БСП няма да допусне реализация на „Проекта Първанов"

БСП няма да допусне реализация на „Проекта Първанов"
Процесът на мистификация, наречен „Проект Първанов”, скоро ще достигне пълния си производствен капацитет. Какви интереси прозират зад това, чии намерения ще бъдат прилежно обслужени, как ще бъде "обработено" за пореден път общественото мнение, не е трудно да се досетим. Трудно ще бъде да оценим предварително последиците от поредния творчески експеримент в българската политика, който е на път да се роди чрез следващия проект на непубличния, ще рече непрозрачен, политически и икономически истаблишмънт (в случая това е съвкупността от засегнати трайно обвързаности между политическата власт и икономически зависими от държавата субекти). Винаги и във всяко време, когато стане крайно необходимо и жизненоважно да се извършат реформи в институционалното функциониране на държавата, се е появявала група, готова да се съпротивлява с всички позволени и непозволени за политиката средства.
<p>&nbsp;Реформи, които разкъсват дълго изграждани връзки и разрушават стари, градени с години лоши навици. Това е валидно с известни уговорки и за демокрациите.</p> <p>България не е изключение от това правило. Проблемът идва от повторяемостта на това събитие, което е последица от редица фактори, сред които и пълната политическа апатия на активната част от българското население. Създаването на политически проекти, плод на лабораторни експерименти, от шепа "книжни плъхове" в услуга на добре сработен в прехода екип илюзионисти, издълба непреодолима пропаст между мнозинството граждани и т.нар. елит на прехода и породи базисно недоверие към демокрацията и демократичните институции.</p> <p><strong>Затова и всяко действие, свързано с този проект, трябва да бъде внимателно следено.</strong></p> <p>Хипотезите по новия проект могат да се разгърнат в няколко посоки, с което едва ли се изчерпва многообразието от възможности, но все пак провокирането на критично мислене по темата би било от полза.</p> <p><strong>Хипотеза 1.</strong> На този етап &bdquo;Проектът Първанов&rdquo; ще се ползва като бостанско плашило в отчаян опит да се възстанови балансът на интереси във властта и да се отслаби огромният институционален натиск, наложен от световната финансова и икономическа криза, върху голяма част от едрия български бизнес. Именно този бизнес през годините си остана основен поръчител на плеядата политически проекти, провалили в голяма степен естественото развитие на процеса на преход от тоталитаризъм към демокрация и от планова към пазарна икономика. А липсата на образованост в "Основи на демократичните правила и процедури" се оказа непреодолимото препятствие пред всички български правителства от &rsquo;89 година насам, образованост, която би им позволила да се справят с управлението на демократичната държава. Нито реформаторската десница, нито демократичната левица успяха да се възползват от лостовете, които държавната власт им даваше, за да се справят с болестите, наследени от тоталитарната държава. Компромисите винаги се оказваха решаващи за политическото бъдеще на управляващите и резултатите след всеки избор бяха логично следствие от тази специфична липса на решителност и последователност в действията. Получи се драстично разминаване между намеренията преди и реализацията им след избори. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Хипотеза 2.</strong> "Проектът Първанов" все пак може да бъде мислен като заплаха за стабилността и единството на БСП. На този етап той си остава само проект, но сондирането на неговия потенциал е в ход и определено раздвижва сериозно партийните пластове и отляво, и отдясно. Замислян като възможна лява алтернатива на сегашното управление, проектът не само би позволил да се възстанови балансът на интереси в икономиката и политиката, но и би върнал на дневен ред принципа на махалото и двуполюсния модел в класическия му вид. Но това е само при условие, че БСП като партия позволи подобен сценарий да се случи. Досега партията независимо от критичността на ситуацията е успявала да се справи с всеки опит за разцепление. Дори в тежките години след управлението на Виденов БСП удържаше всички центробежни процеси и се възстановяваше напълно до следващите избори. Няма никакви индикации това да не продължи по същия познат начин. Това, което един нов ляв проект трябва да има предвид, е, че поставени пред избор между партията и личността, апаратът и активистите на БСП винаги са предпочитали и ще предпочитат партията. Затова и досегашните опити за формиране на леви алтернативи, различни от БСП, са се проваляли. Като започнем от Александър Томов, минем през Николай Камов, Илия Божинов, Татяна Дончева, всичко започваше и свършваше или с връщане в партията майка, или с политическа забрава. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Хипотеза 3.</strong> Заплахата за БСП е възможно да идва и от друга посока. Във вътрешнопартийната битка за лидерство един подобен проект може да се използва умело от обиграните партийни кадри за завоюване на нови позиции и овладяване на стратегически места като трамплин към следваща управленска конфигурация, която да включва БСП. За тези умели партийни апаратчици "Проектът Първанов" би бил ценно оръжие за постигане на стратегически цели. Тази хипотеза се гради на предположението, че спадът в доверието към ГЕРБ продължи до степен, в която при следващи избори десницата, независимо в каква парламентарна конфигурация, няма нужния брой народни представители, за да състави управляващо мнозинство. А от друга страна, БСП, ДПС и някакъв въображаем нов центристки или либерален проект, различен от НДСВ, промъкнал се през избирателната бариера, има необходимия брой гласове за съставяне на кабинет.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Хипотеза 4.</strong> Самият Първанов също държи политическите си сетива нащрек. Опитът да бъде употребен за нечии чужди политически интереси може да го изолира напълно от политическия дневен ред и да го пенсионира преждевременно. Подобни опити за ранно пенсиониране бяха направени още при кандидатурата му за първия президентски мандат, когато БСП го кандидатира срещу тогавашния президент Петър Стоянов, за да се отърве от него. Тогава сгрешиха и едва ли сега искат да повторят грешката си. Пък и Първанов би трябвало да е научил урока си от опита на своя предшественик на президентския пост &ndash; триумфално завръщане в партийните редици, последвано от катастрофално пропадане и завличане на цялата партия на политическото дъно. Нито БСП, нито Първанов искат подобно развитие на ситуацията.</p> <p>Първанов трябва да е наясно обаче, че е част от миналото на БСП и е по-вероятно да спъне развитието и възстановяването й, както и процеса на смяна на поколенията, отколкото да й помогне да излезе от моментната изолация. И самостоятелният партиен проект и завръщането в редиците биха били по-скоро във вреда, отколкото в полза за партията. А за оглавяване отново на партията и дума не може да става. Изборът няма да е лесен, а рисковете са твърде големи при всеки възможен вариант за развитие. Затова и колебанията в каква посока да се поеме, са ясно различими.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Хипотеза 5.</strong> Не е за пренебрегване възможността пускането в ход на идеята за създаването на подобен проект да е опит за отклоняване на вниманието на управляващите от БСП, което да й даде възможност за поемане на глътка въздух от непрестанните атаки към нея и наследството от управлението й. Но това е хипотеза, приближаваща се по-скоро към полето на "теориите на конспирацията".</p> <p>Всъщност здравият разум подсказва, че около "Проекта Първанов" гравитират илюзиите на голямо множество политически и икономически субекти без връзка помежду си, с разнородни интереси и цели, всеки търсещ на случаен принцип реализацията им. Желанието за възвръщане на властови и икономически позиции, съчетано с потенциала на подобен проект, дава по-ясна картина на сегашната ситуация. Именно тази специфична припряност в действията на засегнатите субекти, които определих по-горе като политически и икономически истаблишмънт, са повод за тревога. Необмислеността в реакциите може да тласне България назад и в период на криза да задълбочи проблемите. А цената на тази припряност да я платят пак тези, които имат най-малка вина &ndash; българските граждани.</p>

Коментари

  • Sin

    15 Юни 2010 20:20ч.

    На Конгреса ще се решат всички тези извънредно важни решения, тезиси, хипотези и опции. На Конгреса на Партията ! Някъде през есеннта. Но Костов как ще се възползва от различните хипотези/опции ? Ето това е въпросът !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • baj Mangau

    15 Юни 2010 23:05ч.

    Sin ti si naistina glupav:))) Ne viarvah, no se ubedih. Dosta si nastoichiv i posledovatelen v glupostta...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи