![БСП в пленум на "истината"](https://glasove.com/media/default/400x300.jpg?_=1644538743 "БСП в пленум на "истината"")
- Автор: Явор Дачков
- 10 Sep 2020
- 92
- 33
В неделя БСП ще проведе „пленум на истината”. Така бе анонсирана предстоящата партийна сбирка, на която, пак по информация от медиите, се очаква да бъдат зададени редица въпроси като: „Кой назначи правителството на Орешарски?“, „Кой посочи Михаил Миков за шеф на парламента?”, „Кой спря „Южен поток?“, „Кой доведе „Уестингхауз?“ и т.н.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53070_hsu8nGSNddcUlJUz622bU32sZWodJk.jpg" /></p>
<p> </p>
<p><span style="color:#424242">В поредица от свои интервюта бившият председател на софийската организация и министър в две управления на левицата Румен Овчаров заяви, че </span>БСП трябва ясно и категорично да се отрече от модела „Станишев“ за превръщане на партията в маша за изпълнението на корпоративни интереси. Според вестник „Преса” за пленума на истината в неделя той е подготвил списък с пет задачи, които може да измъкнат столетницата от тежката криза, в която се намира – в ситуацията на системни скандали. Според Овчаров зачеркването на принципите, с които бившият председател на левицата Сергей Станишев е управлявал партията, е най-важната стъпка за оздравяването на БСП. </p>
<p> </p>
<p>На политически език това се нарича заявка за лидерство. Очевидно е, че Румен Овчаров се е решил да се върне, ако не на бял, то поне на сив кон в БСП, от която бе маргинализиран по времето на Станишев. Казвам сив кон, защото бившият шеф на софийската организация на партията е достатъчно интелигентен, за да не тръгне директно да взема властта в БСП. Той ще го направи чрез подставени лица и свои хора, които до изборите ще твърдят, че са лоялни на лидера Михаил Миков и мислят само доброто на партията, по време на изборите няма да си мръднат пръста, а след изборите ще са първите, които ще му поискат оставката заради катастрофалното представяне на БСП, която може и да не вземе нито един по значим град.</p>
<p> </p>
<p>Този филм съм го гледал няколко пъти отблизо – в СДС и ДСБ, а поведението на някои хора в левицата днес поразително ми напомня за разцеплението на десницата, в което активно участвах, и то с най-добри намерения. Освен изкуство на възможното, политиката е и това, което се случва в реалния живот, а не в идеалната ни представа за него. Ето защо, опитът, преживяното, е най-добрият учител в политиката. И особено негативният опит, който обикновено преобладава. Като чуя, че на партийно събрание ще се говори за истини, а не за политики, веднага ми става ясно, че работата отива на зле. Особено когато намерението е да се търси истината за миналото: „Успешно ли бе нашето управление или не?”, „Кой назначи Кой?, „Защо не пуснахме „Белене”?”, „Лява партия ли е БСП?”, „Защо издигнахте този другар, а не онзи?” и т.н.</p>
<p> </p>
<p>Не особено дълбоки въпроси, чиито отговори са очевидни, поне за мен, но които събуждат страсти и разделят хората на лагери. При това не по отношение на бъдещето, а на миналото, което вече не е политика, а история. Подобни партийни събрания са загуба на време и уязвяват самата тъкан на всяка една партия, защото разделят, а не обединяват. Разбира се, че истината няма да се чуе. Ще се чуе истината на Овчаров и неговите хора срещу истината на Станишевото лоби, която пък няма нищо общо с истината на хората около председателя Миков. Тези, които не са били уредени на позиции в управлението на Орешарски, ще нападат онези, които са участвали в него, последните пък ще се защитават и ще припомнят предателствата на Първанов и Петков. Може и до Жан Виденов да се върнат. Напълно безсмислено упражнение и сигурен признак на упадък.</p>
<p> </p>
<p>Не съм съгласен с онези, които смятат, че това е началото на естествения край на БСП по подобие на онзи, който сполетя традиционната десница. Не само защото от 2009 г. слушам как левицата умира, а тя все още си е втора политическа сила след ГЕРБ, а и защото БСП все още е класическа партия, съставена от съмишленици, което не й позволява да се разпадне дори след големи катастрофи или идеологически обрати. БСП все още има голямо ядро от хора, които са силно мотивирани да членуват в нея и при това мнозинството от тях не го прави по кариеристични причини, както е в останалите партии. БСП все още е партия и на идеята, колкото и неясна да е тя, което обяснява защо левицата не се разпадна след Виденовото управление, членството на България в НАТО и ЕС, популистките изкушения на Волен Сидеров и Бойко Борисов.</p>
<p> </p>
<p>Мисля, че БСП никога не е била в по-чиста позиция, отколкото е сега, и има всички шансове да се състезава за поредното си връщане във властта, защото е единствена опозиция. Ето защо, веднага след избора на Михаил Миков за председател на партията тя бе атакувана както през медиите, така и през вътрешни лобита за влияние отвън. Абсолютно изкуствено бе раздухан несъществуващ конфликт между сегашния и предишния председател, хора от първите редици на партията бяха опаковани в „кръга” около Станишев срещу „кръга около Миков”, а всички опити на ръководството да говори по значими национални политически въпроси бяха заглушавани от вътрешни скандали: предлаган ли е подкуп на Миков, ще бъде ли изгонен Кадиев от парламентарната група, кой се опитва да запуши устата на Мая Манолова и т.н., за да кулминира всичко в така наречения пленум на истината, на който всички да се хванат за гушите и столетницата най-накрая да започне да се цепи.</p>
<p> </p>
<p>Според мен никак не е случайно, че Румен Овчаров се появи точно в момента, в който Михаил Миков заговори твърдо и артикулирано срещу поредното повишение на цената на тока. Енергийното лоби, което някои наричат директно мафия, чийто най-ярък политически представител се явява Румен Овчаров, бе донякъде неутрализирано от БСП по времето на Сергей Станишев. Самият Овчаров бе уволнен като министър на енергетиката в управлението на тройната коалиция, а в началото на мандата на Пламен Орешарски прокуратурата много активно подхвана енергийния бос Богомил Манчев, изключително близък на Овчаров. По-наивните биха помислили, че с днешните си изявления срещу Станишев Румен Овчаров се опитва да му отмъсти. Аз не мисля така.</p>
<p> </p>
<p>Струва ми се, че Овчаров е доста по-издигнат от битовото и емоционално възприемане на политиката, с което в лично качество ми е симпатичен. „Той има политическите и менталните възможности да бъде един от най-добрите играчи“ – казва в секретната си грама за него американският посланик Джон Байърли. Той обаче говори и за „тъмната страна” на бившия министър, както и че е свързан с огромна корупция. „Енергийният министър Румен Овчаров е свързан с корупционни схеми и руски енергийни интереси, но не е директна заплаха за американските компании” – добавя американският посланик в характеристиката си, писана през 2007 г. Тази страна на Овчаров определено не ми е симпатична и смело мога да кажа, че той е един от главните политически виновници цените на тока да са непосилни за повечето българи и безобразно високи за останалите.</p>
<p>Виждал съм договорите с американските тецове „Марица” и знам, че Иван Костов, Румен Овчаров, Милко Ковачев (както и мнозина останали) са от един отбор по отношение на държавната помощ, оказвана на тези тецове, както и на липсата на елементарен политически характер, що се отнася до българския интерес. Всички те предават националния ни интерес, предполагам срещу пари и власт. Американците ни продават ток, чиято цена е около шест пъти по-висока от тази, произвеждана от собствената ни атомна централа, която обаче държавата продава навън. Неслучайно Байърли казва, че Овчаров не пречи на американските интереси, ако и да играе за руснаците.</p>
<p> </p>
<p>Няма да се спирам на огромните далавери с „Белене”, безкрайните ремонти и поддръжки на АЕЦ „Козлодуй” и т.н., защото не това е темата на този коментар. Искам да кажа, че Румен Овчаров е най-яркият представител на корпоративните интереси в БСП, той е и естествен лидер, поради което фокусирам вниманието си върху него. Освен това играе виртуозно, настройвайки Миков срещу Станишев и отклонявайки вниманието на днешния лидер на БСП от истинската опасност, която го грози и която идва именно от кръга около Румен Овчаров. Разбира се, по върховете на БСП има и други представители на частния бизнес интерес, които се правят, че играят за партията, но няма нито един с толкова голямо влияние и възможности като бившия лидер на софийската организация.</p>
