- Автор: Матю Бок-Коте
- 10 Sep 2020
- 108
- 6
Така е. Когато медийната система реши, че една новина е от жизненоважно значение, не можем да избягаме от нея.
С една дума: какъв делириум!
Понякога се питаме защо трябва да се вълнуваме от живота им. Нямам нищо против справедливото възхищение, точно обратното. Но къде е героизмът, оправдаващ подобно любопитство? Къде са техните подвизи?
Отгатвам отговора: те имат живот мечта. Красиви, богати, изключителни: чрез тях ние фантазираме собствения си живот.
Превръщаме холивудските звезди в полубогове и следим живота им със страст, смесваща възхищение и дребнавост.
Но това са полубогове от картон.
В един нормален свят те би трябвало да интересуват само глупаците и селските клюкари.
Или поне би трябвало да се вълнуваме от тяхната история с малко чувство за срам. Защото срамът може да ни цивилизова.
Той ни кара да се държим като хора, достойни за уважение в обществото.
Но тук срамът липсва.
Дори уважавани личности коментират този развод, сякаш говорят за изборите.
Разбирам, че клюките в световното село интересуват стрините. Затова в медиите винаги е имало светска рубрика.
Кой с кого спи? В каква поза? Кой на кого изневерява? И от колко време?
Еди-кой си спал с майката на годеницата си? Уау! Годеницата му отмъстила, преспивайки с мускулестия и татуиран портиер? Още по-добре.
Като малки хиени превръщаме клюкарската си страст в демократична добродетел в името на прозрачността!
Вашият живот ни принадлежи и ние ще го коментираме в социалните мрежи до втръсване!
Но откога си позволяваме да смесваме толкова лековато светската рубрика с истинските новини?
Ако съществуват медии, то е за да показват нашия свят и да ни позволят да се ориентираме в него, не за да превръщат в световен въпрос любовните и креватни истории, които въпреки всичко са част от личния живот.
Разбирам, че общественият живот не е научен семинар. Но от време на време как да нямаш чувството, че народът сам обича да затъпява?
Знам, мърморя, проклинам и ръмжа, но не виждам как би могло да бъде другояче.
Единственият начин да останеш здравомислещ, когато светът полудява, е да приемеш, че минаваш за дядо от едно време, демодиран и щастлив, че си такъв.
Коментарът е публикуван в journaldemontreal.com
Превод от френски: Галя Дачкова
