 

 

Тези, които пътуват с каравана обаче, могат да се настанят на обществени паркинги, в края на някоя улица, но за нищо на света на плажа – чакат ги много болезнени глоби. 

 

В Норвегия можете да къмпингувате, колкото ви душа иска. 

 

Не можете да палите огньове, естествено, но никой няма да ви каже къде да си опънете палатката. Ако опитате обаче да опънете палатка на плажа в Дания, следва глоба. Дивото къмпингуване е напълно разрешено в точно определени 40 гори и никъде другаде. 

 

В Албания къмпингуването в създадените за целта къмпинги е с цена като в Испания. В сайт за обмяна на опит за диво къмпингуване обаче, българи пишат (на английски, за да е ясно за чужденците, които биха дошли у нас): „Дори когато в България нещо е забранено, това нищо не значи. Стига да не подпалите гората, можете да бъде навсякъде и да правите всичко. Можете да си спрете караваната на плажа – няма кой да ви изгони.“

 

Други младежи с опит в пътуванията с палатка споделят: „Във всяка държава можете да преметнете властта, дори в Хърватия, ако се скриете много далеч, можете да си опънете палатка и дори да си сготвите на газов примус“. Явно за мнозина играта на котка и куче всъщност е по-ценна от самото къмпингуване. 

 

Можем да се прехвърлим към 

 

правилата за къмпингуване в САЩ. 

 

Наистина е много далеч, но все повече българи приключенстват по местните планини с палатки на гръб. Влизането във всеки от парковете струва пари. Всеки турист е длъжен да получи нещо като виза за правото да къмпингува и то на точно определени места. Длъжен е да представи цялото си оборудване, плана за движение – като маршрут и време. Ако не притежава необходимата готовност, просто няма да го пуснат. Съгласуването на маршрутите е важно и заради сигурността на хората – на много места те могат да застанат в местообитанието на мечки, на други диви животни, които няма да позират за снимка, особено нощно време. Освен това там няма никакво покритие за телефони. Прав беше Слай да каже, че в България и при вълците се хваща интернет! 

 

Някои от местата са толкова желани от къмпингуващите, че се играе на лотария и само избраните могат да влязат. Опашката на кандидатите започва да се вие от 1 часа сутринта, а след като получиш карта за влизане, пристъпването в парка става по обяд на другия ден. Последният паркинг е на около 8 км от входа към къмпинг зоната. 

 

През август четирима младежи успели да се промъкнат тайно край охраната на един от парковете в Калифорния и при горещина от около 45 градуса, закъсали – били с много малко вода и се загубили. Техните близки подали сигнал едва на третия ден, без да са сигурни накъде са поели младежите. Издирват ги два дни с кучета и професионални спасители, но поради адската жега се налага да спасяват и спасителните екипи. Спират издирването, предполага се, че все някога някой ще попадне на останките на хитреците, успели да влязат без да си платят таксата и без да обявят маршрут. 

 

В САЩ само прекрачването на ограничителна ограда или маркировка струва 1000 евро. 

 

Къмпингуването в Чили, например, е сред най-скъпите удоволствия. 

 

Местата за палатки в Патагония (в по-голямата си част е в Аржентина), например, са резервирани около година предварително и то като самолетни билети – с имената на туристите, броя на спалните чували и т.н. Цената на палатка е... 300 евро на нощувка! Включва зашеметяваща гледка на изгрев. На 3 км от това място, цената спада на 150 евро. Няма достъп с кола, естествено. 

 

Иначе казано: когато природата е поставена на пиадестал, жадните за истински туризъм и преживявания хора са склонни да платят всяка цена. Това, разбира се, е въпрос на национална култура, на национално маркетиране. Иначе казано: ако Болата си стоеше девствено място и беше разрешено къмпингуване на високото, там щеше да се пълни с платежоспособни туристи, които да преживяват смайващата красота на залезите и изгревите. Сега е просто мръсно място, задръстено от коли и завинаги вън от уникалните места на земята. 

 

 

 

Коментари

  • Атанасов

    05 Sep 2017 16:43ч.

    Написано "За няколко сребърника повече..."

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Галин Р.

    06 Sep 2017 12:36ч.

    За чии сребърници, ако може пояснение? За това, че Министерство на туризма не успя да направи нищо, свързано с този вид туризъм и само увеличи хаоса? За това, че в развитите държави за къмпингуване се плаща и е точно регулирано? Хем сте тъп, Атанасов, хем не можете и да се обосновете.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    06 Sep 2017 22:13ч.

    Всичко опира до народа. Безполезно е да си даваме примери от Хърватия, ние не сме били под австроунгарско робство. Оставаше още и Швейцария да ни дадете за пример. Нека по-добре се вгледаме в Африка, но не в дивите и непроходими джунгли и савани, а там, където африканските народи са оставили своя културен отпечатък. И да се успокоим, не сме единствени и неповторими.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи