В цялата човешка история животът на земята никога не е бил по-застрашен от днес. При това заплахите идват както от самата природа, така и от човека, а в редица случаи и от тяхното комбинирано въздействие. На тази основа, заплахите могат да се разделят условно в три групи: първата включва заплахите, независещи от човека, втората включва заплахите, зависещи само от човека, и третата включва заплахите, зависещи и от човека, и от природата. Но независимо от участието или неучастието на човека при пораждането на тези заплахи, неговата роля в борбата срещу тях при всички случаи е ключова.

 

 

Скромните постижения в тази борба обаче показват, че човекът не може да се справи сам с днешните заплахи, пред които е изправен светът. Но ако потърсим сферите, в които човекът има неоспорими постижения, каквито са например завладяването на космоса и най-новите поколения въоръжения, ще установим, че именно тук, наред с човека, ключова роля играе и изкуственият интелект. Тогава, защо да не се привлече изкуственият интелект като пръв помощник на човека в борбата срещу днешните заплахи в света! Но тези две успешни сфери на човешката дейност са и добър пример за огромния позитивен ефект, който има постигнатият консенсус между политиците и бизнеса, базиран на общи цели и интереси. Затова наред с изкуствения интелект, в борбата срещу днешните заплахи са от ключово значение и общите и синхронизирани действия на политици и бизнес. Но нека да проследим по-подробно какво може да се очаква от изкуствения интелект в борбата с посочените три групи заплахи и какво е отношението към тези заплахи на политиците и бизнес. 

 

В първата група, включваща

 

космическите и природни катастрофи, които не могат да се предотвратят от човека,

 

изкуственият интелект може да допринесе значително за минимизиране на пораженията, в т.ч. материалните щети и човешките жертви, както и за по-бързото възстановяване на засегнатите територии. С помощта на изкуствения интелект може да се осъществява постоянно наблюдение на всички огнища на потенциална заплаха и чрез специална система за ранно предупреждение да се предприемат необходимите превантивни мерки, свързани с евакуацията на населението по тези места. Пак изкуственият интелект може да предложи оптималните варианти за евакуация на населението след бедствията, която също може да намали до възможния минимум броят на човешките жертви. Изкуственият интелект може да предложи оптимални решения и за устойчиви на земетръс и ураганен вятър конструкции на сградите и съоръженията, както и схеми за градско планиране, които биха ограничили неизбежните материални щети и биха улеснили също и евакуацията на населението. Изкуственият интелект може да предложи и ефикасни решения за коригиране на реките, водоемите и морския бряг, така че пораженията от наводненията също да бъдат сведени до минимум. При тази първа група заплахи целите и интересите на политиците и бизнеса съвпадат и не пораждат проблеми при търсене на успешни решения.

 

Втората група заплахи изцяло произтичат от човека и по принцип, те могат да се предотвратят и да се решат от него. Но на практика нещата съвсем не са окуражаващи. Красноречив пример е неуспешната борба със заплахите от намаляване и унищожаване на природните ресурси на земята. Известно е, че досегашното управление и използване на природните ресурси на света не е ефикасно и е жизнено важно да се потърсят нови средства за неговото оптимизиране. И именно в тази посока изкуственият интелект би могъл да изиграе ключова роля. Първо, той би следвало да анализира и оцени всички прилагани досега политики, подходи и практики за защита и опазване на природните ресурси и на тази основа да открои основните пропуски и грешки, които не бива да се повтарят в бъдеще. Второ, би следвало да се изгради световна система за постоянно наблюдение на природните ресурси  в т.ч. и спътникова система. Тази система би трябвало да дава пълна и изчерпателна информация за състоянието на всички природни ресурси във всяка точка на земното кълбо. Трето, на основата на тази система за постоянно наблюдение, трябва да се разработят симулационни модели, които да показват какво може да се случи с природните ресурси на земята в близко, средно и далечно бъдеще. И четвърто, на основата на тези симулационни модели и на констатираните пропуски и грешки до сега, изкуственият интелект би следвало да предлага оптимални варианти за действие от страна на човека, с оглед трайното опазване на природните ресурси на земята.

 

В тези варианти за действие трябва да бъдат разписани ясно отговорностите и финансовите ангажименти на всички заинтересовани страни, както и техните съвместни действия. Тези оптимални варианти трябва да предлагат и ефикасни механизми за контрол, а в случай на нарушения и на съответните санкции. Тук е мястото да отбележим, че включването на изкуствения интелект в преодоляването на заплахата от унищожаването на природните ресурси едва ли бе срещнал официалната съпротива на политическите среди в света, защото опазването на природните ресурси не е свързано с каквито и да е било пристрастия, в т.ч. политически, идеологически и религиозни. По-скоро съпротивата би дошла от страна на бизнеса, който продължава да извлича големи печалби от експлоатацията на природните ресурси (особено горите, почвите  и водите) и трудно би се отказал от тези печалби без съответните принуди или компенсационни механизми. И тук именно,

 

изкуственият интелект може да предложи ефикасни решения.

 

Но много по-трудно би било включването на изкуствения интелект в преодоляването на заплахите от войни и въоръжени конфликти, защото тук съпротивата би била едновременно и от политиците, и от бизнеса. Известно е, че войните и въоръжените конфликти са силно обвързани, а в много случаи и следствие от политическите пристрастия на враждуващите страни. От друга страна, войните и въоръжените конфликти са най-добрата хранителна среда за оръжейния бизнес, който трудно би се отказал от своите огромни печалби, независимо, че те са за сметка на огромен брой човешки жертви. Но и тук, с помощта на изкуствения интелект, тази съпротива би била преодоляна по-лесно или поне би била минимизирана до степен да предпази света от самоунищожение. Първо, изкуственият интелект би могъл да представи пълната картина на въоръжените конфликти по света, да ги класифицира и анализира и да посочи основните причини за тяхното възникване. Второ, изкуственият интелект би могъл да разработи симулационни модели, които да покажат възможните варианти за развитието на тези конфликти, включително при употреба на ядрено оръжие. Трето, на основата на тези симулационни модели, изкуственият интелект би могъл да посочи какви биха били последиците от тези конфликти, включително материалните щети и човешките жертви, както и неизбежните в тези случаи миграционни потоци и вълни. Изкуственият интелект много по-обективно и убедително от днешните анализатори би могъл до покаже, че при една ядрена война със сигурност няма да има победители, но последиците за живота на земята могат да бъдат катастрофални. Но изкуственият интелект може да направи много и за предотвратяване на военните конфликти, като предложи по-ефикасни механизми за ограничаване на въоръженията и на първо място за неразпространение на ядреното оръжие. Изкуственият интелект може да предложи и по-добра система за търсене на наказателна отговорност от тези, които са започнали конфликта, включително и заплащане на съответните компенсации и репарации за нанесените поражения. И не на последно място, изкуственият интелект може да предложи реалистични и изпълними решения за

 

използване на огромните производствени възможности на оръжейния бизнес за невоенни цели,

 

при гарантирана висока печалба. Пак изкуственият интелект може да даде решението за мирно използване на огромния човешки ресурс, ангажиран днес във въоръжените формирования по света.

 

При третата група заплахи, които зависят както от природата, така и от човека, ролите на политиците и бизнеса са разменени, в сравнение с тези при заплахата от унищожаване на природните ресурси, където волята на политиците за тяхното съхраняване се сблъсква пряко със стремежа на бизнеса към големи печалби. В тази трета група, политиците се явяват основният опонент в търсенето на решение от тези заплахи, докато бизнесът воден от интереса за печалби е готов да се включи в програмите за ограничаване на тези заплахи. Основният аргумент на политиците срещу подобни програми е, че заплахите произтичат в голяма степен от природата и че ролята на човека в тези случаи е доста ограничена, а предприетите мерки са много скъпи и натоварват излишно държавния бюджет на всяка страна. Най-категоричен пример в това отношение са мерките и програмите срещу промяната на климата. И до днес някои страни и политици оспорват тезата, че промяната на климата на земята се дължи основно на увеличаването на въглеродния двуокис в атмосферата в резултат на човешката дейност. Но именно изкуственият интелект може да допринесе много за решаването на спора около

 

ролята на човека за промяната на климата. 

 

Подобно е и положението с борбата срещу заплахите от глад и епидемични заболявания. Политиците по целия свят на думи подкрепят тази борба, но постигнатите печални резултати говорят красноречиво, че зад думите почти не могат да се видят делата. Основният проблем тук се корени в специфичното географско разпространение  на тези заплахи. Гладът и епидемичните заболявания са отдавна в историята на богатите и развитите страни, докато в страните от третия свят и особено в Африка, те са не само ежедневие, но мащабите на това бедствие се разширяват, като се явяват огнища и на нови заразни болести. Именно поради отсъствието на този вид заплахи в развитите страни, политиците в тях не считат, че тези проблеми не са техни и всячески се стремят да ги омаловажат, като прехвърлят тяхното решаване изцяло върху потърпевшите страни. А тези страни по правило са едни от най-бедните в света и те не разполагат нито с необходимите финансови средства, нито с нужните за целта технологии за производство на храни, ваксини и лекарства. Но постановката, че „проблемът с глада и епидемичните заболявания не може да се счита като вътрешен за развитите страни“ е доста уязвима, защото нито една страна в света, колкото и развита да е тя, не може в пълна степен да се предпази от възникването на епидемии по хората и животните. Освен това, подгонени от глада и епидемиите, много хора от потърпевшите страни ги напускат и търсят убежище главно в развитите страни. Тогава многомилионните потоци от бежанци, които заливат развитите страни, се оказват едни от най-сериозните вътрешни проблеми на тези страни.  А днешната горчива практика с бежанците в Европа показва, че е в пъти по-изгодно и евтино тези бежанци да се изхранват и лекуват в родните им страни, вместо да бъдат устройвани и интегрирани на друго място. Така, че развитите страни би следвало да поемат своята отговорност на водещи в

 

борбата с глада и епидемиите.

 

Още повече, че в техните ръце са всички необходими средства и предпоставки – пари, знания, технологии и изкуственият интелект, който може да посочи най-ефективните подходи в борбата с глада и епидемиите. Пак изкуственият интелект би могъл да предостави необорими аргументи за спешната нужда от включването на развитите страни в справянето с тази заплаха, така, че политиците в тези страни трябва да поемат своята роля на водещи в решаването на този проблеми. Що се отнася до бизнеса, той не се нуждае от никакви аргументи, за да се включи и той в тази борба с глада и епидемиите, стига тази борба да му носи търсените печалби. Важното е бизнесът да развие производството на храни и лекарства  именно в страните, които са основните огнища на глад и епидемии. Организирането на производството на храни и тяхната обработка в изостаналите страни, на практика ще доведе до тяхното цялостно развитие, а оттам и до повишаване на жизнения стандарт, което е първото условие за спиране на миграцията от бедните към богатите страни. И тук ролята на изкуствения интелект би била ключова. 

 

И ето, че стигнахме до един от най-големите проблеми на света днес –

 

огромните миграционни потоци, които заплашват да дестабилизират дори и най-развитите страни.

 

Тези проблеми са изключително трудни и сложни за решаване, защото те се породени от комбинираното въздействие на природните бедствия и човешките дейности. Вече стана дума, че големите земетресения, изригвания на вулкани, наводнения, засушавания и свързаните с тях масов глад и епидемии, могат да причинят големи имиграционни потоци. Но те могат да бъдат провокирани и от военни конфликти, граждански войни и етнически прочиствания, на които сме свидетели  и днес. При тях ролята на човека е основна и именно поради това тук изкуственият интелект може да покаже не само пътищата за тяхното овладяване и трайно мирно решаване, но и да посочи ефикасни механизми за превенция от такива конфликти. Но някои бедни и слаборазвити страни в Африка, Азия и Латинска Америка, без да са засегнати от военни конфликти или смъртоносни епидемии и глад, в началото на настоящия век също станаха източник на значителни миграционни потоци към развитите държави.

Младите хора в тези страни, които вече са добре информирани чрез Интернет, напускат родните си места в търсене на по-добър живот и перспектива за развитие. Не по-малко интензивни миграционни потоци могат да възникнат и в резултат на очакваната промяна на климата и свързаното с нея глобално затопляне, което може да доведе до повишаване на нивото на океаните, а оттам и до заливането и изчезването под водата на значителни територии, които днес са гъсто населени. Същото това затопляне може да доведе до значително увеличаване на територията на пустините, които по правило са необитаеми. И независимо дали тези климатични промени са причинени от човека или са изцяло естествени процеси, те неминуемо биха наложили преместването на големи групи от хора от едно място на земята на друго по-благоприятно за трайно обитаване място.

И докато политиците, особено тези в Европа, за сега показаха видима неадекватност и неспособност да се справят с растящия миграционен натиск от развиващите се страни, то бизнесът, подушил отдалече печалбата за себе си, бързо овладя съществуващите нелегални канали за контрабанда на стоки, хора и оръжие и превърна нелегалното прехвърляне на имигранти във високодоходен занаят. Извън съмнение е, че управлението на всички тези миграционни потоци ще бъде по силите единствено на изкуствения интелект. Той може да създаде и поддържа актуална карта на тези потоци, включително и на нелегалните пътища. Той може да създаде и съответните симулационни модели на тяхната динамика във времето. На основата на тези модели, изкуственият интелект може да предложи насочването на миграционните потоци в най-благоприятните и изгодни за света направления, така че да се предотвратят големите струпвания на хора в едни територии и обезлюдяването на други. Разбира се, едно такова световно разселение предполага решенията да се вземат на световно ниво, Но аз съм сигурен, че при една глобална промяна на климата, която би довела до загуба на големи обитаеми територии, светът ще бъде принуден да действа като едно цяло.

 

Всъщност, посочените заплахи, пред които е изправен светът днес, са взаимно обвързани, а в някои случаи, те направо произтичат една от друга, какъвто е случаят, например,  с миграционните потоци. Именно поради това, при търсенето на най-адекватните решения, заплахите трябва да се разглеждат заедно, отчитайки тяхната взаимна обвързаност и зависимост. Нещо повече. Необходимите ресурси (финансови, материални и човешки) за тези решения също трябва да се разглеждат в пакет, защото освободените от една заплаха ресурси могат да се пренасочат към решаването на друга заплаха. Така например, освободените от въоръжените конфликти ресурси могат да решат изцяло проблема с глада и епидемиите по земята. И тук отново най-голяма роля може да играе изкуственият интелект, който може да предлага съответните най-рационални решения. Разбира се и най-развитият изкуствен интелект не може да замени в пълна степен човешкия интелект. Още по-безсилен е изкуственият интелект пред човешкия интерес и стремеж към печалба. Надеждата е, че именно изправен пред тази заплахи, човекът ще се опита да потисне своите частни интереси и стремежи и ще потърси помощта на изкуствения интелект, за да може заедно с него, рамо до рамо да търси спасението на света.

 

Но изкуствения интелект не бива да се приема като панацея в решаването на проблемите, произтичащи от основните заплахи пред света. Много учени днес предупреждават, че изкуственият интелект, изпуснат от контрола на човека или попаднал в злонамерени ръце, може да стане изключително опасен за света и дори да застраши неговото съществуване. Повече от ясно е, че в основата на всичко  изкуствено по света стои човекът и че от неговите решения и действия зависи в голяма степен и съдбата на света. Но ако човекът наистина иска да опази света от гибел, той ще бъде по-силен, по-ефективен и по-ефикасен, ако се въоръжи с изкуствения интелект.

 

Никола Карадимов е дипломат, бивш секретар по външната политика на президента Георги Първанов, както и министър на териториалното развитие и благоустройството в правителството на Филип Димитров. Той е бил посланик в Дания, в Европейския съюз и Норвегия. От 2000 г. е координатор на Република България по Пакта за стабилност в Югоизточна Европа.

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

5 коментар/a

Мери на 06.11.2017 в 12:57
Цитат: "В цялата човешка история животът на земята никога не е бил по-застрашен от днес." Моля за информация относно децата инвитро! Променя ли се генът!?
Ж. СИРАКОВА на 09.11.2017 в 08:51
Поздравления за автора и разбира се - за Я. Дачков, който е дал трибуна на такъв интересен материал. Отдавна не съм попадала на толкова логична и задълбочена мисъл, на толкова полезна информация. Дано има политици и експерти, които да се запознаят с идеите и фактите, представени от автора - човек с богатата биография и култура, от които могат да почерпят мъдрост и знание.
Чудно ми е как могат някои сериозни на външен вид хора на 09.11.2017 в 10:52
въобще да си отварят устата, за да произнесат безсмислицата ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ. Интелектът (както и ред други неща) ни е дадено — на нас, хората — лично от БОГА. Следователно, да си мислим, че ще можем да измоделираме интелект и да създадем дори и подобие на интелект със собствените си ръце, би означавало или да се изживяваме като «Господа — твоя Бог», или пък да считаме, че Бог може да се замести с нещо като СУПЕР-ДОЛЛ. Известно е, че СУПЕР-ДОЛЛ-ът е средство за усложнена мастурбация, в която участвува цялото тяло на потребителя на еротични изживявания. Нима нашите отношения с Бога могат да се сведат до елементарен онанизъм?
Ж. СИРАКОВА на 09.11.2017 в 11:23
Читателят, който изразява почуда от термина ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ има само известно права, защото наистина на Бога можем да отдаваме безкрайността на знанието и непостижимостта на съвършенството човек. Никой робот, нито изкуствен интелект би достигнал способностите на това съвършено създание - човекът. Това обаче не бива да спира онези мечтатели, които са се опитвали и ще продължат да опитват да се доближат до "създаделя" - това е част от съзидателната същност на интелекта ни, нали.
Г-жо Сиракова, съображенията Ви са абсолютно правдиви на 09.11.2017 в 20:14
и все пак е опасно в мечтите си да се стремим към много силно приближаване до Божественото, защото историческия опит на човечеството показва как всички подобни мечти завършват твърде безславно: вероятно и хора като Хитлер и Сталин са имали амбициозни мечти, тангиращи към Божествената същност. Ние, обикновените люде, имаме достатъчно перспективи да се доближим до позволеното ни величие, като си гледаме съвестно работата, а не като се заиграваме с амбициозни проекти. Например проекти, касаещи сферите на микробиологията (които крият опасност, съизмерима с ядрената заплаха, защото могат да оставят след себе си генерации от мутиращи организми — от едноклетъчни до хора! ), или с изкуствени невронни мрежи, за които се вярва, че ще ни доведат до мечтания изкуствен интелект. Не, няма да ни доведат, защото това, което ще създадем и ще ни се струва, че сме осъществили с него идеята за «невронна мрежа», няма да бъде друго, освен един безжизнен полимер — парче пластмаса, което дори и да има подобие на интелект, ще е лишено от морал, емпатия, съпричастност…

Напиши коментар