- Автор: Валентин Хаджийски
- 10 Sep 2020
- 247
- 31
Но много разумни хора още се заблуждават: възприемат Борисов като тромав, невинен бял слон, воден за носа от вредоносните реформатори и сюрреалистичната службогонка Кристалина. Всъщност главният източник на злото е самият премиер.
На пръв поглед впечатленията ми от поредния премиерски фарс около кандидатурата на Бокова са следните:
Борисов се страхува повече от Русия, отколкото от Германия, и следователно знае, че България е стабилно в руската сфера на влияние. Разбира се, в душата си Борисов още жадува да се прегърне хем с русите, хем с немците.
Борисов за пореден път безцеремонно бламира вицепремиерките и зам.-председателя на партията си, коалиционните си партньори от РБ и протестърите, демиурзите си от „Глобална България“ и духовния си родител Иван Кръстев, бламира и политическото си дете чудо Кристалина. И те не гъкнаха! Няма човек с достойнство, който да работи със или за Борисов. Или поне със собствена политическа тежест.
Борисов вини Орешарски за номинация, която самият той издигна преди седем месеца и за която по собственото си твърдение бил „положил огромни усилия“ и сега „задължава всеки, включително и самия себе си, да положи максимални усилия“ в нейна подкрепа „поне“ до следващото тайно гласуване в Съвета за сигурност (СС) на ООН.
Борисов с подкупваща простота мисли, че Плевнелиев и Митов могат да „представят“ Бокова на сесията на ООН в Ню Йорк. Могат, но колкото да препоръчат самия него на паркинга на стадион „Славия“.
Борисов е обиден на Бокова, че не искала да долети начаса от Париж да се обяснява, да чака с прималяло сърце, гризейки нокти в чакалнята му, съдбата си. Кога я е поканил и защо? Предишния ден, когато вицепремиерките му и зам.-председателят на партията му обявиха кандидатурата й за пропаднала? Или в събота, когато самият той пусна на репортерите слуха за смяна на българската кандидатура?
„Имаш ли червена бюлетина, сиреч държавата ти каже категорично – не стои зад теб, не продължаваш“ – казва премиерът. Тук отпърво се разбира, че твоята собствена държава, държавата ти, не стои зад тебе и че Борисов все пак не е сигурен дали стои, или не стои зад Бокова. Но изглежда премиерът все пак има предвид, че ако постоянен член на СС не стои зад тебе, не продължаваш.
Стоп. Ако Борисов не знае дали някоя от петте постоянни членки на СС ще наложи вето на Бокова на 26-и, за какви „огромни усилия“ за кандидатурата й досега става дума? Нали Обама, Тереза Мей и Оланд са му „приятели“, защо не ги е питал? Говори наскоро и с Путин, а и онзи ден посланик Бойко Коцев ходил при Лавров, та той ще да му е казал как ще гласуват Русия и Китай. Ако въпреки това не знае, налице е катастрофален провал на дипломацията му, за който Бокова няма вина!
Но всеки грамотен човек се сеща и без вътрешна информация. Например САЩ, които държат ГС да е жена, няма да пуснат Йеремич и Лайчак, както вероятно и Гутериш. И тримата са повече или по-малко приятни на Русия, но няма да минат. Оланд няма да блокира франкофонката Бокова с два мандата в Париж, управляваща успешно доминираната от Франция ЮНЕСКО.
Големият брой кандидати от бившите югорепублики, някои от които фриволни, сам по себе си също е провал на дипломацията на Борисов, която не ги е разубедила, защо не и с помощта на Русия, а и на САЩ. Китай е в стратегически съюз с Русия. Британия е близък съюзник на САЩ, разтърсена е от Брекзит и смяната на караула при торите, а тяхното момиче Хелън Кларк е без реални шансове.
