Чл. 92 (1): Олицетворява... раздвоението на държавата

Чл. 92 (1): Олицетворява... раздвоението на държавата
Публикуваме анализ на изпълнителния директор на фондация "Риск Монитор", Стефан Попов, поместен в днешния брой на в. "Дневник". Конституционна промяна, засягаща президента, назрява, не на последно място, благодарение на Първанов. При всички резерви към него той има един ненадминат талант. Няма лице в най-новата българска история, което с такава простота и естественост да е успяло да изобрази вродената нелепост на институцията президент в България. В тази мисия бяха инвестирани два мандата по пет години личен пример, провинциално вдъхновение, порой от клишета и стрелба по редки животински видове.
<p>Първанов ще бъде запомнен с тази конституционно-правна заслуга. А не само, както настояват враговете му, с обстоятелството, че е смотал истината за родолюбивото си отношение към Държавна сигурност.<br /><br /><strong>Текущият конфликт между мнозинство и президент е заложен в конституцията и е само поредният неизбежен.</strong> Но пък е най-острият и дава възможност за някаква корекция на президентската институция. Мнозинството инициира т.нар. импийчмънт, който неправилно се разбира като отстраняване, а всъщност е първата фаза на процедурата, повдигането на обвинение.<br /><br />Процедурата предвижда, ако обвинението и мотивите бъдат подкрепени от 2/3 от депутатите, да бъдат представени пред Конституционния съд (КС). Съдът има задачата да се произнесе дали президентът е извършил държавна измяна, или е нарушил конституцията, и така&nbsp; решава дали трябва да бъде отстранен.<br /><br />Мотивите да се иска отстраняване на президента са свързани с оспорване на общо четири действия на президента. Последните два са по-незначителни от конституционна гледна точка: четвъртият поред е лъжата на Първанов за агентурната му биография, третият е липсата на контрол над вицепрезидента при издаване на документи за българско гражданство. <strong></strong></p> <p><strong>Съществени са първите два.</strong><br /><br />Първият основен мотив е свързан с публикуваната стенограма от разговора с министъра на финансите Симеон Дянков. Конституцията защитава личния живот на гражданите и изрично забранява той да бъде документиран без тяхно съгласие. <strong>Това положение е прието в съвременните харти за човешките права и трябва да го има поради принципни основания, но в големия брой случаи е неизпълнимо.<br /></strong><br />В случая с Първанов - Дянков обаче въпросът е дали те се срещат в лично/частно качество. По този въпрос КС вероятно ще се произнесе уклончиво и ще избегне категорична позиция. <strong>Но като мотив за нарушение на конституцията тази ситуация няма да бъде приета сериозно.</strong><br /><br /><strong>Първанов е извършил характерна за ченге пошлотия</strong><br /><br />Всъщност демонстрирал е, че неговата принадлежност към бившите служби се дължи на личен талант да подслушва, записва и прочее срамни достойнства. <strong>Но съдът ще остане безразличен към този нравствен въпрос.</strong><br /><br />Вторият мотив е по-съществен. Той засяга статуса на самата институция президент. По конституция президентът "олицетворява единството на нацията". Въпреки това според решение на КС от 1995 г. той има право на политически изказвания, оценки и позиции. Обвинението за отклонение от конституцията се мотивира с твърдението, подкрепено по принцип и в решението, че има мяра, баланс между "единство на нацията" и заемането на политическа позиция.<br /><br /><strong>Тази мяра не може обаче да бъде дефинирана предварително и да служи като ориентир и инструкция. Тя се преценява за всеки отделен случай.</strong> Подписалите 160 депутати смятат, че президентът е пресякъл недопустимо тази граница и използва публично-символичния ресурс на институцията &ndash; включително трогателната формула от чл. 92(1), "олицетворява единството на нацията" &ndash; за политически цели.<br /><br />Политическите цели са по дефиниция свързани със заемане на едностранна позиция срещу други възможни позиции и следователно противоречи на чл. 92(1).<br />По същество цялото обвинение в нарушение на конституцията се свежда до този втори момент:<strong> депутатите твърдят, че Първанов не изпълнява основното си&nbsp; задължение по конституция. И инцидентът с Дянков допълнително подкрепя тази по-обща теза.</strong><br /><br /><strong>Тези мотиви няма да издържат пред Конституционния съд, в тях няма недвусмислено доказателство за нарушаване на основния закон</strong>. И все пак: нарушение има, тъкмо на конституцията. От кого обаче - от лицето Първанов ли?<br /><br /><strong>Не, това са го правели всички президенти преди него;</strong> всички са влизали в конфликт с някакви мнозинства, включително и с тези, които са ги издигнали. Нарушението, с други думи, е налице, но не е персонално. Това е системен дефект на конституцията, в резултат на който президентът е обречен в този най-общ смисъл да я нарушава. Той по принцип е поместен в точката на напрежение между две страни и два класа функции &ndash; олицетворява единство и изразява позиция.<br /><br />Първата е свързана с основополагащата дефиниция на институцията, втората - с начина на избор. България е парламентарна република и мнозинството в парламента е автентичен израз на народната воля.<br /><br /><strong>Не е мислимо обаче президент, избиран също пряко от народа, да се придържа към дефиницията по "олицетворяване", която пък да се тълкува като задължителна подкрепа на конюнктурно мнозинство.</strong> Това няма как да стане, защото народната воля е шизофренно определена от конституционния законодател през 1991 г.: тя се инвестира в две фигури, парламент и президент. Оттук нататък конфликтът е въпрос на конюнктура.<br /><br /><strong>С други думи, аналитичните разсъждения на искащите импийчмънт са правилни, но не са мотиви за отстраняване на президент.</strong> <strong>Ако мнозинството иска да направи нещо полезно по въпроса, трябва да се заеме да свие правомощията на Първанов.</strong><br /><br />На първо място назначенията, особено дипломатическите, но и други. Но най-смелият ход, който може да се направи, е <strong>промяна на избора на президента, отнемане на тази максимална легитимност, която той получава от директния вот.</strong> Само така ще се обедини раздвоената му институционална персона, та да може той след това да е лице на "конкретни единства", включени в мъглявото "единство на нацията".<br /><br />Накратко, ако мнозинството направи усилие да събере многото лица на президента в едно той естествено ще престане да безчинства. Убеден съм, че ще хвърли и снайпера, с който убива животни, може и език да научи. Е, с клишетата ще е по-трудно.<br /><br />Какво може да се каже за самия акт на повдигане на обвинение (което е, в тесния смисъл на думата, impeachment)? <strong>Преди всичко прекрачена е една граница, внимателно охранявана през всичките тези близо 20 години</strong>. На "олицетворението на единството на нацията" ще бъде повдигнато обвинение от фундаменталната институция на парламентарната държава.<br /><br />Този, който (според клишето на Кобургготски) отговаря за единството, ще бива бламиран с процедурни инструменти от една от страните, които следва да обединява. Това не е малко. <strong>Една от свещените институции на т.нар. мирен преход, доминиран от коалиция между социалисти, оживяла агентура и стопански елит от 80-те години, е публично оспорена.</strong> По демократичен начин, със средствата на самата конституция, се повдига въпросът за нейната валидност.<br /><br />Не бива да има съмнение: <strong>обект на атаката е Първанов, но самата институция ще поеме силен удар.</strong> Той неизбежно ще разколебае масовата фикция за монолитното институционално тяло, в което унизените и оскърбените все още търсят спасение. Това е здравословен процес. Той е част от незавършената секуларизация на българската държавност. Болнаво-суеверното обръщане към президента като към спасител не е спирало.</p> <p>Юристите го маскират като "арбитър", той се стилизира като пастор като стареца Зосима, но с изявени брокерски дарби. А избирателят го сънува и в твърде вредни вариации. <strong>Посегателството над институцията на президента ще поохлади еретическия му рефлекс да търси пророци и спасители, за каквито най-голям шанс имат ловки тарикати.</strong><br /><br /><em>*Авторът е изпълнителен директор на фондация "РискМонитор"</em></p>

