- Автор: Лияна Панделиева
- 10 Sep 2020
- 249
- 10
Комичното е, че девойчетата имитириха прическата на малката Крисия, с която тя се яви на Детската Евровизия и с която без малко не спечели първото място. Едва ли тази мания по буклите е внезапна истерия на фризьора, който просто не е могъл да спре да върти машата. За десерт след края на конкурса се появи самата Крисия, която... също беше на букли. И от всички прекрасни български песни, с глас на една зряла Йорданка Христова с елементи на Паша Христова, тя изпя „Една българска роза“.
Това малко, слънчево, прелестно дете запя „Добър вечер, приятелю млад, добър веееееечер, другаааааарююю!“ с музикална стилистика, позната от 70-те години на миналия век.
В навечерието на 9 септември що баби любителки на соцреволюцията са отронили по няколко сълзи...
Тази песен няма място в репертоара на 10-годишно дете през 2015 година! Тази песен звучеше на фестивала „Септемврийски пламък“ или „Септемврийски макове“ или нещо друго септемврийско в периода между 1982 и 1986 година. После и онова поколение на 13-15-годишните спря да я изпълнява. Не защото песента е лоша, но тя е социалистическа песен и носи послание далеч извън националното гостоприемство.
Нищо чудно това да е генерална репетиция за Крисия, която ще открие Детската Евровизия точно с този певчески архаизъм.
Въпреки коментарите в социалните мрежи, че хлапетата изпълняват песни на зрели изпълнители, които не са за възрастта им и хич не им отиват, няма начин децата да разгърнат пълния потенциал на гласовете си, като ползват песнички от класата на „Сладкопойна чучулига“ – просто няма как да стане.
Песента на Крисия на миналогодишната Евровизия бе направена специално за нея, но тя също не е запеваема, не става за тананикане и игриво пляскане с ръчички. Детските песнички не са направени за пеене на големи музикални конкурси, а за всички хлапета, които със сравнително малко усилия да могат да повторят мелодията и думичките.
Какво обаче стана видно на финала за избор на изпълнител на Детската Евровизия?
Нелепо е момиченце да изпълнява песен за детски песенен конкурс, облечено с черно от главата до петите. Явна бе липсата на връзка между външния вид на момичетата и темата на конкурса. Кой и защо решава, че личната представа на амбициозни майчета за певческа изява ще оформи облика на детето на сцената?
Истинската мъка обаче дойде от двамата водещи Петя Дикова и нейния сценичен партньор Борис Солтарийски. Петя Дикова категорично не умее да говори, не притежава дикция, безобразно „дъвче“ думите и най-често витае някъде около сценария, като дори аутокюто не може да я спаси. Борис Солтарийски просто не става за водещ и опитите да го превърнат в такъв носят болка от очевидното неспряване със задачата. Поведението на сцената на Дикова и Солтарийски по време на изпълненията на децата (подхвърляне, клатене и подпляскване като на цирково представление), както и нелепите им шеги, разкриваха стряскаща самодейност и неспособност да се впишат в празничността на този иначе важен национален конкурс. И ако в началото на изпълненията Слави Трифонов правеше шеговити забележки към дуото водещи, към края на шоуто той бе искрено ядосан на неуместните им опити за шеги и вмешателство. Някои от опитите на Петя Дикова за шеги бяха така несъстоятелни, че с меко вбесен вид Трифонов се опитваше поне да разбере за какво става дума и къде трябва да се засмее.
Някак въпреки преченето от страна на двойката водещи конкурсът все пак се състоя. Важно е да се отбележи: въп-ре-ки тях!
Всъщност сред задачите на организаторите е да се погрижат и за излъчването на участниците и за тяхната визия. Когато някой от тези, дето разбират от шоу и сценично представяне, забележи, че почти всички майчета искат дъщерите си на букли а ла Крисия, трябва да се намеси и да спре тази смешка. Децата, дори когато пеят изключително сложни песни, трябва да приличат на деца, а не на преждевременно състарени лелки. Амбициите на музикалните педагози също трябва да се придържат към разкриване естествения талант на малките певци, а не да ги карат да надграждат изпълненията си с всевъзможни орнаменти над световните изпълнители, чиито песни пеят.
Краят на конкурса остави леко горчив привкус – дали ставаше дума за шоу за таланти или за пародия на шоу - не по вина на самите деца, а заради размитата граница между мерака на роднините да покажат хлапетата си, както си ги представят на голяма сцена, и сценаристите на конкурса, които бяха пропуснали да направят решаващия конкурс на нивото, на което Слави Трифонов знае да прави шоу.
Факт е, че самият Трифонов се изнерви от нелепото присъствие на водещите. И ако той продължи да прави този конкурс, ще е добре да покани за водещи или други деца, или кой да е от своите актьори. Но терорът Дикова-Солтарийски никога вече не трябва да се случва.
