Американските избори: Епилог

Изборите през 2016 г. ще останат в историята, защото в различните им формати (за президент, за конгрес, за местни референдуми, включително узаконяване на леките наркотици) гласуваха 140 милиона души. Досегашният рекорд, поставен през 2008 г., бе подобрен с около 10 милиона гласа. Получи се ситуация, която до голяма степен напомня кризата на изборите през 2000 година. Редица медии публикуваха данни, според които Хилари Клинтън печели прекия вот в национален мащаб. Въпреки това американската система гарантира победата на Доналд Тръмп.

Кандидатът на Демократическата партия по традиция получи огромно предимство сред цветнокожите и испаноезичните, но републиканецът има доверието на „хората от периферията” (големите индустриални и селскостопански райони). Това е „гневът на мравките”, на които им омръзна да търпят елитарното превъзходство.

Републиканците си осигуриха мнозинство както в Камарата на представителите, така и в Сената. Това без съмнение предоставя на Доналд Тръмп комфорт, с какъвто се ползваше и Джордж Буш-младши в периода 2003–2007 година. 

С оглед резултатите от 2016 г. и съобразно родните места, представители на северните щати са ставали президенти 23 пъти, на централните – 10 пъти, и на т.нар. „слънчев пояс” – 11 пъти. 

Безспорни лидери по излъчени президенти са Вирджиния и Охайо – по седем, Тексас – четири, Масачузетс – три, Джорджия – два, Ню Йорк – два.

През нощта на 8 срещу 9 декември 1932 г. Хърбърт Хувър изпратил на Франклин Рузвелт телеграма със следния текст: „Поздравявам Ви с дадената възможност да бъдете полезен на страната и Ви желая успешно пребиваване на президентския пост”. В 2:30 часа на 9 ноември 2016 г. Хилари Клинтън поздрави Доналд Тръмп, а президентът Барак Обама го покани на среща в Белия дом.

С какво друго ще бъде запомнена кампанията през 2016 година? Независимо от факта, че на територията на федералния окръг Колумбия се намира столицата на САЩ, в продължение на повече от двеста години неговите жители нямаха право да излъчват представители в Конгреса. Едва в ХХIII добавка на Конституцията от 1961 г. федералният окръг получи възможността да има трима членове в избирателната колегия – толкова, колкото излъчват най-малките по население щати. Вследствие на проведения референдум и с над 80 % от гласовете, Колумбия ще стане петдесет и първият щат.

Според Зигмунд Фройд има три „невъзможни” професии – образование, психоанализа и управление. Тръгвайки от тази аксиома, известният изследовател Робърт Далек цитира Томас Джеферсън: „Управлението не е решението, управлението е проблемът”.

Впрочем Уилям Тафт, който не е оставил спомен за особено добро жонглиране с изразните средства, има едно забележително попадение: „Президентът не може да накара облаците да пуснат дъжд, не може да накара житото да расте, не може да накара бизнесът да е добър”. Тази проста истина трябва да съпътства всеки новоизбран държавен глава.

По време на кампанията през 2016 г. предизборните платформи не бяха с велико съдържание. Независимо от това по-важно беше посланията да достигнат до хората. През 1992 г. Рос Перо заяви: „Ние дължим на американците да им обясним на ясен език къде се намираме, къде отиваме и какво трябва да направим”. 

Според специалистите най-малко успешните кандидати през ХХ век – Уилям Тафт (1912), Алф Ландън (1936) и Бари Голдуотър (1964) от Републиканската партия и Джордж Макгавърн (1972) и Уолтър Мондейл (1984) от Демократическата партия, са имали забележително силни позиции по основните проблеми. Само че подчертаният консерватизъм на републиканците в период на започващи либерални реформи и силно изразеният либерализъм на демократите в години на ренесанс на консерватизма ги обричат на съкрушителни поражения.

Според Артър Шлезинджър-младши циклите в президентската власт през ХХ век са с периодичност около тридесет години – прогрес (Теодор Рузвелт – 1901 г., Франклин Рузвелт – 1933 г., Джон Кенеди – 1961 г., към които може би трябва да добавим и Уилям Клинтън – 1993 г.), и реставрация (Уорън Хардинг – 1921 г., Дуайт Айзенхауер – 1953 г., Роналд Рейгън – 1981 г.).

Дали ще има предсрочен цикъл на възход или леко закъсняла реставрация? Как новият президент разбира и как ще реализира месианската роля на САЩ?

В своя труд „Демокрацията в Америка”, може би най-проникновеният познавач на ранната демокрация в САЩ – Алексис дьо Токвил, въвежда понятието „американска изключителност”. Според него от самото възникване на Съединените щати техните граждани имат самочувствието, че са „единственият религиозен, просветен и свободен народ на земята, което не е далеч от вярата, че са особен подвид на човешката раса”. Чувството, че представляват някакво изключително явление, е донесено още от първите пилигрими в Новия свят. Никога то не е било изразено по-ясно, отколкото в прочутата проповед на Джон Уинтроп от кораба „Арабела”, когато той достига бреговете на Масачузетс през 1630 година. Същият пуритански пастор обаче предупреждава: „Ние сме като град на хълм. Очите на всички хора са обърнати към вас, така че ако излъжем очакванията на нашия Бог в делото, с което сме се захванали, и той оттегли подкрепящото си присъствие, то ние ще изчезнем от лицето на земята и ще се превърнем в посмешище за целия свят”.

Според Робърт Палмър „раждането на Америка е голямата надежда на европейските просветители, които я възприемат като единственото място, където разумът и хуманизмът могат да разцъфтяват”.

Изминаха няколко века от времето на пилигримите. Оценките за „новия свят” вече са други.

През 2003 г. в книгата си „За рая и силата” Робърт Кейган написа: „Крайно време е да спрем да се преструваме, че европейците и американците споделят общ възглед за света или дори, че обитават един и същ свят. По-първостепенния въпрос за силата – доколко тя е ефикасна, морална, желана, американската и европейската гледна точка се разминават”.

След атентатите на 11 септември 2001 г. Гор Видал издаде книгата си „Вечна война за вечен мир”. В интервю с Марк Купър той заяви по повод на трагедията: „Не смятам, че заслужаваме случилото се. Нито пък заслужаваме правителствата, които сме имали през последните четиридесет години… Военните удари, които сме нанесли на други държави, без да бъдем провокирани, от 1947–1948 г. насам, са повече от двеста и петдесет”.

В своята първа реч след обявяване на резултатите Доналд Тръмп заяви: „Америка няма да бъде нищо друго освен най-великата сила”. Едновременно с това по отношение на външната политика той прокламира: „Ще търсим допирни точки, а не враждебност; партньорства, а не конфликти”.

Така или иначе изборите приключиха. За следващия епизод ще трябва да чакаме четири години, в рамките на които новоизбраният президент трябва да докаже посланието си: „Сега е време Америка да заличи раните на разделението… време е да се обединим като народ”.

През 1970 г. известният политически наблюдател Джеймс Рестън убедено заяви: „Едно от най-забележителните качества на американските избиратели е тяхната къса памет”. 

Ще поживеем, ще видим.

Първата част можете да прочетете тук

Втората част можете да прочетете тук

Третата част можете да прочетете тук

Четвъртата част можете да прочетете тук

Петата част можете да прочетете тук

Шестата част можете да прочетете тук

---------------------------

Маргарит Ганев е роден през 1959 г. в гр. Попово. От 1991 г. е главен секретар на Българската асоциация по международно право, а от 2010 г. член на Изпълнителния съвет на Асоциацията по международно право – Лондон. Заместник-председател на Националния организационен комитет на Седемдесет и петата световна конференция по международно право в София – 2012 година. От 2004 г. е член на българската национална група в най-стария международен правораздавателен орган – Постоянния арбитражен съд в Хага. Съставител на издадения през 1995 г. сборник с политически мисли и афоризми „Изречено-останало”.