Коментари

  • Ремонт на съд.с-ма,първа неотложна мярка!

    30 Март 2010 18:03ч.

    ЗА КАКВА СЪДЕБНА СИСТЕМА изобщо може да се говори в БЪЛГАРИЯ ? ....................................... НЯМА и НЕ МОЖЕ ДА ИМА правораздавателна СИСТЕМА, след като : 1.Създадоха 15-16 или може би вече 17-18 юридически факултета, от които излизат само ДИПЛОМИРАНИ НЕДОНОСЧЕТА! 2.ВИСШИЯТ СЪДЕБЕН СЪВЕТ се групира по неясни и чисто политически критерии, които няма как да не се отразят на кадровата им политика- нали трябва да обслужват тези, които са ги избрали, чрез съответните услуги при назначенията 3.КРИТЕРИИТЕ за прилагане на условно осъждане са много мътни и неясни и в голямата си част се предоставят права на разни пикльовци с памперси,наметнати със съдийски тоги. .......................... Какво може да се направи ? .......................... 1.Трябва да бъдат съкратени юридическите факултети, като останат максимум 3 или 4, за да се произвеждат наистина качествени кадри 2.СЪДИИТЕ ДА СЕ ИЗБИРАТ чрез ПРЕКИ ИЗБОРИ, за всички степени в правораздавателната система. 3.ДА СЕ ЗАКРИЕ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ, като напълно излишен орган. 4.При не повече от 5 отменени присъди /решения/ на година СЪДИИТЕ ДА БЪДАТ УВОЛНЯВАНИ поради НЕПРИГОДНОСТ ! 5.Заплатите на съдиите да бъдат определяни на база влезли в сила присъди /решения/, а не по-горната инстанция да ги отменя или &quot; ремонтира &quot;, а те да си получават необезпокоявано хилядарките !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • RGB

    30 Март 2010 21:29ч.

    Стефане, не се умори да пишеш обърканите си мислички по максимално сложен и объркан начин. Що, така ти изглеждат по &quot;научни&quot;, по &quot;философски&quot; ли? Ако тази глупост, която си написал, имаше грам основание, американците имат три пъти по-нелепа държава - в САЩ народът избира конгреса, президента, съдиите, прокурорите, полицейските началници ... Пък не страдат от конфликт на представителна власт, а всеки си върши работата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хайде RGB

    30 Март 2010 22:22ч.

    напиши го щом можеш по &quot;простичък и необъркан&quot; начин та да те видим какво ТИ можеш. То най лесно се критикува и търсят кривичните, ама трудно да го измислиш и предложиш, защото там се искат ЗНАНИЯ,а не локуми още по малко квалификации, каквито обичаш да раздаваш. Хайде сега да ти видим всички умствените сопособности.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • serafimova - много ясен, точен и разбираем изказ

    31 Март 2010 2:24ч.

    Първанов трябва да бъде разследван...също защо има убити президентски съветници...също как така Стойков излезе сух от водата..

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Juday

    26 Юли 2012 16:04ч.

    Clear, ifnotrmaive, simple. Could I send you some e-hugs?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • wkgxgphn

    26 Юли 2012 22:56ч.

    2OiBrV eapzkfhcweaa

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • yidbgamopj

    28 Юли 2012 18:51ч.

    ZiNvRm ngerotekkhzn

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи