Когато международният живот се оказа парализиран от пандемията, всички в един глас заговориха за това, че светът никога няма да бъде същият като преди. Всичко се раздели на „до“ и „след“. След като премина първоначалният шок, настъпи нещо като стабилизация. Разбира се, формите се променяха, но съдържанието не съвсем. Дневният ред на световната политика се запази и едновременно със степента на излизане от вирусната анабиоза, започнаха да оживяват и традиционните проблеми.

 

 

Сега възприятието е друго и то вероятно вече е по-близо до реалността. Ако трябва да се изразим по-кратко, на всички процеси, които се развиваха преди, им беше дадено сериозно ускорение. Светът не се преобърна, но колкото по-далече отиват тези процеси, толкова по-малко този свят ще напомня за това, с което бяхме привикнали през изминалите няколко десетилетия. Отличителна черта на следващите години ще бъде неопределеността. Може да се възрази, че в това няма нищо ново и че този феномен отдавна се дискутира. Това действително е така, но сега неопределеността преминава в ново качество.

 

Вирусът е нагледна илюстрация за това. Природата и поведението на инфекцията и досега са много слабо изяснени. И лекарите, и съответните служби, макар и за няколко месеца да натрупаха богат опит, до голяма степен все още работят на базата на предположения. Оттук и спецификата на разговорите за ваксина и лекарство, които са оптимистични, но много внимателни и размити. Новите „вълни“ и огнища от коронавирус продължават, като някои страни отново се затварят и въвеждат карантина, а други връщат мерките, отменени в края на пролетта и началото на лятото. Възможно е властите да действат на принципа „проба-грешка“, но независимо от това, те продължават да действат по този начин. А това означава, че от ук нататък нервният ритъм в международните комуникации ще стане норма, както ще стане реална и възможността от внезапно прекъсване на връзките, поради поредното ескалиране на епидемията.

 

Разбираемо е, че това обстоятелство ще влияе силно върху планирането на международните отношения, като не само, че ще свие хоризонта, а отдалечавайки се от него, ще ни принуди да гледаме в краката си, а не по пътя напред. Главната жертва на събитията от 2020 г. е всеобщата мобилност, достигнала пика си през третото десетилетие на този век. Даже, както всички се надяват, ако в някакъв момент започнат да се отварят границите, ще се наложи да се примирим с възможността отново да бъдат затворени по всяко време. Колкото по-сложно стане пътуването, толкова по-голямо въздействие ще окаже това върху свързаната с него инфраструктура, от транспорт или хотели до цялата сфера на услугите, която е ориентирана към обслужване на масови потоци от хора. Това не означава смърт на туризма и командировките, но обхватът им значително ще намалее.

 

Принудителният преход към онлайн контакти през пролетта повлия и върху възприятието ни доколко е необходима цялата тази мобилност. Националните граници придобиват ново значение. Те определят пространството, ако не на личната сигурност, то в крайна сметка на разбирането за действащите правила и относителната свобода на придвижване. Както отбелязаха някои коментатори в пика на разпространение на заразата, национализмът придоби не етнически, не граждански, а териториален характер. Постоянно живеещите на една територия възприемат себе си като по-малко рискови един за друг, отколкото всеки пристигнал отвън чужденец. Разбира се, не трябва да абсолютизираме опита, който придобихме в острата фаза на епидемията, но той няма да изчезне безследно. Предсказуемостта на международното поведение в следвоенната епоха се определяше от наличието на международни институции, които достатъчно ефективно ограничаваха действията на държавите и ги вкарваха в определени рамки. Сега тези институции престават да функционират, защото прекалено много се промени световният контекст и изчезна основата за тяхната успешна работа.

 

Балансът на силите приключи след края на Студената война, а опитът една държава да доминира не завърши успешно. В близките години това отмиране на институциите ще продължи, като е възможно някои от тях напълно да изчезнат. Макар че това по правило се възпрепятства от бюрократичната инерция, защото да създадеш каквато и да било структура е много по-просто, отколкото да я закриеш. Международното сътрудничество няма да спре. Това просто не е възможно във взаимообвързания свят, който, разбира, се никъде няма да изчезне. Но това сътрудничество вече няма да се опира на общи световни структури, определящи правилата на участващите в тях страни. Сега активно призовават да се спаси/възроди многостранния подход, уж за да не се допусне залитането на света към полит-дарвинизма, към борбата на всички против всички. Но все пак, по навик, под многостранност се разбира връщане към повече или по-малко универсалните институции от предшестващите времена. А многостранността на настъпващата епоха ще изглежда малко по-иначе. Това ще бъде способността на няколко страни (три или повече, в зависимост от необходимостта) да обединят усилията си за решаване на конкретни въпроси. Ще бъдат привличани тези страни, които са необходими и важни по дадена тема. И докато тя е актуална, взаимодействието ще продължава, ако въпросът е изчерпан - конфигурацията ще се промени.

 

Това е значително по-сложна и многовариантна система, отколкото тази, която се прилагаше в периода на разцвет на глобализацията, но засега няма друго решение. В тази нова система всичко, много повече от преди, ще зависи от силата, устойчивостта и ефективността на всяка държава. Дори това да се дължи само на обстоятелството, че именно тези качества ще определят изхода на сделката за всеки конкретен случай. Сделката в многостранния модел ще бъде основа за взаимодействие. Според нарастването на значимостта на националните държави в световната система, а както се вижда, пандемията стимулира именно това, ще нараснат и изискванията към тяхната способност да постигат съгласие. Това означава преди всичко да имат умението да изградят хармонични отношения със собственото си общество и едва след това да се борят за успех навън.          

 

Превод от руски: Никола Стефанов

 

 

 

 

 

Още от категорията

Свят без хоризонт

Свят без хоризонт

Когато международният живот се оказа парализиран от пандемията, всички...
Déjà vu

Déjà vu

Тодор Живков не го свали улицата, нито липсващите български дисиденти,...
Краят на Ататюрк

Краят на Ататюрк

През Х век посетителите били заслепени от гледката на централния купол...

54 коментар/a

Анализатор на 29.07.2020 в 10:42
Глобалистки бращолевения от апологетитете на ковид , които държат да ни убедят , че Войната е мир , Свободата е робство , а Невежеството е сила ! Да свикваме , с една дума... Няма да стане , Фёдор Александрович. Не се хабете. Дългите космати уши на Сатаната стърчат зад всяка подобна писаница , било то от Америка , Европа, Китай или дори Русия.
тарапана на 29.07.2020 в 10:49
В самата Русия тоя итако-иваковец го правят на нищо из блогове и форуми. Чудя се, каква е тая политика на сайта редовно да му публикува глупостите?!
Анализатор на 29.07.2020 в 10:57
Няма лошо , нека го публикуват. Нека да се види че Света не е разделен по страни и държави , а е разделен между хората на Доброто и слугите на Мрака (Култа). Разделителните граници днес не са междудържавните граници , а границите между душите на хората.
ЗИП на 29.07.2020 в 11:04
Чак такава многополюсност и хаос аз не виждам. Ясно се структурира новата "Студена война" между Англосаксонския свят и Китай. САЩ вече гонят всички китайски студенти , скоро ще ги последват другите англосаксонски държави. Великобритания изрита Хуауей. Китай и САЩ си закриват взаимно консулства... ЕС ще бъде младши партньор на "англосаксите" а Русия на Китай. Африка, Южна Азия и Латинска Америка ще бъдат полета на прокси конфликти, някои от които и горещи.
Анализатор на 29.07.2020 в 13:21
ЗИП , това е точно така , ако поставите противопоставянето в международен план. Но аз не мисля че днес това е ИСТИНСКОТО противопоставяне , а по-скоро привидното. Истинското противопоставяне е доста по-сложно и многопластово , и то се разпростира ВЪВ всички страни и региони. От едната страна са силите на Култа , олицетворени в САЩ от - деомоНОкратическата партия, хиларисти , клинтанисти , обамисти , епстейновци педофили , сатанисти, Холивуд , либерастите от двата бряга на Америка , икономически - милиардерите от Силикон валей , фармагигантите , Гейтс ...К 19 е тяхно дело ! Срещу тях е другата група , да я наречем Алиансът ! Това е Тръмп , масата от републиканците , индустриалният капитал , реднеците , християнските конфесии , оръжейният бизнес , голяма част от военните, десните групировки, националистите ... Двете групи са се счепкали в свирепа гражданска война в САЩ , залогът за която е самото оцеляване на Щатите. Но и двете групировки имат изнесени проксита в Целия Свят ! Например - в Китай , "комсомолците" от юга , квантунската част на Китай , играят за демонократите. Си , Северът , манджурците , "континенталисти" играят за себе си и търсят подкрепата на Русия. В Русия също е сложно - властта се контролира от либерастите сатанисти като Греф, поставили в Кремъл някакви нелепи двойници на Путин , експлоатират марката "Путин" , на политика който отдавна го няма. Затова и изпълняват нарежданията на Ротшилд , което прави и ЕС. Борбата е колосална , битката е без прецедент в историята ! Битката ще се реши в САЩ !!! Вероятността да се пролее кръв е голяма.
ЗИП на 29.07.2020 в 13:47
Анализатор, това са просто два фронта.Вътрешен и външен. Цезар се бие с Помпей,но и интервенира в Галия... Така се движи света от време оно. Борба за власт, пазари, ресурси, територии и дори слава...
Навлязохме на 29.07.2020 в 16:01
в нова ера на човешкото развитие, нова епоха. Все едно сме в Едемската градина, като Адам и Ева, преди грехопадението. И от тук пишем нова история. Тази Едемска градина е цялата Земя и 7 милиарда и половина население. Ще се правят много грехове от хората, но те са изкупени от Христос. Цялата история на човечеството остава зад нас, и построеното от хората трябва да се надгражда, а не да се руши. И да започне ново много по мощно развитие. Всички ние чакаме ново лекарство и ваксина от лекарите, учените. Човешкият мозък е по силен от корона вируса. И тогава, когато надвием вируса всичко ще дръпне мощно напред. Човекът вече мисли и работи със 100% от възможностите на петте си мозъка и цялата си нервна система. Човекът е обиталище на четириединния Бог, и сам е Бог. Човекът стана много умен, но трябва и знания, които се придобиват с учене, работа, четене и работа над себе си. Затова трябва да дадем равен шанс на децата да могат да учат и да имат равен старт в живота. Много е важно как ще организираме живота, държавите, обединенията от държави, икономиките си, църквите си и религията си, както и бита и семействата си. Освен това ни трябват развити образователни системи и здравеопазващи системи. Трябва да се развият спорта, културата, изкуството, науката правото, етиката, естетиката, социалните политики и грижата за хората с увреждания. Пенсионерите трябва да имат достойни старини и да имат достатъчно средства(пенсии) за това. Ще има неравенство, а не уравниловка, както при социализма, Ще има и много богати хора - частници както и средна класа, както и наемни работници. Ще има пълна заетост, внедряване на НТПрогрес и големи заплати. А капиталистите са общественици, защото присвояват обществения капитал, Но като го въртят или вкарват в кръгооборот , работят за обществото. А това е десния комунизъм, или организиран капитализъм в СЕВЕР и ЮГ, като целта е в СЕВЕРА макроикономическия цикъл да е в противоположна фаза на цикъла в ЮГА. Това се прави за да няма икономически кризи, а не за господство на една нация над други нации.
Quest на 29.07.2020 в 22:21
Ресурси и благинки намаляват глобално. Маймуните се увеличават и клоните започват да припукват. Единият процент изобщо не смята да пуска кокала. Напротив, и в кризата захапва все повече. Изводите се налагат сами. Коронавирусът само спука балона на настъпващата глобална рецесия, която беше неизбежна така или иначе. Пандемията само ни отклонява вниманието от общия икономически и социален срив.
ДЪЛБОКАТА ДЪРЖАВА на 29.07.2020 в 23:29
Дълбоката държава - финансовият интернационал, отдавна са разбрали, че лявото, комунистите, марксистите, имат основа, фундамент, на който се крепят. И през 1970те, се отказват от този фундамент. Фундаментът, е християнският морал. От 1980та до сега се проповядва величие на парите и егоизмът. До 1980та в песните и филмите, културата, дори в САЩ, се громят богатите и парите, егото. Така левите и марксистите са подхлъзнати, тяхната почва да виреят е било моралът и християнството, християнската култура.
Комунистите на 30.07.2020 в 01:24
имали за фундамент християнството?! Комунистите взривяваха църкви, избиваха свещениците, вкарваха ги в лагери, и накрая ги направиха доносници на ДС. Те имаха за парлама християнски ценности, или идеи от християнството, но без Христос, като си присвояваха идеи на Христос. Дори първичните църкви наричаха християнски комуни, че уж от тях черпели идеи. Но това беше само на думи. На практика комунистите правеха точно обратното на десетте Божи заповеди, като убиваха крадяха, лъжеха, дори демагогстваха, пожелаваха жените на ближните си, лъже свидетелстваха и т.н. Така, че да се сравняват комунизъм и християнство е лъжа. Ако Сталин въведе църквата в СССР отново, то беше по време на войната 1942 година, за да повдигне духа на войниците, защото видя, че без християнство войниците не се бият.
комунизъм и християнство са социално близки на 30.07.2020 в 09:51
Не са толкова далечни двете учения, колкото християнство и либерализъм. Идейната им близост е социалната справедливост. Това че не си ходил на църква все още не значи, че си безбожник, ако изпълняваш Божията Воля (макар да не го интерпретираш така), създавайки блага за всички Божии чеда, а не обогатявайки се за тяхна сметка, както правят шепата паразитиращи богаташи-капиталисти-олигарси днес в света. И не забравяйте, че Бог е Бог на бедните, а не на богатите, които нагло са си присвоили името в самоназоваването на материално-класовия си статус. Богатият е богат с Бога в сърцето си, а не с парите си. Чисто сърце, светъл ум, воля, устремена към безкрая - това иска Бог от нас, а не редовно да му палиш свещи и да целуваш икони. Това последното са второстепенни работи.
атеистична вяра на 30.07.2020 в 11:32
Симптоматични разсъждения, в духа на очерталата се дискусия: https://cont.ws/@Jurasik/1742444
Ако на 30.07.2020 в 11:42
християнството и комунизма бяха близки, тогава защо толкова стръвно се бореха комунистите срещу християнските свещеници и християнството? Бяха избити хиляди свещеници в Русия, както и сума ти църкви бяха взривени или превърнати в обори за животни, или в складове. В България също имаше сума ти избити и преследвани свещеници, а църквите и манастирите бяха или затворени, или разрушени, Не се даваше възможност на хората да ходят на църква, като ако някой отидеше, беше викан в МВР, разпитван и дори въдворяван в лагери, където губеше живота си. Ще кажеш: по причините които писах. Истината е, че комунизмът беше държавна пирамида на върха на която стоеше диктаторът и решенията се вземаха от този връх и отиваха надолу към основата на пирамидата. докато икономическото общество с частна собственост е пирамида с много върхове - капиталистите, имаше конкуренция, а решенията вървяха от основата към върха, както и откъм многото върхове надолу, като икономическото общество описваше спираловидно движение. Държавата през капитализма и демокрацията е с поне три върха - разделение на властите, а църквата е пирамида, но върха на пирамидата е Исус Христос, а не както при социализма върха да е диктатора. Така, че имаше осезателна причина диктаторите да не искат църквата, защото с църква и Христос - комунизма не може да съществува. Но понеже - пак ще пиша- през войната войниците не се биеха , Сталин през 1942 година върна църквата, за да може руските войници да се бият. Но подчини църквата на държавна сигурност и всички митрополити и свещеници станаха, - начело с патриарсите - офицери и агенти на КГБ и ДС, и доносничеха за "врагове на народа", тези, които имаха глупостта да се изповядват на свещениците .А що се отнася до молитвите и иконите, то молитвата е учтива форма на заповед. А Бог Отец изпълнява всяка молба на хората, но това става само чрез Исус Христос, и чрез вяра. Затова се молят вярващите, и бих ви препоръчал уважаеми господине, ако имате нужда от нещо, което материализма или вожда не може да ви даде, молете се на Бог, чрез Исус Христос и ще ви бъде изпълнено. Затова всички говорят че връзката с Бог Отец е чрез молитва и молитвата има велика сила. А що се отнася до иконите, те са направени от гения, таланта на иконописците, който гений и талант е Святия дух. Затова ги целуват хората.
отговор на основното питане в горния пост на 30.07.2020 в 11:49
Защото дейците на християнството и в Русия, и навсякъде не са били безгрешни и презумптивно прави, затова.
всички говорят че връзката с Бог Отец е чрез молитва и молитвата има велика сила на 30.07.2020 в 11:54
Това не е безалтернативна истина, всичко се решава в рамките на жива индивидуална връзка с Живия Бог, а не чисто и просто чрез проповед пред тълпи. Мнозина вярващи и даже свещеници не са дорасли Бог всякога да им отговаря на очакванията така, както те си ги представят. Неизповедими са пътищата Божии, и не е изначално ясно кои хора са възлюбени на Бога слуги. А и слугата не може да разчита, че Човешкият Син ще дойде, когато най-много го очаква, молитви не се изпълняват като заповед, а по благодат... защото напротив, Писанието предписва тъкмо обратното: "Човешкият Син иде, когато най-малко го очакваме". и "Горко на непраздните в ония дни".

Напиши коментар