Нова година, разбира се, е времето, когато мнозина разсъждават за миналото и гледат напред в бъдещето. Миналото ни дава потенциални уроци и ни приканва да бъдем предпазливи към тези, които търсят решенията за утрешния ден в действия, предприети в миналото.

 

Привърженик на Тръмп държи в ръцете си портрет на бившия президент на САЩ Роналд Рейгън по време на предизборна проява в Гранд Рапидс, Мичиган, през ноември 2016. Новоизбраният президент Доналд Тръмп се обяви в подкрепа на рейгъновата политика „Мир чрез сила“ (Снимка: Джеф Кавалски за AFP/Getty Images)

 

В своята книга от 1994 г. „Дипломацията“, бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър пише: „Изучаването на историята не е наръчник с инструкции, които могат да се прилагат автоматично – историята ни учи чрез аналогии, хвърляйки светлина върху възможните последици при едни сравними ситуации. Всяко поколение обаче трябва да реши за себе си кои точно обстоятелства могат да бъдат сравнявани“.

 

Докато Кисинджър е доста подробен върху важността от изучаването на историята и прилагането на историята в политиката, той едновременно с това настоява, че историята не трябва да бъде прилагана погрешно, за да не може оценката нам иналото да доведе до фалшиви изводи за настоящето или бъдещето.

 

Днесконцепцията за „Мир чрез сила“, популяризирана от президента Роналд Рейгън през 80-те години на миналия век, се превръща в мантра за идващата администрация на Тръмп, за неговите съветници и поддръжници. Рискът от възраждането на икони – личности и политики в американската история, е, че уроците могат несъзнателно да бъдат погрешно приложени. Концепцията може да бъде правилна, но нейната интерпретация и приложение в различен контекст може да доведе до много по-различни резултати.

 

Мир чрез сила

 

„Мир чрез сила“ беше крайъгълният камък на администрацията на Рейгън, едно утвърждаване на идеята, че икономически и военно силните САЩ са необходимост за осигуряването на мира и международната стабилност, демонстрирайки безсмислието на всяко предизвикателство към мощта на САЩ. Времената обаче се промениха, а световната система е много по-различна от онази по време на Студената война. Заплахите вече евоюлираха, а митовете на Рейгън може би вече са заменени от реалността на историята. Има смисъл да разгледаме какво точно означаваше в миналото „Мир чрез сила“, какво означава днес и може би най-важното – точно как можем да измерим силата на Америка в модерната епоха.

 

Трудно е да се синхронизират някои от текущите политически предложения – отхвърлянето на свободната търговия, повишаването на митата, отдръпването от глобалната роля на САЩ и оставянето на съюзниците да се защитават сами – с основните постулати на Рейгъновия „Мир чрез сила“, който насърчаваше свободната търговия, активната външна политика и силната подкрепа за далечни съюзници. Но и историческият момент е много по-различен.

 

Рейгън дойда на власт в момент, когато лихвените проценти бяха двуцифрени, а петролният пазар беше в хаос, докато светът беше бинарен – воденият от САЩ Запад срещу съветския Изток, а САЩ бяха предприели една разузнавателна преоценка на съветската заплаха по отношение на ядрения и конвенционалния потенциал.

 

Структурата на икономиката на САЩ все още се базираше на промишленото производство, в което се включваше и голям експортен елемент, а идващата компютърна революция едва започваше. Рейгън дори отбеляза в своето Послание за състоянието на Съюза през 1983 г., че „за много от нас компютрите, силиконовите чипове, обработката на информацията и другите иновации на изгряващите високи технологии са такава мистификация, каквато е била работата на двигателите с вътрешно горене, когато първият „Модел Т“ на Форд се е придвижвал по Главната улица на САЩ“. Подобен коментар изглежда донякъде старомоден с оглед живота ни днес, движен напред от технологиите.

 

В лицето на Съветския съюз Рейгън имаше една голяма външна заплаха, с която трябваше да се справи, и той успя да съчетае своята програма за изграждане на система за противоракетна отбрана (с цел компенсиране на преимуществото на съветските ракети) с призиви за намаляване на ядрените оръжия. „Мирът чрез сила“ беше прокаран с идеята за предотвратяването на атака срещу САЩ и техните съюзници с конвеционални и ядрени оръжия от страна на СССР и техните съюзници.