Борисов освен това пребивава постоянно в тежък стрес. Бежанците и границата, газовият хъб „Балкан“ (идиотско име) без газ и санкциите срещу Путин, съзнанието, че успешно превърна България в необитаем остров, заобикалян от всички международни транзитни потоци, кандидатурата на Румен Радев и липсата на що-годе равностоен кандидат от ГЕРБ, неустойката за „Белене” и съдбата на реакторите, затъващата в подвижни пясъци Меркел и сгромолясването на „приятеля Дейвид“, пък дори и Бокова и лудориите на Кристалина – твърде много му се събра напоследък.
Миналия месец премиерът каза по повод кандидатурата на Радев, когато още нямаше друг кандидат: „Другите кандидати около мен... те са всичките летци“. В 2009 г. предупреждавах, и Цветелина Бориславова била потвърдила, че човек толкова прост и с малодушен характер не може да заема такъв висок пост.
Дотук за очевидното от пръв поглед. От втори поглед ми стана ясно и следното:
Срещу Бокова няма никакъв световен заговор. Тук Борисов и Митов по изключение са прави: нямало е и няма външен натиск срещу тях против нея.
САЩ, разбира се, не са ги натискали. Бокова е техен кандидат: Бил Ричардсън, приближени на Хилари Клинтън и сп. „Форбс“ са плътно зад нея, те направиха избора й твърде вероятен още миналата есен. И Сорос, ако и да е покровител на Кристалина, не ги е натискал чрез Вашингтон. Влиянието му в столицата е ограничено – смятат го за ексцентричен, макар и богат човек, по-скоро левичар философ, критик на духа на капитализма, борец за легализация на марихуаната, за евтаназия и други хипи каузи.
Русия и Китай, Франция, пък и Британия също не са ги натискали. Никой не го твърди и няма защо. Германия, както с праведно възмущение каза говорителят на немското външно министерство онзи ден, също не.
Там случаят е съвсем друг. Борисов явно е плакал на рамото на мама Меркел, ако може да уговори Путин да му разреши да смени кандидатките. По неизвестна причина разстроената канцлерина е имала глупостта да го направи и руската страна бе разгневена, но го „озвучи“ само за да дръпне ухото на София. Сигурно е било предварително уговорено с Берлин.
Лавров, вместо Меркел, е обяснил на посланик Бойко Коцев, че Георгиева ще получи вето от Русия заради участието си като еврокомисар в налагането на санкциите. А също, че вече не могат да се издигат нови кандидати. Което Коцев отлично е знаел. Той е дипломат от кариерата, мой по-опитен колега от старо време, който добре познава ООН. Не му е било никак леко при Лавров да играе ролята на пратеник на неадекватника ни премиер.
Същата е и работата с Орбан – Борисов явно е плакал на рамото му да го подпре и човекът, който дойде в България само заради границата, отнемайкъде каза нещо обтекаемо – да не му троши хатъра.
Защо Борисов е плакал на рамото на Меркел и Орбан? Не знае ли, че Кристалина е неизбираема? Знае, но иска да създава ажиотаж, димна завеса – за самия себе си. Няма много ресурси за това в международен мащаб. Перченето му за бежанците мина незабелязано в ЕС. А ажиотажът му е нужен до смърт.
В краткия опит върху психографията на Борисов „Вино от нарциси“ преди близо три години отбелязах склонността на страдащите от нарцистично личностно разстройство към компулсивно лъгане и интригантство. Но само безпределно плиткоумен нарцисист като Борисов може да оплете така конците, та да забърка и ЕНП в номинирането на кандидатури за генсек на ООН.
ЕС, както и НАТО, не са субекти при избора на ГС, камо ли пък отделни партии в Европарламента. ЕС изработва съвместна позиция по въпроси от дневния ред на ООН, прави общи изказвания, но няма думата по кадрови и други подобни въпроси. Страните от ЕС са разделени в две регионални групи с противоположни интереси – западните са в една група със САЩ и другите от „англосферата“, източните – с Русия и бившите съветски републики.