<p> </p>
<p>За разлика от Георги Първанов и Румен Петков той е далеч по-интелигентен и завзема внимателно позиции вътре в собствената си партия, а не я напуска, за да я атакува отвън. А в момента БСП е атакувана отвсякъде не защото е умряла, както говорят социолозите, а защото не е докрай опитомена от ГЕРБ. И друг път съм писал, че огромната заслуга на Станишев е, че устоя на изкушението Борисов и не продаде партията си за лична изгода, каквато бе визията на Георги Първанов например. Напротив – бившият лидер на БСП успя дотам да я реформира, че сам да застане начело на ПЕС и да бъде преизбран след доста сериозна битка с кандидата на испанците и французите. Това нямаше да стане, ако БСП бе маргинална, камо ли комунистическа партия и ако Сергей Станишев не израсна като лидер, а не остана само галеник на съдбата.</p>
<p> </p>
<p>Тук е голямото противоречие на Румен Овчаров, когото цитирах в началото и който призовава БСП да се отрече от най-големия си успех, който е имала като партия в последните 25 години. Преизбирането на Сергей за лидер на ПЕС може само да помогне на собствената му партия и хората в нея трябва да са доста късогледи, за да не видят възможностите пред себе си, а не да спорят за миналото. От друга страна, и Борисов, и Доган имат интерес от слаба и потънала в собствените си проблеми левица, защото обстоятелствата в момента са благоприятни именно за силна и отчетлива лява реторика – от цената на тока, катастрофата в здравеопазването и образованието до войната срещу Русия. Всички тези частни и групови интереси, а не истината са проблемът на БСП и колкото по-бързо се осъзнае това от нейните лидери, толкова по-добре ще бъде за самите тях. Най-силното оръжие срещу интригите е да не влизаш в схемите на онези, които ги кроят. „Пленум на истината” може да звучи добре само в ушите на политически наивници или на онези, които имат интерес да се каже само онази част от истината, която ще тласне партията в определена посока и ще настрои едни хора срещу други. </p>
<p> </p>
<p>Вярно е, че Станишев носи най-голямата отговорност за избора на Пеевски за шеф на ДАНС и това нанесе огромна щета на управлението и на самата БСП. Това наистина беше проява на изумителна глупост, както казва един добър анализатор и близък приятел. Но също така е вярно, че правителството на Пламен Орешарски бе по-добро от първото и второто правителство на Бойко Борисов, а коалицията с ДПС бе единствената приемлива възможност към онзи момент. Тя пресече вълната ГЕРБ и успя да свие перките на Борисов, който се беше наканил да вземе пълно мнозинство в парламента. Кабинетът „Орешарски” бе по мярата на българските възможности. Без патологията и пълната деформация, която ГЕРБ и Бойко Борисов причиняват на държавата.</p>
<p> </p>
<p>Всичко беше що-годе приемливо до момента, в който ДПС не реши да се обърне към ГЕРБ, най-вече заради външни, геополитически причини, свързани с агресията на Щатите в Украйна и опитите на администрацията на Обама да елиминира политически Путин. Това повлече „Южен поток” и разбърка доста ситуацията, за което БСП не носи особена вина. Напротив, в много важен исторически момент левицата спаси България от много по-лош сценарий. Имам предвид така наречената банкова ваканция, предлагана от ДПС, ГЕРБ и президента Плевнелиев след началото на скандалите около КТБ и ПИБ точно преди една година. Ако тогава Сергей Станишев не бе лидер на БСП, Михаил Миков председател на Народното събрание, а левицата не се бе противопоставила рязко на това безумие, България щеше да бъде хвърлена в тежка криза, подобна на онази от 1996–7 година. Не вярвам онези, които се канят да говорят истината на предстоящия пленум, да си спомнят точно тази част от нея. Време е БСП да погледне в бъдещето и да намери мястото си в него, а не да потъва в екзистенциални въпроси, които дори не са й по силите. БСП не е умряла, но някой упорито се опитва да я самоубие. Партията има големи вини в миналото, които явно ще трябва да изкупва днес, защото остана единствената демократична политическа сила в тази окупирана от мутри територия, която все повече прилича на бананова република.</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