 

През март 1983 г. в обръщение към нацията на тема отбрана и национална сигурност Рейгън обяснява „Мир чрез сила“ като приложение на своята политика за възпиране. „От зората на ядрената ера ние се опитвахме да намалим риска от войнна, поддържайки силна възпираща мощ и същевременно търсейки истински контрол върху въоръженията.“Възпиране“ просто означава това – да сме сигурни, че всеки противник, който си мисли да атакува САЩ или техните съюзници, или нашите жизнени интереси, да направи извода, че рисковете, пред които е изправен, надделяват над всяка потенциална печалба. Веднага след като разбере това, той няма да атакува. Така ние съхраняваме мира чрез нашата сила – слабостта само подканва агресията“.

 

Два месеца по-рано в своето послание за състоянието на Съюза Рейгън подчертава двойствения характер – икономически и военен, на политиката „Мир чрез сила“. „Нашата стратегия за мир със свобода трябва да се основава на сила – икономическа сила и военна сила. Наличието на силна американска икономика е същностно важно за благосъстоянието и сигурността на нашите приятели и съюзници. Възстановяването на силна и здрава американска икономика е било и ще бъде една от основните опори на нашата външна политика“. Така двойствената концепция за силна вътрешнополитически американска икономика и за силни отбранителни способности се оказаха обвързани в една обща стратегия с глобален фокус.

 

Идващата нова администрация в САЩ стъпва върху тези две теми и възражда концепцията за „Мир чрез сила“. Фокусът е върху възраждането на американската икономика чрез промишлено производство, развитие на инфраструктура и засилване на американската отбрана частично чрез разширяване на ядрените сили. Условията за това обаче днес са различни. Промишленото производство и износът вече не са така важни за икономиката на САЩ, технологията създаде цял един нов сектор на икономическа дейност, а моделите на търговия се разшириха до едни огромни мрежи, простиращи се на цели континенти.

 

Двуцифрените лихвени проценти, каквито бяха, когато Рейгън встъпи в длъжност, се задържат на рекордно ниски равнища днес, а цените на петрола също варират около рекордно ниски стойности в момент, когато вътрешното производство в САЩ расте. Технологията докара инструментите на войната и конфликтите в киберцарството, намалявайки скоростта и доверието при идентифицирането на нарушителите и променяйки възприемането на риска и облагите едновременно при държавните и недържавните играчи.

 

И разбира се, вече не съществува Съветският съюз. Вместо да имат за противник една свръхдържава, САЩ са изправени пред появата на няколко регионални сили, никоя от която не е точно опонент, но всяка от които търси да наложи своите интереси пред единствения останал глобален хегемон. Заплахата се разглежда не като битка между въоръжени до зъби ядрени свръхдържави, а като борба срещу недържавни актьори при един много различен модел на изчисляване на риска. Не е ясно например как една мощна ядрена сила ще се предпази от терористичните актове на недържавни играчи и техните симпатизанти. Дори мащабната военна реакция на САЩ в Афганистан след атаките от 11 септември не възпрепятства по-късната поява на "Ислямска държава" или пък въоръжените атаки срещу американските съюзници, интереси и територия.

 

Концепцията за „мир чрез сила“ на Рейгън беше нещо много повече от това Америка да стане велика. Рейгън приемаше, че Америка вече е велика, но е изправена пред някои проблеми. Неговата политика беше Америка да стане силна във вътрешнополитическо и външнополитическо отношение, за да може тя да изпълни своята глобална мисия за разпространение на демокрацията. Онова, което беше лайтмотивът на политиката на Рейгън, беше признанието, че американската изключителност произлиза не от това, че тя е силна, но от нейната отговорност за разпространението на американската система в други страни. В стила на тропата за супергероя голямата отговорност произлиза от голямата сила.

 

Пътеводна светлина или мисия?

 

Изключителността отдавна е концептуалната основа на американската външна и вътрешна политика. Основополагащият мит на Америка прокарва идеята, че това е една уникална страна, такава, която е развила система на управление и лични свободи, които не са резултат просто от стечението на местните обстоятелства, но са универсални в своето приложение. Дебатът в американското ръководство, върху който Кисинджър акцентира, отдавна е центриран около това, дали става въпрос за една светлина на върха, която е полуизолирана, но е светлината, която води останалите в правилната посока, или пък става въпрос за една кръстоносна мисия, която директно ще разпространи американските принципи и система на управление из целия свят.

 

Рейгън не беше изолационист. Той не търсеше съкращаване или отдръпване от глобалната роля на САЩ. Вместо това той поощряваше интернационализма, свободната търговия, активната финансова и отбранителна подкрепа за съюзниците, както и един подход на участие в световните дела. Администрацията на Рейгън търсеше да постигне чрез силата един по-голям капацитет за изпълнение на онова, което той считаше за лидерската позиция на САЩ в Западния свят – носител на демокрацията и пътеводна светлина за света.

 

Именно тази по-широко възприемана мисия е онова, което липсва, поне на повърхността на възгледа за „мир чрез сила“, свързван с идвашата нова президентска администрация. Америка е изключителна, но изключителна и самотна, отговорна за себе си, но не и за другите. Целта е да се направи Америка велика, но не е ясно с каква цел. Частично това може и да е просто реакция на махалото спрямо възгледите на сегашната администрация на Обама, която често изглеждаше, че се фокусира повече върху интересите, загрижеността и вербалните предпочитания на другите пред тези на САЩ. Във време на преход махалото често има по-голям мах, преди да се стабилизира около центъра.

 

Политиката на Рейгън беше отдалечена от тази на неговия предшественик, а Барак Обама форматира своята като антитеза на онези „каубойски“ тенденции, присъщи за администрацията на Джордж Буш-син. И в двата случая обаче процесите в глобалната система в крайна сметка укротиха някои от реторичните и идеологически различия, или най-малкото – тяхното прилагане.

 

Вероятно най-голямото предизвикателство днес е просто да се разбере как точно да се измери американската мощ в съвременния свят. По време на Студената война разузнавателната общност произвеждаше така наречените „общи оценки“ и „национални разузнавателни оценки“ за президента и администрацията, които измерваха общия баланс между различните аспекти на американската и съветската мощ, както и тези на техните блокови структури. В тях се включваха икономическите, социалните, политическите и естествено, военните показатели и сравнения, въпреки че те често се свеждаха до сравнения, тип „изложените на витрината“ статистически показатели за количеството на отделните системи, без да се даде един холистичен анализ на тяхната цялостна ефективност. Разпадането на Съветския съюз и на комунистическия блок доведе до явното надмощие на САЩ в икономическата, културната, политическата и военната сфера.

 

Тази огромна разлика започна да се съкращава, при това незадължително като резултат от общия упадък на общата сила на САЩ, но по-скоро поради възхода на регионални сили – особено на Китай и на възраждаща се Русия, но също и на по-малки регионални групировки, чиято мощ в икономически и военен план расте. Мнозина експерти по света твърдят, че САЩ не трябва да бъдат възприемани „по презумпция“ като глобалния лидер, че и други страни имат право да поемат своята роля като лидери на по-широката международна сцена, както и че идеалите на САЩ не са универсални и не трябва да бъдат налагани като такива.

 

Дифузията на глобалната мощ създава също и дифузия в глобалните идеали. Глобалната и вътрешна съпротива спрямо свръхглобализацията е силен фактор като способността на САЩ да налагат своите идеали и правото им да ръководят глобалната система все повече се оспорва и във вътрешен, и в международен план.

 

В относителните си параметри САЩ губят частично своята мощ, особено в сравнение със стандартите, наложени веднага след края на Студената война. Но това не означава, че която и да е друга сила ще им отнеме първенството. САЩ продължават да имат най-голямата икономика в света, както и най-голямата военна сила, съсредоточена в ръцете на една отделна държава. Въпросът вероятно е не дали САЩ са силни, но как точно те възнамеряват да прилагат своята сила, както и дали САЩ имат визия отвъд самите себе си.

 

Превод: Костадин Грозев

Източник:

http://www.transmedia.bg/

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Честни сини лъжи

Честни сини лъжи

Доброто ДС ще бори лошото ДС. Турция ще се сбие с Русия в 24-ти МИР. Т...