Такива са реалностите след ВСВ, залегнали в устройството на ООН, които никой не е отменял и няма да отмени, освен ако нова световна война не детронира победителите във ВСВ и не създаде нова ООН. И които доста добре отразяват и днешното състояние на нещата. Всички шумове по трасето, идващи от еврокомисията Юнкер, са без значение и са предизвикани от хиперактивността на Кристалина под погледа на Борисов.
Защо Борисов върши всичко това? За да има около него нужната му като слънцето и въздуха гангстерска атмосфера на аморализъм, интриги и подлост. От завист към Бокова, със сигурност – но защо пък не завижда на Кристалина? Защото тя е един от тях, а Бокова не е.
И напоследък – защото е парализиран от страх от кандидатурата на Радев, изпитва ужас от всяка силна българска кандидатура в природата и иска да отвлече вниманието на публиката от парализата си.
На какво се дължат колебанията в гласуванията за Бокова? На липсата на активност от страна на МВнР, на добрата работа на другите страни, особено на югорепубликите и Словакия, но най-вече на противоречивите сигнали от София. Но и тук водещата роля безспорно е на Борисов. Той създава у чиновниците ни атмосфера на несигурност, backstabbing (нож в гърба): добре познатата култура на „всека заповед е предпоследна“ и „казва ли ти некой?!“.
Митов бил бивш кадър на Националния демократически институт на САЩ. Но, по дяволите, американските демократи са „за“ Бокова. Тафров е с четвърт век посланически стаж, със сигурност отдавна е станал професионалист – нямаше да прояви толкова самоинициатива за каузата пердута на Кристалина в Ню Йорк, ако нямаше „ясен сигнал“ отгоре.
И РБ, и протестърите, въпреки чревната си омраза към „комунистите“, стават от канапетата си и се организират за реално действие – като в доносническите кампании на Евгений Михайлов и Методи Андреев (сега от ГЕРБ) – само под въздействието на моркова и тоягата на Борисов. И лудориите на Кристалина в Брюксел, Ню Йорк и другаде са възможни само с покровителството на Борисов.
Какво ще стане на 26 септември? Ще отпаднат кандидатите, срещу които има вето от постоянен член на СС. Защо Борисов ще подкрепя Бокова „поне“ дотогава? Премиерът е много тесен времеви хоризонт, като на заклещен в ъгъла плъх. За него две седмици са космическа вечност. Я камилата, я камиларя.
Отново се чудя защо Бокова с комунистическото си минало е тъй психологически неприемлива за тези хора, а Кристалина с комунистическото си минало е приемлива и желана, пък и другарите Борисов, Плевнелиев, Цветанов, Евгений Дайнов и Георги Коритаров са приемливи и желани. Дъщерята на главния редактор на „Работническо дело“ не е приемлива, но синът на кореспондента на „Работническо дело“ в Лондон е приемлив, дъщерята на главния редактор на „Отечествен фронт“ Румяна Бъчварова е приемлива!
Не е заради чуждите езици. Иво Инджев също ги знае, пък го харесват. Единствената мислима разлика е, че Бокова не отрича коя е и при това се държи с достойнство. И „Уолстрийт Джърнъл“ бе принуден да признае миналата есен, че много „бивши комунисти в бившия Варшавски договор станаха демократи с добра репутация“. Такова е миналото на нашия регион, такива са хората на възраст над 55 години. Затова сме все още отделна регионална група в ООН, а заедно със Западна Европа, макар и отдавна да сме в ЕС. Това, което така дразни Борисов и антуража му у Бокова, е достойнството – и причината за това е съзнанието им за тяхната собствена липса на достойнство.
„Ако този кандидат (Бокова) беше излъчен от ГЕРБ, аз да съм го отзовал много отдавна“ – казва премиерът и е напълно искрен. Ако човек с достойнство се беше промъкнал някак в ГЕРБ, отдавна да са му изпили кръвчицата.
Такава е великата шаячна сикаджийска правда, в която прекарваме дните си.