9 коментар/a

observer на 07.01.2017 в 09:38
Повече от очевидно е, че очакванията към Тръмп да бъде удобният за Русия президент, няма да се сбъднат. Дали тези очаквания се базираха на оценката за него като за некомпетентен и хаотичен човек, който ще съсипе страната си дотам, че да не представлява опонент на Русия, дали пък на расовите предразсъдъци към чернокожия му предшественик, дали на комплиментите, които си размениха с Путин, но всичко това издава едно дълбоко непознаване на американската политическа действителност. Make America great again означава нещо различно от самозаблудите на много източни коментатори, а назначенията в екипа на Тръмп го потвърждават. Америка не се управлява от самодържец, а от властови кръгове, за които президентът е само рекламно лице. Тези кръгове ще правят реалната политика, а Тръмп ще я разкрасява с таланта си на шоумен.
Мунчо на 07.01.2017 в 11:03
Харесвам сайта ,, ГЛАСОВЕ " не само заради добрата публицистика , обективните новини и хубавите анализи в него , но и за това , че освен яростни противници на ОПГ ГЕРБ ( като мен - простия Мунчо , когото заради обиди честичко трият ;))) ) , в него коментари постват умни и интелигентни хора като observer. Така е пич (?!) , не се ебавам. Последният ти коментар е в ,, десетката ". Това не заначи , че с всичко , което пишеш съм съгласен . Но , така е , хората сме различни . И , сега шегичка : ,, Мир чрез сила " , от кого ли плагиятства господин Путин ..... ;)))
Cicero на 07.01.2017 в 11:12
С или без Тръмп, Хамерика е залязваща сила. Колелото на историята се върти твърде бързо за нея. За стратфор остава утешението, че били най-голямата икономика, което естествено е мистификация.
observer на 07.01.2017 в 11:40
Шегичката с името, което си си избрал е същата като с политиката, която коментираме - привидността на повърхността няма общо със съдържанието. А иначе във времената на медиите, политиката се превърна в спектакъл. Понякога като американски кеч, друг път като реалити по сценарий.
Kubis на 07.01.2017 в 12:57
Да се надяваме този анализ и разсъжденията на Кисинджер да са в определена степен верни. Едва ли някои е смятал или смята ако е разумен, че САЩ с Тръмп или без него ще са удобни за Путин. И защо само за Путин, нима само той желае мир. Преди всичко се н надяваме САЩ да водят една все пак балансирана политика, по-малко да използват двойните стандарти, по-малко да се намесват във делата на останалите държави /и на България, както беше до сега/, по-внимателно да се отнасят както към приятелските така и към останалите държави, да се откажат поне в известен смисъл да правят ”цветни революции”, тоест да създават хаос, войни и разрушения както до сега и т.н., не може да се опишат всичките им злини и престъпления. Ето това очакват всички, и ако това е удобно за Русия, мисля, че е удобно и за мен и за всички в света. Едно е ясно – САЩ не могат повече да се изявяват както до сега, времената се променят. А това, че Тръмп е удобния за Русия и Путин са го измислили соросите и е от лукавия!
Николай Подгорни на 07.01.2017 в 13:30
Глупости,Китай вече става новата ядрена свръхдържава.Който не вярвя,да види в China defence observation,в този Интернет портал Китай показва новите си междуконтинентални ядрени ракети Дунфън-41. На 1-ви януари в град Дацинг една МБР Дунфън-41 е патрулирала по улиците на града.
Муйо на 07.01.2017 в 16:49
Пръво, вече втора година САЩ не са най-голямата икономика в света. Второ, делът на реалната икономика в БВП на САЩ е под 40% - останалото са финансови врътки и услуги. Трето, "американските ценности" са протестантски и колкото и да ги налагат с бомбардировки в ислямски страни, няма да се прихванат. Нито пък ще се прихванат в православна Русия, конфуциански Китай или будистка Япония. Четвърто, американските "права на човека" са измислени от робовладелец и винаги са се прилагали според както им отърва на управляващите. Последното право, с което се сдобиха американците, е да си дават смартфона и да казват паролата на всеки полицай, който ги поиска. Пето, американската армия, въпреки че е най-многобройната в света, не е в състояние да води сухопътна война срещу Русия, Китай или Индия (не го казвам аз, казва го Пентагона). В момента САЩ не са в състояние да налагат Pax Americana със сила - видя се в Сирия. Затова Тръмп иска да възстанови реалната икономика, да превъоръжи САЩ с ефективно оръжие (не със скъпи и безполезни играчки като Зъмуолт и Раптор) и тогава... А дали Тръмп ще бъде "рекламно лице" с "таланта си на шоумен" - ще видим. Милиардерите в Америка леко се различават от тия в Русия и Украйна.
„Мир чрез сила“ на 07.01.2017 в 19:15
„Мир чрез сила“ - много точно казано, но силата вече не е в тексаските каубои, а в сибирските джедаи. А кака вече се ожени.
Не «Мир чрез Сила», а «Война чрез Мир»! на 11.01.2017 в 01:33
Най-сериозната предпоставка за една война е предшествуващият я мир. По време на «мира» се акумулират разни НАПРЕЖЕНИЯ в резултатнтната психика на човешкото множество, живеещо в условията на мира. То — човешкото множество — ясно усеща, че МИРЪТ ограничава свободата му ДА ОТМЪЩАВА. А поводите да се възжелае ОТМЪЩЕНИЕ винаги се проявяват изобилно в ежедневието. И ето — стига се до такава НЕТЪРПИМОСТ спрямо МИРА, че човечеството с настървение очаква да пламне първата искра, която ще запали войната. Ако нямаше МИР — разбиран в тази конотация, в каквато той е известен от досегашната човешка история, — сигурно никога нямаше да има и ВОЙНА.

Напиши коментар